№ 142
гр. Велико Търново, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско
дело № 20214000500279 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 184 от 18.05.2021 г. по гр.д. № 701/2020 г.
Великотърновският окръжен съд е отхвърлил предявените от „ЕМЕРАЛД-
НАДЕЖДА“ ЕООД гр. Велико Търново против Б. Р. А. и П. Р. А. искове, с
които на основание чл. 26, ал.1, предл. първо и трето и ал. 2, предл. първо от
ЗЗД: невъзможен предмет, а в отношение на евентуалност – противоречие със
закона и добрите нрави, претендира да бъде обявен за нищожен договорът за
продажба по Нотариален акт № 481, том ІІІ, рег. № 5362, нот. дело №
219/2010 г. на Г. С. , нотариус с район на Великотърновски районен съд, като
неоснователни. С решението „ЕМЕРАЛД-НАДЕЖДА“ ЕООД гр. Велико
Търново е осъдено да заплати на Б. Р. А. и П. Р. А., на всекиму поотделно –
по 750 лв. разноски по делото.
Въззивна жалба срещу горното решение е подадена от ищеца по делото
„ЕМЕРАЛД-НАДЕЖДА“ ЕООД гр. Велико Търново, чрез адвокат Л.Д., с
оплакване, че същото е неправилно. Жалбоподателят счита, че съдът не е
обсъдил нито едно от приложените писмени доказателства по делото, като
игнорирайки ги, достига до неправилни изводи. Искането е да се отмени
обжалваното решение като неправилно и да се постанови решение, с което да
се прогласи нищожността на договора за продажба на право на строеж,
сключен на 11.06.2010 г., обективиран в Нотариален акт №481, том ІІІ, рег. №
1
5362, нот. дело № 219/2010 г. на нотариус Г. С., поради невъзможен предмет
на сделката, на основание чл. 26, ал.2, предл. 1 от ЗЗД, или като
противоречащ на закона и добрите нрави на основание чл. 26, ал.1, предл. 3
от ЗЗД.
Ответниците по въззивната жалба Б. Р. А. и П. Р. А. в писмения си
отговор по въззивната жалба, подаден чрез адвокат К.Г., изразяват становище,
че жалбата е неоснователна и молят съда да остави в сила
първоинстанционното решение.
Великотърновският апелативен съд, като прецени направените в
жалбите оплаквания и данните по делото, приема за установено следното:
Пред Великотърновския окръжен съд са предявени алтернативно
обективно съединени искове – иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.
първо от ЗЗД; иск с правно основание по чл.26 ал.1 предложение
първо от ЗЗД; иск с правно основание по чл.26 ал.1 предложение
трето от ЗЗД.
Ответниците са оспорили исковете. В писмения отговор ответниците
по делото Б.А. и П.А. твърдят, че при изповядването на процесния договор,
правото на строеж е съществувало като самостоятелно вещно право и не е
имало правна и фактическа пречка за учредяване чрез покупко-продажба на
право на строеж на процесния офис № 3.
От фактическа страна се установява следното:
С нотариален акт № 66, том І, рег. № 1579, дело № 59/2009 г. на
нотариус Петко Кънчевски, на 16.11.2009 г. А. И. Л. и Д. Б. И. продават на
„ЕМЕРАЛД-НАДЕЖДА“ ЕООД собствения си недвижим имот, намиращ се в
гр. Велико Търново, на *******, а именно: Поземлен имот с площ от 254 кв.м.
и с идентификатор 10447.507.68 по кадастралната и кадастралните регистри, с
трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно
ползване – за друг вид застрояване, като едновременно с това прехвърлят
правата по всички строителни книжа, издадени до момента на името на
продавачите, за построяване в описания по-горе недвижим имот на жилищна
сграда съгласно одобрен застроителен план от 18.09.2009 г. от Главен
архитект на Община Велико Търново и разрешение за строеж под № 509 от
7.10.2009 г. на Община Велико Търново, срещу задължението от страна на
„ЕМЕРАЛД-НАДЕЖДА“ ЕООД със свои средства, материали и труд да
построи в описания по-горе недвижим имот жилищната сграда, описана по-
горе, включително и обектите в нея, за които продавачите запазват за себе си
правото на строеж и които са описани в пункт втори от договора. В пункт
втори от този договор страните са се договорили, че едновременно с
продажбата на описания в пункт първи недвижим имот, продавачите А. И. Л.
и Д. Б. И. запазват за себе си правото на строеж за построяване на следните
обекти в сградата, която ще се построи от дружеството-купувач, в подробно
описания в пункт първи от договора недвижим имот и които обекти ще
2
станат изключителна тяхна собственост, както следва: А. За А. И. Л. –
апартамент № 10 със застроена площ 68.64 кв.м. и избено помещение № 7,
подробно описани в нотариалния акт и апартамент № 11 със застроена площ
от 73.46 кв.м., заедно с принадлежащото на този апартамент избено
помещение № 8, с площ от 3.72 кв.м., заедно със съответната идеална част от
общите части на сградата и отстъпеното право на строеж. Б. За Д. Б. И.:
апартамент № 3 със застроена площ от 69.75 кв.м., заедно с принадлежащото
на този апартамент избено помещение № 3 с площ 3.72 кв.м., заедно със
съответната идеална част от общите части на сградата и отстъпеното право на
строеж; офис № 4, заедно със сервизно помещение, със застроена площ от
18.60 кв.м.; офис № 5, със застроена площ от 14.80 кв.м. Съгласно пункт
трети от договора, „ЕМЕРАЛД-НАДЕЖДА“ ЕООД се задължава да построи
и предаде на А. И. Л. и Д. Б. И. договорените от тях обекти, подробно описани
в пункт втори от договора, във вида, подробно посочен в нотариалния акт.
Представен е договор от 6.11.2009г., сключен между А. И. Л. и Н. Г. Ш.
като управител и едноличен собственик на „ЕМЕРАЛД – НАДЕЖДА“ ЕООД,
с който А. Л. заявява, че е получил от Н. Г. Ш. като управител и едноличен
собственик на „ЕМЕРАЛД – НАДЕЖДА“ ЕООД сумата от 20 000 лв. срещу
задължение от негова страна да продаде по нотариален ред на същата фирма
правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 10447.507.68 за
построяване от същата фирма на жилищна сграда на пет етажа, като
„ЕМЕРАЛД – НАДЕЖДА“ ЕООД се задължава да построи със свои средства,
труд и материали за него и негова собственост следните обекти: апартаменти
№ 10 и № 11, изби № 7 и № 8.
На 11.06.2010 г. с нотариален акт № 481, том ІІІ, рег. № 5362, нот. дело
№ 219/2010 г. на нотариус Г. С., „ЕМЕРАЛД – НАДЕЖДА“ ЕООД продава на
Д. Б. И. право на строеж от жилищна сграда, строяща се в поземлен имот с
кадастрален идентификатор 10447.507.68, с административен адрес: гр.
Велико Търново, *******, с площ от 254 кв.м., само офис на № 3 на кота –
2.70 /минус 2.70/ с площ от 40.45 кв.м., състоящ се от офис помещение, баня-
тоалетна, коридор, при граници: изток – калкан, запад – дворно място, север –
улица, юг – апартамент № 2 и апартамент № 1, заедно с 5.19 % идеални части
от общите части на сградата, възлизащи на 6.41 кв.м. и съответните на
застроената площ идеални части от правото на строеж, за сумата 10 300 лв.,
без включено ДДС, която сума продавачът заяви, че е получил напълно от
купувача преди подписване на нотариалния акт. Купувачът по този
нотариален акт Д. И. е починал. Със саморъчно завещание от 14.07.2017г.,
обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание, Д. И. е завещал на
ответниците по делото процесния офис № 3.
На 23.11.2009г. е сключен предварителен договор за продажба на
недвижим имот на ул.“******* между Н. Г. Ш.-продавач и Д. Б. И.-купувач,
за продажба на офис № 3 от жилищната сграда на ул. “*******. От
съдържанието на предварителния договор е видно, че договора е сключен от
Н. Г. Ш. като представител на „ЕМЕРАЛД – НАДЕЖДА“ ЕООД.
3
От представения по делото Акт за приемане на извършените СМР по
нива е елементи на строителната конструкция от 16.04.2006г. за строеж
„Жилищна сграда“ в УПИ ІІІ-1176 в кв.70 гр.Велико Търново /л.32/ се
установява, че строителната конструкция е изпълнена от ниво К-2.70 м до
ниво +0.00м и се разрешава изпълнението на плоча на К+ 0.00 м и колони,
шайби, греди до К+ 3.10.
На 12.01.2011г. за сградата, в която се намира процесния офис, е
съставен Акт за приемане на конструкцията/акт образец 14/.
С удостоверение № 171/25.01.2011г. Община Велико Търново
удостоверява, че в УПИ ІІІ-1176 кв.70 по плана на гр.Велико Търново е
допуснато строителство на жилищна сграда и че обекта е завършен в груб
строеж, включително и покрив съгласно § 5 т.46 от ДР на ЗУТ, обекта е с
административен адрес *******, за строежа е представен акт обр.14 за
приемане на конструкция от 12.01.2011г. и същият не е въведен в
експлоатация.
На 14.11.2013г. от Община Велико Търново е издадено удостоверение
№ 142/14.11.2013г. за въвеждане в експлоатация на жилищната сграда,
намираща се в поземлен имот с идентификатор 10447.507.68 в гр.Велико
Търново.
Със саморъчно завещание от 14.03.2017г. Д. Б. И. завещава всичко,
което притежава като недвижими имоти на ******** гр.Велико Търново,
включително офис № 3 на Б. Р. А. и П. Р. А.. Саморъчното завещание е
обявено с протокол от 5.11.2019г. на нотариус Татяна Братванова.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд направи
следните правни изводи:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Подадената въззивна жалба е допустима, но по същество е
неоснователна.
Предявеният иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД за
прогласяване на сделката от 11.06.2010г., оформена с нотариален акт № 481,
том ІІІ, рег. № 5362, нот. дело № 219/2010 г. на нотариус Г. Стателова, за
нищожна поради невъзможен предмет, е допустим, но е неоснователен.
Съгласно чл.26 ал.2 предл.първо от ЗЗД нищожни са договорите, които
имат невъзможен предмет. Нищожността поради невъзможен предмет
предполага, че предмета на сделката не само не съществува към момента на
сключване на сделката, но е невъзможно и да възникне. По смисъла на чл.26
ал.2 пр.1 от ЗЗД невъзможност на предмета на дадена сделка ще е налице
само ако при сключването й предметът е неосъществим.
В настоящия случай нито една от тези предпоставки, обуславящи
невъзможен предмет по смисъла на чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД, не е налице.
Процесният договор за продажба на правото на строеж само на офис №
3 от жилищна сграда, строяща се в поземлен имот с идентификатор
4
10447.507.68 в гр.Велико Търново на *******, е валиден договор, с възможен
предмет.
Съгласно чл.181 ал.1 от ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от
нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на
учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. Съгласно ал.2 на
същия текст, изм.ДВ бр.65/2003г., след завършване на сградата в груб строеж,
констатирано с протокол на общинската /районната/ администрация, предмет
на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или
самостоятелни части от нея.
По делото е установено, че жилищната сграда в УПИ ІІІ-1176 кв.70 по
плана на гр.Велико Търново, с административен адрес *******, в която се
намира офис № 3, е завършена в груб строеж към 25.01.2011г. Това е
удостоверено с удостоверение на общинската администрация на Община
Велико Търново/л.28 от делото на ВТОС/, в което също така е отразено, че за
строежа е съставен акт обр.14 за приемане на конструкция от 12.01.2011г. От
този факт се налага извода, че най-късно към дата 25.01.2011г. правото на
строеж е трансформирано в право на собственост за всеки един от титулярите
на право на строеж на съответен обект в сградата.
Правото на строеж за офис № 3 е закупено от завещателя на
ответниците с атакуваната сделка на 11.06.2010г., т.е. преди завършване на
жилищната сграда в груб строеж. Следователно към момента на сключване на
процесния договор правото на собственост върху офис № 3 не е възникнало.
След като правото на собственост върху офис № 3 не е било възникнало към
момента на сключване на атакуваната сделка, то продажбата с нея на правото
на строеж за офис № 3 в жилищната сграда, строяща се в гр.В.Търново на
*******, е валиден договор, с възможен предмет, съобразно разпоредбата на
чл.181 ал.1 от ЗУТ. Към момента на сключване на атакуваната сделка правото
на строеж на офис № 3 е индивидуализирано в достатъчна степен и сделката
не е без предмет.
Доводът на жалбоподателя, че продажбата на правото на строеж е
невъзможна, тъй като процесният офис към момента на сделката фактически
е съществувал, бил е построен и поради това същата е с невъзможен предмет,
е неоснователен.
Действително въз основа на данните по приложения по делото Акт за
приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната
конструкция от 16.04.2006г. за строеж „Жилищна сграда“ в УПИ ІІІ-1176 в
кв.70 гр.Велико Търново /л.32/, че строителната конструкция е изпълнена от
ниво К-2.70 м до ниво +0.00м и се разрешава изпълнението на плоча на К+
0.00 м и колони, шайби, греди до К+ 3.10, може да се направи извод, че към
датата на съставяне на този акт процесния офис е бил изграден.
В разглеждания случай към датата на сключване на атакуваната
сделка/11.06.2010г./ процесния офис е бил изграден, но сградата, в която се
намира офиса, не е била изградена в цялост. На 25.01.2011г. от Община
5
Велико Търново е удостоверено, че сградата е завършена в груб строеж и с
акт обр.14 от 12.01.2011г. е била приета конструкцията на същата.
За отговора на въпроса към момента на сделката дали е съществувало
правото на строеж за процесния офис или то е било вече реализирано и
трансформирано в право на собственост върху офиса, определящ е момента,
не кога е построен отделния обект от сградата-процесния офис № 3, а
момента към който е завършена цялата сграда в груб строеж. В случая към
момента на сключване на атакуваната сделка сградата не е била изградена в
груб строеж. Следователно към момента на сключване на процесната сделка
правото на строеж за офис № 3 не е било упражнено.
В този смисъл е и задължителната съдебна практика на ВКС- ТР №
1/2011 от 04.05.2012г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 1/2011г., според която
разпоредбата на чл.181 ал.1 и ал.2 от ЗУТ определя извършването на грубия
строеж като момент на придобиване на собственост за обектите в цялата
сграда. До този момент строежът представлява недвижим имот по смисъла на
чл.110 от ЗС като част от незавършена сграда, която е прикрепена към земята,
но не е отделен обект на собственост и правото на строеж още не е
упражнено. Съгласно цитираното тълкувателно решение правото на строеж се
упражнява не когато са построени отделните обекти-гаражи, магазини,
апартаменти, офиси и др., а при завършването на цялата сграда в груб строеж.
В този момент се придобива и собствеността върху обектите, за които
носители на правото на строеж са различни лица, защото са изградени и
общите части. Изключение от това правило е само, когато разрешението за
строеж е издадено за отделни етапи на строежите, които могат да се
изпълняват и ползват самостоятелно, какъвто не е строежа на жилищната
сграда, в която се намира процесния офис.
За преценката кога е реализирано правото на строеж за обекта от
сградата-офис № 3, неотносим е момента кога сградата е изградена до кота
корниз /05.01.2010г./, каквото твърдение се навежда от жалбоподателя с
въззивната жалба, позовавайки се на т.12, 13 от Акт обр.14 за приемане на
конструкцията. Както бе посочено по-горе меродавният момент, даващ
отговор на въпроса реализирано ли е правото на строеж, е момента на
завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на
общинската администрация. В разглеждания случай актът на общинската
администрация, с който е дадена преценка, че сградата е завършена в груб
строеж, както и акт обр.14 са издадени след сключване на сделката, която се
атакува.
По изложените съображения искът за нищожност на процесната сделка
поради невъзможен предмет като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен е и искът по чл.26 ал.1 предложение първо от ЗЗД на
заявеното основание за нищожност на сделката поради противоречи със
закона.
В исковата молба не се посочва конкретна правна норма, в
6
противоречие, с която да е сключен процесния договор, но се твърди, че е
прехвърлено правото на строеж за процесния офис, след неговото
реализиране, което сочи на нарушение на разпоредбата на чл.181 от ЗУТ.
С оглед на изложените по-горе подробни съображения, въззивният съд
приема, че атакуваната сделка не противоречи на разпоредбата на чл.181 ал.1
от ЗУТ, тъй като е сключена преди завършване на сградата в груб строеж.
Продажбата на правото на строеж за офис № 3 е сключена в съответствие със
закона/чл.181 ал.1 ЗУТ/. Договорът за продажба на правото на строеж за офис
№ 3 е валиден договор и не противоречи на закона.
Неоснователен е искът по чл.26 ал.1 предложение трето от ЗЗД на
заявеното от ищеца основание за нищожност на сделката поради
накърняване на добрите нрави.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД
е налице винаги, когато се нарушава правен принцип, като принципа на
справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения.
Изложените в исковата молба обстоятелства, че представляващата
дружеството продавач по сделката била притисната за сключването на
процесната сделка, като дори не е получила посочената в акта продажна цена
в размер на 10 300 лв., не са установени по делото.
Напротив по отношение заплащането на уговорената по сделката цена
от 10 300 лв. в нотариалния акт е налице изявление на продавача за това, че
сумата от 10 3000 лв. е получил напълно от купувача преди подписване на
нотариалния кат. Следва да се има предвид и това, че обстоятелството дали
приобретателят е заплатил на продавача продажната цена по сделката, не
води до нищожност на сделката, а е основание за реализиране на отговорност
по чл.79 ал.1 от ЗЗД и по чл.87 ал.3 от ЗЗД.
По делото липсват доказателства, от които да се установява твърдяното
в исковата молба, че процесната сделка е сключена по причина, че
приобретателят по сделката Д. И. е отказвал да подпише договор с
електроразпределителното дружество за захранване на жилищната сграда,
находяща се на ул. “*******, от новия трафопост на ул. „Зеленка“, като така
получавал един имот в повече от полагаемото му се обезщетение като
собственик на земята. Тези твърдения на ищеца не се установяват и при
съвкупната преценка на всички представени от него писмени доказателства.
Нито едно от представените писмени доказателства самостоятелно или в
съвкупност с всички останали, не сочи, че Д. И. е отказвал да подпише
договор с електроразпределителното дружество и с това е притискал
представителя на ищцовото дружество за сключване на процесната сделка.
Следователно по делото не е установено при сключването на атакуваната
сделка представляващата дружеството продавач по сделката да е била
притисната по неетичен начин за сключването й.
Понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
7
нарушение, водещо до нищожност на сделката.
Изложеното в исковата молба твърдение, че праводателят на
ответниците Д. И. освен полагаемото му се обезщетение като собственик на
земята, получавал с процесната сделка един имот в повече, а именно офис №
3, е доразвито във въззивната жалба с тезата, че престациите между страните
не са еквивалентни, а оттам сделката противоречи на добрите нрави, тъй като
със сделката от 16.11.2009г. бившите собственици на земята са
удовлетворени напълно за продадената на дружеството земя, като
полученият с процесната сделка имот от Д. И. е в повече от първоначално
уговореното обезщетение. Доводът в жалбата е, че двата договора
свидетелстват за нееквивалентността на престациите.
От доказателствата по делото не може да се направи извод, че Д. И. е
получил обезщетение за продадената от него земя в повече от първоначално
уговореното с един имот-процесния офис.
С договор за покупко-продажба, от 16.11.2009г., оформен с нотариален
акт, Д. И. и другият собственик на земята, са продали на ищеца поземления си
имот в гр.Велико Търново, на ******** срещу задължението на купувача със
свои средства, материали и труд да построи в имота жилищна сграда,
включително и обектите, за които продавачите си запазват правото на строеж.
На 23.11.2009г. между ищеца и Д. И./завещател на ответниците/ е бил
сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот на ********-
офис № 3 срещу сумата от 30 000 лв., която сума е изплатена на Н. Ш. от Д. Б.
в брой.
На 11.06.2010г. е сключена процесната сделка, с която ищцовото
дружество продава на Д. И. правото на строеж за офис № 3 за сумата от
10 300 лв., която сума е получена от продавача преди подписване на
нотариалния акт.
Несъстоятелна е тезата на жалбоподателя, че предварителният договор
доказва намеренията на страната, която иска да получи един имот в повече,
отколкото би следвало да получи като бивш собственик на земята. От
съдържанието на представения по делото предварителен договор не може да
се направи извод, че атакуваната сделка е сключена от страна на ищцовото
дружество при осъществен икономически натиск. Посочването в
предварителния договор на нотариалния акт от 16.11.2009г. е описателно и
единствено като източник на правата на продавача по предварителния
договор. От съдържанието на предварителния договор не се установява
връзка и зависимост между двата договора /договорът от 16.11.2009г. и
предварителния договор от 23.11.2009г./. Твърдяното в исковата молба, че в
предварителния договор е посочено, че според нотариалния акт от
16.11.2009г. под № 66 том І рег. № 1579/16.11.2009г. дружеството е поело
задължение да прехвърли по нотариален ред вече изградения офис не се
установява от съдържанието на предварителния договор. Такъв запис в
предварителния договор липсва. В предварителния договор е отразено, че
8
съгласно нотариалния акт от 16.11.2009г. фирма „Емералд“ ЕООД се
задължава да извърши строителството на жилищната сграда на ул.“*******,
съгласно одобрен план и разрешение за строеж и че съгласно посочения по-
горе нотариален акт Н. Ш. има право и продава на Д. Б. И. от същата
жилищна сграда вече изграденият офис № 3 по проекта на сутерен с размери
40 кв. метра., т.е. договора от 16.11.2009г. е посочен като източник на правата
на продавача.
При атакуваната сделка не е налице нееквивалентност на престациите. В
процесния договор страните са договорили продажбата на правото на строеж
върху обект от жилищната сграда-офис № 3 срещу заплащане на сумата от
10 300 лв., за получаването на която продавачът е направил изявление в
нотариалния акт. Уговорените насрещни престации в атакуваната сделка, не
разкриват никаква връзка с договора от 16.11.2009г., сключен с нотариален
акт № 66 том І рег. № 1579/16.11.2009г. и договорените с него престации. В
случая ищецът не твърди, че договорената по сделката цена, не съответства
на стойността на правото на строеж. С оглед на това и предвид наличието на
договорена цена за продажба на правото на строеж, в конкретния случай не се
налага извод за неравностойност на престациите по атакувания договор от
11.06.2010г. Освен това чл.9 от ЗЗД определя свобода на договарянето,
позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно
потребността на насрещните престации и тяхната еквивалентност. В
съответствие с договорната свобода страните по атакуваната сделка са
постигнали съгласие за продажба на правото на строеж и цената, която се
заплаща за това право.
Процесния договор е сключен след договора за продажба на
поземления имот. При липсата на твърдяната от ищеца връзка между
атакуваната сделка и предходния договор от 16.11.2009г., както и
недоказаност на твърдените обстоятелства относно причината за сключване
на договора за продажба на правото на строеж, не е налице основание за
преценка еквивалентност на престациите общо по двата договора. В
конкретния случай се касае за два самостоятелни договора.
Представеният с исковата молба договор между ищцовото дружество и
другия собственик на поземления имот А. И. Л. е неотносим към спора по
делото. От съдържанието на този договор не се установяват твърденията на
ищеца относно обстоятелствата по сключване на атакувания договор.
С оглед на изложеното въззивният съд приема, че по делото не са
установени действия при сключване на сделката, които да са укорими от
гледна точка на морала и общоприетите норми за справедливост и
добросъвестност, не е налице неравностойност на престациите по атакуваната
сделка, поради което сделката за продажба на правото на строеж на офис № 3,
не накърнява добрите нрави и искът за прогласяване нищожността на същата
на това основание е неоснователен.
С оглед на изложеното поради съвпадане на крайните изводи на
9
първостепенния съд за неоснователност на предявените искове с изводите на
въззивната инстанция, обжалваното решение като правилно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ответниците по жалбата сумата от 1200 лв. за направените от тях
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред
настоящата инстанция.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 184 от 18.05.2021г. на Окръжен съд-
Велико Търново, постановено по гр.д. № 701/2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „ЕМЕРАЛД-НАДЕЖДА“ ЕООД-гр.Велико Търново, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново,
********* да заплати на Б. Р. А. с ЕГН ********** и П. Р. А. с ЕГН
**********, двамата от гр.Самоков, със съдебен адрес адвокат К.Г. от
гр.Велико Търново, *******, партер, сумата от 1200 лв. за направените пред
тази инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10