Решение по дело №65/2020 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 260124

 

ГР.ВРАЦА,18.10.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание проведено на 05.10.2021г., в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНА АНГЕЛОВА-МЕТОДИЕВА

 

        при участието на секретаря Галина Емилова и като разгледа докладваното от съдията А.Ангелова т.д.№65 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Окръжен съд – Враца е сезиран с искова молба вх.№4258/30.06.2020г. /п.к.26.06.2020г./, подадена от Г.И.Т., ЕГН********** и Й.Ц.Т. с ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Й.Д. ***, против  Застрахователно        дружество "Евроинс" АД гр.София, с ЕИК ***. Иска се, ответника да бъде осъден да заплати на ищците, сумата от по 70 000.00 лв. за всеки един от тях, обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на внучка им Й. Г. настъпила на 22.07.2019г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 30.04.2020г.- датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателното изплащане на обезщетението.

        С определение №260096/13.10.2020г. постановено по делото и влязло в законна сила на 10.11.2020г., съда е прекратил производството по делото по отношение на ищеца Й.Ц.Т., като недопустимо, с оглед настъпилата му смърт на 25.06.2020г., което е преди датата на пощенското клеймо за депозиране на исковата молба.

        В депозираната искова молба се твърди, че на 22.07.2019г., около 20.00ч. В. П. И. управлявал собствения си л.а. "Сеат Леон" с peг. № ВР *** ВР, в посока на движение от с.Бутан към с.Крушовица, като заедно с него в автомобила пътували малолетните Й. Г. и В. Д.. Твърди се, че след качването им в автомобила, водачът на л.а. не е изпълнил задължението си по чл. 137д от ЗДвП, като не задължил малолетните Й. и В. да поставят обезопасителните си колани. Поддържа се, че водачът В. И. след като преминал през с.Софрониево, продължил движението си в посока с. Крушовица, като ускорил автомобила до скорост над максимално допустимата за конкретния пътен участък. Според изложеното в исковата молба, същия не контролирал постоянно движението на автомобила, тъй като разговарял по телефона, при което разсейвайки се загубил контрол върху управлявания от него автомобил и същият напуснал пътното платно вдясно по посоката му на движение, паднал в канавката, преобърнал се няколко пъти по таван и се установил в крайпътна нива.

        Твърди се, че за настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на местопроизшествието пристигнал екип на РУ-Оряхово. Полицейските служители съставили Констативен протокол за ПТП № 2019-1045- 409/22.07.2019г., образувано било досъдебно производство № 304/2019г. по описа на РУ- Оряхово, пр.пр. № 1108/2019 г. по описа на ОП-Враца. Поддържа се, че от така настъпилото ПТП е пострадала Й. Г., която е получила несъвместими с живота травматични увреждания и е починала на място. Посочва се в исковата молба, че починалата Й.е била внучка на Г.Т. и починалия Й.Т..

Наведени са доводи, че е съществувала изключително силна връзка между ищцата и нейната внучка. Твърди се, че ищцата е преживяла най-страшното събитие смъртта на внучето, като с голяма мъка е изпратила внучка си по последния й път, до последния й дом. Житейски прието е децата да погребват своите баба и дядо, но ищцата с огромна мъка е погребала внучето си на тази ранна и крехка възраст, без да има възможността да се наслади и изживее живота си. Твърди се, че датата на трагичното събитие се е превърнала в най-тежкия и най- черния ден за ищцата, като не е изминал нито ден, в който да не тъгува по нея и да не усеща липсата й.

Сочи се, че към датата на ПТП по отношение на увреждащия л.а. "Сеат Леон" с peг. № ВР *** ВР е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № BG/07/119000823638, със срок на действие от 20.03.2019г. до 19.03.2020г., при което ответното дружество се явява пасивно легитимирано да отговаря по предявената претенция. Поддържа се, че с искане от 30.01.2020г. ищцата е предявила доброволна претенция пред застрахователното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, като е била образувана преписка при застрахователя.Твърди се,че с писмо изх. № 809/3/30.04.2020г. застрахователното дружество, е уведомило ищцата, че не е налице основание за плащане на застрахователно обезщетение.

Сочи се, че сумата в размер на 100000.00 лв., платима на ищцата би успяла до някаква степен да притъпи непоносимата мъка, която изпитва, но с оглед обстоятелството, че е налице съпричиняване от страна на загиналата Й. Г., поради непоставянето й на обезопасителен колан, то ищцата намалява с 30% претенцията си на 70000.00 лв. за търпените от нея неимуществени вреди от смъртта на Й. Г.. Поддържа се, че с оглед разпоредбата на чл.496 от КЗ, във връзка с чл.409 от КЗ във връзка с чл.84, ал. 3 от ЗЗД застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите дължи и лихва за забава от датата на постановения отказ/изтичането на 3-месечен срок от предявяване на доброволната претенция, до датата на плащането на обезщетението.

Към исковата молба са представени писмени доказателства -приложени са констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2019-1045- 409/22.07.2019 г.;препис-извлечение от акт за смърт № 22/23.07.2019 г.;удостоверение за наследници;удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № 090/30.08.2019г.;справка от Информационния център на Гаранционен фонд;искане от 30.01.2020 г. до ЗД "Евроинс" АД;писмо изх. № 809/3/30.04.2020 г. до ЗД"Евроинс" АД;удостоверение за банкова сметка; *** № 260004/20.10.2020г. постановена по  НОХД № 273/2020г. по описа на ОС-Враца, влязла в законна сила на 05.11.2020г.; удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. №044/02.07.2020г. на Община Ботевград.

Ответникът ЗД"Евроинс"АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията на ищцата.Оспорва механизма на произшествието като твърди, че смъртта на Й. Г. не е в пряк резултат от неправомерно поведение на застрахован в дружеството водач.

Поддържа се, че ако в хода на производството ищцата успее да докаже причинно- следствената връзка между смъртта на пострадалата и настъпилия пътен инцидент, то твърди, че искът е неоснователен, тъй като Г.Т. не притежава материалноправна легитимация, доколкото за наличието на такава не е достатъчно да е налице родствена връзка. Посочва се, че е необходимо между починалия и претендиращия обезщетение, приживе, да са съществували отношения, чието съдържание съществено да се отличавало от други сходни родствени отношения, и то в такава степен, че обективно тези взаимоотношения да могат да бъдат окачествени като излизащи извън рамките на характерните за българските традиции, бит и култура отношения между близки родственици. В този смисъл твърди, че в предявения иск липсват наведени обстоятелства, които да водят до заключението, че връзката между Г.Т. и Й. Г. се е характеризирала с онази емоционална наситеност и интензивност, които да създават убеждението, че действително между тях двете е налице изключително емоционално общуване, което, освен дълбоко, е било и трайно.

Оспорва се изцяло претенцията за присъждане на лихва за забава, предвид оспорването на главното вземане.

При условията на евентуалност се поддържа, че ответника никога не е бил поставян в забава, тъй като при предявяване на претенцията си извънсъдебно ищецът не е посочил доказателства за изключително дълбоката си и трайна емоционална връзка с пострадалото лице. Липсата на обективни данни за такава връзка са препятствали възможността застрахователят да прецени основателността на искането, поради което счита, че същият не е бил поставян в забава.

Ответникът признава, че към датата на настъпване на събитието - 22.07.2019г., между ответника и водача на лек автомобил с peг. № ВР***ВР е съществувал действащ застрахователен договор, обезпечаващ възникването на гражданската отговорност на последния във връзка със собствеността и ползването на цитираното МПС.

Иска се от съда да отдели като безспорни и ненуждаещите се от доказване обстоятелствата, че по така заявената извънсъдебна претенция застрахователят се е произнесъл с писмо с изх. № 809/3/30.04.2020г. /представено по делото от ищеца/, както и че към датата на настъпване на застрахователното събитие между ответното дружество и водача на лек автомобил с peг. № ВР *** ВР е било налице валидно застрахователно правоотношение, обезпечаващо гражданската отговорност на последния, която отговорност може да възникне във връзка с притежаването или ползването на посоченото по-горе МПС и не на последно място, че към момента на процесния инцидент Й. Г. е пътувала без поставен предпазен колан.

Прави се искане за спиране производството по делото, в случай, че по делото постъпят данни, че ДП № 304/2019г. по опис на РУ - Оряхово, пр.пр. №1108/2019г. по опис на ОП - Враца е приключило с изготвяне и внасяне на обвинителен акт в съда.

Ищцата, чрез адв. Й.Д. е депозирала в срок, допълнителна искова молба, с която изразява становище за неоснователност на твърденията на ответното дружество, заявени в постъпилия по делото писмен отговор. Посочва се, че е неоснователно твърдението на ответника, че не е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на Й. Г.. Твърди се, че ответникът е признал извънсъдебно, че такава причинно- следствена връзка е налице, при обработката и ликвидацията на доб­роволните претенции, предявени от родителите на починалата – А. и Н. Н., както и че е налице влязла в законна сила присъда на Врачанския Окръжен Съд, постановено по НОХД № 273/2020г., с която деликвентът В. П. И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК и му е наложено наказание лишаване от свобода в  размер на 2 години, което наказа­ние е отложено за срок от 4 години.

Оспорва се, изцяло твърдението на ответното дружество, че прижи­ве между починалото момиченце и неговата баба Г. не са били налице отношения на близост, твърдението, че между тях е налице само и единствено формална родствена връзка, както и твърдението, че към датата на ПТП отношенията помежду им са били вече прекъсна­ти, като се счита това за абсурдно.

Оспорват се, твърденията на ответника за липсата на особена близка връзка между Й.и баба й Г.. Поддържа се, че  бабата, е била единствената такава, а Й.- единственото внуче което тя е имала и на което е да­вала всичко което е могла - обич, подкрепа, опора, съвет, както и финансови средства, доколкото и е позволявала оскъдната пенсия. Емоционалната връзка и привързаност между Й.и Г. са били изключително силни и неповторими.

Поддържа се направеното в исковата молба доказа­телствено искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, които да установят особено близките отношения, които са същветсвували между починалото дете и ищцата, както и неимуществените вреди, които търпи вследствие смъртта на Й. Г..

Посочва се, че неоснователно и бланкетно е оспорването размера на иско­вата претенция от ответ­ното дружество. Твърди се, че размерът на претенцията на Г.Т. за пре­търпените от нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на Й. Г. не е нито прекомерен, нито завишен.

Заявеното с писмения отговор възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата Й. Г., тъй като е пътувала без поставен обезопасителен колан е основателно дотолкова, доколкото е налице изрично изявление в исковата молба, признавайки това обсто­ятелство, както и съответния процент съпричиняване. Определеният % съпричиняване в размер на 30 % е такъв, доколкото по отношение на него е налице съгласие от ответника, обективирано в подписаните споразумения, с което са уредени отношенията между А. и Н. Н. - родители на пострадалата Й. Г. и ЗД"Евроинс" АД.

По отношение на направените доказателствените искания в исковата молба за събиране на доказателства и изслушване на екс­пертни заключения относно механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между него и настъпилата смърт на Й. Г.(т. 1, 2 и 3 от доказателствените искания в исковата молба), с оглед на­личието на влязла в законна сила присъда, ищцата се отказва от тях, като поддържа единствено искането си по т. 4 за разпит на двама свидетели.

С оглед факта, че в писмения си отговор ответникът изрично признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. "Сеат Леон" с peг. № ВР***ВР към датата на събитието, иска да обяви това обс­тоятелство като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказ­ване. Към допълнителната искова молба е приложено копие от Присъда № 260004/20.10.2020г. постановена по  НОХД № 273/2020г. по описа на ОС-Враца, влязла в законна сила на 05.11.2020г.

Ответното дружество в указания му срок е депозирало отговор на допълнителната искова молба, в който заема становище, че не поддържа оспорването на механизма на произшествието, предвид присъдата, постановена по НОХД № 273/2020 по опис на ВрОС, влязла в законна сила на 05.11.2020г.

По отношение на възражението за съпричиняване, се поддържа становището, че от процесуалната позиция на ищеца може да се направи извод, че по този въпрос не съществува спор, поради което се счита, че ангажирането на доказателства в тази насока не се необходими. В тази връзка се посочва,че преценката относно степента на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилите увреждания, пряк резултат от непозволеното увреждане, е на съда, а съдържанието на отношенията между ответното дружество и трети за спора лица е неотносимо към предмета на делото.

Ответникът не се противопоставя на оттеглянето на искането за назначаване на автотехническа експертиза, направено от ищеца, предвид постановената присъда по НОХД № 273/2020 по опис на ВрОС и задължителната й сила.

Прави се искане, в случай,че съдът приеме, че обстоятелството относно приноса от страна на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат се нуждае от доказване, моли за указания в тази насока и срок за предприемане на съответните процесуални действия.

Предявените обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Предявените обективно съединени осъдителни искове са допустими. Налице е и процесуална легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна.

Като взе предвид заявеното от страните в разменените книжа, съдът приема за ненуждаещ се от доказване следните факти: безспорно по делото е, че по отношение на л.а. "Сеат Леон" с peг. № ВР***ВР към датата на събитието е била налице валидна заст­раховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена при ЗД "Евроинс"АД; наличие на влязла в законна сила присъда на Врачанския окръжен съд, постановено по НОХД № 273/2020г., с която деликвентът В. П. И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК и му е наложено наказание лишаване от свобода в  размер на 2 години, което наказа­ние е отложено за срок от 4 години; заявена е извънсъдебна претенция от страна на ищцата, по която застрахователят се е произнесъл с писмо с изх. № 809/3/30.04.2020г. /представено по делото от ищцата/, както и че към момента на процесния инцидент Й. Г. е пътувала без поставен предпазен колан.

В тежест на ищцата е да докаже настъпването на вредите и техния размер.

В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава възраженията си за неоснователност на претенцията на ищцата.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и изслушана съдебно-психологична експертиза с вещо лице Х.Х. - психолог, като от заключението на експерта се установява, че ищцата Г.Т. е психично здрава личност, като към момента на изследването е констатиран лек психо-органичен мозъчен синдром – възрастово обусловен. Експертът е установил наличието на психотравмено събитие от 2019г. – смъртта на нейната единствена внучка, починала на 13 год. Вещото лице е констатирало връзка между психотравмата и смъртта на внучката на ищцата. В заключението е посочено, че към момента на изследването са установени белези на скръб, характерни за загубата на любим човек, което е отбелязано от вещото лице като нормална психологична реакция. Същите са се изразили в негативни емоции, тъга, мъка, болка, свързана със загубата, вина по повод недовършените емоционални взаимоотношения с починалата, сънища свързани с травмата.В заключението в т.5, експертът е посочил, че са налице данни за наличието на дълбока и трайна емоционална връзка между ищцата и починалата й внучка.

Процесуалният представител на ответното дружество възрази само по т.5 от заключението, тъй като счита, че наличието на дълбока и трайна емоционална връзка, в конкретният случай е изцяло в компетентността на съда, а не в компетентността на вещото лице. Така, че в това отношение оспори експертизата.

Съдът приема доводите на експерта за основателни, тъй като съда е този който следва да установи наличието на предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на близките на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления- Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, като това обезщетение се присъжда само по изключение.В останалата му част заключението е обективно и достоверно и съда го възприема с доверие.

Събрани са и гласни доказателства, разпитани са свидетелите К. Г.Н., чичо на починалата Й., като неговия брат е баща на починалата Й.и зет на ищцата Г.Т. и св. И. В. Д., която е кръстница на дъщерята на ищцата А.

Св. К. Н. установява, че ищцата Г. ***, преди да почине мъжът й, а сега живее в с.Бутан - при дъщеря си. Свидетелят сочи Й.е живяла в с.Бутан, но през ваканциите и през почивните дни е ходела при баба си в с.Селановци, като същата е била единствено внуче на Г.. Свидетелят установява, че след смъртта на Й., Г. не е добре, постоянно плаче,  а дядото на Й.много тежко го преживял и е починал. Свидетелят сочи, че Г. като е видела некролога на Й.започвала да плаче, а някой път не е искала да яде, много тежко го е преживявала.

Св. И. Д. установява, че живее в с.Бутан през една къща от къщата на А. - дъщерята на Г.. Познава и нейната майка - Г.. Според свидетелката Г. много се е била променила след смъртта на Й.и постоянно плаче. Свидетелката посочва, че Г. *** преди Д. /Й./ да почине, а сега живее при дъщеря си в с.Бутан. Свидетелката установява, че на Г. това е била единствената внучка от А.. Според Д., Г. след смъртта на Й.не е била добре, постоянно е плачела, мъчно й е било, тежко й е, като на всички останали. Ищцата не може да се справя сама, тъй като не може да ходи, същата се предвижва с две патерици, а преди да се случи това с Й.е могла да се предвижда самичка. Според свидетелката Й.е живеела при майка си и баща си в с.Бутан, но е ходела при баба си в с.Селановци. Според свидетелката двете са се срещали често - примерно един път в месеца Й.е ходела при баба си в с.Селановци.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото намира следното:

Установено е по делото, че по отношение на лекият автомобил л.а. "Сеат Леон" с peг. № ВР***ВР към датата на събитието е била налице валидна заст­раховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена при ЗД "Евроинс"АД.

Установено е по делото наличие на влязла в законна сила присъда №260004/20.10.2020г. на Врачанския окръжен съд, постановена по НОХД № 273/2020г., с която деликвентът В. П. И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК и му е наложено наказание лишаване от свобода в  размер на 2 години, което наказа­ние е отложено за срок от 4 години. Присъдата е влязла в законна сила на 05.11.2020г. Заявена е извънсъдебна претенция от страна на ищцата, по която застрахователят се е произнесъл с писмо с изх. № 809/3/30.04.2020г. /представено по делото от ищцата/, както и че към момента на процесния инцидент Й. Г. е пътувала без поставен предпазен колан.

На основание чл. 300 ГПК присъдата е задължителна за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Доколкото същото покрива признаците на чл. 45 ЗЗД следва да се приеме, че застрахования при ответника водач е осъществил непозволено увреждане.

Спорът между страните е по отношение материалноправната легитимация на ищцата Г.Т., размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претендирано от нея, както и възражението на ответника направено в условията на евентуалност, дали пострадалата е била с обезопасителен колан по време на ПТП и по този начин е допринесла за настъпване на вредите, с оглед приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.Механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП не са спорни.

Не се спори между страните и се установява от представените доказателства/ удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. №044/02.07.2019г. на Община Ботевград, че ищцата Г.И.Т. е майка на А. Й. Н./ майка на починалата Й.Н. Г./ и съответно баба на Й., починала на 22.07.2019г. при ПТП.

В случая изрично като безспорно и ненуждаещо се от доказване е признато съществуването на валидно възникнало и породило правното си действие към датата на събитието застрахователно правоотношение с предмет автомобила, с който е причинено произшествието. За безспорни са признати и обстоятелствата относно факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съобразно влязла в сила на 05.11.2020 г. присъда №260004/20.10.2020г. на Врачанския окръжен съд, постановено по НОХД № 273/2020г., с която деликвентът В. П. И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. т. е. относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената смърт на лицето Й.Г., както е описано в присъдата, признаваща вината на водача и именно заради които същата е наказан за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК. Тези факти са елемент от състава на престъплението и без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление. С оглед на горното налице са всички материално правни предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина, противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.

С представения по делото писмен отговор от страна на ответното дружество е оспорена материалноправната легитимация на ищцата.

Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са:

 1./ създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и

2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.

 Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд.

Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че: Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци; В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

Настоящият съдебен състав намира, че между ищцата и починалата й внучка е съществувала емоционална връзка, както и че от смъртта на нейната внучка Й.ищцата е понесла морални болки и страдания, които съда счита, че по интензитет и продължителност не надхвърлят нормалните за тези отношения.

От събраните по делото гласни доказателства, от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – психологична експертиза се установява, че действително ищцата е преживяла психотравма от смъртта на своята единствена внучка. Вещото лице – психолог е установило и ищцата белези на скръб, характерни за загубата на любим човек, което е отбелязано в заключението като нормална психологична реакция. Същите са се изразили в негативни емоции, тъга, мъка, болка, свързана със загубата, вина по повод недовършените емоционални взаимоотношения с починалата, сънища свързани с травмата.  Св. Д. и Н. установяват, че действително ищцата страда от смъртта на своята внучка, когато вижда некролога на детето плаче, като си спомни за нея не се храни, но това е нормално състояние, което е характерно при загубата на любим човек. От показанията на св. Д. се установява, че внучката на ищцата е идвала при баба си през ваканциите и един път в месеца за да я види в с.Селановци, като през останалото време тя е живяла заедно с майка си и баща си в с.Бутан.

От така обсъдените доказателства, настоящия съдебен състав не може да направи преценка за тяхната изключителност в близостта между ищцата и починалата, по смисъла, разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, а сочи на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между бабата и нейната внучка, характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа. Свидетелските показания не установяват и понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитала всяка баба– силна и непреодолима скръб от загубата на внуче. Следователно, в случая са недоказани и двете кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предвидени в задължителната съдебна практика/Решение 92/17.11.2020г. постановено по т.дело №1275/2019г. II т.о. ВКС/.

При това положение предявеният иск по  чл. 432 от КЗ, който е обусловен от наличието на основания за ангажиране на деликтната отговорност на водача на застрахованото МПС, се явява недоказан и като такъв неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Предвид неоснователността на главния предявен иск, неоснователен е иска за лихва за забава, считано от изтичане на срока за произнасяне по извънсъдебната претенция за определяне и изплащане на обезщетение -30.04.2020 г. до окончателното издължаване на главницата.

Предвид изхода от спора, съгласно разпоредбата на  чл. 78, ал. 3 от ГПК, и с оглед направеното искане на ответника се следват разноски в размер на 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение на настоящата съдебна инстанция. Държавната такса, която е дължима в производството остава за сметка на съда, с оглед освобождаването на ищцата от нейното заплащане.

Водим от изложеното Окръжният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.И.Т., ЕГН********** чрез пълномощника й адв. Й.Д. ***, против  Застрахователно        дружество "Евроинс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц. - изпълнителни директори иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка Й.Н. Г. за сумата от 70000.00 лв./седемдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва от 30.04.2020г. датата на постановения отказ, до окончателното плащане, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Г.И.Т., ЕГН********** чрез пълномощника й адв. Й.Д. *** полза на Застрахователно     дружество "Евроинс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц. - изпълнителни директори сумата в размер на 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: