№ 20818
гр. ***, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110160524 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 341, ал. 1 ГПК, във фаза по допускане на
делбата.
Ищецът В. М. С. е предявил срещу Д. Г. К. иск за делба на
АПАРТАМЕНТ с идентификатор ***, съгласно Заповед РД-18- 739/21.11.2017
г. на изп. директор на АГКК, а съобразно нот.акт- № 1-а, находящ се в гр.***,
състоящ се от две стаи, кухня, хол, две антрета, баня, клозет и килер, със
застроена площ от 66 /шестдесет и шест/ кв.м, при съседи по нот. акт:на север-
стълбище и С.П.Г, на изток и на юг - двор и на запад - у*** при съседи: на
север - Б.Т.Д и Д.Х.Т, на изток-двор, на юг-К.Я.Д и на запад-коридор, заедно с
ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ, при съседи: на север-П.Б.П и Л.С.П, на изток-
коридор, К.С.С и Й.Х.С и Н.Г.В и С.И.В, на юг-коридор и на запад-коридор,
заедно с 3.25 % ид. части от общите части на сградата и от толкова идеални
части от мястото, върху което е построена, представляващо ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор *** съгласно Заповед РД-18-739/21.11.2017 г. на изп.
директор на АГКК, с адрес: ***, с площ от 1418 кв.м, с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: следно
застрояване /от 10 до 15 м/, със съседи: ***; ***; ***; ***; ***
В исковата молба се излагат съображения, че имотът е придобит от
Г.Д.С с нотариален акт № 69, том V, дело 848/1991г. на I Нотариус при
Нотариалната служба на В.Р.С, гр. ***. Посочва се, че Г.Д.С, бивш жител на
гр. *** е починал на 05.06.2021 г. в гр. ***, като след неговата смърт, ищецът и
ответницата са станали наследници на описания недвижим имот, при равни
дялове по ½ идеална част за всеки един от тях. В исковата молба се твърди, че
ответницата е дъщеря и единствен наследник по закон на наследодателя,
съгласно Удостоверение за наследници с изх. № *** от 26.08.2021 г. С***.
1
Ищецът сочи, че се явява наследник на починалия, въз основа на Саморъчно
завещание от Г.Д.С, от 10 април 2021 г., с което същият му завещава ½ (една
втора) идеална част от описания недвижим имот, представляваща негова
разполагаема част от наследството.
Заявява, че завещанието е оставено в канцеларията на Нотариус А.И,
рег. *** от НК, лично от Зя, на 12.04.2021 г. под номер 10 и е обявено с
Протокол от 15.06.2021 г. от Нотариус А.И, рег. *** от НК. Изтъква, че същото
е вписано в Службата по вписвания гр. ***, с вх. Рег. № *** от 18.06.2021 г.,
Акт № 68, том VII, дело № 322 от 2021 г., имотна партида 150665,734731 3.
Моли за допускане и извършване на съдебна делба на описания
недвижим имот.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответницата Д. Г. К., с който се излага становище за недопустимост на
предявения иск. Твърди се, че ищецът не е собственик на претендираните от
него идеални части от процесния имот, поради което за него липсва правен
интерес от завеждане на процесния иск. Сочи се, че процесният имот е
собственост на ответницата, която го придобила по наследство като единствен
наследник по закон на нейния баща – Г.Д.С. Ответницата твърди, че с факта на
откриване на наследството придобива и упражняваното до този момент от
баща й владение върху имота. Сочи, че нейния наследодател е упражнявал
повече от 10 години непрекъснато и необезпокоявано владение върху
претендираната от ищеца ½ идеална част от имота, респективно и върху целия
имот. Твърди се, че след смъртта на наследодателя, ответницата продължава
това необезпокоявано и непрекъснато владение , както върху претендираната
от ищеца идеална част, така и върху целия имот.
Твърди, че ищецът няма качеството на заветник, тъй като
представеното от него завещание е нищожно, поради фактът, че същото не е
изписано и подписано от Зя Г.Д.С. Сочи, че видно от протокола, съставен от
Нотариуса на 15.06.2021 г., се установява, че в завещанието са извършени
поправки на две думи от същото, без да става ясно кога и от кого са
направени, което на отделно основание води до недействителност на Зното
разпореждане. Отделно от това, оспорва завещанието като нищожно, тъй като
не е спазена предвидената от закона форма.
Изтъква, че евентуално оспорва завещанието като унищожаемо, тъй
като при неговото съставяне Зят не е разбирал действията и постъпките си и
не е бил способен да завещава. Твърди, че в текста на самото завещание е
посочено, че лицето в чиято полза е направено завещанието е син на втората
му съпруга, което обстоятелство не отговаря на истината. Твърди, че към
датата на съставяне на завещанието – 10/04/2021 г. наследодателят е бил в
семейно положение разведен. Сочи, че видно от текста на завещанието,
имената на втората съпруга на Г. С са били поправени, без да става ясно кога и
от кого са направени поправките. Поради тази причина, този факт е
доказателство, че лицето не е разбирало действията си, тъй като не знае
имената на жената, за която се твърди, че му е съпруга.
Твърди, че Зят е страдал от редица заболявания, които в последните
2
месеци са довели до неговата недееспособност.
Завява, че предявения иск е неоснователен и недоказан, като оспорва
изложените в исковата молба твърдения. Оспорва твърдението на ищеца, че
след смъртта на наследодателя Г. С, ищецът и ответницата са наследници на
процесния имот, при равни дялове по ½ за всеки един от тях. Сочи се, че
единствен наследник по закон на Г. С е ответницата. Твърди, че ищецът не е
проявявал никакво отношение към процесния имот. Твърди, че до настоящия
момент ищецът по никакъв начин не се е противопоставял на установеното от
ответницата владение. Посочва, че ищецът нито веднъж не е посещавал
имота, нито се е интересувал за това какво се случва с него.
С оглед на гореизложеното счита, че доколкото ищецът не се явява
собственик на процесния имот, за него не е налице правен интерес от
предявяването на настоящия иск за делба.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт № *** на I Нотариус при Нотариалната служба на
В.Р.С, гр. *** (л.5), се установява, че Г.Д.С придобил чрез дарение следния
недвижим имот, находящ, а именно: Ап. 1 А, находящ се в гр. ***, ***,
състоящ се от две стаи, кухня, хол, две антрета, баня, клозет и килер, със
застроена площ от 66 /шестдесет и шест/ кв.м, при съседи по нот. акт: на
север-стълбище и С.П.Г, на изток и на юг - двор и на запад - у*** при съседи:
на север - Б.Т.Д и Д.Х.Т, на изток-двор, на юг-К.Я.Д и на запад-коридор,
заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ, при съседи: на север-П.Б.П и Л.С.П, на
изток- коридор, К.С.С и Й.Х.С и Н.Г.В и С.И.В, на юг-коридор и на запад-
коридор, заедно с 3.25 % ид. части от общите части на сградата и от толкова
идеални части от мястото, върху което е построена.
Съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 1*** (л.9)
горецитирания недвижим имот притежава идентификатор ***, съгласно
Заповед РД-18- 739/21.11.2017 г. на изп. директор на АГКК.
От представеното копие от Удостоверение за наследници с Изх. №
***/26.08.2021г., се установява, че Г.Д.С починал на 05.06.2021г., като оставил
единствен наследник по закон дъщеря си Д. Г. К..
На 10.04.2021 год., в саморъчно завещание, обявено с Протокол от
15.06.2021 г. от Нотариус А.И, рег. *** от НК и вписано в Сл.вписвания – ***
на 18.06.2021 год., с вх. Рег. № *** от 18.06.2021 г., Акт № 68, том VII, дело №
322 от 2021 г., имотна партида 150665,734731 3 (л.11-14), Г.Д.С завещал в
полза на доведения си син В. М. С. ½ идеална част от процесния недвидим
имот, находящ се в гр. ***, ***, ап. 1 А.
От показанията на свид. Марияна Неделчева Коева без родство със
страните, се установява, че познавала ответницата и майка й, както и баща й
от 1980 г., тъй като са съседи и живеят в обща сграда. Свидетелката споделя,
че познава имота, който е предмет на делбата, като посочва, че след смъртта
на бащата на ответницата заедно с нея е посещавала имота. Спомня си, че в
апартамента й направило впечатление, че има много нейни снимки с баща й
3
поставени по мебелите, също така имало проблеми с теч на тавана в коридора.
Сочи, че баща й живеел сам в апартамента, а дъщеря му във Франция.
Споделя, че преди да почине баща й започна да си идва много по[1]често и за
по-дълго време. Посочва, че към момента никой не обитава апартамента, като
бил спрян е токът и водата. Споделя, че посещавала апартамента.
От показанията на свид. С.С.Б семеен приятел на ищеца, се
установява, че Ищецът В. не живее в Б, а в П, като идва си обикновено лятото.
Споделя, че ищецът бил в много добри отношения с Г. (наследодателя), като
го наричал „***“, тъй като той си го е отгледал. Свидетелят посочва, че е
ходил съм в апартамента, който се намира на ул. *** последно юли месец.
Споделя, че ищеца има ключове от апартамента. Спомня си, че ищецът си
комуникирал с баща си, майката се грижела много активно последните месеци
за него, тъй като бил онкоболен. След смъртта на баща му, свидетелят
отишъл заедно с ищеца жилището, като имал желание да се разбере с
ответницата Д. да се дава под наем или да се продаде апартамента, но поради
трудната комуникация идеята не се осъществила. Спомня си, че апартаментът
е малък, вехтичък, със сменена дограма, стара тоалетна и баня, влиза се в
тесен, дълъг коридор, има две стаи от двете страни. Сочи, че не съм виждал
никога ответницата в имота. Споделя, че след смъртта на баща му ходил с В в
имота, и както бил оставен, така си остана няколко години. Посочва, че знае в
имота, че В си е оставил негов багаж. Споделя, че доколкото знае в момента
имота е необитаем.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебна-
графологична експертиза, изготвена от вещото лице Г. М. се установява, че
ръкописните текстове на двете страници на саморъчно завещание от името на
Г.Д.С с дата 10.04.2021г., обявено с протокол от 15.06.2021г. Нотариус А.И,
рег. *** от НК са написани, а подписите на „З“ под текста и в лявата част на
долните бели полета са положени от Г.Д.С.
Заключението на изготвено от вещото лице Г. М., съдът възприема, като
обективно и компетентно дадено.
От съдебно-психиатричната експертиза по писмени данни, изготвена
от вещото лице д-р М.К.., приета по делото и неоспорена от страните се
установява, че при наследодателя г-н С, няма документация с
диагностицирано психотично разстройство или дементен синдром, което да
наруши неговата дееспособност, поради което приема, че към момента на
съставяне на завещанието е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното от него и да ръководи действията си, както и да изразява
осъзнавано от него информирано съгласие.
При така установените факти, съдът направи следните правни
изводи:
1. Относно валидността на завещанието:
Съгласно възприетата практика – Решение № 833/10 от 8.01.2011 г. по
гр.д. № 1221/2009 г., ВКС, І г.о. по чл.290 ГПК, за преценката дали едно
завещание е частно или универсално – чл.16 ЗН, чл.20 ЗЗД –
отделните Зни разпореждания се тълкуват във връзка едно с друго и в
4
смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, като се търси
действителната обща воля на Зя, като в определени случаи съдът следва да
отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят
действителната воля на Зя.
В случая, Зят е завещал ½ (една втора) идеална част от описания
недвижим имот, поради което и Зното разпореждане в случая е частно.
2. По възраженето за обявяване на нищожност на саморъчното
завещание:
Оспорването на представеното завещание изисква то да бъде преценено
с оглед изискванията за формата за действителност на саморъчните
завещания, дадени в чл. 25, ал. 1 от ЗН - саморъчното завещание трябва да
бъде изцяло написано ръкописно от самия З, да съдържа означение на датата,
когато е съставено, и да е подписано от него, а подписът трябва да бъде
поставен след Зните разпореждания.
В случая е спазена формата на саморъчното завещание относно
наличието на задължителните реквизити.
Законът не разрешава изрично въпроса, къде е мястото на датата, но от
определеното място на подписа, който трябва да е последната дума на
завещанието, трябва да се заключи, че датата не може да бъде след подписа,
защото подписът е, който дава санкция на цялото завещание, а датата се
нуждае най-много от подобна санкция. Щом датата не може да бъде след
подписа, тя може да бъде на всяко място преди подписа. Липсва изискване
датата да е част от текста на саморъчното завещание и следователно, за да се
приеме, че завещанието е датирано, е достатъчно датното изражение да е
поставено върху материалния носител, върху който
е обективирано Зното разпореждане, като щом предхожда подписа е без
значение нейното място върху материалния носител /Решение № 65 от
5.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 906/2012 г., II г. о., ГК,представляващо
задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК/.
По настоящото дело датата е поставена и в началото, и в края на
завещанието, поради което е спазено законовото изискване за форма.
Относно подписа:
Подписът е съкратено писмено означаване на фамилията и името, а в
някои случаи и на презимето на автора. С него се
придава удостоверително значение на документа, като подписът е основание
да се смята, че лицето, от чието име е текстът, е направило съответното
волеизявление или че му е известно неговото значение. Подписът притежава
същите основни свойства, както и почеркът: индивидуалност, устойчивост
и комуникативност. Това е така, защото се изгражда заедно с почерка.
Първите две свойства обаче са по-ярко изразени, отколкото при почерка.
Затова е налице и по-висока степен на координация на движенията на ръката и
по-голяма обработеност в сравнение с почерка. Комуникативността не винаги
се проявява пълноценно, макар че това е в противоречие с ролята на подписа.
Дължи се на две причини: на липсата на установени изисквания към
структурата и съдържанието на подписа и на прекомерно еднотипната
5
автоматизация на писмено-двигателните навици при формирането на подписа.
ВКС приема в практиката си, че подписът е материализираното с
писмени знаци име на лицето. Допустимо е той да се състои от
едновременното изписване на трите имена (изписване на собственото име,
бащиното име и фамилното име) с изписване чрез инициали на някое от тези
три имена, а може да бъде положен параф без оглед дали се разчита добре или
не. Законът за наследството по отношение на саморъчните завещания не
посочва конкретно какъв трябва да бъде подписът на Зя.
В случая, видно от заключението на вещото лице по приетата
и неоспорена от страните съдебна графологична експертиза, се установява по
категоричен начин авторството на наследодателя на страните както по
отношение на ръкописния текст, така и по отношение на подписа на
саморъчното завещание.
При произнасяне относно автентичността на завещанието и при
преценка на заключението на вещото лице съдът следва да се ръководи от
задължителната съдебна практика относно тълкуването на закона. Тя приема,
че при оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдения, че
то не е написано и подписано от Зя, страната, която се ползва от него следва
да установи неговата истинност и то чрез пряко и пълно доказване.
Заключението на вещото лице е доказателствено средство, което служи
на съда за разкриване истината по делото. Съдът не е обвързан със
заключението на вещото лице, а го обсъжда наред с всички събрани по делото
доказателства и го преценява заедно с установените по делото факти по свое
вътрешно убеждение.
С оглед направеното от ответниците оспорване на завещанието и
събраните по делото доказателства в тази насока – назначената по делото
съдебно-графологическа експертизи, и останалите събрани по делото
доказателства, съдът намира, че представеното саморъчно
завещание е автентично, поради което възражението за нищожност,
като ненаписано от Зя се явява неоснователно и недоказано.
3.По отношение на алтернативно въведеното
възражение унищожаемост на саморъчното завещание, на осн. чл. 43, ал.
1, б. „а” ЗН – тъй като е направено от лице, което по време на
съставянето му не е било способно да завещава, тъй като не е разбирало
свойството и значението на постъпките си съдът намира следното:
С оглед неоснователността на първото възражение, за обявяване
нищожността на завещанието, съдът следва да разгледа и това възражение по
същество.
То също е неоснователно, тъй като от доказателствата по делото не се
установява релевираното основание за унищожаемост на завещанието.
Съгласно чл. 13 от ЗН, способно да завещава е всяко лице, навършило 18
години, което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е
способно да действа разумно. Доказателства за поставянето под пълно
запрещение на наследодателя Г.Д.С не са събрани, не се и твърди такова
6
обстоятелство.
Съдът приема, че починалият е могъл да действа разумно, тъй като не е
доказано слабоумие и душевна болест у Зя към момента на извършване
на Зното разпореждане, както и същия да не е могъл да разсъждава нормално.
Зят е разбирал свойството и значенето на постъпките си и е написал
завещанието, осъзнавайки напълно смисъла на извършеното от него
разпореждане с имуществото си за след смъртта си.
Съдът обосновава този си извод от приетото по делото и неоспорено от
страните заключението по изготвената съдебно-психиатрична експертиза от
която се установява здравословното състояние на наследодателя Г.Д.С.
Съдът кредитира напълно тази експертиза, защото изводите й се базират
на задълбочена цялостна преценка на медицинските документи. В случая,не
се установява Зят да е имал нарушено внимание, мисловни нарушения,
невъзможност за абстрактно логично мислене.
Ето защо, и възражението с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а” от ЗН
следва да се остави без уважение, като неосноватено и недоказано.
4. По отношение на направеното възражението на ответницата Д.
К., че процесният имот е придобит от нея на основание давностно
владение, осъществявано необезпокоявано и непрекъснато в период повече от
10 години, като нейният наследодател е упражнявал владението върху
претендираната от ищеца ½ идеална част от имота, респективно и върху целия
имот, като след смъртта на Г. С, дъщеря му продължила да това
необезпокоявано и непрекъснато владение, съдът намира възражението е
неоснователно по следните причини:
По делото се установи, че процесния недвижим имот е собственост на
наследодателя до неговата смърт. Това положение изключва собственикът на
имота да е и владелец по отношение на собствения си недвижим имот, за да се
приеме начало на давностно владение, което да е започнало от страна на г-н С
по отношение на процесния имот и да е продължено от дъщеря му след
смъртта му, както се твърди в отговора на исковата молба.
Това е така доколкото правото на собственост абсолютно, имуществено,
прехвърлимо, сложно и безсрочно право. Като сложно субективно право, то
се състои от три правомощия – владение, ползване и разпореждане.
Отделните правомощия на собственика не представляват отделни
субективни права и не могат да съществуват вън от единното право на
собственост. Доколкото правото на ползване, включва правото да се използва
вещта съгласно нейното предназначение, то в случая не би могло
наследодателя в качеството си на собственик на процесния недвижим имот, да
осъществява владението върху него като фактическо състояние и основание за
реализиране на придобивната давност.
В ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС са дадени указания, че за да придобие
по давност чуждите идеални части, съсобственикът, който упражнява
фактическа власт върху вещта, трябва да превърне с едностранни действия
държанието им във владение; че тези действия трябва да са от такъв характер,
7
че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите съсобственици; че завладяването на частите на останалите
съсобственици трябва да се манифестира пред тях чрез действия, отблъскващи
владението им и установяване на своене. Следва да се има предвид, че
абстрактното понятие „преобръщане на държането във владение” придобива
конкретно съдържание в зависимост от особеностите на всяко разглеждано
дело.
От анализа на събраните по делото гласни доказателсвтвени средства,
чрез разпита на свидетелите не се установи, след смъртта на наследодателя в
полза на ответницата да изпълнен хипотезиса на правната норма на чл. 79,
ал.1 ЗС, тъй като не е изтекъл предвидения в разпоредбата 10г. давностен
срок.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че в случая изобщо не е
налице осъществено владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС, поради което в
полза на ответника не е осъществен уреденият в чл.79, ал.1 ЗС оригинерен
придобивен способ. На това основание възражението на ответника че
процесният имот е придобит от него на основание давностно владение е
неоснователно.
При горните констатации съдът приема, че между страните следва да
бъде допусната делба по отношение на процесния недвижим имот, при
следните квоти: ½-ра ид.ч за В. М. С., придобита въз основа на частно Зно
разпореждане от Г.Д.С и ½-ра ид.ч за Д. Г. К., придобита на основание, чл. 5,
ал.1 ЗН, въз основа на наследяване по закон от Г.Д.С.
По отношение на разноските:
По отношение на искането на ответната страна за присъждане на
извършени в делбеното производство разноски в първа фаза на делбата, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството за съдебна делба е особено исково производство и
процесуалните норми, които го уреждат имат характера на специални по
отношение общите разпоредби, уреждащи гражданския процес. При
наличието на съсобственост, съдебната делба е винаги възможна, като
предявяването на такъв иск не зависи от поведението на другата страна. В
това производство отговорността за разноските не е уредена като санкция за
неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл.78 от
ГПК. Основанието на иска за делба е ликвидиране на съществуваща
съсобственост, поради което в това производство страните имат двойно
качество- те са и ищци, и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е
предвидил разноските да се понасят съобразно стойността на дяловете им, но
това се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските
за адвокатски хонорар се понасят от страните така, както са ги направили.
По отношение на извършените в настоящото производство от ответника
разноски в първа фаза на делбеното производство, представляващи заплатени
възнаграждения на вещи лица, доколкото тези разноски са извършени от
ответника във връзка с направените от него в първата фаза възражения срещу
сочените от ищците делбените квоти и тези възражения съдът е счел за
8
неоснователни, счита, че и тези разноски следва да останат за сметка на
страната, която ги е извършила. От една страна тези разноски не
представляват разноски по смисъла на разпоредбата на чл.355 от ГПК, за да се
разпределят съобразно дяловете на страните. На следващо място, както е
посочено по- горе, разноските са извършени по повод възражения, разгледани
в първата фаза на делбата, които възражения съдът е счел за неоснователни. В
посочения смисъл е и задължителната съдебна практика и по конкретно
Определение №47/29.01.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. №6919/2014 г., I г.о.,
Определение №152/08.06.2015 г. на ВКС по ч.гр.д.№6646/2014 г., II г.о. и др.
Предвид изложеното заключава, че искането на ответника за
присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователно.
След влизане в сила на решението по допускане на делбата ще следва да
се насрочи втората фаза на производството-по извършване на делбата.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба МЕЖДУ В. М. С. ЕГН
**********, Д. Г. К. ЕГН **********, на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ с идентификатор ***, съгласно Заповед РД-18-
739/21.11.2017 г. на изп. директор на АГКК, а съобразно нот.акт- № 1-а,
находящ се в гр.***, *** /първи над партера/, състоящ се от две стаи, кухня,
хол, две антрета, баня, клозет и килер, със застроена площ от 66 /шестдесет и
шест/ кв.м, при съседи по нот. акт:на север-стълбище и С.П.Г, на изток и на юг
- двор и на запад - у*** при съседи: на север - Б.Т.Д и Д.Х.Т, на изток-двор, на
юг-К.Я.Д и на запад-коридор, заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ, при
съседи: на север-П.Б.П и Л.С.П, на изток- коридор, К.С.С и Й.Х.С и Н.Г.В и
С.И.В, на юг-коридор и на запад-коридор, заедно с 3.25 % ид. части от общите
части на сградата и от толкова идеални части от мястото, върху което е
построена, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***
съгласно Заповед РД-18-739/21.11.2017 г. на изп. директор на АГКК, с адрес:
***, с площ от 1418 кв.м, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: следно застрояване /от 10 до 15 м/,
със съседи: ***; ***; ***; ***; ***
ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
В. М. С. – 1/2 ид.ч.
Д. Г. К. – 1/2 ид.ч.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9