№ 22351
гр. С., 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110120238 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 126 и сл. ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от Р. Г. К.
срещу Детска градина *** „С.“, както следва: иск с правно основание чл. 128,
т. 2 КТ, вр. чл. 177 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
906,88 лева, формирана като сбор от сумата от 654,00 лева, представляваща
разлика в увеличената основна работна заплата (от 1 491,00 лв. на 1 709,00 лв.
или 218,00 лв. месечно) за периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г.; сумата от
196,20 лева, представляваща разликата в увеличения размер на основната
работна заплата и получения клас прослужено време (от 447,30 лв. на 512,70
лв. или 65,40 лв. месечно) за периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г.; сумата
от 56,68 лв., представляваща разликата от увеличения размер на основната
работна заплата и клас прослужено време за м. Януари 2023 г. и изплатеното
възнаграждение за 4 дни платен отпуск за м. Февруари 2023 г.; иск с правно
основание чл. 224 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 515,27 лв., представляваща разликата от увеличения размер на основната
работна заплата и клас прослужено време и изплатеното за 40 дни неползван
платен годишен отпуск обезщетение; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 117,16 лв.,
представляваща мораторна лихва (изчислена върху сборната главница в общ
размер на 1 422,15 лв.) за периода от 01.09.2023 г. до предявяване на исковата
молба - 08.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците считано от
дата на подаване на исковата молба 09.04.2024 г. до окончателно изплащане на
задълженията.
В исковата молба се твърди, че ищцата е заемала длъжността „учител“ при
ответника в периода 01.09.2016 г. – 01.04.2023 г. съгласно Трудов договор № *
от 31.08.2016 г., като съгласно заповед за прекратяване на трудовия договор,
1
връчена на ищцата на 31.03.2023 г., трудовото правоотношение между
страните било прекратено по взаимно съгласие. Сочи, че считано от 03.04.2023
г. е назначена на длъжност детски учител в Детска градина № ** "З.'', където
продължавала да работи и към настоящ момент. Твърди, че е член на
Синдиката на българските учители, като в периода 01.01.2023 г. до 31.03.2023
г. била председател на синдикалната организация на СБУ при ДГ *** „С.“.
Излага, че като член на Синдиката на българските учители в периода
01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. ползва всички права по КТД, страна по който е
СБУ. Сочи, че с Анекс № ***-***/**.**.**** г. към КТД за системата на
предучилищното и училищното образование ***-*** от 06.12.2022 г. е
договорено чл. 27, ал. 1 да се измени като се определя нова минимална
работна заплата, считано от 01.01.2023 г. за учител в размер на 1709,00 лв.
Излага, че в чл. 27, ал. 2 от Анекса е посочено, че осигурените средства от
държавния бюджет се изразходват само за увеличение, считано от 01.01.2023 г.
на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните
разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Твърди, че за
периода от м. Април 2023 г. до момента е получила разликата на заплатата, но
за периода от м. Януари 2023 г. до м. Март 2023 г. ответникът отказвал да
изплати разликата в работната заплата и следващите се от нея разлики в клас
прослужено време, в платен отпуск 4 дни за м. Февруари 2024 г. и в платеното
обезщетение по чл. 224 КТ за 40 дни неползван платен отпуск, под предлог, че
парична компенсация се дължи единствено по трудови договори, които са
били в сила към 01.09.2023 г. Ищцата твърди, че към сочената дата, е
работила, макар и в друга детска градина, както и че е член на СБУ.
Аргументира, че промените приети с цитирания по-горе Анекс се прилагат по
отношение на лицата, които към 01.01.2023 г. са отговаряли на изискванията
на закона, като отново сочи, че към посочената дата е работила по трудово
правоотношение с ответника, както и че е била член на СБУ. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Прави искане за допускане на предварително изпълнение на решението в
частта относно трудовото възнаграждение и лихвите върху него.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Такъв е постъпил извън срока. Ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Не оспорва, че страните са се намирали в трудово
правоотношение, което е прекратено по взаимно съгласие, включително и
обстоятелството, че ищцата е била член на синдикална организация. Оспорва
останалите фактически твърдения на ищцата, включително и размера на
претенциите. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В проведено на 11.11.2024 г. открито съдебно заседание ищцата е
поискала и от съда е допуснато изменение на размерите на исковете, като
размерът на иска с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ е намален от 906,88
лева на 873,91 лева, като за разликата е извършено оттегляне; размерът на
иска с правно основание по чл. 224 КТ е увеличен от 515,27 лева на 540,90
лева; размерът на иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД е намален от 117,16
лева на 117,11 лева, като за разликата е извършено оттегляне.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
2
Софийски районен съд, 178 състав, е сезиран с искове с правно основание чл.
128, т. 2, вр. чл. 177 КТ и чл. 224 КТ.
По иска по чл. 128, т. 2, вр. чл. 177 КТ ищецът носи доказателствената тежест
в условията на пълно и главно доказване да установи: 1. между страните да е
било налице трудово правоотношение; 2. ищецът да е полагал труд съобразно
уговореното в трудовия договор; 3. размера на трутовото възнаграждение 4.
ползването на платен годишен отпуск за съответния период; 5 размера на
среднодневното брутното трудово възнаграждение, получено за последен
пълен отработен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който
служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е заплатил дължимите трудови възнаграждения.
По иска с правно основание чл. 224 КТ в тежест на ищеца е да докаже: 1.
наличието на трудово правоотношение с ответника; 2. прекратяване на
същото; 3. размера на последното получено брутно трудово възнаграждение;
4. размера на полагащия се платен годишен отпуск, респективно размера на
обезщетението за неползван такъв.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
изплащането на дължимото обезщетение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, както и размера
на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, обективиран в определение от 19.09.2024 г. на СРС, II
Г. О., 178 състав, са отделени като безспорни и ненуждаещите се от доказване
следните обстоятелства: 1/ ищцата е заемала длъжността „учител“ при
ответника в периода 01.09.2016 г. – 01.04.2023 г. съгласно Трудов договор № *
от 31.08.2016 г., като съгласно заповед за прекратяване на трудовия договор,
връчена на ищцата на 31.03.2023 г., трудовото правоотношение между
страните е прекратено по взаимно съгласие; 2/ че ищцата е била член на
Синдиката на българските учители, като в периода 01.01.2023 г. до 31.03.2023
г. е била председател на синдикалната организация на СБУ при ДГ *** „С.“.
Следователно правният спор се концентрира върху въпроса дали дължимите
обезщетения и трудови възнаграждения са изплатени в дължимия размер.
Обстоятелствата, обявени по делото за безспорни, се подкрепят и от
представените по делото писмени доказателствени средства, които
настоящият съдебен състав кредитира.
Представен е трудов договор № */31.08.2016 г., от който е видно, че между
ищцата и ответната детска градина е сключен трудов договор за длъжността
„учител“ при ответника – Детска градина № *** „С.“ гр. С., като Р. К. е
постъпила на работа на 01.09.2016 г.
Представена е заповед на директора на Детска градина № *** „С.“ от
31.03.2023, с която считано от 01.04.2023 г. е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Приет е и трудов договор № **/**.**.**** г., от който е видно, че между
3
ищцата и Детска градина № ** "З.'' е сключен трудов договор за длъжността
„учител“ при Детска градина № ** "З.'' гр. С., като Р. К. е постъпила на работа
на 03.04.2023 г.
Представена е справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ
с вх. № ***************/03.04.2023 г. от Детска градина № ** "З.''.
Прието е удостоверение № 5/01.01.2023 г., издадено от СБУ, ОКС на СБУ
район „Н.“ С., от което е видно, че синдикалната организация на СБУ при ДГ
*** „С.“ е легитимна и неин председател е Р. К..
Приети са два броя членски книжки на Р. К., издадени от СБУ, от които се
установява, че членският внос на ищцата към синдикалната организация е
заплатен за процесния период.
Представен е отговор на нотариална покана от Е. С. – директор на ответната
детска градина, до Р. К., с който отговор е отказано изплащането на
процесните суми.
Представени са фишове за м. януари, февруари и март 2023 г., от които е
видно че основното възнаграждение за К. за посочените месеци е 1491 лева, а
брутното й възнаграждение възлиза на 2070,23 лева – януари, 2056,32 лева –
февруари, и 2074,58 лева – март. Във фиша за м. март 2023 г. е отразено и
изплащането на обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван отпуск 40 дни –
3606,00 лева.
Приет е като доказателство Анекс № ***-***/**.**.**** г. към КТД за
системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269/06.12.2022
г. Видно от Анекса текстът на чл. 27 от КТД се изменя, както следва: "Чл. 27.
(1) За системата на предучилищното и училищното образование се определят
минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., както следва:
/... / а. учител /…/ - 1709 лв. /... / (2) Осигурените средства от държавния
бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се
изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и
училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия
персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на
работодателя. (3) Част от средствата по ал. 2 за увеличението на
индивидуалните работни заплати на работещите в системата на
предучилищното и училищното образование в размер на 465 млн. лв. се
разпределят по следния начин: /... / 2. Индивидуалните основни работни
заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението
са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са
повисоки от тях, се увеличават с не по-малко от 15%/... /".
Приетият анекс № ***-***/**.**.**** г., с който е предвидено увеличаване на
работните заплати на педагогическите специалисти с 15% и на
непедагогическия персонал, представлява частен диспозитивен документ,
чието правно действие е изменение на сключения колективен трудов договор
за системата на предучилищното и училищното образование. От своя страна
колективният трудов договор традиционно се разглежда от трудовоправната
доктрина и практика като юридически акт с двояка права същност,
изразяваща се в договорно начало и характера на нормативно съглашение.
Съгласно диспозитивната разпоредба на чл. 54, ал. 1 от КТ колективният
4
трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е
уговорено друго. В случая, макар че видно от титулната част на приетия КТД
№ ***-***/06.12.2022 г. той е сключен на 06.12.2022 г., в § 2 от преходните и
заключителните разпоредби (ПЗР) на КТД, изрично е уговорено, че той влиза в
сила на 26.11.2022 г. Съгласно чл. 54, ал. 2 от КТ КТД се смята за сключен за
срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от
две години. В разглеждания случай в договора не е предвиден срок на
действие, което, съотнесено със законодателното разрешение в такива случаи,
означава, че той е със срок от една година. Законът обаче предвижда
възможност страните да уговорят по-кратък срок на действие на отделни
негови клаузи. В теорията се сочи, че "Такива по-кратки срокове могат да се
предвиждат например относно договорените размери на трудовите
възнаграждения. " (М., В. Трудово право, девето преработено и допълнено
издание, С., 2015, с. 843). Съгласно чл. 56 от КТ КТД може по всяко време да
бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване.
Така, изрично в следващия § 3 от ПЗР на КТД е предвидено, че в тримесечен
срок след влизане в сила на Закона за държавния бюджетна Република
България за 2023 г. страните предприемат действия за изменения на така
сключения КТД. В доктрината е мотивирана и необходимостта от такава
възможност, а именно "... при условията на инфлация и липсата на механизми
за "автоматичното" им или редовно периодично осъвременяване според
официалния индекс на инфлацията. С изтичането на тези по-кратки срокове-
обикновено тримесечия, страните пристъпват към ново колективно
договаряне и сключването на допълнителни споразумения, наричани
"анекси", които представляват част от колективния трудов договор. " (М., В.
Трудово право, девето преработено и допълнено издание, С., 2015, с. 843).
Именно такъв анекс е сключен впоследствие на 10.08.2023 г. Настоящият
състав на съда съобразява, че държавният бюджет за 2023 г. е следвало да бъде
изготвен и приет до края на 2022 г., както и че приемането на Закона за
държавния бюджет за 2023 г. е станало много по-късно, едва на 28.07.2023 г.,
но му е придадено обратно действие, като същият е в сила от 01.01.2023 г.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от посочения Анекс: За системата на предучилищното и
училищното образование се определят минимални основни работни заплати,
считано от 01.01.2023 г.
Необходимо е съдът да тълкува договора по реда на чл. 20 ЗЗД, като трябва
търси действителната обща воля на страните - върху какво страните са се
споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Съдът е
длъжен да изясни действителната воля на страните към момента на сключване
на договора, поради което заявената от страните в производството
интерпретация на съдържанието на договора не е задължителна за него.
Страните са свободни да уговарят различни взаимни права и задължения вън
от уреденото в закона съдържание на договора. Договорната С. е принцип на
гражданското право, като тя е ограничена единствено от императивите
разпоредби на закона и добрите нрави. В трудовото право договорната С. е
ограничена допълнително чрез забраната в чл. 66, ал. 2 КТ да се уговарят
условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя от
установените с колективния трудов договор – така Решение № 505 от
3.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о., ГК, както и Определение
5
№ 498 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4413/2021 г., III г. о., ГК.
Воден от което съдът намира, че следва да тълкува чл. 27, ал. 1 от Анекса към
КТД, в смисъл, който не накърнява правата на работниците и служителите,
намиращи се към 01.01.2023 г. в трудово правоотношение със ответника –
работодател. Съдът счита, че горепосочения текст следва да се разбира в
смисъл, че за лицата които са в трудово правоотношение към 01.01.2023 г.,
намиращи се в системата на предучилищното и училищното образование се
определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г.
В противен случай, при възприемане на тезата на ответника, би се стигнало дo
съществено увреждане на правата и интересите на ищцата, която е полагала
труд към 01.01.2023 г. както и до постановяване на неправилен и
несправедлив съдебен акт.
Настоящият състав намира, че тезата на ответника води към напълно
неприемливия от правна, а и от етична страна резултат, служители, положили
еднакъв труд и заемащи равни длъжности, да бъдат третирани по различен
начин, да получат различни възнаграждения, единствено поради факта, че
трудовите правоотношения с някои педагогически специалисти са прекратени
преди приемането на норма, за която е предвидено обаче обратно действие.
Тази теза е несъвместима с принципа на равенство на гражданите. В
българската правна система този принцип има конституционно основание.
Неслучайно основните права са намерили място в Преамбюла на
Конституцията като принципи (сред които и принципа на равенството), за
чието осъществяване е създадена самата Конституция. Следва да се
припомни, че чл. 5, ал. 2 на Конституцията прокламира непосредственото
действие. Непосредствено действие имат както конституционните норми, така
и конституционните принципи. Не се установява конкретна норма от КТ, или
от друг нормативен акт, която да се намира в конфликт с конституционния
принцип на равенството, и която да налага нееднакво третиране на
представителите на една група служители.
Конституционният съд е последователен в разбирането (частично обобщено в
Решение № 5 от 14.06.2022 г. на КС по к. д. № 13/2021), че равенството е
основен конституционен принцип на гражданското общество и правовата
държава по смисъла на второто съображение в преамбюла и на чл. 6, ал. 2 от
Конституцията. То е основа за нейното тълкуване и прилагане и за
нормотворческата дейност и е основно право на гражданите (Решение № 4 от
20.04.2021 г. на КС по к. д. № 1/2021 и Решение № 14 на КС от 14.11.1992 г. по
к. д. № 14/1992).
Принципът на равенство означава равнопоставеност пред закона (Решение №
6 на КС от 27.04.2010 г. по к. д. № 16/2009).
Равенството пред закона се изразява в две основни форми – задължение за
равно третиране и забрана за произволно неравно третиране (Решение № 4 на
КС от 20.04.2021 г. по к. д. № 1/2021 и Решение № 1 от 27.01.2005 г. на КС по
к. д. № */2004).
Забраната за произвол е елемент на правовата държава в материален смисъл и
е насочена към държавните органи, включително и към законодателя. В
правовата държава повелята за равно третиране задължава нормотвореца да
урежда подобните случаи по еднакъв начин, а различните – по различен, респ.
6
задължение на публичната власт е да третира "еднаквите еднакво" (Решение
№ 4 от 20.04.2021 г. на КС по к. д. № 1/2021 и Решение № 11 от 10.05.2010 г.
на КС по к. д. № 13/2010). Само така може да се гарантира равенството пред
закона и да се осигури справедливост в обществото.
Това разбиране съответства и на основния принцип на равенство в правото на
ЕС. Европейският съюз като "правов съюз" е основан на равенството като
висша ценност, на която принципът на еднакво третиране (недискриминация)
е същностно юридическо проявление. Правната уредба и съдебната практика
придават на принципа на равенство роля на един от централните принципи на
европейския интеграционен правопорядък, в изграждането и развитието на
който Република България участва (чл. 4, ал. 3 от Конституцията) (Решение №
10 от 26.07.2022 г. на КС по к. д. № 21/2021 г. ).
Същевременно, Конституционният съд последователно се придържа към
утвърденото в съвременната конституционноправна доктрина и практика
схващане за равенството пред закона като относителна, а не абсолютна
равнопоставеност (Решение № 5 от 11.05.2017 г. на КС по к. д. № 12/2016).
Водеща следва да бъде обективната преценка дали правните субекти се
намират в една и съща или сходна ситуация, или не.
Еднакви са ситуациите, между съществените характеристики на които няма
разлика. Сходни са ситуациите, които не са еднакви, но са съпоставими в
съществените си характеристики и между които няма съществени разлики,
което изключва случаите на привидна съпоставимост или близост без реална
връзка. Преценката за еднаквост или сходство в съществените характеристики
или за наличие на съществени разлики не може да бъде направена абстрактно
– тя зависи от обективните особености на конкретната материя и се прави за
всеки отделен случай с оглед характеристиките му (Решение № 10 от
26.07.2022 г. на КС по к. д. № 21/2021 г.).
Не може да има съмнение, че в разглеждания случай правните субекти,
полагали труд като педагогически специалисти в периода от 01.01.2023 г. до
31.08.2023 г., се намират в една и съща ситуация, независимо от това дали
трудовите им правоотношения са прекратени преди 31.08.2023 г., или са
съществували на или продължили да съществуват и след тази дата. Тези
служители са полагали еднакъв по естеството си труд, за идентични
длъжности и при едни работодатели. Няма никакво основание за тяхното
нееднакво третиране.
Забавянето на различни държавни органи при приемането на Закон за
държавния бюджет на Република България 2023 г. (параграф 3 от ПЗР на КТД
за системата на ПУО от 06.12.2022 г. изрично предвижда, че в тримесечен срок
от приемането на ЗДБРБ2023 страните предприемат действия за изменение на
КТД), Наредбата за изменение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и
заплащане на труда (обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 76 от 2017 г.;
изм., бр. 8 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.; доп., бр. 92 от 2020 г.; изм. и
доп., бр. 12 от 2021 г.; изм., бр. 77 от 2021 г., бр. 35 и 71 от 2022 г.; изм. и доп.,
бр. 75 от 2023 г.) и при сключването на горецитирания Анекс № ***-
***/**.**.**** г. не следва да води до различно третиране на педагогическите
специалисти.
Страните по посочения КТД, основавайки се на изричното допускане в чл. 54,
7
ал. 1 от КТ, придават сила на КТД от дата, различна от тази, на която е
сключен и предвиждат увеличаването на работните заплати да влезе в сила с
обратна сила от 01.01.2023 г.
За пълнота на анализа, настоящия състав намира, че може да се приложи по
аналогия разбирането закрепено в чл. 14 ЗНА.
Съгласно ЗНА: Чл. 14. (1) Обратна сила на нормативен акт може да се даде
само по изключение, и то с изрична разпоредба. Цитираната разпоредба се
отнася единствено за нормативните актове, какъвто колективният трудов
договор безспорно не е, но доколкото изразява общ принцип на правната
сигурност следва да бъде съобразен при тълкуването (вж. Решение № 3/2020 г.
на КС по к. д. № 5/2019 г. и Решение № 22/1995 на КС по к. д. № 25/1995 г.).
В разглеждания по делото случай приложението на увеличаването на
трудовото възнаграждение се основава и на Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда
(обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 76 от 2017 г.; изм., бр. 8 от 2019 г.;
изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.; доп., бр. 92 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 12 от 2021 г.;
изм., бр. 77 от 2021 г., бр. 35 и 71 от 2022 г.), която в § 3 предвижда, че § 2
влиза в сила, считано от 01.01.2023 г., като по този начин се изпълнява
изискването на ЗНА да бъде придавано обратно действие на разпоредбите на
нормативните актове само по изключение и то с изрична разпоредба.
Посредством посочената наредба министърът на образованието,
упражнявайки своята нормативна компетентност, въвежда увеличението на
трудовото възнаграждение от 01.01.2023 г., като това е т. нар. същинско
обратно действие (stricto sensu), по смисъла, установен и в практиката на
Конституционния съд (Решение № 5/11.05.2017 г. на КС по к. д. № 12/2016 г.),
с което обратно действие на закона се преуреждат осъществили се
юридически факти преди влизане в сила на нормативния акт.
Не може да бъде споделена тезата на ответника, че е недопустимо да се
преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на
действащо ТПО е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото
увеличение. Това разбиране противоречи и на константната практика на ВКС.
В Решение № 116 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г., III г. о., ГК
изрично се установява, че "обратното действие преурежда по нов начин
приключилите и уредени от стария закон правоотношения". Това означава, че
и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов
начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно положението на
работниците или служителите. Недопустимо е единствено с изменения в
законодателството да се въвеждат с обратно действие неблагоприятни
последици за работниците и служителите (Решение № 12/11.11.2010 на КС по
к. д. № 15/2010 г.).
Не намира опора нито в Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на
труда (обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 76 от 2017 г.; изм., бр. 8 от
2019 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.; доп., бр. 92 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 12 от
2021 г.; изм., бр. 77 от 2021 г., бр. 35 и 71 от 2022 г.), нито в Анекса на КТД от
10.08.2023 г. предложеното от ответника тясно тълкуване на понятието
"заетите в системата на ПУО педагогически специалисти".
Съдът намира, че нито в наредбата, издадена от министъра на образованието и
8
науката, предвиждаща увеличение на размерите на основните месечни
работни заплати на педагогическите специалисти, нито в горецитирания
Анекс към КТД, не е предвидено увеличението на възнагражденията да касае
единствено и само заетите към момента на издаване на наредбата,
респективно сключването на анекса, педагогически специалисти, поради което
стеснителното тълкуване на тези норми, за които е предвидено обратно
действие, не следва да бъде възприето.
Доводите, основани на изисквания за спазване на разчети за средства и
утвърдени бюджети, са неприемливи.
В актуалната практика на ЕСПЧ (Решение по дело MOSKAL v. POLAND
(Application no. 10373/05) и др.) константно се утвърждава, че принципът на
"доброто управление" изисква по въпроси от общ интерес публичните органи
да действат своевременно, по подходящ начин и с максимална
последователност (параграф 51). Публичните органи следва да действат
найпрецизно и най-съвестно при разрешаването на въпроси, касаещи
социалното положение и имуществените права на гражданите (параграф 72).
В практиката на ЕСПЧ се възприема, че по въпроси, касаещи социалната
сфера на гражданите, е недопустимо пропуски на държавни органи да бъдат
компенсиране за сметка на гражданите, а тежестта за преодоляване на тези
пропуски следва да бъде върху държавата (така Решение по дело
CAKAREVIC v. CROATIA (Application no. 48921/13)). Рисковете, следващи от
пропуски на държавните органи, следва да се понасят от държавата, като в
никакъв случай не следва да се допуска неблагоприятни последици от
пропуски на държавата да се прехвърлят върху гражданите (Решение по дело
LELAS v. CROATIA (Application no. 55555/08) параграф 74). ЕСПЧ трайно
приема още, че актовете на публичните органи трябва да бъдат ясни и
последователни, за да се избягват, доколкото е възможно, правната
несигурност и неяснота за лицата, засегнати от тези актове (така Решение по
дело PLECHANOW v. POLAND (Application no. 22279/04), параграф 103).
Съотнесена към настоящия случай, практиката на ЕСПЧ по приложението на
ЕКЗПЧОС означава, че: първо, нито МОН, нито детската градина - ответник,
представляващо второстепенен разпоредител с бюджет, следва да черпят
права от твъдените неясноти на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и
заплащане на труда и на цитирания Анекс към КТД; второ, доколкото
организацията на сферата на образованието представлява въпрос от
обществен интерес (чл. 23 КРБ прогласява, че държавата създава условия за
свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага) и
доколкото въпросът за възнагражденията на педагогическите специалисти
касае социалното положение на голяма група трудещи се, то регулацията на
тези въпроси следва да бъде както прецизна, така и последователна – това
изискване налага да се създава и прилага рамка, осигуряваща равно и
предвидимо третиране на педагогическите специалисти. Обратното действие
на закона е изключение, като в конкретната ситуация то се дължи на стремежа
на министъра на образованието и науката да преодолее забавянето при
приемането на ЗДБРБ2023. Неизпълнението от страна на публични органи на
задължението им да действат своевременно, нарушавайки принципа на добро
управление, не следва обаче да се ползва като основание за приемане на
уредба, третираща необосновано неравно засегнатите частноправни субекти.
9
Настоящият съдебен състав счита, че при така изложените обстоятелства с
влизането в сила на посочената Наредба на министъра на образованието и
науката за ищцата е възникнала правна възможност да търси защита на
субективните си облигационни права посредством предявените искове.
По делото е приета и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, с която
вещото лице е изчислило, че разликата между брутните трудови
възнаграждения преди и след актуализацията се равнява на 873,91 лв.
Съдът, като прецени заключението на ССчЕ съобразно правилото на чл. 202
ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като същото е извършено
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставената задача, като по делото липсват доказателства
последното да е заинтересовано от изхода на правния спор или да е
недобросъвестно.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице
всички материални предпоставки, за да бъде уважен предявеният иск с правно
основание по чл. 128, т. 2 и чл. 177 КТ.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищцата е направил
изменение на исковете, съобразно изчисленията на вещото лице, като е
извършно частично оттегляне на исковете.
Разликата между начисленото и изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 40 дни и следващото се на ищцата,
съобразно увеличението, е в размер на 540,90 лв.
Предявеният иск по чл. 224, ал. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен в
пълния претендиран размери след извършеното изменение по реда на чл. 214,
ал. 1 ГПК.
Върху двете главници, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба
до окончателното им изплащане.
За уважаване на предявения акцесорен иск за лихва за забава следва да се
установи освен наличието на главен дълг съобразно гореспоменатите изводи,
така и изпадането на работодателя в забава.
Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да
заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Разпоредбата на чл. 245 КТ предвижда, че при добросъвестно изпълнение на
трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането
на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово
възнаграждение, но не по-малко от МРЗ за страната, като разликата до пълния
размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща
допълнително заедно със законната лихва. На основание чл. 270, ал. 2 КТ
трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец
на два пъти, доколкото не е уговорено друго.
Въпреки гореизложеното, настоящият състав намира, че конкретният случай е
особен, доколкото по делото се присъжда увеличение на трудово
възнаграждение за минал период, в полза на лице, което към датата на
приемане на решението за увеличение е с прекратено трудово
правоотношение.
10
Горното означава, че това лице вече не получава ежемесечно дължимото и
регулярно изплащано трудово възнаграждение по чл. 128 КТ, което
работодателят престира на всяко лице с валидно и действащо трудово
правоотношение.
Затова, при положение, че сумите на увеличението се дължат при поискване и
за тях няма определена дата, на която следва да бъдат изплатени, за тях ще
важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – от датата на поканата.
По делото е представен отговор на нотариална покана, от който се установява,
че на 27.10.2023 г. К. е пожелала да бъдат преизчислени трудовите й
възнаграждения от 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. и изплатените обезщетения.
По реда на чл. 162 ГПК съдът определи, че размерът на дължимото
обезщетение за забава върху главницата от 873,91 лева за периода на забава от
27.10.2023 г. (датата на поканата) до посочения от ищцата краен срок –
09.04.2024 г. възлиза на 54,50 лева.
По реда на чл. 162 ГПК съдът определи, че размерът на дължимото
обезщетение за забава върху главницата от 540,90 лева за периода на забава от
27.10.2023 г. (датата на поканата) до посочения от ищцата краен срок –
09.04.2024 г. възлиза на 33,74 лева.
Ето защо предявения акцесорен иск за мораторна лихва върху двете главници
следва да бъде отхвърлен за разликата над 88,24 лева до предявения размер от
117,11 лева., както и за периода 01.09.2023 г. – 26.10.2023 г.
Предвид забраната на чл. 243, ал. 2, пр. 2 ГПК не следва да бъде допускано
предварително изпълнение на невлязлото в сила решение, доколкото
ответната детска градина е държавно учреждение.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират
деловодни разноски разполага ищецът и ответникът.
Ищцата е поискала присъждането на деловодни разноски, като е доказала, че
реално е сторила такива в размер на 500 лева, поради което съобразно
уважената част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да й се
присъди сумата от 490 лв., представляващи разноски за адвокат за
първоинстанционното производство.
Ответникът не претендира разноски.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноски в полза на съда
съобразно уважената част от иска – 98 лева за държавна такса, 392 лева –
възнаграждение за ССчЕ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 и чл. 177 КТ Детска градина №
*** „С.“ с адрес: гр. С., ул. „П. Д. П.“ № 14, да заплати на Р. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., жк „В. - *“, бл. ***, вх. *, ап. *, сумата от 873,91
лева, представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение за периода
от 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 09.04.2024 г. до окончателното
11
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 224 КТ Детска градина № *** „С.“ с
адрес: гр. С., ул. „П. Д. П.“ № 14, да заплати на Р. Г. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., жк „В. - *“, бл. ***, вх. *, ап. *, сумата от 540,90 лева,
представляваща неизплатена част от обезщетение за неползван планет
годишен отпуск в размер на 40 дни, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 09.04.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД Детска градина № *** „С.“ с
адрес: гр. С., ул. „П. Д. П.“ № 14, да заплати на Р. Г. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., жк „В. - *“, бл. ***, вх. *, ап. *, сумата от 88,24 лева,
представляваща лихва за забава върху сбора от главниците - 873,91 лева и
540,90 лева, за периода 27.10.2023 г. – 09.04.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
лихва за забава за разликата над 88,24 лева до претендирания размер от 117,11
лева, както и за периода 01.09.2023 г. – 26.10.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Детска градина № *** „С.“
с адрес: гр. С., ул. „П. Д. П.“ № 14, да заплати на Р. Г. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., жк „В. - *“, бл. ***, вх. *, ап. *, сумата от 490 лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Детска градина № *** „С.“
с адрес: гр. С., ул. „П. Д. П.“ № 14, да заплати в полза на СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, по сметка на съда, сума в размер на 98 лева – държавна
такса, както и 392 лева – възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на преписи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12