Решение по дело №75/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано по жалба на Н. М. К., [ЕГН] от гр. Пещера срещу Мълчалив отказ на кмета на Община Пещера за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ по Заявление вх. № 94Н-218-2/27.12.2024 г.

В жалбата се твърди, че в законоустановения 14-дневен срок лицето не е получило отговор на подаденото заявление, не е получила исканата информация. Счита посоченото бездействие за мълчалив отказ. Моли се да бъде отменен мълчаливият отказ.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призована, не се явява, представлява се от адв. К., който поддържа жалбата. Излага становище, че информацията, която е поискана с нарочното заявление по характера си е обществена по смисъла на закона, поради което разпоредителя на бюджетни средства в лицето на кмета на Община Пещера е бил длъжен да се произнесе. Моли се съдът да уважи жалбата, като задължи кмета на Община Пещера да се произнесе по направеното заявление от 27.12.2024 г. Претендира разноски.

Ответникът - Кметът на Община Пещера – редовно призован, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по жалбата. По делото не е представена административна преписка по заявлението. С Молба с вх. № 1420/13.02.2025 г. от кмета на Община Пещера е заявено, че няма административна преписка по Заявление № 94Н-218-2/27.12.2024 г., както и че няма произнасяне по заявлението от страна на Община Пещера.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 27.12.2024 г. жалбоподателят е подала до Кмета на Община Пещера Заявление вх. № 94Н-218-2 от 27.12.2024 г., с което се иска по реда на ЗДОИ да й бъде предоставена информация под формата на копия, по електронен път. Заявлението е подписано и е посочен електронен адрес за кореспонденция, както и административен адрес за кореспонденция.

По същността си в заявлението е посочено, че се иска информация „по коя заповед и на какво правно основание са определени лицата, на които е начислено допълнително възнаграждение или т.н. 13-та заплата (Коледен бонус) на служителите в ДЦДМУ гр. Пещера, както и какъв е индивидуалният размер на всяко едно лице, което е получило“.

На основание чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. По заявление № 94Н-218-2 от 27.12.2024 г. срокът за произнасяне е бил до 10.01.2025 г. вкл. До посочената дата няма произнасяне на компетентния административен орган, поради което е налице формиран мълчалив отказ. На 22.01.2025 в едномесечния срок по чл. 149, ал.2 от АПК е депозирана жалбата срещу мълчаливия отказ.

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, в предвидения срок за обжалване и срещу мълчалив отказ – акт, който подлежи на обжалване, подадена е пред надлежен съд, поради което е процесуално допустима.

Настоящият състав намира, че за да е налице задължение за предоставяне определена информация тя трябва да е обществена по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, т.е. да е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за задължените по закона субекти. С разпоредбата на чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ е дадено законово определение на понятията „официална“ и „служебна“ информация.

Официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

Съдебната практика, позовавайки се на определението за термина „информация“, според Българския тълковен речник, конкретизира понятието „обществена информация“ като сведение или знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната, респ. за дейността на задължените по чл. 3 от ЗДОИ субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. В този смисъл, съдът приема, че със Заявление вх. № 94Н-218-2/27.12.2024 г. е поискана обществена информация, съобразно разпоредбата на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, поради това, че чрез исканата информация жалбоподателят би могла да си състави собствено мнение относно дейността на задължения по закона субект по чл. 3, ал.1 от ЗДОИ. Ответникът е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, поради което е компетентен да издаде административен акт по депозираното заявление по ЗДОИ.

Кметът на Община – Пещера е следвало да се произнесе с решение, като това задължение произтича от разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ и е обвързано с 14-дневен срок от датата на регистриране на заявлението за достъп до обществена информация. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 АПК, вр. чл. 28, ал. 1 ЗДОИ непроизнасянето в 14-дневния срок от подаване на заявлението за достъп до обществена информация представлява мълчалив отказ.

В случая, видно от представеното от ответника писмо вх. № 1420/13.02.2025 г. по заявлението въобще няма административна преписка, както и няма никакво произнасяне. Тоест от страна на административния орган въобще не е разгледано заявлението за предоставяне на обществена информация.

В този смисъл следва да се посочи, че съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа:

1. трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя;

2. описание на исканата информация;

3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация освен когато заявлението е подадено чрез платформата за достъп до обществена информация;

4. адреса за кореспонденция със заявителя или съгласие за използване на профил в системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление.

5. отказ на заявителя за публикуване на платформата за достъп до обществена информация на заявлението му, подадено чрез електронна поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 и на решението и предоставената обществена информация по него.

По аргумент от чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ, ако в заявлението не се съдържат данните по ал. 1, т. 1, 2 и 4, то се оставя без разглеждане.

Съответно, чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ предвижда, че в случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация. Срокът по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ започва да тече от датата на уточняването на предмета на исканата обществена информация. Съответно ако заявителят не уточни предмета на исканата обществена информация до 30 дни, заявлението се оставя без разглеждане.

В случая се установява, че заявлението притежава реквизитите на чл. 25 от ЗДОИ, но исканата информация не е конкретизирана в пълна степен, а именно не е ясно за кой период - коя година се иска информация за получена тринадесета заплата и за коя институция. Посочването единствено на „служителите в ДЦДМУ гр. Пещера“, би могло да наведе на предположение, че се касае до Дневен център за деца и младежи с увреждания гр. Пещера, но не и да се установи със сигурност, поради липса на конкретно и ясно индивидуализиране на учреждението. Едва след идентифицирането му, може ответния орган да прецени в неговата компетентност ли е да предостави или да откаже да предостави исканата информация.

Независимо от посочените правни норми, се установява, че в случая ответния орган е проявил пълно бездействие, като нито е поискал уточнение на заявлението в изпълнение на чл. 29 от ЗДОИ, нито се е произнесъл по съществото на искането с решение за предоставяне на информация, отказ или акт, с който да остави искането без разглеждане.

При тези установени обстоятелства по делото съдът намира, че заявлението за предоставяне на достъп до заявената обществената информация не е разгледано от задължения субект по чл. 3, ал. 1 от закона и не е взето решение, за което писмено да бъде уведомен заявителя.

Преценявайки основателността на жалбата на основание доказателствата по делото и становищата на страните, съдът намира, че ответникът е нарушил приложимия материален закон, в частност разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ като не се е произнесъл писмено по подаденото заявление за достъп до обществена информация.

Според правилото на чл. 38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, с акт в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация.

С оглед характера на обществените отношения, които урежда приложимия материален закон (предмета и целта на закона) и при изричната разпоредба на чл. 28, ал. 2, чл. 34 , чл. 38 и чл. 39 ЗДОИ за формата и съдържанието на решението, както и за връчването му, е налице императивна законова разпоредба, която изисква и задължава субектите по чл. 3 от закона да се произнесат писмено по заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация. Налице е императивна разпоредба на закона, въвеждаща задължението за писмено произнасяне по заявлението. При направено искане за достъп до информация задълженият субект е длъжен да разгледа подаденото заявление, извършвайки поредица от действия, регламентирани в разпоредбите на чл. 28 – чл. 33 вкл. от ЗДОИ, вследствие на които да прецени исканата информация дали е такава по определението на закона или не, налице ли са законови ограничения за достъп до исканата информация и в зависимост от това да уважи искането в пълен или ограничен обем, или да постанови мотивиран отказ. Това правило е приложимо и в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ.

Единствената призната от специалния закон възможност за процедиране е да се постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация, за което да бъде уведомен заявителя. Правната конструкция по чл. 58, ал. 1 от АПК, уреждаща необорима презумпция, че сезираният орган не е съгласен (налице е формиран отказ) и фикция за произнасяне (годен за обжалване акт), е установена в защита на заявителя като му предоставя възможност да се брани срещу бездействието на сезирания орган. След като специалният закон (ЗДОИ) изисква изрично произнасяне на задължения субект, то неговото мълчание винаги се явява незаконосъобразен мълчалив отказ в хипотезата на чл. 58, ал. 1 АПК.

По изложените съображения съдът намира, че оспорения в настоящото производство мълчалив отказ е незаконосъобразен поради противоречие с разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ. Отказът следва да бъде отменен, а административната преписка да бъде върната на задължения субект за произнасяне.

При новото произнасяне актът следва да бъде постановен от компетентния за това орган по чл. 3 ЗДОИ във връзка с чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, в предвидената писмена форма - решение, което да съдържа посочените в чл. 34, съответно чл. 38 от ЗДОИ реквизити, и при спазване на предвидената в Глава трета на ЗДОИ процедура за предоставяне на достъп до обществена информация.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които са в размер на 1010 лв., от които 10 лева заплатена държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение съгласно представен Договор за правна защита от 10.02.2025 г.

Водим от горното и на основание чл. 41, ал. 1 ЗДОИ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Н. М. К. М. отказ на Кмета на Община Пещера за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ по Заявление вх. № 94Н-218-2/27.12.2024 г.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Кмета на Община Пещера за изрично произнасяне по Заявление за достъп до обществена информация вх. № 94Н-218-2/27.12.2024 г. подадено от Н. М. К., в четиринадесет дневен срок от влизане на настоящото решение в сила съобразно мотивите, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Пещера да заплати на Н. М. К. сумата от 1010 (хиляда и десет) лева разноски по делото.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.