Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 792/6.11.2019г.

 

                                гр.Ямбол........6.11........2019 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На..................................седми...октомври……….........................................

  През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Г.Вълчанова

                                                                Членове: ........................

                                                                                ........................

  При секретаря................И.Г.    ......................и в присъствието на

  Прокурора...........................................като разгледа докладваното от

  ...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 4694

  за 2018 година............................................................................................

Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на „АСВ” ЕАД гр.София против Д.А.С. ***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 500 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № ***/ 19.01.2017 г.; 76,90 лв., представляваща договорна лихва за период от 02.02.2017 г. до 28.09.2017 г. (падежът на последна погасителна вноска); 206,10 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит: за периода от 02.02.2017 г. до 28.09.2017 г. /падеж на последна вноска/; 206,10 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 02.02.2017 г. до 28.09.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 38,04 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 03.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, 175 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания; 70 лв., представляваща такса разходи за дейност на служител, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ ***/2018 г. на ЯРС, както и присъждане на направените разноски. Твърди се, че ищецът има това вземане против ответника по силата на договор за цесия, по силата на който е придобил същото от „Вива кредит“ ООД. Дружеството е било кредитор на С. по силата на договор за паричен заем от 19.01.2017 г., съгласно който му е предадена в заем сумата 500 лв. и е договорено нейното връщане, ведно с всички следващите се лихви, такси и разноски.

 В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор не е постъпил от назначения особен представител на ответника не е постъпил. В съдебно заседание особения представител на ответника направи изявление, че не оспорва предявения иск. В същото време е представена писмена защита, с която се желае отхвърляне на иска изцяло поради неговата неоснователност. Твърди се, че договорът за заем не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.9 и т.10 и е недействителен. Клаузата за неустойка се счита за неравноправна, няма погасителен план, преддоговорната информация е непълна, липсва информация за евентуалните разноски при подписване на договора.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не изпраща представител, а депозирал писмена молба, с която желае уважаване на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ч.гр.д.№ ***/2018 г. по описа на ЯРС е образувано по заявление, депозирано на 2.07.2018 г. от “АСВ“ ЕАД гр.София, с което се желае да бъде разпоредено длъжникът Д.А.С. *** да му заплати сумите 500 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № ***/ 19.01.2017 г.; 76,90 лв., представляваща договорна лихва за период от 02.02.2017 г. до 28.09.2017 г. (падежът на последна погасителна вноска); 206,10 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит: за периода от 02.02.2017 г. до 28.09.2017 г. /падеж на последна вноска/; 206,10 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 02.02.2017 г. до 28.09.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 38,04 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 03.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, 175 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания; 70 лв., представляваща такса разходи за дейност на служител, както и законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Съдът е уважил исканията на заявителя като е издал заповед № ***/4.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за всички претендирани суми, дължими на заявителя въз основа на Договор за паричен заем № *** и договор за цесия от 22.01.2013 г.

В настоящото производство за установяване на претенциите си ищецът е представил Договор за паричен заем „Вивакредит План 14 и 30“ № ***/16.01.2017 г., по който „Вива кредит“ ООД е предоставило на Д.А.С. сумата 500 лв., която следва да върне при следните условия: погасителна вноска в размер 43,50 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса експресно разглеждане; срокът на заема е 36 седмици с 18 вноски и посочени 18 дати на плащане като първата е 2.02.2017 г. и последната 28.09.2017 г.; заемът се олихвява с фиксиран лихвен процент 40,34 % или 0,11 % на ден; годишният процент на разходите е 49,39 %; общият размер на всички плащания с включена такса експресно разглеждане е 783 лв. договорна лихва в размер на 76,90лв. Съгласно чл.1, т.2, ал. 3 от договора страните са договорили такса експресно разглеждане на документи в размер на 206,10 лв.; неустойка в размер на 206,10 лв. съгласно чл.2, т.2, ал.2 от договора; такса 175 лв. по тарифа на „Вива Кредит ООД на основание чл.12 от договора, предвид която за договори за паричен заем със срок на погасяване на двуседмична погасителна вноска (на 14 дни), на четвърти ден забава от всяка погасителна вноска, заемателят дължи на заемодателя заплащането по 10 лв., а на единадесет ден забава от всяка погасителна вноска, заемателят дължи на заемодателя заплащането по 15 лв., максималният размер на всички начислени разходи не може да превишава 175 лв. за заемни суми от 500 лв. до 1 500 лв.; такса разходи за дейността на служител 70 лв. по тарифа на „Вива Кредит“ ООД на основание чл.12 от договора, предвид която за договори за паричен заем със срок на погасяване на двуседмична погасителна вноска (на 14 дни) при забава с повече от 57 календарни дни за плащане, на която и да е погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем, се заплаща на петдесет и осмия ден забава еднократно сума в размер 70 лв., представляващи направени разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането; лихвата за забава е договорена съгласно чл.8 ал.2 от договора в случай на забава на плащане върху дължимата сума за всеки ден забава.

Във връзка с обстоятелството, че е изправна страна по договора за заем, ищецът е представил РКО № ***/19.01.2017 г., с който заемателя е предоставил на заемателя С. сумата 500 лв.

С исковата молба е представен рамков договор за покупко – продажба на вземания /цесия/, сключен на 22.01.2013 г. между „Вива Кредит“ ООД и ищеца по делото „АСВ“ ООД и Приложение № 1/3.10.2017 г., по което са прехвърлени вземания на цедента към С. по договор № ***. Към договора за цесия е представено пълномощно, с което „Вива Кредит“ ООД е упълномощило „АСВ“ ООД да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията, които са цедирани с рамковия договор. Данни за уведомяване на длъжника съгласно чл. 99 ал.3 от ЗЗД липсват – представени са две писма-уведомления с разписки за връчване, от които е видно, че длъжникът не е открит. Към исковата молба ищецът е приложил уведомление до Д.С. за извършеното прехвърляне на вземането.

В настоящото производство по искане на ищеца бе назначена, изслушана и оспорена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице по експертизата дава заключение, че остатъкът от задължението на ответника по договор за паричен заем № *** от 19.01.2017г. е в общ размер на 1 305,64 лв., а лихвата за забава следва да е в размер на 71,54 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.

Съдът намира предявеният иска за допустим, тъй като е предявен като установителен за вземане по реда на чл. 422 от ГПК след възникване на хипотезата на чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК – издадена е заповед за изпълнение, която е връчена длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

Разгледан по същество съдът намира иска и за частично основателен по следните съображения:

 С оглед представените по делото писмени доказателства безспорно е установено, че ответникът С. е сключил договор за заем с „Вива Кредит“ ООД, който договор съдът предвид възраженията приема за недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК. Съдът намира за основателни възраженията, направени чрез особения представител относно недействителността на договора за заем поради това, че към същия липсва погасителен план, съгласно чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК – такъв действително няма. Съдът не може да приеме за наличие на погасителен план, посочените в договора за заем дати на плащане, брой на вноски и размер на погасителна вноска, тъй като по този начин не са уточнени всички дължими суми за погасяване на заема. След тази клауза с посочен размер на погасителна вноска следва клаузата, в която е договорена неустойката с условието, че същата е дължима с всяка вноска и размерът на вноската става друг. Въпреки, че е представена Тарифата на „Вива Кредит“ ООД, която съдържа дължимите такси при забава и разходи за служител, тези елементи също оскъпяват заема и би следвало да бъдат посочени в погасителния план, какъвто няма.

В чл.11 ал.1 от ЗПК са посочени елементите, които договорът за заем трябва да съдържа, а в чл.22 е посочено, че когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1 т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В настоящия случа процесния договор за заем не съдържа погасителен план, съгласно чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, което е достатъчно да се приеме, че договорът за заем е недействителен. В този смисъл съдът не обсъжда останалите възражения на особения представител и счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.23 от ЗПК за връщане на остатъчния дълг единствено в размера на главницата, която безспорно не е върната от заемателя. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи за кредита. Касае се за особен вид недействителност предвид последиците й, поради което отговорността на заемателя не отпада изцяло, а същия дължи единствено чистата стойност на кредита.

С оглед изложеното съдът приема, че цедента „Вива Кредит“ ООД е имал изискуемо вземане към С. единствено за главницата по договора за заем в размер 500 лв., което бв качеството си на цедент е продало по договор за цесия на ищеца в настоящото производство „АСВ“ ЕАД в качеството му на цесионер. В обобщение на всичко изложено до тук за съда е безспорно установено, че е налице неизплатено и до момента задължение на ответника спрямо ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което предявеният установителен иск следва да бъде уважен частично за сумата 500 лв., а над същата до претендирания размер искът следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски, които в заповедното производство са в размер на 49,30 лв., а в настоящото исково производство същите са в размер 311,92 лв. като е определено юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв.

На основание изложеното, ЯРС

 

                                                               РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, че „АСВ“ ЕАД, гр.София, бул.“д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Д. С.и М. Д. Д. има вземане, дължимо от Д.А.С., ЕГН ********** ***, както следва: 500 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед № ***/4.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№ ***/2018 г. по описа на ЯРС, като искът в разликата над 500 лв. до размера на 1272,14 лв. и по отношение на 76,90 лв., представляваща договорна лихва за период от 02.02.2017 г. до 28.09.2017 г. (падежът на последна погасителна вноска); 206,10 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит: за периода от 02.02.2017 г. до 28.09.2017 г. /падеж на последна вноска/; 206,10 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 02.02.2017 г. до 28.09.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 38,04 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 03.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, 175 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания; 70 лв., представляваща такса разходи за дейност на служител като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ..

ОСЪЖДА Д.А.С. с посочени данни да заплати на „АСВ“ ЕАД гр.София направените в заповедното производство разноски в размер 49,30 лв.

ОСЪЖДА Д.А.С. с посочени данни да заплати на „АСВ“ ЕАД гр.София направените в настоящото производство разноски в размер 311,92 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: