М О
Т И В
И
Към
присъда по НОХд.№ 544/2018 г. по описа на Районен съд – Б.С.
Подсъдимия И.Б.А. *** е предаден на
съд по обвинение по чл.131, ал.1, т.9, предл. 2 вр. чл.129, ал.1 от НК и по
чл.339, ал.1 от НК.
Обвинението на подс.И.Б.А. е за това,
че на 15.04.2017г. в центъра на село Т., обл. В., общ.Б.С., е
причинил на С.Р.Ш. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в транзиторно
/прострелно/ огнестрелно нараняване на дясно бедро - входна огнестрелна рана по
предно вътрешната повърхност на дясно бедро на границата средна-долна трета,
раневи канал засягащ по хода си меките тъкани на бедрото, частично бедрената
кост и десния седалищен нерв; изходно огнестрелна рана по дясната повърхност на
бедрото срединно на ниво средна трета; данни за травматична увреда на десния
седалищен нерв в областта на неговите два дистални /крайни/ клона, водещо до
нарушена инервация на мускулите на подбедрицата до степен на пареза на дясното
стъпало /невъзможност за сгъване в глезенната става дорзална посока/, както и
хипотрофия /отслабване/ на инервираната мускулатура, което увреждане отговаря
на медико-биологичния квалификационен признак трайно затруднение на движенията
на долен десен крайник, с удължен оздравителен период около година, като деянието е извършено със средство опасно
за живота на мнозина – огнестрелно оръжие – пистолет ТТ калибър 7.62 с
обозначение „1945“ и заличен сериен номер.
И
за това, че на 15.04.2017г. в с.Т., обл.В. е държал огнестрелно оръжие -
пистолет ТТ калибър 7.62 с обозначение „1945“ и заличен сериен номер, един брой боеприпаси 7.62 и един брой
боеприпас 32 S, годно да се ползва по предназначение и да произвежда изстрели
без да има за това надлежно разрешение съгласно Закона оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия.
Участващият в делото прокурор заяви, че
поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт. Счита същото за
доказано по несъмнен начин. В ход на съдебните прения изразява становище, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание около средния или над средния
размер, предвиден за съответното престъпление. Изразява становище, че на
основание чл.23 от НК следва да се определи едно общо наказание, което
подсъдимия да изтърпи при „строг“ режим. Изразява становище, че настоящата
присъда следва да бъде групирана със Споразумение по НОХд. № 84/2019г. по описа
на РС – Б.С., като два дни пробация се зачетат за един ден лишаване от свобода.
По
делото е постъпила молба от повереника
на пострадалия С.Р.Ш., с която е поискал да бъде конституиран, като частен
обвинител по делото, а също така е предявил и граждански иск за сумата от
50 000.00 лева, представляваща неимуществени вреди, както и сумата от
4333.00 лева, представляваща имуществени вреди, причинени на пострадалия от
подсъдимия в резултат на извършеното от него престъпление. На основание чл.76 и
следващи от НПК и на основание чл.84 и следващи от НПК съдът е конституирал
пострадалия С.Р.Ш. като частен обвинител и граждански ищец в процеса.
В
хода на съдебни прения повереника на пострадалия адв.П.С. *** изразява
становище, че делото е доказано по несъмнен и категоричен начин, а относно
размера на наказанието напълно подкрепя позицията на прокуратурата. Относно
предявения граждански иск изразява становище, че същият следва да бъде признат
от съда в пълен размер, както за имуществените вреди, така и за неимуществените
вреди.
Защитникът
на подсъдимия адв.С.Г. *** в хода на съдебните прения изразява становище, че
въпросното оръжие – пистолет ТТ се е намирал у свидетеля В.Е.Т.. При борба с
подсъдимия е произведен изстрел. Излага становище, че в случая е налице
престъпление по чл.133 от НК, но според нея са налице предпоставките за
прилагане на чл.12 от НК, като се приеме, че подзащитния й не е действал
виновно, а при наличието на неизбежна отбрана и същия следва да бъде оправдан.
Относно престъплението по чл.339, ал.1 от НК излага становище, че то не е
доказано. Твърди, че практиката на ВКС е последователна, като е прието, че
отнемането на оръжие от въоръжено лице при самозащита или при останалите
хипотези на неизбежна отбрана изключва общественоопасния характер на деянието и
неговата съставомерност. Относно предявения граждански иск за имуществени вреди
според нея същият следва да бъде отхвърлен, като излага мотиви за това.
Подс.И.Б.А.
разбира обвинението, дава кратки обяснения по него, като отказва да отговаря на
поставените му въпроси. В обясненията си същият не се признава за виновен. В
ход на съдебни прения изразява становище, че следва да бъде оправдан.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, които анализирани по отделно и в съвкупност дават основание на
съда да приеме за установено следното:
Подс.И.Б.А.
е роден на ***г***. Същият е женен, с основно образование, безработен и е осъждан.
На
14.04.2017г. вечерта свидетелите Ц.А.Ц., В.И. Цветанова и Ц.Р.Ш. били в
заведение „Амнезия“ в с.Т., което е заведение на автомивка. Било вечерта около
21.30 часа. След около час в заведението влезли подсъдимия И.Б.А. /И./ и синът
му И. по прякор Онко. Подсъдимият видимо бил употребил алкохол, взел си една
бира и седнал на масата при горните свидетели. Подсъдимият се бил ядосал и
извадил оръжие – пистолет на масата от дясната страна на панталона си. Пред
свидетелите казал, че не го е страх от никой и не се плаши от никой. В
заведението влязъл свидетеля Г.Ю. и казал, че в парка има полиция и проверяват
нещо. Синът на подсъдимия – И., излязъл навън и след минута-две се върнал, като
казал нещо на баща си, а подсъдимия му подал оръжието и той излязъл. След
пет-десет минути след като си допил бирата и подсъдимия излязъл от заведението.
На
следващия ден – 15.04.2017г. пострадалият С.Р.Ш., заедно със свидетелите В.Е.Т.
и Явор С. отишли в гората в близост до с.Т., за да се повеселят. Там пили по
една чаша бира, след което слезли в центъра на с.Т.. Около 15 минути след отиването
си в центъра свидетеля Явор С. си тръгнал. В заведение в центъра на с.Т. си
поръчали бира и малко по-късно при тях дошли И. /Онко/ и С.С.Р.. И. отишъл при
свидетеля В.Е.Т. и започнал да се заяжда с него, тъй като имали стар конфликт.
По-късно свидетеля В.Е.Т. отишъл до тоалетна, но тъй като тя била заключена,
решил да отиде до външната тоалетна зад читалището. Минавайки до църквата видял
свидетеля В.М.Й. и се заприказвал с него. След две-три минути при тях дошли И.
и К.З.А.. Малко след тях дошъл и подсъдимия И. /И./. Подсъдимият попитал
свидетеля В.Т. какво са се разправяли със сина му, но той казал, че са се
оправили и няма проблем. В това време подсъдимият ударил свидетеля В.Т. и синът
му И. също започнал да удря свидетеля Т.. От мястото в заведението пострадалият
С.Р.Ш. видял В. когато отива към църквата, както и останалите свидетели. След
като видял и подсъдимия, че се е запътил натам, той се усъмнил и тръгнал и той
към църквата. Когато минал от другата страна на църквата видял, че подсъдимия и
синът му били нападнали свидетеля В.Е.Т.. Пострадалият се притекъл на помощ,
като целта му била да ги раздели, за да не го бият. Пострадалият бутнал
подсъдимия и при бутането видял, че в панталона има запасан пистолет. Тогава
извикал на приятеля си В. да бяга, защото има пистолет и се отдръпнал няколко
крачки назад. При отдръпването подсъдимия извадил и насочил пистолета към
пострадалия, чул се изстрел, а пострадалия по негови думи, усетил силна болка в
дясното си бедро, след което седнал на земята. След което подсъдимия насочил
пистолета към свидетеля В.Т. и след това отново към пострадалия. След като
насочил пистолета отново към пострадалия се опитал да възпроизведе отново
изстрел. Свидетелят К.С.К. бил барман в заведение „Чиполино“ и бил пред
заведението, когато се чул изстрела. Тогава той видял и свидетеля В.Е.Т., който
го викал. Свидетелите В.Е.Т. и К.С.К. хванали и изнесли пострадалия пред
църквата. К.С.К. превързал пострадалия с един колан и се опитал да спре кръвта,
докато дошла линейката. На място се събрали много хора, като след пристигането
на линейката пострадалият бил натоварен и откаран в болницата. Вследствие на
прострелното нараняване пострадалият бил подложен на оперативно лечение, като
това продължило дълъг период около година до възстановяването му.
Горната
фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните в с.з. свидетели:
пострадалият С.Р.Ш., от показанията на Н.Г.Т., от показанията на В.Е.Т., от
показанията на В.М.Й., от показанията на К.С.К., от показанията на Ц.А.Ц., от
показанията на свидетеля К.З.А., от показанията на Ц.Р.Ш., В.И. Цветанова, Г.Ю.,
които показания съдът прецени, съобразно останалите доказателства по делото.
Показанията на тези свидетели съдът възприе и им даде вяра, като прецени, че
същите са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства и са относими към предмета на доказване
в настоящето производство.
В
подкрепа на установената по-горе фактическа обстановка са и приобщените към
делото писмени доказателства, а именно: протокол за доброволно предаване – л. 7
от ДП; протокол за оглед на местопроизшествие – л.8 от ДП; протокол за
претърсване и изземване – 2 бр. – л.18-23 от ДП; епикриза на пострадалия С.Ш. –
л.65-66 от ДП; протокол за доброволно предаване – л.83-84 от ДП; протокол за
изследване – л.85-86 от ДП; епикриза на пострадалия С.Ш. – л.88 от ДП; документи
от Център за спешна медицинска помощ гр.В. – л.90-93 от ДП; заповед за
задържане – л.106 от ДП; протокол за обиск на лице – л.107 от ДП; разписка –
л.108 от ДП; декларация с медицински преглед и копие от журнал – л.109-111 от
ДП; разписка – л.207, л.208, л.209 от ДП; протокол за следствен експеримент –
л.228-229 от ДП; характеристична справка на подсъдимия и осъвременена справка
за съдимост.
С
оглед установяване вида и характера на полученото телесно увреждане на
пострадалия С.Ш. в досъдебното производство е назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза по писмени
данни, с въпрос: какъв е вида, характера и механизма на получаване на телесните
увреждания, причинени на С.Р.Ш. ***. Като вещо лице в досъдебното производство
е назначено д-р Ф.Т. ***. Заключението е, че С.Ш. е получил транзиторно
/прострелно/ огнестрелно нараняване на дясно бедро – входна огнестрелна рана по
предно вътрешната повърхност на дясно бедро на границата средна – долна трета,
раневи канал, засягащ по хода си меките тъкани на бедрото, частично бедрената
кост и десния седалищен нерв; изходно огнестрелна рана по дясна повърхност на
бедрото, срединно на ниво средна трета.
По
механизъм увреждането отговоря да бъде получено от изстрел с огнестрелно оръжие
от далечно разстояние и по начин и време посочени от пострадалия. На Ш. му е
причинено трайно затруднение на движенията на долен десен крайник за срок
повече от един месец.
Забележка:
медико-биологичната квалификация може да бъде допълнена или променена след
приключване на оздравителния период на нараняванията, извършване на ъглометрия
и сантиметрия на долен десен крайник, за установяване на двигателния дефицит,
както и с участието на специалист-невролог и специалист ортопед, травматолог и
след извършване на преглед на пострадалия.
Тази
експертиза е приета в съдебно заседание от страните без възражения.
С
оглед отразеното в горецитираната медицинска експертиза, на досъдебното
производство е назначена съдебномедицинска експертиза по писмени данни, с вещи
лица д-р Ф.Т., д-р Р.А. -.съдебни лекари и д-р Д.Д. – специалист невролог, с
въпрос: след като вещите лица се запознаят с наличната медицинска документация,
събрана до 27.09.2017г., със свидетелските показания приложени към досъдебното
производство и след извършване на личен преглед на лицето, да се даде
заключение за вида, характера и механизма на получаване на телесните
увреждания, причинени на С.Р.Ш.. Заключението е, че С.Ш. е получил транзиторно
/прострелно/ огнестрелно нараняване на дясно бедро – входна огнестрелна рана по
предно вътрешната повърхност на дясно бедро на границата средна – долна трета,
раневи канал, засягащ по хода си меките тъкани на бедрото, частично бедрената
кост и десния седалищен нерв; изходно огнестрелна рана по дясна повърхност на
бедрото, срединно на ниво средна трета. Данни за травматична увреда на десния
седалищен нерв в областта на неговите два дистални /крайни/ клона, водещо до
нарушена инервация на мускулите на подбедреницата, до степен на пареза на
дясното стъпало /невъзможност за сгъване в глезенната става, дорзална посока/,
както и хипотрофия /отслабване/ на инервираната мускулатура.
По
механизъм увреждането отговоря да бъде получено от изстрел с огнестрелно оръжие
от далечно разстояние и по начин и време посочени от пострадалия.
На
Ш. му е причинено трайно затруднение на движенията на долен десен крайник, с
удължен оздравителен период /около година/, като прогнозата за пълно възстановяване на обема на движения
и тяхната безболезненост е несигурна.
И
тази експертиза беше приета в съдебно заседание, но вещите лица не можаха да
дадат заключение към момента какво е състоянието на пострадалия С.Ш., което
наложи назначаването в съдебно заседание на друга съдебномедицинска експертиза
по писмени данни, като вещите лица отново са докторите Т., А. и Д., които
следваше да отговорят - какво е състоянието на Ш. и как върви възстановяването
на простреляния крайник. Заключението на вещите лица е, че към момента на
прегледа и от приложената медицинска документация на С.Ш. се установи:
състояние след транзиторно /прострелно/ огнестрелно нараняване на дясно бедро –
входна огнестрелна рана по предно вътрешната повърхност на дясно бедро, с
травматична увреда на десния седалищен нерв, в областта на неговите два
дистални /крайни/ клона. Умерена хипотрофия на мускулатурата на дясна
подбедреница с липса на Ахилов рефлекс и намалена кожна чувствителност, с
възстановяване на нормалната походка.
Към
момента на прегледа /около 2 г. и 5 месеца след инцидента/ състоянието на Ш. е
добро, като крайникът е почти напълно възстановен по отношение на основната му
функция, а са налице само данни за сетивни нарушения в инервираната от
дисталните клонове зона и умерена мускулна хипотрофия. Тази експертиза е приета
в съдебно заседание без възражения от страните.
На
досъдебното производство е бил проведен следствен експеримент и е назначена
нова съдебномедицинска експертиза по писмени данни с вещи лица д-р Ф.Т. и д-р Р.А.-***,
с въпрос:след като се запознаят с всички събрани по делото доказателства / в
това число и проведения следствен експеримент/ и разпитите на свидетелите и
обвиняемия да дадат заключение за механизма на получаване на телесните
увреждания на С.Р.Ш. ***, в частност от какво разстояние е бил произведен
изстрела, причинил телесните увреждания. Заключението на вещите лица е, че от
данните в досъдебното производство, в това число и от проведения следствен
експеримент, с участието и на С.Ш. може да се направи извода, че уврежданията
му транзиторно-прострелно огнестрелно нараняване на дясно бедро – входна
огнестрелна рана по предно вътрешната повърхност на дясно бедро на границата
средна долна трета, раневи канал засягащ по хода си меките тъкани на бедрото,
частично бедрената кост и десния
седалищен нерв изходно огнестрелна рана по задна повърхност на бедрото, средино
на ниво средна трета са получени от изстрел, с огнестрелно оръжие от далечно
разстояние /такова разстояние, при което има действие само на проектила, без
допълнителни фактори – само от медицинска гледна точка тази дистанция не може
да се свърже с количествени параметри – сантиметри или метри, тъй като
разстоянието до което достигат допълнителните фактори на изстрели, зависи от
вида на оръжието, вида барут, големината на заряда, но със сигурност е по-голям
от два пъти повече от дължината на цевта на използваното оръжие/. Т.е. могат да
бъдат получени по начин /разстояние, положение на телата/, посочени от
пострадалия по време на следствения експеримент.
И
тази експертиза е приета от страните в съдебно заседание, без възражение.
На
досъдебното производство е назначена съдебномедицинска експертиза по писмени
данни /л.251 от ДП/, с вещи лица д-р Ф.Т. и д-р Р.А.-*** и инж.Н.В. – експерт
към БНТЛ при ОД на МВР –В., с въпроси: 1.След като се запознаят с всички
събрани по делото доказателства /в това число и проведения следствен
експеримент/ и разпитите на свидетели и обвиняемия да се отговори – възможно ли
е нараняването да е получено по
начин, описан в обясненията на обвиняемия
и показанията на останалите свидетели, подкрепящи неговата теза? 2.От какво
разстояние е произведен изстрела и в какво положение са били двамата към
момента на изстрела и възможно ли е изстрела да е произведен при борба между
тях?.
Заключението
на вещите лица е: Установяването на следи от изстрел, при изследване на оръжие се
извършва по методика, която се основава на установяването на неизгорели барутни
частици върху ръцете на стрелящия. Установяването се извършва чрез качествени
химични реакции за доказване на барутни частици. Неизгорелите барутни частици,
представляват една малка част под 1% от барутните частици съставляващи заряда
на патрона. Количеството им зависи от много фактори, най-важни от които са :
уплътняване и влажност на заряда, уплътняване на боеприпаса, големината на
барутните зърна. Наличието на такива частици върху ръцете на стрелящия е
възможно при стрелба с автоматичните оръжия, при които част от барутните газове
напускат канала на цевта през задния отвор, при изхвърляне на гилзата, като
вероятността от напускане на такива частици през задния отвор на цевта е малка,
защото само една малка част от барутните газове излитат от там, а основната
част от барутните газове след изстрела излизат от канала на цевта през дулния
срез. Освен това, посоката на движение на газовете не съвпада с посоката на
разположение ръцете на стрелеца, а е разположена под ъгъл, който е различен при
различните оръжия. Вероятността от
попадането на неизгорели барутни частици върху ръцете на стрелящия се увеличава
с броя на произведените изстрели.
От
изложеното по-горе следва, че попадането на неизгорели барутни частици върху
ръцете на стрелящия с пистолет има вероятностен характер и е възможно върху
ръцете на лицето, което е стреляло с такъв пистолет да не останат неизгорели
барутни частици, като следи от произвеждан изстрел.
При
стрелба от близко разстояние, от упор до 10 см с пистолет върху преградата,
освен следи от действието на проектила ще има следи от допълнителните елементи
на изстрела, следи от механичното и температурното действие на барутните
газове, отлагане на сажди, отлагане на барутни остатъци и метални частици.
Най-съществени ще са следите от механичното действие на барутните газове, които
при дулния срез на оръжието имат много голяма температура, над 1000 градуса
Целзий и създават налягане около 250-300 атмосфери. Следата от механичното действие на
барутните газове върху тъкан от такъв изстрел ще е отверстие с неправилна форма
и разръфаност на материята. Следата от високата температура ще е обгаряне на
участък с неправилна форма.
От
данните в досъдебното производство, в това число и от проведения следствен експеримент с участието
на С.Ш. може да се направи извод, че уврежданията му – транзиторно-прострелно
огнестрелно нараняване на дясно бедро – входна огнестрелна рана по предна
вътрешна повърхност на дясно бедро, на границата средна-долна трета, раневи канал
засягащ по хода си меките тъкани на бедрото, частично бедрената кост и десния седалищен нерв, изходно
огнестрелна рана по задната повърхност на бедрото, средино на ниво средна трета,
са получени от изстрел с огнестрелно оръжие от далечно разстояние.
Нараняванията могат да бъдат получени по начин, посочен от пострадалия по време
на следствения експеримент.
С
категоричност може да се отговори, че посоката на раневия канал е отпред –
назад, от вътре-навън, и отдолу – нагоре, спрямо надлъжната ос на човешкото
тяло при изправено положение и че изстрелът е произведен от далечно разстояние.
Трябва
да се подчертае разликата между посоката на изстрел и посока на раневи канал,
т.е. същите могат да не съвпадат, поради факта, че тялото обикновено не е
неподвижно, като в движение и в различни посоки са и неговите отделни части-
крайници, глава и прочие. Огнестрелното нараняване е получено в такава
динамична обстановка, като за същата има и противоречиви сведения от очевидци,
но от медико-балистична гледна точка това нараняване е по вероятно да бъде
получено по начин, посочен от пострадалото лице, като в подкрепа на това е и
проведения следствен експеримент.
Уврежданията
добре отговарят да бъдат получени по начин, като разположение на тела и прочие,
описани в показанията снети веднага след станалия инцидент.
На досъдебното производство е назначена и
изготвена балистична експертиза. За вещо лице е назначен Н.Н.В. – експерт в
БНТЛ при ОД на МВР гр.В.. Въпросите, на които вещото лице е отговорило, са: по
.представения пистолет модел ТТ, калибър 7.62 мм, с обозначение „1945“ и
заличен сериен номер, има ли дактилоскопни следи, годни за сравнително
идентификационно изследване?; ако по представения обект има годни дактилоскопни
следи, същите да бъдат сравнени с дактилоскопните отпечатъци на лицата,
информационни обекти на системата АФИС; Представеният за изследване пистолет,
марка ТТ, калибър 7.62 мм, без номер, с обозначение „1945“ какво оръжие е,
годен ли е да се ползва по предназначение и да произвежда изстрели?;
Представените два броя патрони, какви боеприпаси са, годни ли са да се ползват
по предназначение и да произвеждат изстрели, могат ли да се ползват като
боеприпаси за представения пистолет без номер?. От заключението на вещото лице
става ясно, че при лабораторна обработка на представения за изследване пистолет
модел ТТ, калибър 7.62 мм, с обозначение „1945“ и заличен сериен номер не се
проявиха годни за сравнително идентификационно изследване дактилоскопни следи,
поради което и не бе извършено сравнително изследване с дактилоскопните
отпечатъци на лицата, информационни обекти на системата АФИС. По втори въпрос –
представения за изследване пистолет, модел ТТ, калибър 7.62 мм, без номер, с
обозначение „1945“ е стандартно огнестрелно оръжие, което е годно да се ползва
по предназначение и да произвежда изстрели. Представените два броя патрони са
стандартни боеприпаси за огнестрелни оръжия, които са годни да се ползват по
предназначение и да произвеждат изстрели. Единият патрон е калибър 7.62 х 25мм
и може да се ползва като боеприпас за представения пистолет модел ТТ, без
номер. Другият патрон е калибър – 32S&W.
Тази
експертиза е изготвена на досъдебното производство и е приета по делото.
На
досъдебното производство е назначена и изготвена химическа експертиза с вещо
лице Г.Г. ***. В обстоятелствата е описано, че обект 1, който е предаден за
изследване, е обтривки, иззети от ръцете на М.Р.А. с ЕГН **********, обект 2 –
обтривки, иззети от ръцете на подсъдимия И.Б.А., с ЕГН ********** и отново като
обект 1 е описан 1 брой пистолет марка ТТ, сериен номер завършващ с цифрите
„1945“ и заличена останала част от него, предаден доброволно от М.Р.А.. Като
задачи на експертизата е да се установи има ли наличие на барутни частици в
предоставените за изследване обекти. Като заключение е посочено, че при
проведеното химично изследване на обтривките от ръцете на М.Р.А., с ЕГН **********
не се установи наличие на неизгорели барутни частици. Посочено, че при
проведеното химично изследване на обтривките от ръцете на И.Б.А., с ЕГН ********** не се установи наличие на неизгорели барутни
частици.
При
проведеното химично изследване на протривка от цевта на пистолет марка ТТ,
сериен номер завършващ с цифрите „1945“ и заличена останала част се установи
наличие на неизгорели барутни частици като следи от произведен изстрел.
По делото на досъдебното производство е
назначена и изготвена видеотехническа експертиза с вещо лице Б.Б. ***. Като
задачи са поставени да се установи има ли признаци на манипулация в записите,
съдържащи се в предоставения за изследване 1 брой диск DVD. Да се свали на
хартиен носител информацията от предоставения диск, като същата се отрази
хронологично за времето от 18.20 часа до 18.25 часа. Да се опишат действията на
лицата и какви предмети държат в ръцете си за посочения период. Като заключение
вещото лице е отговорило, че обектът е представен в БНТЛ при ОД на МВР гр.В.,
заедно с постановление за назначаване на експертиза, поставен е в бял хартиен
плик със съответния регистрационен номер и след като се отвори плика се
установи, че съдържа оптичен носител – диск DVD, марка MAXELL. На
диска има записани 6 видеофайла и плеър за възпроизвеждането им. Видеофайловете
са цветни, записани във формат „dav“, с резолюция 1280х720 пиксела, с вкопирани в
кадър данни за дата и часово време.
Видеофайловете
са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на
компютърна видео охранителна система. Не се установиха следи от
манипулация/намеса върху записаната информация. Прегледът бе извършен с
представения плеър, професионален видеорекордер и специализирани
криминалистически програмни продукти за видеообработка.
От
извършеното изследване на видеофайловете се установи, че във времеви интервал
от 18:20:27 часа до 18:23:43 часа на 15.04.2017г. в обхвата на камерите са
заснети общо седем лица от мъжки пол. Действията на лицето са описани подробно
в изследователската част на експертизата.
От
видеофайловете се извадиха снимкови изображения, които се обработиха и бяха
допълнително подобрени за повишаване на качеството им с помощта на редактор за
растерни изображения Adobe
Photoshop CS5, подредени в хронологичен ред и представени
в Приложение 1.
При
извършеното изследване на изображенията, извлечени от видеофайловете, се
установи, че от тях е заснето лице от мъжки пол да държи в дясната си ръка
предмет наподобяващ пистолет. Извлечените изображения от видеофайловете не са
годни за лицево идентификационно изследване.
В
с.з. вещото лице Б.Б. разясни, че лицево-идентификационното изследване е
съпоставяне на общи и частни признаци на заснети лица, с обектите на
изследване, тъй като на заснетите лица не могат да се отличат голяма част от
общите им изображения или както и на част от тях, т.е. потвърждава заключението
си, че не може да бъде направено лицево-идентификационно изследване. В с.з.,
обаче, на въпрос същият потвърди, че лицето, което ги е разпознало на снимките,
ги познава от практиката си, т.е. виждал ги е лично, като разпознаването може
да бъде извършено от конкретно лице, което преди това познава лицата, които са
на снимките.
Това
заключение беше прието в с.з. от страните.
Тази
експертиза следва да се обвърже и с показанията на свидетеля Н.Г.Т., дадени в
с.з., който в тях разяснява, че по време на това събитие е изпълнявал
длъжността инспектор по криминална полиция в РУ – Б.С.. Било му е възложено да
извърши анализ на запис от охранителни камери на читалище „Напредък“ с.Т. за
инцидент на 15.04.2017г. От записа той споделя, че се вижда около 18.20 часа по
пътека покрай сградата преминават М.Р.А. и И.И.Б.. Около половин минута след
тях минава и подсъдимия И.Б.А.. Малко след това се вижда едно лице, паднало на
земята, което се опитва да припълзява назад. В това лице свидетеля разпознава
пострадалия С.Р.Ш.. Две лица помагат на Ш. и го пренасят посока към камерата,
като пострадалия се държи за десния крак в областта над коляното. Вижда се, че
капе нещо и оставя диря по пътеката, вероятно кръв. Малко след това И.Б.А. –
подсъдимия, заедно с М.Р.А. се вижда как прикрепят И., който видимо от записа
не може да пази равновесие. В дясната ръка в посока движението на камерата се
вижда, че подсъдимия държи предмет, наподобяващ пистолет и друг предмет,
наподобяващ нож. Свидетелят подчертава, че познава лицата от преди това във
връзка със служебните си задължения, които той е изпълнявал в района и е имал
служебни контакти с тези лица.
В
своите показания Ц.А.Ц. уточнява, че вечерта преди инцидента на 14.04.2017г.
около 21.30 часа той, заедно с приятелката си тогава В.И. Цветанова и с брата
на пострадалия Ц.Р.Ш. отишли в заведение „Амнезия“, което се намира на
автомивката в с.Т.. Около 22.30 часа в същото заведение влязъл и подсъдимия,
заедно със синът си. Подсъдимият видимо бил употребил алкохол и седнал на
масата, където седели горецитираните свидетели. Поръчал си бира и започнал да
разказва на компанията, че не го е страх от никой, не се плаши от никой,
извадил оръжие от дясната страна на масата. Свидетелят Ц.Ц. не огледал добре
оръжието, но видял, че бил никелиран, по-голям от „Макаров“ и според него е
пистолет „ТТ“, тъй като тези пистолети са със специфичен спусък, който имал и
този, показан от подсъдимия. По-късно в заведението влязъл Г.Ю. и казал, че в
парка има полиция и проверяват нещо. Синът на подсъдимия – И., излязъл навън и
след минута-две се върнал и казал нещо на баща си на ухото. Баща му му подал
пистолета и той излязъл. Подсъдимият си допил бирата и си тръгнал. Това се
потвърждава от свидетелите Ц.Р.Ш. и В.И. Цветанова.
Както
беше споменато по-горе на тези свидетели съдът дава вяра на показанията им, тъй
като те хронологично описват притежаването на оръжие от подсъдимия предния ден
преди извършеното от него престъпление. В тази връзка се потвърждават и
показанията на пострадалия С.Р.Ш., В.Е.Т., В.М.Й., които потвърждават, че при
инцидента подсъдимия е извадил пистолет, насочил го е към пострадалия и е
произвел изстрел. Това се потвърждава и от свидетеля Д.М.Д., който е отишъл на
място, непосредствено след случая и е видял подсъдимия да държи оръжие в ръката
си. Тези показания противоречат на показанията, дадени от свидетеля И.И.Б.,
който е син на подсъдимия, който в своите показания заявява съвсем различна
фактическа обстановка от останалите свидетели, като също и че е видял запасан
пистолет на В.Е., като в неговите показания личи явен стремеж за оневиняване на
баща си. Твърди, че той е бил бит от пострадалия С.Р. и от свидетеля В.Е., като
твърди, че са му нанасяни удари и с бокс и вследствие на побоя е загубил
съзнание. Неговите показания също така са изолирани, тъй като от всички
разпитани по делото свидетели, никой не съобщава, че при боя е имало лица,
които да са си служили с боксове.
Съдът
не дава вяра и на показанията на свидетеля С.С.Р., който твърди, че лице по
прякор „Пизгаля“ – В.Е. е извадил пистолет и го е насочил към подсъдимия, който
се нахвърлил върху него и тогава се чул изстрел. Същият свидетел заявява, че е
видял, че зад църквата има суматоха от изхода на кафе „Чиполино“. Всички
разпитани по делото свидетели твърдят, че от входа /изхода/ на заведение
„Чиполино“ не се вижда мястото, където е станал инцидента. Това го твърди
единствено свидетеля С.С..
Във
връзка с горецитираното съдът не цени и показанията на свидетеля А.В.,*** и
случайно е бил в с.Т., когато е видял случващия се инцидент. Видял е, че
подсъдимия удря пострадалия, който залита на една страна и пострадалия извадил
пистолет, вследствие на което започнала борба /„бутаница“/ и пистолетът
гръмнал. След произведения изстрел видял, че лице паднало. Тези показания също
противоречат на показанията на свидетелите, които съдът цени. На следващо място
свидетели твърдят, че пистолета е бил на подсъдимия, но по делото не се събраха
доказателства, а и няма логическа връзка как пистолета е бил в подсъдимия
предната вечер, а на следващия ден вече се озовава в пострадалия.
На
следващо място свидетелят В. твърди, че изстрела е станал при борба, а от
заключението на назначената експертиза е видно, че изстрела е произведен от
далечно разстояние. При борба, както посочва свидетеля, телата са разположени
близо едно до друго и ако е бил произведен изстрел, то по пострадалия да са
останали следи от близък изстрел, а такива следи не са останали.
В
обясненията на подсъдимият личи явен стремеж за собственото му оневиняване и
представляват негова защитна теза, до колкото законодателят му дава право да
дава каквито си иска обяснения без да носи наказателна отговорност за казване
на неистина или затаяване на истина и поддържаната от него версия следва да
бъде ценена само в съвкупност с целия доказателствен материал и кредитирана
само, ако се подкрепя от доказателствата. В обясненията си твърди, че пострадалия е извадил оръжие, той
го е хванал и е започнала борба между двамата, като е произведен изстрел,
вследствие на което оръжието е останало у подсъдимия. Това не отговаря на
събраните доказателства по делото, а именно, че оръжието е било на подсъдимия,
преди датата на инцидента свидетели са го виждали да показва оръжието. На
следващо място няма как изстрела да бъде произведен при борба, тъй като от
назначените и приети по делото експертизи става ясно, че изстрела е произведен
от далечно разстояние, което в конкретния случай за конкретното оръжие експертите
заявяват, че е над 50 см. разстояние от дулото на оръжието до преградата. В
тази връзка съдът намира, че няма как да бъде възпроизведен изстрела при борба,
тъй като по пострадалия Ш. са липсвали следи от близък изстрел /нагар по дрехи,
барутни частици и др./
Във
връзка с обясненията на подсъдимия е назначена, изготвена и приета по делото
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза с вещи лица д-р Л.С.
– специалист по психиатрия, д-р П.Т.П. – специалист по съдебна психиатрия и
Илиана Б.И. – магистър по психология. Вещите лица е следвало да отговорят на
въпроса: Какво е било психичното състояние на подсъдимия по време на деянието и
има ли данни да е бил в състояние на силно раздразнение – физиологичен афект? От
заключението на вещите лица е видно, че не се установи дисоциация между
съдържанието на мислите и афективния фон на подсъдимия. Установили са, че е
имало предпоставки за състояние на силна раздраза и е налице реакция на гняв,
при което обаче не могат да се отчетат всички критерии за физиологичен афект. В
с.з. вещите лица поясниха, че събитието е станало през 2017г., а изписаното от
тях, че е станало през 2018г., е техническа грешка. Вещите лица уточниха, че не
е бил налице физиологичен афект.
Както
беше споменато по-горе, съдът намира за безспорно доказано престъплението по
чл.339 от НК, тъй като всяко използване на огнестрелно оръжие винаги
инкорпорира и неговото държане.
Що
се отнася до престъплението по чл.131, ал.1, т.9 от НК нараняването да е
извършено по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, съдът намира,
че напълно следва да се солидаризира с тезата на защитата, изложена в ход на
съдебни прения, а именно, че пистолетът, с който е произведен изстрелът, сам по
себе си не е средство, опасно за живота на мнозина, по смисъла на т.9 на
чл.131, ал.1 от НК. Подсъдимият е стрелял по пострадалия, като в близост до тях
е имало и други лица, но пострадалия е бил на линията на произведения изстрел и
в тази линия не е имало други лица. Имайки предвид, че не е произведен друг
изстрел, съдът намира, че опасността от използване на огнестрелно оръжие на
обществено място трябва да бъде реална, а не предполагаема или абстрактна. Тя
трябва да е действителна и реална за живота, освен за пострадалия и за поне още
един човек, който следва реално да бъде попаднал в зоната на поразяващото
действие на произведения изстрел и по този начин да бъде застрашен неговия
живот, а както беше споменато по-горе, по линията на изстрела, т.е. по
движението на проектила /куршума/ не е имало други лица. В тази връзка съдът
намира квалификацията на деянието по чл.131, ал.1, т.9 от НК за недоказана.
Що
се касае до възражението на защитата на подсъдимия, че деянието, извършено от
подсъдимия, представлява неизбежна отбрана, то съдът намира за необходимо да
сподели, че в конкретния случай от събраните доказателства по делото се е
установило, че подсъдимия, заедно със сина си И., по прякор „Онко“ са започнали
да нанасят побой на свидетеля В.Е.Т.. Следователно подсъдимият е провокирал
„нападението“ на пострадалия /пострадалият е извършил такива действия, с които
да прекрати нападението на подсъдимия и на синът му, т.е по някакъв начин да
спре побоя над свидетеля В.Т./. Следователно подсъдимият и синът му са се явили
нападатели над Т. и като такива не би могло да се позовават на неизбежна
отбрана или на превишаване на нейните предели. На следващо място, ако приемем
дори и за момент, че подсъдимият се е защитавал, то интензитета на защитата не
отговаря реално на интензитета на нападението. Когато подсъдимият е произвел
изстрела, нападението е било прекратено, а пострадалия се е бил отдръпнал, като
е бил на няколко метра от подсъдимия.
Също
така съдът намира, че деянието не може да бъде квалифицирано и като извършено
по непредпазливост, тъй като от данните по делото тази теза не се подкрепя.
По-надолу съдът ще се спре върху умисъла на подсъдимия.
От
така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните
правни изводи:
Всички
събрани по делото гласни и писмени доказателства преценени цялостно и поотделно
в тяхната връзка и логическа последователност по делото водят до един,
единствено логичен, несъмнен и категоричен извод, че подсъдимият И.А. на
15.04.2017г. в центъра на с.Т., обл.В. е причинил на С.Р.Ш. *** средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движенията на долен десен
крайник, като телесната повреда е извършена с огнестрелно оръжие – пистолет ТТ
– престъпление по чл.129, ал.1 от НК,
както
и за това, че на 15.04.2017г. в с.Т., обл.В. е държал огнестрелно оръжие –
пистолет ТТ, калибър 7.62, с обозначение „1945“ и заличен сериен номер, 1 брой
боеприпаси 7.62 мм и 1 брой боеприпас 32 S, годни да се ползват по
предназначение и да произвеждат изстрели, без да има за това надлежно
разрешение – престъпление по чл.339, ал.1 от НК.
На
основание чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимия да е извършил първото деяние
със средства и начин, опасни за живота на мнозина – престъпление по чл.131,
ал.1, т.9 от НК.
От
обективна страна деянието е осъществено с факта на произвеждане на изстрела срещу
пострадалия. Обстоятелството по несъмнен начин е установено от показанията на
пострадалия и от събраните по делото писмени и гласни доказателства /на които
съдът дава вяра/.
Подсъдимият
И.Б.А. е произвел изстрел срещу пострадалия С.Ш., като съдът намира, че подсъдимият напълно е
съзнавал обществено опасният характер на действията си и е предвиждал, че от
тях могат да настъпят телесни увреждания на пострадалия и евентуално смърт.
Макар и да не е формирал в съзнанието си точна представа за конкретните
измерения на възможните последици, той е произвел изстрел в областта на тялото
/долен десен крайник/, но е могъл да засегне и други жизнено важни органи и е
имал представа, че деянието му е от естеството да увреди здравето на
пострадалия. Едновременно с това той е искал и пряко се е стремял към настъпването
на причиненото увреждане, т.е. подсъдимият от субективна страна е действал с
алтернативен пряк умисъл и съдът намира, че следва да отговаря за реално
причинения резултат.
Всички
събрани по делото писмени, гласни доказателства и назначени и изготвени
експертизи по безспорен начин установяват авторството и вината на подсъдимият в
процесното деяние.
При
определяне вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подсъдимия И.Б.А.
за извършените от него престъпления по чл.129 ал.1 НК и по чл.339, ал.1 от НК
взе предвид, като смекчаващи вината обстоятелства добрите характеристични данни
за него, безработен, без средства за препитание, а от друга страна отегчаващите
вината обстоятелства обществената опасност на деянието, предишни осъждания. Съдът
намира, че в случая смекчаващите вината обстоятелства не са нито многобройни,
нито някое от тях има изключителен характер и намери, че следва да му наложи
наказание при условията на чл.54 НК, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, над минималния предвиден размер за всяко едно от престъпленията.
За
деянието по чл.129, ал.1 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до
6 години. В конкретния случай съдът намира, че следва да наложи наказание на
подсъдимия в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода.
За
деянието по чл.339, ал.1 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от
2 до 8 години. В конкретния случай съдът намира, че следва да наложи наказание
на подсъдимия в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода.
На
основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия едно общо наказание
между двете в размер на най-тежкото от тях, а именно три години и шест месеца
лишаване от свобода.
Съдът
намира, че с така определеното наказание ще бъдат изпълнени целите на
наказанието, а именно да поправи и превъзпита извършителя на деянията –
подсъдимия, като същевременно му отнеме и възможността да извърши други
престъпления и да въздейства възпиращо и предупредително върху други членове на
обществото.
Както
беше споменато по-горе, че подсъдимият е осъждан, съдът на основание чл.25,
ал.1 от НК вр. чл.23, ал.1 от НК определи общо наказание на подсъдимия И.Б.А.
по настоящата присъда и по Споразумение № 21/18.02.2019г., постановено по НОХ
дело № 84/2019г. по описа на РС – Б.С., в размер на най-тежкото от тях, а
именно три години и шест месеца лишаване от свобода.
На
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИН и ЗС съдът определи първоначален режим на
изтърпяване на определеното общо, най-тежко наказание от три години и шест
месеца лишаване от свобода – „общ“.
На
основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна изтърпяното наказание „Пробация“,
постановено по НОХ дело № 84/2019г. по описа на РС – Б.С., като два дни Пробация
се зачитат за един ден Лишаване от свобода.
По
делото беше предявен граждански иск за неимуществени вреди в размер на
50 000.00 лева, както и за имуществени вреди в размер на 4333.00 лева.
Относно
имуществените вреди – по делото бяха представени документи, като съдът намира,
че от предоставените фактури следва да изключи фактура на стойност 1550.00 лева
от 09.06.2017г., в която е посочено „избор на екип и оперативни процедури в
областта на раменния пояс и горния крайник с много голям обем и сложност“. Съдът
намира, че тази фактура не се отнася до прострелното нараняване, което е
причинено от подсъдимия на пострадалия и за това я изключи, т.е. уважи
предявения граждански иск за имуществени вреди в размер на 2972.00 лева, като в
останалата част до пълния предявен размер от 4333.00 лева съдът го отхвърли.
Относно
предявения граждански иск от пострадалия С.Р.Ш. за неимуществените вреди в резултат от деянието,
извършено от подсъдимия, който иск с оглед изложеното по-горе относно
авторството и квалификацията на престъплението, съдът намира за доказан по
своето основание – чл.45 от ЗЗД.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и взе предвид, че се касае за лице на млада
възраст, който е бил прострелян от подсъдимия. Имайки предвид всичко това и
отчитайки обстоятелствата, че причинените на Ш. душевни болки и страдания и
злепоставянето му пред обществото, както и полученото в следствие на
преживяното психическо страдание съдът прие, че следва да уважи иска за сумата
от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. В останалата част до пълния предявен размер съдът го
отхвърли като неоснователен и недоказан.
На
основание чл.53, ал.1, б. „а“ и ал.2, б. „а“ от НК съдът отне в полза на
Държавата 1 брой пистолет марка „ТТ“ със заличен сериен номер и 2 броя
боеприпаси.
С
оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът осъди подсъдимия И.Б.А., със
снета по делото самоличност, да заплати в полза на Държавата, в бюджета на ОД
на МВР гр.В. сумата в размер на 1325.22 лева, а в бюджета на съдебната власт,
по сметка на ВСС сумата в размер на 2105.24 лева, представляващи разноски по
делото, както и 518.88 лева държавна такса върху присъденото обезщетение.
При
горните съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: