Р Е Ш Е Н И Е
№ 391/09.12.2021 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на девети
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря Веселина
Сандева разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева к.а.н.х.д. № 450 по описа
на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с
чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от
„***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.“****“
№ 35, срещу решение № 260056 от 30.07.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 42/2021
г. по описа на Районен съд - Балчик, с което е изменено наказателно
постановление № 08-001638/384 от 11.12.2020 г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“- Добрич, с което на касатора е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, като наложената санкция е намалена от 3000
лева на 1500 лева. В касационната жалба се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение поради допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се,
че съдът не е отговорил на възражението на жалбоподателя относно неправилната
правна квалификация на нарушението. Счита се, че за да е осъществен
фактическият състав на нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, е необходимо да има
сключен трудов договор и уведомление за сключения договор до съответната ТД на
НАП, а в случая такива не са били налице към момента на извършване на
проверката. Твърди се, че словесното описание в НП сочи евентуално на нарушение
на двете норми на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Счита се, че това несъответствие
между обстоятелствената и диспозитивната част на НП представлява съществено
процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като е довело
до невъзможност да се разбере волята на административнонаказващия орган за кое точно
деяние е ангажирана отговорността на дружеството. Оспорва се изводът на
въззивния съд, че дружеството е извършило нарушение на разпоредби на КТ. Твърди
се, че необосновано районният съд е приел, че ****е упражнявал трудова дейност
в дружеството, тъй като от доказателствата по делото става ясно, че той е бил
нает за конкретно определена работа срещу заплащане на еднократно
възнаграждение. Счита се, че отношенията между дружеството и ****не биха могли
да се определят като трудови, тъй като липсват основни техни характеристики -
работно време, почивки, почивни дни и уговорено трудово възнаграждение. По тези
съображения се иска отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него наказателно
постановление. В пледоарията по същество се отправя искане за отмяна на
решението на БРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
съда, а в условията на алтернативност за постановяване на ново решение по
същество, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда“- Добрич, чрез
процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич счита, че касационната
жалба е неоснователна, а решението на БРС е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Добричкият административен съд, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното от
фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна.
С процесното наказателно постановление на „***“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 414, ал. 3
от КТ за нарушаване на чл. 63, ал. 2 от КТ за това, че в качеството си на
работодател е допуснало до работа на 19.08.2020 г. лицето ****като “монтажник,
хладилни и климатични инсталации” преди да регистрира в ТД на НАП сключения
трудов договор и съответно преди да му връчи копие от уведомлението относно
регистрацията на договора.
За да измени наказателното постановление, районният съд е
приел, че нарушението е безспорно доказано, тъй като от данните по делото е
видно, че по време на проверката в сградата на ДСП – Балчик лицето ****е
осъществявало трудова дейност в обекта, без работодателят да му е връчил
заверено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, но размерът на
наложеното наказание е неправилно завишен, поради което следва да бъде намален
до законоустановения минимум.
Така постановеното решение е неправилно.
Районният съд е събрал всички относими и допустими писмени и гласни
доказателства, но при преценката им необосновано е приел, че в случая е
налице нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. За да е осъществен съставът на тази
разпоредба, трябва да
е установено безспорно, че между работодателя и работника има сключен трудов договор, подписан от
двете страни. Едва
тогава за работодателя възниква задължение да не допуска до работа работника
преди да му е връчил копие от трудовия договор и от уведомлението до ТД на НАП.
Представената от работника декларация по чл. 402,
ал. 1, т. 3 от КТ,
както и анализът на гласните доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, установяват единодушно, че към момента на самата
проверка писмен
трудов договор, подписан от двете страни, не е имало. При липсата на такъв договор към релевантния момент няма как да бъде връчено копие от уведомление до НАП по чл. 62, ал. 3 от КТ. Следователно за наказващия орган са били налице доказателства за осъществен състав на нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ, поради което
отговорността на работодателя е следвало да бъде ангажирана именно за това нарушение. Вярно е, че в изпълнение на задължението си по
чл. 45, ал. 1 от АПК жалбоподателят е представил сключен писмен договор от
19.08.2020 г., но от
доказателствата по делото, включително и от уведомлението до НАП, е видно, че той
е подписан от работника след извършване на проверката, т.е. след като вече е
бил допуснат до работа, което изключва приложимостта на чл. 62, ал. 3 от КТ. За
съставомерността на деянието е необходимо наличие на писмен трудов договор, подписан от страните,
към момента на проверката, а не след това. Ето
защо, разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ разграничава като самостоятелни хипотези допускането на работник на
работа без сключен писмен договор и без връчени екземпляри от трудов договор и
уведомление, като за всяко от тях е предвидено налагане на отделна имуществена
санкция. В зависимост от установените факти АНО може да ангажира отговорност
само за едно от тях. Тъй като в случая е безспорно установено, че към момента на проверката между санкционираното дружество
и лицето ****не
е имало сключен писмен трудов договор, неправилно отговорността на работодателя
е ангажирана за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2
от КТ.
По изложените съображения настоящият касационен състав
намира, че решението на районния съд е постановено в противоречие с данните по
делото и материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго по същество, с което да се отмени наказателното
постановление, без да се разглеждат останалите възражения в касационната жалба.
С оглед на изхода от спора ответникът по касационната жалба
няма право на разноски по делото. Касаторът не е претендирал съдебни разноски,
поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от горното и
на основание чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260056 от 30.07.2021 г., постановено по н.а.х.д.
№ 42/2021 г. по описа на Районен съд - Балчик, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 08-001638/384 от 11.12.2020
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Добрич, с което на „***“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.“****“ № 35, представлявано
от управителя В.К.И., е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: