Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 82., 22 ноември
2019 г. , град
КОТЕЛ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на двадесет и втори октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
секретар
Савка Панова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 98 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от И.С.И. против Е.К.И.. Главният иск е
с правна квалификация чл.49, ал.1 от Семейния кодекс СК) за прекратяване на
сключения на 11.12.2013 г. между ищеца и ответницата граждански брак, поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Имали две ненавършили
пълнолетие деца – К., родена на ***г., и К., роден на ***г*** в жилищна сграда,
собственост на родителите на ищеца. През последните години отношенията между
съпрузите се влошили, породило се неразбирателство, дължащо се най-вече на
влиянието на бащата на ответницата, който бил в основата на проблемите между
тях. Ответницата кръстила второто дете на бащата, въпреки категоричното
несъгласие на ищеца. От около година и половина съпрузите живеели в състояние
на фактическа раздяла. След раздялата детето К.останало да живее при ищеца, а
ответницата се грижела за детето К.. Ищецът разрешавал на детето К. да се вижда
с майката и братчето си винаги когато то или майката пожелаели. Ищецът заявява
намерение детето К. да учи в град Котел за следващата учебна година, за да
получи по-добро образование. Ищецът бил земеделски производител и финансово
обезпечен. Титляр бил на право на строеж върху
общинска земя по силата на договор от 2012г., но към настоящия момент правото
на строеж все още не било реализирано. В състояние бил да осигури грижи,
адекватни на възрастта и нуждите на детето К.. За разлика от него, ответницата
била безработна, ползвала отпуск по майчинство за отглеждане на детето К. и
нейните възможности били по-малки, в сравнение с тези на ищеца. Не е предявил
претенции на него да се предостави упражняването на родителските права по
отношение на детето К., като заявява готовност да заплаща издръжка в размер на
150.00 лева.
Счита
брачната връзка за дълбоко и непоправимо разстроена и моли да бъде прекратена с
развод на основание чл.49, ал.1 от СК. Моли на основание чл.59, ал.2 от СК на
ищеца да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето
К. и при него да бъде местоживеенето му, като на ответницата да се определи
режим на лични контакти и да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер
на 170.00 лева от подаване на исковата молба на 05.03.2019г. заедно със
законната лихва при закъснение на плащането. Моли да му се определи свободен
режим на лични контакти с детето К. и задължител
такъв : да взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване от 09:00 часа в съботния ден до 18700 часа в неделния ден, както и
един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
Претендира ползване на семейното жилище, собственост на родителите му, находящо се на адрес село Я., ул. ***********. Моли след
прекратяване на брака ответницата да приеме да носи предбрачното
си фамилно име М.. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала отговор срещу исковата молба и е
предявила насрещна искова молба, приета за съвместно разглеждане с определение
от 20.05.2019г. Твърди се, че отношенията между съпрузите били доведени до
състояние на дълбоко и непоправимо разстройство, дължащо се на намесата на
майката на ищеца в семейния им живот. Ответникът по насрещните искове (НИ)
станал много избухлив, постоянно недоволен, в лошо настроение, обиждал ищцата
по НИ, пристрастил се към хазарта, проигравал всичките пари, прибирал се вкъщи
сутрин, започнал да злоупотребява с алкохол. Проявявал и необяснима ревност към
ищцата по НИ. Поведението на ответника по НИ към ищцата по НИ било продиктувано
изцяло от вижданията на майка му за семейния им живот : че съпругата няма право
на мнение, майка му налагала на ищцата по НИ как да отглежда децата, че ищцата по НИ била длъжна да се съобразява с
нейното мнение, тъй като живее в нейната къща. Ответникът по НИ винаги се
солидаризирал с мнението на майка си и заставял ищцата по НИ да се съобразява с
нея. След раждането на детето К., ответникът по НИ, несъгласен с името на
детето, не отишъл при изписването от родилния дом. Обадил се на ищцата по НИ по
телефона и ù казал да отива там, откъдето била дошла. Казал ù
още, че можел да я приеме обратно само ако променят името на детето от К. на С.,
което било името на бащата на ответника по НИ. Ищцата по НИ заедно с бебето и
детето К. се установила да живее в дома на родителите си, също в село Ябланово.
Когато отишла до семейното жилище, за да си вземе дрехите, майката на ответника
по НИ се нахвърлила върху нея с намерение да я удари, което било предотвратено
благодарение на намесата на брата на ищцата по НИ.
Оспорва се твърдението в
исковата молба, че баща ù бил допринесъл за влошаване на брачните
отношения. Твърди, че той помагал на семейството, плащал разходите за
обучението ù и ги подпомагал финансово.
Ответникът по НИ се регистрирал
като земеделски производител, но не се справял със задълженията и
отговорностите, произтичащи от тази дейност. Изтеглили кредит в размер на 13000
лева, които, ответникът по НИ, вместо вложи в земеделския бизнес и да плати
задълженията си за наем, проиграл на хазарт и купил лек автомобил за 7500 лева.
На 15.02.2019г. ищцата по НИ
получила съобщение от ответника по НИ, че искал да тегли нов кредит, но било
необходимо и ищцата по НИ да се подпише. В съобщението пишело, че парите щял да
изяде и изпие. Тъй като ищцата по НИ не се съгласила, на следващия ден
ответникът по НИ подал настоящата искова молба.
Оспорва твърдението на ищеца по
първоначалния иск, че той се грижел за детето К.. Твърди, че детето К. живее
при майката, но се вижда свободно с бащата. Когато ответникът по НИ вземал
детето К., се случвало да го остави самò, без
надзор, не си подготвяло домашните упражнения, закъснявало за училище, заради
което ищцата по НИ получавала оплаквания от учителите.
Оспорва твърдението, че ищецът
по първоначалния иск разполагал с добри условия за отглеждане на детето К..
Ответницата по първоначалния иск твърди, че ищецът по първоначалния иск не
притежава необходимия родителски капацитет, за да бъде добър родител, не
разполагал с достатъчни битови и финансови възможности. В къщата на родителите
му ползвал една стая с лоши условия. Не реализирал високи доходи, а печалбата
изигравал на хазарт.
Твърди се, че ищцата по НИ е
по-пригодният родител, на който да се възложи упражняването на родителските
права спрямо детето Къймет, изхождайки от интереса му, включващ необходимост от
правилно отглеждане и възпитание, осигуряване на детето възможност да стане
хармонично развита личност, обгръщане на детето с обич и внимание, полът и
възрастта му, материалните му интереси – обезпечаване на жилище, битови условия
и пр. Ищцата по НИ лично подпомагала детето К. при подготовката в учебния
процес, тъй като била учителка. Детето било в такава възраст, че се нуждаело до
непосредствени майчини грижи и обич. Било изключително привързано към братчето
си и не било в интерес на децата да живеят разделени. Разполагала с отлични
битови условия – ползвала заедно с децата цял етаж в дома на баща си и на
децата били предоставени всякакви удобства, съобразно възрастта им. Била добре
обезпечена материално, имала спестявания. Тъй като срокът на отпускът по
майчинство изтичал, предстояло ù да се върне на работа като учител в
Детска градина „Слънчо“.
С насрещната искова молба се
предявяват следните искове : по чл.49, ал.3 вр. ал.1
от СК – гражданският брак да се прекрати като дълбоко и непоправимо разсроен по вина на ищеца; по чл.59, ал.2 от СК – на
майката да се възложи упражняването на родителските права по отношение на
децата К. и К. и да се определи местоживеенето им на нейния адрес – село
Ябланово, ул. *************, а на бащата да се определи режим на лични
контакти; бащата да бъде осъден да заплаща на детето К. месечна издръжка в
размер на 250 лева и на детето К.– 150 лева от момента на подаване на насрещната
искова молба (22.04.2019г.), заедно със законната лихва; по чл.53 от СК – да
приеме да носи предбрачното си фамилно име М..
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът по НИ е подал отговор срещу насрещните искове, в който се оспорват
всички твърдения – че детето Къймет се отглежда от майката; че бащата не
разполага с подходящи условия за отглеждане на детето К.; че е пристрастен към
хазарта и алкохола. Счита, че е по-пригодният родител, на който да се възложи
упражняването на родителските права. Ответникът по НИ и детето ползвали цял
етаж от къща, обзаведена с всички необходими вещи. Ответникът по НИ говорел
добре български език и подпомагал детето в усвояването на учебния материал.
Детето К.било силно привързано към баща си. По-високото образование на ищцата
не ù давало предимство при преценката кой е по-пригодният родител.
Твърди, че вложил парите от кредита в земеделска дейност, а не ги проиграл на
хазарт. Освен от земеделска дейност, реализирал и доходи от работа в
строителството. Играел карти за удоволствие, но без залагане, употребявал
алкохол, но в малки дози, които не го правели зависим. Определя себе си като
добър родител, който е в състояние да възпита ценности у детето, да му даде
добър пример и всичко необходимо за израстване на детето като добросъвестен и
успешен гражданин. Моли насрещната искова молба да бъде отхвърлена като
неоснователна и се настоява съдът да не се произнася по въпроса за брачната
вина.
В
съдебно заседание, проведено на 22.10.2019 г., страните представиха
споразумение по чл.50 от СК, поради което съдът разпореди по реда на чл.321,
ал.5 от ГПК производството по делото да продължи като развод по взаимно
съгласие. В изложеното споразумение съпрузите са постигнали съгласие
родителските права по отношение на двете деца да се предоставят за упражняване
на майката, като на бащата се определя свободен режим на лични контакти, както
и задължителен разширен, подборно уговорен; бащата се е съгласил да заплаща за
детето К. месечна издръжка в размер на 200.00 лева и 150.00 лева – за детето К.
семейното жилище, собственост на родителите на съпруга, се предоставя на него
за ползване; след прекратяване на брака ищцата ще приеме предбрачното
си фамилно име М.; съпрузите нямат взаимни претенции за издръжка по между си;
семейното жилище, собственост на родителите на ответника, се предоставя за
ползване на ответника; разноските остават така, както са били направени.
В съдебно заседание ищецът се
явява лично и се представлява от адв. Е.Д. ***, който
моли съда да прекрати брака, като утвърди постигнатото между съпрузите
споразумение.
Ответницата се явява лично и се
представлява от адв. С.П. ***, която моли съда да прекрати
брака, като утвърди постигнатото между съпрузите споразумение. Съдът, след като се съобрази с
доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното :
Страните са съпрузи, сключили граждански
брак на ********* год. в село Ябланово, община Котел. Родители са на две
ненавършили пълнолетие деца – К. И. С., родена на *** г., и на К. И.С., роден
на ***г. Налице са изискванията, предвидени в разпоредбата на чл.50 и чл.51 от СК. По време на брачния процес съгласието на съпрузите да се разведат бе
сериозно и непоколебимо. Изложеното споразумение не противоречи на закона и
морала и защитава интересите на децата, поради което следва да бъде утвърдено.
Съдът изслуша социалният работник, изготвил социалния доклад, който заяви, че
със споразумението не се накърняват по някакъв начин интересите на децата.
Молителите дължат
окончателна държавна такса в размер на 40.00 лева, от които 25.00 лева са внесени
при образуване на делото. Разликата от 15.00 лева следва да
се плати по равно от двамата молители. Ответникът дължи окончателна
държавна такса в размер на 252.00 лева върху размера на присъдената издръжка.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.50 от СК с развод сключения на **********. в Кметство село Ябланово,
община Котел, граждански брак между И.С.И., ЕГН **********,***, и Е. К.И.,
ЕГН **********,***, за което
е бил съставен акт за граждански
брак № ****************
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл.51 от СК:
1.
Съпругата Е.К.И., с посочени данни, приема да носи
предбрачното си фамилно име М..
2.
Упражняването на родителските права по отношение
на двете родени от брака
малолетни деца К. И. С., ЕГН **********, и К.. И.С., ЕГН **********, се предоставя на
майката
Е.К.И., с посочени данни.
3.
Местоживеенето на малолетните деца К. И. С. и К.И.С., двете с посочени данни, се определя на адреса на
майката
Е.К.И., с посочени данни, който в момента е в село Ябланово, община Котел, ул.
************** като при промяна
на адреса на местоживеенето на децата майката
се задължава своевременно да уведоми бащата за предприетата промяна.
4.
Бащата И.С.И., с посочени данни, се задължава да
изплаща на майката Е.К.И., с
посочени данни, като майка и законен представител на малолетните деца К. И. С. и К. И. С., двете с посочени данни, издръжка по 200.00 (двеста) лева на месец
за детето К. С.
и по 150.00
(сто и петдесет) лева за
детето К., считано от 01.10.2019 г. до навършване на
пълнолетие на децата или до
настъпване на причини за изменението
или прекратяването на издръжката, заедно със законната
лихва, считано върху всяка закъсняла
вноска до изпълнение на задължението.
5.
Семейното жилище, находящо се на административен
адрес село Ябланово, община Котел, ул. ********************, собственост на родителите на ищеца
И.С.И., се предоставя за
ползване на ищеца И.С.И., с посочени данни.
6.
На ищеца И.С.И., с посочени данни, се определя свободен
режим на лични контакти, след предварителна уговорка с майката, който не може
да бъде по-ограничен
от задължителния такъв:
6.1.
Бащата има право да
взема децата К. И. С. и К. И. С. при себе си с преспиване,
като ги взема
от дома на
майката в 09:00 ч. в съботния
ден и ги връща до 18:00 ч. в неделния ден.
6.2.
Бащата има право да
взема едновременно двете деца при себе си един
календарен месец през лятото, след
предварителна уговорка с майката за началната
дата, като времето не съвпада
с платения годишен отпуск на майката.
6.3.
На четна година двете деца ще прекарват при
бащата Великденските празници (от петък до понеделник), при майка си
– Коледните празници
(от 24 до 26 декември), при баща
си – Новогодишните празници (от 30 декември – 01 януари).
6.4.
На нечетна година децата ще прекарват
при майка си Великденските празници (от петък до понеделник), при баща си
Коледните празници (24 – 26 декември), при майка
им Новогодишните
празници (30 декември – 01 януари).
6.5.
За мюсюлманските религиозни празници, които не са с фиксирани
дати – Рамазан байрям и Курбан байрям, децата ще прекарват първия
по време през годината празник
при майката на четна година
и при бащата следващия по време
празник, а през нечетна година – при бащата първия
по време празник, а при майката - втория, след предварително споразумение между двамата родители.
6.6.
Ежегодно от 09:00 ч. на 12.02. (когато е рожденият
ден на бащата) с преспиване до следващия
ден, ако е 12.02 е неучебен ден, и след 18:00 ч., ако е учебен ден, като
бащата следва да върне децата
при майката на следващия
ден до 10:00 ч. или да заведе
децата на училище, ако денят,
следващ рождения ден, е учебен.
6.7.
Бащата има право да
взема детето К. С.а при себе си
през първата половина на всички
ваканции, с изключение на лятната ваканция.
Същият режим ще се прилага
и по отношение на детето К. С., когато стане ученик.
7.
Страните не си дължат
издръжка помежду си.
8.
Разноските остават за сметка
на страните така, както са
ги направили.
ОСЪЖДА Е. К. И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната по сметка на РС Котел
власт окончателна държавна такса в размер на 7.50 (седем лева и петдесет
стот).
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН **********,***,, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Котел окончателна държавна такса в размер на
259.50 (двеста петдесет и девет лева и петдесет стот).
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
С Ъ Д И Я :