Р Е Ш Е Н И Е
№..……../……..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 1441 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Дема“ ЕООД, предявена
чрез пълномощник адвокат Х.Я., срещу решение № 38/02.04.2020 г. по н.а.х.д. № 27/2020
г. на Районен съд Девня, ІV състав, с
което е потвърдено НП № В-03-ДНСК-37/05.04.2019 г. на заместник-началника на
ДНСК, с което на „Дема“ ЕООД за нарушение на чл. 168 ал. 1 т. 3 вр. чл. 169 ал.
3 т. 3, чл. 157 ал. 7 изр. второ и чл. 137 ал. 3 ЗУТ е наложено, на основание
чл. 237 ал. 1 т. 2 ЗУТ, административно наказание имуществена санкция в размер
на 1 000 лв.
По съображения за постановяване на решението в
нарушение на закона се иска да бъде отменено от касационната инстанция и
наместо него тя да постанови друго по съществото на правния спор, с което
обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление също да се отмени.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 15.10.2020 г. касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответната по делото страна ДНСК – София се представлява от юрисконсулт К., която изцяло оспорва касационната жалба като поддържа подаденото срещу нея възражение от 19.06.2020 г. и моли съда да остави в сила въззивното решение като присъди в полза на дирекцията юрисконсултско възнаграждение за процесуалното й представителство пред касационната инстанция от юрисконсулт. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба, в подкрепа на което сочи, че районният съд е приложил правилно закона.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 26.05.2020 г. /л. 36 от н.а.х.д. № 27/2020 г. на ДРС/, а касационната жалба според поставения върху нея печат на районния съд е предявена на датата 28.05.2020 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за основателна.
С потвърденото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 237 ал. 1 т. 2 ЗУТ на касатора „Дема“ ЕООД за това, че като лице, упражняващо строителен надзор, не е спряло изпълнението на строително-монтажни работи на извършван в УПИ І-12 по плана на с. Калиманци, община Суворово, строеж „Складово стопанство за съхранение на зърно – силозен тип 5 бр. силози и оборудване за приемане, почистване, сушене и транспортиране на зърно“, строителната площадка на който в нарушение на чл. 169 ал. 3 т. 3 ЗУТ не е оградена от изискуемата от чл. 157 ал. 7 изр. второ ЗУТ и предвидена с проекта по част „План за безопасност и здраве“ временна плътна ограда, осигуряваща физическата му защита.
Решаващият делото съд правилно е приел, че след като процесният строеж е изпълняван при неспазване на изискването за физическа защита, което с чл. 169 ал. 3 т. 3 ЗУТ е въведено като основно изискване към строежите, то това го определя като строеж с нарушения по смисъла на чл. 224 ал. 1 т. 3 предл. последно ЗУТ. За да потвърди наказателното постановление, районният съд обаче неправилно е изтълкувал нормата на чл. 168 ал. 1 т. 3 ЗУТ, според която лицето, упражняващо строителен надзор, носи отговорност за спирането на строежи, които се изпълняват при условията на чл. 224 ал. 1 и чл. 225 ал. 2 и в нарушение на изискванията на чл. 169 ал. 1 и 3. Според съда по силата на чл. 168 ал. 1 т. 3 ЗУТ наказаното ЮЛ като лице, упражняващо строителен надзор, е следвало да спре изпълнявания в нарушение на чл. 169 ал. 3 ЗУТ строеж и след като не е сторило това, то правилно с обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление е ангажирана отговорността му по чл. 237 ал. 1 т. 2 ЗУТ.
Този извод на решаващия делото съд противоречи на разписаните в ЗУТ правомощия на лицата, упражняващи строителен надзор. Чл. 159 ал. 4 ЗУТ дава правото /а съответно на това разписва и задължението/ на лицето, упражняващо строителен надзор, да спира със заповед строителството единствено в хипотезата на установени при проверката на достигнатите проектни нива съществени отклонения от строителните книжа, в който случай издадената от него заповед подлежи на вписване в заповедната книга на строежа като едновременно с това се съставя протокол за установените отклонения, който в тридневен срок се изпраща в РДНСК.
Регламентираната с чл. 168 ал. 1 т. 3 ЗУТ отговорност на лицето, упражняващо строителен надзор, следва да се тълкува във взаимовръзка с разписаното му в ал. 5 на същия член задължение при констатирано нарушаване на техническите правила и нормативи да уведоми РДНСК в 3-дневен срок от установяване на нарушението като по силата на чл. 224 ал. 1 ЗУТ единствено началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице от структурата на дирекцията има правомощието да спре изпълнението на строежите от първа до трета категория, които се изпълняват при наличие на някои от изчерпателно изброените в нормата нарушения, между които са и нарушенията на основните изисквания към строежите по чл. 169 ал. 1 и 3 ЗУТ. Отговорността по чл. 168 ал. 1 т. 3 ЗУТ следва да се разглежда и във взаимовръзка с ал. 4 на същия член, според който вписаните в заповедната книга на строежа предписания и заповеди на лицето, упражняващо строителен надзор, са задължителни за строителя, предприемача и техническия ръководител на строежа. Поради това при наличието на издадена вече заповед за спиране на строежа от компетентния за това орган по чл. 224 ал. 1 ЗУТ лицето, упражняващо строителен надзор, има отговорност да осигури незабавното й фактическо привеждане в изпълнение като се има предвид, че по силата на чл. 217 ал. 1 т. 2 ЗУТ тя подлежи на безусловно предварително изпълнение. В случая обаче няма данни за наличието на издадена от началника на ДНСК или от упълномощено от него длъжностно лице заповед по чл. 224 ал. 1 ЗУТ в хипотезата на т. 3 предл. последно. Точно обратното – според съдържанието на наказателното постановление дружеството касатор „Дема“ ЕООД е наказано за това, че самото то като лице, упражняващо строителен надзор, не е издало заповед за спиране изпълнението на строежа, което обаче, след като е извън разписаните за това материално-правни предпоставки по чл. 159 ал. 4 ЗУТ, поначало не е в обхвата на правомощията му по закон.
Това сочи на незаконосъобразно ангажиране с обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление на отговорността му по чл. 237 ал. 1 т. 2 ЗУТ, поради което като е потвърдил наместо да отмени наказателното постановление, районният съд е постановил неправилно решение, което на свой ред на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо предл. второ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН следва да се отмени по реда на касационния контрол и наместо него на основание чл. 222 ал. 1 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН следва да се постанови ново по съществото на правния спор, с което наказателното постановление също да се отмени.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 38/02.04.2020 г. по н.а.х.д. № 27/2020 г. на
Районен съд Девня, ІV състав, с което е потвърдено наказателно
постановление № В-03-ДНСК-37/05.04.2019 г. на заместник-началника на ДНСК, с
което на „Дема“ ЕООД за нарушение на чл. 168 ал. 1 т. 3 вр. чл. 169 ал. 3 т. 3,
чл. 157 ал. 7 изр. второ и чл. 137 ал. 3 ЗУТ е наложено, на основание чл. 237
ал. 1 т. 2 ЗУТ, административно наказание имуществена санкция в размер на
1 000 /хиляда/ лв. и НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № В-03-ДНСК-37/05.04.2019
г. на заместник-началника на ДНСК, с което на „Дема“ ЕООД за нарушение на чл.
168 ал. 1 т. 3 вр. чл. 169 ал. 3 т. 3, чл. 157 ал. 7 изр. второ и чл. 137 ал. 3 ЗУТ е наложено, на основание чл. 237 ал. 1 т. 2 ЗУТ, административно наказание
имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/