НОХД № 1413/2019
год.
МОТИВИ:
Обвинението е против обв. Г.В.П., ЕГН ********** за
престъпление по чл.343 ал.1, бук.”б”, предл.2-ро, във вр. с чл.342 ал.1 от НК,
във вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 и и във вр. с чл.25, ал. 2 от ЗДП, а именно за
това, че на 15.02.2019 г. на Главен път II-37, км. 134+621, в посока от гр.
Пещера за гр. Пазарджик, при управление на МПС - л. а.
„Фолксваген Голф“ с peг. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата:
чл. 25, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП: „При извършване па маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лепта, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“ и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С.М.Й. от с. Радилово, общ
Пещера, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десния долен крайник
по смисъла на чл. 129, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК, за около 7-8 месеца от
датата на травмата, резултат от счупване па десен глезен с луксация (талус =
петна кост и медиален малеол = вътрешен глезен = голямопищялен глезен).
Производството
пред първоинстанционния съд е по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло повдигнатото обвинение. Излага
подробни съображения по същество и пледира за приложението на чл.78А от НК.
Обвиняемият се явява лично и със
защитник в съдебно заседание. Не се признава за виновен и дава обяснения по обвинението. Иска
да бъде оправдан.
Защитникът на обвиняемия пледира за неговото
оправдаване и излага подробни съображения в тази насока.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като
спазвайки разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
Към инкриминираната дата обв. Г.П. притежавал валидно свидетелство
за управление на моторно превозно средство с придобити категории „А, В, С, DE, CE, D, АМ и ТКТ”, като от момента на придобиването на правоспособността
си е бил санкциониран само веднъж за нарушение на правилата за движение по ЗДП
– чл.21 ал.1 /движение с превишена скорост/, което станало с фиш през 2017
година.
На 15.02.2019 г. обв. Г.П. управлявал л. а.
„Фолксваген Голф“ с peг. № *** по Главен път II—37 в посока от гр. Пещера за
гр. Пазарджик, като целта му бил ада се придвижи до с. Дебръщица,
обл.Пазарджишка.
В същото време в обратна посока от гр. Пазарджик към
гр. Пещера, се движел л. а. „Фолксваген Голф“ с peг. № ***, управляван от пострадалия – св. С.Й.. Скоростта му на
движение била равномерна и праволинейна, не по-ниска от 128-130 км/ч.
Когато наближил Т-образного кръстовище на разклона за
с. Дебръщица (км. 134+621), обвиняемият П. се пристроил в най-лявата лента,
съобразно неговата посока на движение, подал ляв светлинен пътепоказател и
предприел маневра за завой наляво по пътя за с. Дебръщица. В този момент
скоростта му била равна и не по-ниска от 50 км/ч.
Въпреки че имал възможност да наблюдава пътя пред себе
си и да види насрещно движещият се автомобил на св.Й., който също приближавал
кръстовището, обвиняемият не се отказал да извърши маневрата. По тази причина
той не спрял и не изчакал, респ. не пропуснал автомобила на Й., а продължил да завива.
В този момент св. Й. видял внезапно завиващият
автомобил, който бил навлязъл в неговата лепта за движение и инстинктивно навил
волана надясно, за да опита да избегне сблъсък. Въпреки това обаче последвал
динамичен удар между двете МПС - в предна дясна част за л. а. „Фолксваген Голф“
с peг. № *** и в пространството до предно ляво колело па управлявания от
пострадалия л. а. „Фолксваген Голф“ с peг. № ***. След удара автомобилът на
обвиняемия се завъртял, придвижил се и спрял на 23,60 метра назад, с установена
предна част, насочена на югоизток. Автомобилът на пострадалия пък се изместил
на 24,55 м. на югозапад, извън пътното платно.
Мястото на удара между двете превозни средства се
намирало на 3,9 метра източно от точката връх на разделителния остров по
направление на линията на ориентира и на 1,10 метра северно и перпендикулярно
па същата линия. Фактически ударът между двете МПС-ва се получил в края на
лентата за движение на автомобила на пострадалия.
На мястото инцидента пристигнали служители на сектор
„ПП“ при ОД на МВР-Пазарджик, а именно св. Б.Г. и св. И.К.. Те запазили
местопроизшествието, а след това била изпратена оперативно-следствена група. На мястото на ПТП бил извършен оглед на
местопроизшествие.
Междувременно на мястото пристигнали и екипи на Спешна
помощ, които откарали участниците в ПТП за медицински преглед.
По повод на всичко това било отпочнато настоящото
наказателно производство.
От заключението на изготвената по делото в ДП СМЕ,
което съдът цени като обективно и компетентно, става ясно, че в резултат на настъпилото ПТП, на пострадалият С.Й. е
било причинено счупване па десен глезен с луксация (талус = петна кост и
медиален малеол = вътрешен глезен = голямопищялен глезен), което е довело до трайно
затрудняване на движение то на десния долен крайник за около 7-8 месеца от
датата на травмата. Това увреждане съставлява средна телесна повреда по смисъла
на чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от ПК.
Видно от заключението на изготвената в ДП автотехническа
експертиза /АТЕ/, която съдът изслуша и прие в съдебно заседание, преди момента на настъпване на ПТП
техническото състояние на двете МПС-ва не е било причина за настъпилия
инцидент. Двете вещи лица, изготвили въпросната експертиза са категорични, че скоростта
на л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. № ***, управляван от П., непосредствено преди
ПТП е била равна и не по-ниска от 50 км/ч. Обосновка за определянето на
скоростта е направено подробно на стр. 92-97 от ДП, като настоящият съдебен
състав не намира за нужно да я преповтаря и тук.
Категорични са и в това, че скоростта на л. а.
„Фолксваген Голф“ с peг. № ***, управляваният от пострадалия Й., непосредствено
преди ПТП била равна и не по-ниска от
128-130 км/ч. Обосновка за определянето на тази скорост е направено подробно на
стр. 97 от ДП.
Вещите лица са описали подробно механизма на ПТП в т.
5 от своето заключение, като са описали неговата втора фаза – същински контакт
– удар между автомобилите. Категорични са, че водачът П. в един момент от
своето движение започва внезапно неконвенционално движение с пряко и внезапно
завиване и навлизане в съседната насрещна и противоположна на движението му
пътна лента без каквато и да било фактическа причина от и спрямо конкретното място и конкретната
пътно климатична обстановка, при което автомобилът се удря с предната дясна
част в пространството до предно ляво колело и физична средна точка на насрещния
автомобил с водач С.Й., който за и към конкретното място и момент на физичното
явление – челен ексцентричен насрещен удар /сбъсък|/ изобщо не е имал каквато и
да било физична възможност във времето и пространството да отреагира с някакво
действие- завиване, спиране или завиване и спиране. При това положение
настъпват деформации по двата автомобила и телесното увреждане на водача Й..
Вещите лица са определели категорично и мястото на
удара /МУ/ между двата автомобила, като са илюстрирали същото на кадър 6.4 от
експертизата си /лист 101 от ДП/. Установено е, че МУ е било в насрещната за
движение лента, спрямо движението на автомобила на П. пред завиването.
Относно възможностите за предотвратяването на ПТП
вещите лица сочат, че те са били изцяло зависими от поведението на водача П.
относно целесъобразността и законосъобразността на движението му - да
предприема или преустановява движението си или да обезпечава евентуално
предприета от него маневра на конкретното място, при конкретните пътно
климатични условия.
В съдебно заседание вещите лица поддържат изцяло
заключението си. Вещото лице М. поясни подробно, че с установената от
експертизата скорост на автомобила на обв.П. непосредствено преди ПТП – 50
км/ч, дори и с такава от 57.6 км/ч, в конкретният пътен участък левият завой
може да се вземе без да се излезе от кривата му. Категорично поясни и това, че
скоростта на автомобила на обв.П. е била изчислена след като са били взети
предвид резултати от т. нар. краш-тестове на два технически института, които са
били усреднени, но освен това, за определянето на скоростта са взели под
внимание пътя изминат от автомобила преди МУ, деформациите по двата автомобила,
както и изминатото от тях след удара разстояние.
От заключението на изготвената по делото в съдебната
фаза на процеса допълнителна АТЕ, което съдът цени като обективно и
компетентно, става категорично ясно, че при установената скорост на автомобила
на П. от 50 км/ч и тази на автомобила на Й. от порядъка на 128-130 км/ч,
усреднена на 129 км/ч, автомобилът на последният се е намирал на разстояние 37м
от началото на маневрата на автомобил на П. – завой наляво.
Вещите лица са разработили, съобразно поставените им
задачи, хипотетични варианти на отстояния между двата автомобила и времето, за
което те ще се срещнат при движение един срещу друг, като хипотетично са взети
скорости на автомобила на П. от 10, 20 и 30 км/ч, а след това и при движение на
автомобила на Й. със скорост от 60 км/ч, т.е. съобразена с действащото
ограничение на скоростта в зоната на кръстовището, т.к. вещите лица са установили,
че на процесното кръстовище има поставен пътен знак В26 с ограничение от 60
км/ч, който е бил на 150м преди мястото на удара в посока от гр.Пазарджик към
гр.Пещера. На база тези хипотетични изчисления е заключено, че ако автомобила
на Й. се е движил с разрешената скорост от 60 км/ч непосредствено след знака,
въвеждащ ограничението, а автомобилът на П. – със скорост от порядъка на 10, 20
и 30 км/ч, то последният дори да е завивал, удар между двете МПС-ва не би
настъпил.
Експертите казват обаче нещо много важно в последното
изречение на своята експертиза, а именно, че при движението направо в насрещни
и противоположни ленти, по никакъв начин не би могло да се предвиди, че
автомобилът на П. ще има внезапно и непредвидимо, дори и сигнализирано действие
за завиване наляво.
Пак в допълнителната АТЕ вещите лица са категорични,
че фактическата максимална видимост между двамата водачи на автомобилите –
участници в ПТП, по права линия спрямо МУ е била 150м /т.е. всеки един от тях е
можел обективно да види другия, когато автомобилите са отстояли на 150м един от
друг – бел. моя/. Посочено е, че след
като са били на 150м един от друг, всеки от водачите е изминал разстояние от по
75м до МУ /виж кадър 2.3 и 3.13 от допълнителната АТЕ/.
На стр.6 и 7 от обстоятелствената част на въпросната
АТЕ вещите лица много подробно и мотивирано изчисляват, че при движение на
автомобила на П. с 50км/ч, каквато е
действително установената негова скорост по основната АТЕ, то каква би била
дължината на “опасната зона“ и времето за спиране на автомобила на Й. при
движение с действително установената за него скорост от 129 км/ч и при движение
хипотетично със скорост от 60 км/ч, т.е. ако последният се е движел с
разрешената скорост, съобразно въведеното ограничение. Казано е, че реално и
фактически автомобилът на П. е възникнал като фактическа опасност от началото
на маневрата си да завива наляво. Посочено е, че ударът е настъпил 1 сек. От
началото на маневрата на П., което е внезапна и непредвидима опасност за Й. –
без възможност да предвиди това. Отразено е, че от чисто физична гледна точка,
съобразно времето необходимо за спиране на Й. при движение от него с
60км/ч /разрешената скорост в зоната на
кръстовището – бел. моя/ до 0 км/ч, са били необходими 4.2 сек. и разстояние за
спиране 47м, като е заключено, че при установената фактическа обстановка,
времето за достигане до точката на МУ при път 13.9м на автомобила на П. за 1
сек., то последиците биха били същите като при движение на Й. със скорост от
129 км/ч - механичен удар между двата автомобила.
Обобщено може да се каже според отразеното в
допълнителната АТЕ, че щом обективно и фактически максималната видимост между
двамата водачи преди достигане до МУ е била 150м, то проблемът идва от
действието или бездействието на всеки от тях за и към момента на възникването
на опасността– внезапното завиване наляво от П. и то преди да пропусне
автомобила на Й., за което вече стана дума, че в последното изречение на
експертизата вещите лица сочат, че по никакъв начин не е могло да се предвиди
от Й..
Така описаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства
– частично от обясненията на обвиняемия, изцяло от показанията на свидетелите С.Й.,
Б.Г. и И.К., дадени в ДП и преценени като правновалидни по реда на чл.378 ал.2
от НПК, заключенията на СМЕ, - на основната и допълнителна АТЕ, подробно
коментирани по-горе, както и от писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения.
Съдът
кредитира изцяло събраните гласни доказателства посредством разпита на
гореспоменатите свидетели, както и на писмените доказателства, т.к. същите са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и категорично очертават гореописаната
фактическа обстановка. Отделно, защото те напълно съответстват на заключенията
на СМЕ и на основната и допълнителна АТЕ, които съдът изцяло кредитира.
Тук
е мястото да се посочи, че показанията на свидетелите Б.Г. и И.К. не заслужават
задълбочено обсъждане, т.к. те са били полицейските служители, пристигнали на
местопроизшествието след подаването на сигнал за него. Разказват какво е било
разположението на двете МПС след инцидента, както и че двамата водачи не са
влизали в пререкания помежду си - били уплашени. Посочените двама свидетели не
са били очевидци на поведението на участниците в ПТП преди неговото настъпване,
поради което техните показания не допринасят с нещо за установяване на фактите,
включени в предмета на доказване.
Съдът
не даде вяра на обясненията на обв.П. в частта им, в която сочи, че
непосредствено преди ПТП се е движел със скорост не по-висока от 30 км/ч, с
която е извършил и маневрата завой наляво. Сочи, че преди да започне маневрата почти
е бил спрял, като погледнал напред – в насрещната пътна лента, като имал
видимост от около 100 метра, а в този момент там не е имало насрещно движещ се
автомобил. Сочи, че след това включил на първа предавка и започнал да завива
наляво, а когато почти бил приключил маневрата и навлязъл с предницата на
автомобила си в разделителния островна кръстовището, видял колата, която го
ударила. Сочи също, че ударът станал извън насрещната за него пътна лента, т.е.
в зоната на разделителния остров на кръстовището.
Тези
обяснения на обвиняеми са очевидно израз на заетата от него защитна теза,
целяща избягване от наказателна отговорност, а не източник за фактите от
обективната действителност.
Тези
обяснения се опровергават на първо място от показанията на св.Й., които съдът
не намери основание да не кредитира, защото те в много голяма степен се
подкрепят от заключенията на двете АТЕ, приети по делото. Св.Й. е категоричен,
че когато е приближавал към процесното
кръстовище е възприел автомобила на П., който в един момент внезапно
започнал да завива наляво. От това следва, че щом Й. е виждал автомобила на П.,
то значи, че и последният е имал обективна възможност да види насрещно
движещият се автомобил. Това се потвърждава и от подробно коментираното по-горе
заключение на допълнителната АТЕ, което категорично сочи, че двамата водачи са
имали видимост един към друг, когато са отстояли на разстояние 150м и на по 75м
до мястото на удара. Стана ясно, че всеки от тях е изминал разстояние от 75
метра преди автомобилите да се сблъскат, което значи, че докато са изминавали
това разстояние, те са имали възможност да се видят, респ. да съобразят
поведението си с правилата по ЗДвП.
Твърдението на П., че срещу него не е имало насрещно
движещ се автомобил, както и че се е движил със скорост не по-висока от 30 км/ч
се опровергава също от заключението на основната и допълнителна АТЕ. Вече бе
изтъкнато как е била определена скоростта на П. преди ПТП от 50 км/ч, като
съдът не намери основание да не вярва на вещите лица в тази насока. Бе
изтъкнато и това, че в съдебно заседание вещото лице М. поясни подробно, че с
установената от експертизата скорост на автомобила на обв.П. непосредствено
преди ПТП – 50 км/ч, дори и с такава от 57.6 км/ч, в конкретният пътен участък
левият завой може да се вземе без да се излезе от кривата му. В заключението на
допълнителната АТЕ пък е категорично установено, че при установената скорост на
автомобила на П. от 50 км/ч и тази на автомобила на Й. от порядъка на 128-130
км/ч, усреднена на 129 км/ч, автомобилът на последният се е намирал на
разстояние 37м от началото на маневрата на автомобила на П. – завой наляво.
Това пък означава, че П. е можел обективно и е бил длъжен да види и пропусне
насрещно движещият се автомобил.
С оглед на всичко казано до тук, настоящият съдебен
състав заключи, че основният виновник за ПТП е бил обв.П.. Това, че Й. се е
движел с автомобила си непосредствено преди ПТП с изключително превишена
скорост от порядъка 128-130 км/ч в зоната на кръстовището, би могло да се
отчита в конкретния казус само на плоскостта на съпричиняването и като
смекчаващо обстоятелство за П.. Това е така, защото ако той бе изпълнил
задължението си по чл.25 ал.2 от ЗДвП – да пропусне насрещно движещият се
автомобил на Й., който обективно е можел да види преди да започне да завива
наляво, а и още преди това - когато е били на 75 м преди мястото на удара и Й.
този момент е бил на 150м от него, при пряка видимост един към друг, то до ПТП
не би се стигнало. Още повече, че когато П. обективно е можел да види за пръв
път отстоящия на 150м и движещ се срещуположно на него автомобил на Й., то
горният не е имало как обективно да прецени с каква скорост се движи
автомобилът последния, респ. след колко време ще достигне до кръстовището.
Поради тези причини П. е бил длъжен да
чака и да го пропусне, а не да предприема завоя наляво преди това.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че от обективна и субективна страна, обв. Г.П. е осъществил признаците на престъпния състав
на чл.343 ал.1, бук.”б”, предл.2-ро, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, във вр. с
чл.129 ал.2 вр. с ал.1 и и във вр. с чл.25, ал. 2 от ЗДП, като на 15.02.2019 г.
на Главен път II-37, км. 134+621, в посока от гр. Пещера за гр.
Пазарджик, при управление на МПС - л. а. „Фолксваген Голф“ с peг. № ***, е
нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 25, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП: „При
извършване па маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лепта, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
на С.М.Й. от с. Радилово, общ Пещера, изразяваща се в трайно затрудняване на
движението на десния долен крайник по смисъла на чл. 129, ал.2, във вр. с ал. 1
от НК, за около 7-8 месеца от датата на травмата, резултат от счупване па десен
глезен с луксация (талус = петна кост и медиален малеол = вътрешен глезен =
голямопищялен глезен).
Авторството на
деянието, както и другите обстоятелства по времето, мястото и начина на
извършване, се доказват по един несъмнен и безспорен начин. Обвиняемият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед опита,
който е имал като дългогодишен водач на МПС, както и с оглед своите житейски
знания и умения е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, при което следва да се
приеме, че е извършил престъплението по непредпазливост по смисъла на чл.11
ал.3, предл. първо от НК.
Категорично се
установи по делото, че обв. П. е допуснал нарушение на правилата за движение и
по-конкретно на горецитираната разпоредба на чл.25 ал.2 от ЗДП, която императивно
повелява, че при извършване па маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лепта, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Като не е изпълнил това си задължение, обвиняемият
е предизвикал ПТП с насрещно движещият се автомобил, с оглед на което именно
нарушаването на горецитираната разпоредба е в причинно-следствена връзка с настъпилите
общественоопасни последици.
При определяне
вида и размера на наказанието съдът взе предвид разпоредбата на чл.36 от НК –
относно целите на наказанието и тези на чл.54 и сл. – относно неговата индивидуализация.
За да определи вида и размера на наказанието, съдът
отчете високата степен на обществена опасност на деянието, предвид
обстоятелството, че телесните повреди, причинени в резултат на
пътно-транспортни произшествия заемат изключително голям дял сред ръста на
престъпността в страната и в съдебния район на гр.Пазарджик. Конкретно
извършеното деяние също се характеризира със завишена степен на обществена
опасност, като се има предвид естеството на допуснатото нарушение на правилата
за движение и обстоятелството, че това става на път от републиканската пътна
мрежа, който е с интензивно движение.
Обв. П. е
личност с изключително ниска степен на обществена опасност, доколкото не е
осъждан, не е криминално проявен, положително охарактеризиран по местоживеене, а
не последно място и фактът, че откакто е правоспособен водач на МПС е извършвал
само едно нарушение на правилата за движение по ЗДП, за което е бил
санкциониран с глоба с фиш, която е заплатил.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
недостатъчно задълбоченото съблюдаване на установения в страната правов ред и преди
всичко на правилата за движение по пътищата, гарантиращи безопасността на
участниците в движението.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства за съдът прецени чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни, фактът, че е правоспособен водач на МПС от над 50 години, но има само
едно единствено нарушение по ЗдВП, както и грубото нарушение на ЗДвП извършено
от пострадалия преди ПТП – движение с превишена скорост от 128-130 км/ч, при
разрешена в конкретния пътен участък от 60 км/ч, с което в голяма степен е било
допринесено за настъпването на общественоопасните последици от престъплението и
най-вече съставомерната средна телесна повреда.
Отегчаващи обстоятелства не се отчетоха.
Съдът съобрази обстоятелството, че обвиняемият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел
IV от общата част на НК, както и че за извършеното от него по непредпазливост
престъпление се предвижда като най-тежко
наказание лишаване от свобода до три години, а също и че от деянието няма
причинени съставомерни материални щети, подлежащи на възстановяване намери, че спрямо
П. следва да се приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК, т. к. са налице
материално-правните предпоставки за това.
С оглед на изложеното и на основание чл.78а ал.1 от НК,
съдът освободи от наказателна отговорност обв. Г.П. за извършеното от него
престъпление, като му наложи административно наказание глоба в минимален размер
от 1000 лева, което намери за съответно на тежестта на извършеното и с което ще
се постигнат целите на наказанието.
При
определяне размера на глобата съдът отчете наличните смекчаващите отговорността обстоятелства и съобрази
семейното, материалното и имотно състояние на обвиняемия, а също вида и степента
на вината му.
С оглед данните за личността на обв. П. и преди всичко,
изследвайки причините и механизма на извършване на деянието, както и
съпричиняването от страна на пострадалия, за което съображения се изложиха
по-горе, съдът намери, че не следва да
прилага разпоредбата на чл.78а ал.4 от НК, във връзка с чл.343г от НК. С оглед
на всичко това на обв.П. не се наложи наказание лишаване от право да управлява
МПС, т.к. според настоящия съдебен състав и така ще се постигнат целите на
наказанието по чл.36 от НК.
С оглед изхода на делото и признаването на обвиняемия за виновен в престъплението, и на основание чл.189 ал.3
от НПК, същият бе осъден да заплати направените по делото
разноски за СМЕ и
АТЕ в ДП общо в размер на 940.80 лева, платими по сметка на ОД МВР Пазарджик, а в полза на бюджета на СВ, по
сметка на ПзРС да заплати разноски за допълнителна АТЕ в размер на 819 лева.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: