№ 1781
гр. ***, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:П.Т.
при участието на секретаря Г.Н.
като разгледа докладваното от П.Т. Гражданско дело № 20213110106963 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „***“ АД, ЕИК
***, срещу „***“ ООД, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което
да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1271,08 лв.,
представляваща сбор от главници по издадени фактури от 11.08.2020г., 10.09.2020г.,
08.10.2020г., 10.11.2020г., 10.12.2020г. и 08.01.2021г., обхващащи периода от 27.06.2020г. до
30.12.2020г., издадени за обекти на ответника на адрес в гр. ***, к.к. „***“ ***, кв.**, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл.
410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира се и заплащане
на мораторна лихва в размер на 30,36 лв., сбор от дължимите лихви за период от падежа на
всяка фактура до 05.02.2021г.
Твърди се в исковата молба следното: Страните са валидно обвързани от
облигационно правоотношение за продажба на ел. енергия. Ответникът е заведен в
системата на енергийното предприятие под кл. номер **********. След отчитане на
месечното потребление ищецът съставя една сборна фактура за задълженията на всички
обекти, които се включват под кл. номер на ответника, намиращи се в гр. ***, к.к. „***“ ***,
кв.**. Съгласно чл. 29 от ПТЕЕ клиентите, присъединени към електроразпределителната
мрежа, заплащат на ищеца освен цена за потребена ел. енергия, така и цена за мрежови
услуги, както и цена за достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа.
Ответникът е „небитов“ клиент по смисъла на пар. 1, т. 33 от ПЗР към ЗЕ. С Решение Ц-29
от 01.07.2020г. на ДКЕВР е била определена цена за достъп до ел.разпределителната мрежа
на небитовите потребители.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. В него са представени единствено фискално бонове, удостоверяващи извършено
плащане.
На 25.10.2021г. е постъпило становище от ответника „***“ ООД, в което се посочва,
че на 29.06.2021г. дължимите суми към ищеца били изплатени изцяло.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е
посочил, че не се оспорва извършеното плащане от ответника. Чрез това плащане
ответникът е признал иск. Сочи се, че доколкото плащането е извършено след подаване на
1
заявлението по реда на чл. 410 ГПК и след подаване на исковата молба, то следва в полза на
ищеца да се присъдят сторените разноски.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че в действителност на
29.06.2021г. ответникът е заплатил сумата, предмет на исковата претенция, на ищеца.
Исковата молба обаче е подадена на дата 18.05.2021г., следователно е необходимо в полза
на ищеца да бъдат присъдени сторените от последния разноски в исковото и в заповедното
производство. С поведението си ответникът е станал причина за завеждане на иска.
Предявеният иск следва да бъде отхвърлен, доколкото за ответника към момента
липсва задължение за заплащане.
В ползва на ищеца следва да се присъдят и сторените разноски в размер на общо
546,84 лв., представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
предхождащото го заповедното производство и настоящото исково производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „***“ АД, ЕИК ***, срещу „***“ ООД, ЕИК ***, да
бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено, че ответникът
„***“ ООД, ЕИК ***, дължи на ищеца „***“ АД, ЕИК ***, сумата от общо 1271,08 лв.
(хиляда двеста седемдесет и един лева и осем стотинки), представляваща сбор от
главници по издадени фактури от 11.08.2020г., 10.09.2020г., 08.10.2020г., 10.11.2020г.,
10.12.2020г. и 08.01.2021г., обхващащи периода от 27.06.2020г. до 30.12.2020г., издадени за
обекти на ответника на адрес в гр. ***, к.к. „***“ ***, кв.**, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 30,36 лв. (тридесет
лева и тридесет и шест стотинки), сбор от дължимите мораторни лихви за период от
падежа на всяка фактура до 05.02.2021г., поради настъпило изпълнение в хода на
производството, съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, сумата от 546,84
лв. (петстотин четиридесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки),
представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в предхождащото
го заповедното производство и настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
2