№ 1679
гр. София, 06.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Частно
гражданско дело № 20221110166698 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадено от „К.Т.Б.“ АД / в несъстоятелност /
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, насочено против „Е.“
ЕООД, ЕИК ********* / в несъстоятелност / и „К.Д.“ ЕООД, ЕИК ********* / в
несъстоятелност/.
Твърди се в заявлението, че на 29.08.2008г. между „К.Т.Б.“ АД / в
несъстоятелност / и „Е.“ ЕООД, ЕИК ********* / в несъстоятелност / е сключен
договор за банков кредит и индивидуализирани анекси към същия. Сочи се, че вторият
длъжник „К.Д.“ ЕООД, ЕИК ********* / в несъстоятелност/ за обезпечаване на
вземанията по договора за кредит, в качеството му на ипотекарен длъжник, е учредил в
полза на банката заявител ипотека върху индивидуализираните недвижими имоти.
Настоящият съдебен състав, като съобрази доводите на заявителя,
материалите по делото и закона, намира следното:
Съгласно материалноправна разпоредба на чл. 637, ал. 6 ТЗ „след откриването
на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни
или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела
срещу длъжника, освен за:
1. защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи,
находящи се в масата на несъстоятелността;
2. трудови спорове;
3. (нова - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) парични вземания, обезпечени с имущество на
трети лица.“
Логическото и граматическо тълкуване на нормата на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ
обуславя извода, че няма пречка да бъде проведено заповедното производство, срещу
ипотекарния длъжник, в качеството му на трето лице по смисъла на цитираната
разпоредба, като отговорността на същия е ограничена единствено до цената на
1
ипотекираните недвижими имоти. В този смисъл е и формираната практика на ВКС,
обективирана в Определение № 531 от 25.09.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 498/2012 г., I
т. о., ТК, съгласно която ипотекарното имущество, което служи за обезпечаване на
вземането, може да бъде предмет на индивидуално принудително изпълнение без да се
води такова срещу титуляра на самото вземане.
В процесния случай, обаче, не е спорно по делото, а и от извършените справки в
ТР се установява, че с Решение № 2218 от 19.12.2016г., по дело № 4855/2016, по описа
на Софийски градски съд е открито производството по несъстоятелност по отношение
на ипотекарния длъжник „К.Д.“ ЕООД, ЕИК ********* / в несъстоятелност/,
респективно ипотекираните имоти, по аргумент от чл. 614, ал. 1, т. 1 ТЗ са обхванати
от масата на несъстоятелността на ипотекарния длъжник.
Търговската несъстоятелност, уредена в част четвърта от ТЗ, е съдебно
производство на универсално принудително изпълнение за съразмерно
удовлетворяване на всички кредитори на неплатежоспособен търговец. Обезпечените
кредитори, каквото качество в случая има дружеството заявител, могат да получат
удовлетворяване само в производството по несъстоятелност като запазват правата по
дадени обезпечения, доколкото съгласно материалноправната разпоредба на чл. 618 ТЗ
„кредиторът запазва в производството по несъстоятелност правата по дадено
обезпечение.
Този извод намира опора и при граматическото и логическо тълкуване на
нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ съгласно която „ при извършване на разпределение на
осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред: вземания, обезпечени
със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за
особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението.“
По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че не е налице
изключението, систематизирано в материалноправната разпоредба на чл. 637, ал. 6, т. 3
ТЗ, доколкото по отношение на ипотекарния длъжник е открито производство по
несъстоятелност, в което следва да бъде удовлетворено и вземането на дружеството
заявител.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи и следното. Съгласно
практиката на ВКС ипотекарното имущество, което служи за обезпечаване на
вземането, може да бъде предмет на индивидуално принудително изпълнение без да се
води такова срещу титуляра на самото вземане и че няма пречка да се издаде заповед
по чл. 417, т. 6 ГПК срещу ипотекарния длъжник / в този смисъл Определение № 144
от 25.02.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 48/2013 г., II т. о., ТК, Определение № 531 от
25.09.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 498/2012 г., I т. о., ТК/.
В процесния случай обаче, дружеството заявителя претендира издаване на
заповед за изпълнение не на основание документ по чл. 417, т. 6 ГПК, а на основание
2
документ по чл. 417, т. 2 ГПК „извлечение от счетоводни книги“ /
индивидуализиран документ в т. 12 от заявлението /.
Водим от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ подаденото от „К.Т.Б.“ АД, ЕИК ********* / в
несъстоятелност/, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вх.
№ 270522/06.12.2022г., насочено против „Е.“ ЕООД, ЕИК ********* / в
несъстоятелност / и „К.Д.“ ЕООД, ЕИК ********* / в несъстоятелност/.
Разпореждането, по аргумент от чл. 413, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване, в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя, пред СГС.
Препис от разпореждането на да се връчи на заявителя!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3