Присъда по дело №1137/2022 на Районен съд - Враца

Мотиви към Присъда № 8 от 16.02.2023 г., постановена по н.о.х.д.№ 1137/ 2022
г. по описа на Районен съд Враца, VII наказателен състав:
Срещу С. К. И., роден на **** г. в гр****, българин, български гражданин,
средно образование, неосъждан, безработен, с ЕГН ********** е повдигнато
обвинение за това, че за времето от месец януари 2020 г. до месец октомври 2022 г.
включително, в гр.Враца, след като е осъден с Решение №755 /28.09.2015г. по гр.д.№
2069 / 2015г. да издържа свои низходящи - К. С. И. и А. С. И., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, именно 19
месечни вноски за К. С. И. всяка в размер на 95.00лв. и 34 месечни вноски за А. С. И.
всяка в размер на 95.00лв. или общо сумата от 5035.00лв. за двете деца– престъпление
по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс НК).
Участващият по делото прокурор от Районна прокуратура Враца поддържа
обвинението така, както е възведено в обвинителния акт, намира същото за доказано от
обективна и субективна страна и пледира за налагане на наказание „пробация” за срок
от шест месеца с пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и
задължителни периодични срещи с пробационен служител с оглед чистото съдебно
минало и добрите характеристични данни на подсъдимия.
При предоставената лична защита на подсъдимия, същият счита че не е виновен
по повдигнатото му обвинение. Поддържа, че е превеждал пари на децата и е давал
пари „на ръка” и винаги е давал повече пари, отколкото е издръжката, когато е имал
възможност.
При предоставената последна дума на подсъдимия И., същият твърди, че не е
виновен, тъй като е давал пари на децата си.
При проведеното наказателно разследване и след използване на допустимите
процесуални способи и средства за събиране и проверка на доказателствата се
установява следната фактическата обстановка:
Подсъдимият С. К. И. и св.Л. Р. А. имали сключен граждански брак, като от
съвместното им съжителство има родени две деца - К. С. И. с ЕГН ********** и А. С.
И. с ЕГН **********. След като през 2015 г. бракът между тях бил прекратен,
упражняването на родителските права било възложено иа майката- св.Л. А., която
полагала грижи за отглеждането на децата, а подсъдимият С. И. с Решение,
постановено по гр.д.№2069/2015 г. бил осъден, чрез одобрена постигната от страните
спогодба, да заплаща месечна издръжка в размер на 95.00лв. за всяко едно от децата.
Решението на съда влязло в законна сила на 28.09.2015 г. До края на 2018 г.
подсъдимият И. заплащал редовно дължимата издръжка по банков път. През 2019 г.
заплатил издръжка за шест месеца, за 2020 г. също за шест месеца, а през 2021 г. не
платил нито една месечна вноска. На 02.08.2021 г. Константинос С. И. навършил 18
години, с което задължението на И. да заплаща дължимата издръжка за него отпаднало
Така за времето от месец януари 2020 г. до месец октомври 2022 г.включително,
подсъдимият С. К. И. съзнателно не е изпълнил задължението си да заплаща месечна
издръжка в размер на две и повече вноски, а именно 19 месечни вноски за К. С. И. и 34
месечни вноски за А. С. И..
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и
писмени и доказателства.
Съдът кредитира показанията на св.Л. А.–майка и законен представител на
1

децата К. С. И. и А. С. И.а, досежно обстоятелството, че подъдимият И. не е заплащал
месечни вноски за издръжка за времето от месец януари 2020г. до месец октомври
2022г. включително, именно 19 месечни вноски за К. С. И. всяка в размер на 95.00лв. и
34 месечни вноски за А. С. И. всяка в размер на 95.00лв. В своите показания
свидетелката твърди, че бабата по бащина линия **** е изпращала пари за децата
лично от нея и със свидетелката нямат уговорка тези пари да са дължимата от
подсъдимия издръжка. Аналогично на показанията на Л. А. са и показанията на св.К.
И., в които същият твърди, че бащата първоначално е плащал издръжка, но за периода
след 2020 г. е спрял да плаща такава.
В показанията си пред съда свидетелят **** /баща на подсъдимия/, твърди че
между подсъдимия, майка му и баща му е имало уговорка издръжката да се заплаща от
майката на подсъдимия /баба на децата/ и такава е плащана от бабата.
Съдът не приема за основателни възраженията на подсъдимия в дадените от него
обяснения пред съда, че той заедно с майка си и баща си са имали уговорка да помагат
за издръжката на децата, когато той няма възможност за това. Задължението за
издръжка на ненавършили пълнолетие деца е лична и незаместима престация като
само задълженото за това лице дължи издръжка спрямо своите низходящи.
Заплащането на други суми от лице, което не е задължено да заплаща издръжка не
освобождава родителя да заплаща присъдената издръжка.
По делото са приети и приложени следните писмени доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство, които имат значение за изясняване на
обстоятелствата по делото: тъжба от св.Л. А. с вх.№1932/2022 г., Заверено копие от
Решение № 755/ 28.09.2015 г., постановено по гражданско дело № 2069/ 2015 г. по
описа на Районен съд Враца; Споразумение от 17.08.2015 г. по чл.51 СК между С. И. и
Л. А.; Копия на удостоверения за раждане на децата К. С. И. и А. С. И.; Справка за
съдимост по отношение подсъдимия, от която се вижда, че същия не е осъждан;
Справки от ТД НАП; Характеристична справка за подсъдимия И..
Предвид гореизложеното съдът достига до следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства, в случая безспорно и категорично се
установи, че подсъдимият С. И. е осъществил от обективна и субективна страна състав
на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, изразяващ се в това, че за времето от месец
януари 2020 г. до месец октомври 2022 г. включително, в гр.Враца, след като е осъден с
Решение № 755/28.09.2015г. по гр.д.№2069/2015г. да издържа свои низходящи - К. С.
И. и А. С. И., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 19 месечни вноски за К. С. И., всяка в размер на 95.00 лв. и
34 месечни вноски за А. С. И., всяка в размер на 95.00 лв. или общо сумата от 5035.00
лева за двете деца
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и
безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социален и
правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на
задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за
особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от
връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя
специфичния режим на задължението. По смисъла на чл.76 от ЗЗД най-
обременителното за един длъжник е задължението му, което като не изпълни влече
след себе си наказателна отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК, който след като е осъден да
2

издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни
задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от
свобода или пробация.
Следователно разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК изрично постановява, че се
държи наказателноотговорен този, който след като е осъден да заплаща издръжка на
свой близък, посочен в закона, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две
или повече месечни вноски.
Поради това, че същността на издръжката е да задоволява ежедневните нужди
на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от личните си
имущества, тя е изискуема през течение на целия месец, за който се отнася.
Издръжката следи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е
присъдена. По тези съображения съдебната практика приема, че тя е изискуема от
началото на месеца, за който се отнася и не трябва да се изчаква неговото изтичане
Обстоятелството, че интересите на децата са от първостепенно значение във
всички действия, отнасящи се до децата, както и че същите са основна грижа за
родителите е видно и от разпоредбите на чл.3, т.1 и чл.18, т.1 от Конвенция за правата
на детето приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от
11.04.1991 г. – ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр.55 от 12.07.1991 г., в сила от
3.07.1991 г.
Съгласно чл.143, ал.2 от Семейния кодекс СК) родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да
съставлява особено затруднение за родителите - по аргумент на противното от чл.143,
ал.2 от СК.
Престъплението по чл.183 от НК е от категорията на т.нар. продължени
престъпления. От обективна страна то се характеризира с това, че през периода на
бездействие, деецът осъществява непрекъснато състава на престъплението, което се
преустановява или с предприемане на дължимото активно поведение или с
преустановяване на престъпното състояние, поради независещи от извършителя
обстоятелства. В случая е налице съставомерно деяние, изразяващо се в бездействие –
съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две и повече
месечни вноски, както следва: за времето от месец януари 2020 г. до месец октомври
2022 г. включително, в гр.Враца, след като е осъден с Решение № 755/28.09.2015г. по
гр.д.№2069/2015г. да издържа свои низходящи - К. С. И. и А. С. И., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 19
месечни вноски за К. С. И., всяка в размер на 95.00 лв. и 34 месечни вноски за А. С. И.,
всяка в размер на 95.00 лв. или общо сумата от 5035.00 лева за двете деца
По делото не се събраха доказателства подсъдимият да има задължение за
издръжка към други лица, освен към своите две непълнолетни деца.
В случая, от обективна страна е налице влязло в сила решение на гражданския
съд, с което подсъдимия е осъден да заплаща месечна издържа на двама свои
низходящи. Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез
бездействие, изразяващо се в съзнателно неизпълнение на задължението за заплащане
на издръжка в размер на повече от две месечни вноски или 19 месечни вноски за К. С.
И., всяка в размер на 95.00 лв. и 34 месечни вноски за А. С. И., всяка в размер на 95.00
лв. или общо сумата от 5035.00 лева за двете деца.
3

От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е знаел, от една страна, че като не изпълнява своите задължения по
изплащане на издръжката, нарушава влязло в сила съдебно решение, а от друга страна,
не е имал воля да заплати задължението си, същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неизбежното неплащане на дължимата от
него издръжка за двете си деца в размер на повече от две месечни вноски и пряко е
целял този резултат.
С бездействието си по отношение на вмененото с влязло в сила съдебно решение
задължение, съзнателно неплащайки издръжка на своите низходящи, дължима за
горепосочения период, след като е бил осъден от гражданския съд да издържа
децата си, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по
чл.183, ал.1 от НК. При тези съображения се налага извода, че в конкретния случай са
установени всички обективни и субективни признаци на престъплението, за което е
повдигнато обвинение, което мотивира съда да постанови присъдата си, с която призна
подсъдимия С. К. И. за виновен в извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Към
момента на извършване на престъплението, като същото се счита за довършено с
неплащане на последната дължима вноска, предвиденото наказание за това
престъпление е лишаване от свобода до една година или пробация.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на същото, залегнали в чл.54
от НК, изхождайки от предвидените в закона наказания за извършеното престъпление
(до една година лишаване от свобода или пробация) и наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и с целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК – т.нар. генерална и специална превенции. В тази
насока съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му
характеристични данни, обстоятелството че подсъдимият няма постоянни трудови
доходи, а като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете продължителния
период на неизпълнение на задължението за издръжка към двете си деца и трайно
пренебрегване на интересите към децата.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимият И. и след преценка
разпоредбата на чл.57, ал.1 от НК, съдът намира, че най-подходящото по вид измежду
предвидените алтернативни наказания в чл.183, ал.1, пр. 3 от НК е това по чл.37, ал.1,
т.2 от НК е "Пробация".
При така установеното съдът намери, че наказанието следва да бъде определено
с оглед наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като
прецени, че в конкретния случай и най-лекото предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.2, б. „в” от НК
замени предвиденото в закона по-леко наказание пробация с глоба. Съдът намира, че
изброените обстоятелства намаляват обществената опасност на престъплението и са
основание за прилагането на чл.55 от НК.
Поради тези съображения, на основание чл.183, ал.1 от НК и чл.55, ал.1,т.2,
буква „в” от НК съдът намери за справедливо на подсъдимият да бъде наложено
наказание "ГЛОБА" в размер на 200.00 лв. /двеста лева/.
Съдът, намира че така определеното на подсъдимия по вид и размер наказание
ще окаже нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект не само върху
личността на извършителя, но и върху другите неустойчиви лица, в каквато насока е и
основния смисъл на генералната и специална превенция на чл.36 от НК. Наказание от
4

друг вид или по–голямо като размер от наложеното, имайки предвид конкретното
деяние и последиците му, в това число личността на подсъдимия И., по разбиране на
настоящия съд ще бъде несъразмерно тежко и несъответно по смисъла на чл.35, ал. 3
от НК.
По изложените съображения съдът постанови горната присъда.
22.02.2023 г.
град Враца РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	8
Дата:	16 февруари 2023 г.
Съдия:	Росица Иванова Ангелова

Дело:	20221420201137
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 декември 2022 г.

Присъда по дело №1137/2022 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите