ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260067, 11.01.2021г., Пловдив
Пловдивски Окръжен съд VІ
граждански състав,
на единадесети януари две
хиляди и двадесет и първа година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова ЧЛЕНОВЕ:
Виделина Куршумова
Таня Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Дзивкова ч.гр. д. № 3212 описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 278 ГПК .
Производството е образувано по частна жалба на „Профи
кредит България“ ЕООД против Определение
№ 263361/18.11.2020, постановено по гр.д. №
14519/2020г. на ПРС, с което е прекратено производството по делото.
В жалбата се излагат доводи, че определението е
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа
се, че макар и правилно съдът да е приел, че между заповедното и исковото
производство по чл.422 от ГПК следва да съществува пълен идентитет, то е
неправилен изводът на съда, че в случая такъв липсва. Сочи , че и в двете
производства се претендира изпълнение на задължения по Договор № **********, вземанията
са индивидуализирани по пера и са в един и същи размер, падеж и периоди, за
които се претендират. Поддържа, че от твърденията в исковата молба и от
представените към нея доказателства се установява, че договорът за
потребителски кредит е сключен на 07.06.2018г., а е усвоен на 08.06.2018г. Счита, че не е налице нередовност на
заявлението и на исковата молба и моли за отмяна на прекратителното определение
и връщане на делото за продължаване на съдопроизводството.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен
състав, констатира следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок,
от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
се явява процесуално допустима. Внесена е дължимата ДТ. Разгледана по същество
същата е неоснователна, поради следните съображения:
Производството по гр.д.№ 14519/2020г., ПРС е
образувано по искова молба на „Профи кредит България“ ЕООД против Д.А.Д. и М.И.Б.
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат
сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ 10275/2020, ПРС.
С обжалваното определение, първоинстанционният съд е
прекратил производството по делото на осн. чл.130 от ГПК , като е приел липса
на идентичност в предмета на заповедното производство и исковото такова,
доколкото вземанията в двете производство са претендирани от договори ,
сключени на различни дати.
Спорът по настоящето дело се заключава в това дали е
налице подобна идентичност или не. За жалбоподателя също е безспорно, че следва
предметът на исковото производство да се припокрива с предмета на заповедното,
поради което и настоящата инстанция няма за излага допълнителни съображения в
тази насока.
При проверка на изложените обстоятелна в заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д.№ 10275/20,
ПРС, се установява, че заявителят „Профи кредит България“ ЕООД е претендирал
издаване на заповед за изпълнение за вземане против длъжниците на основание
договор за потребителски кредит № ********** от 08.06.2018г. Претендираните
суми са описани по размер и основание. В
исковата молба, обаче, са изложени обстоятелства за сключен договор за
потребителски кредит със същия номер - **********
, но се твърди да е сключен на друга дата – 07.06.2018г. Твърди се, че на 08.06.2018г., е изпълнено задължението за превеждане на
договорената сума. В подадената частна жалба пък се твърди, че се касае за един
и същи договор, като датата на сключване не е от съществените елементи, които
да го индивидуализират. Съдът намира обаче, че това твърдение е неправилно. Между едни и същи
страни могат да бъдат сключвани множество договори за едни и същи суми, при
едни и същи условия както в различни дни, така и в един и същи ден. Поради това
за индивидуализация на договора е необходимо да се изследва както номера му,
така и датата на сключване, условията в него. В случая в заповедното
производство е претендирано вземане по договор сключен на 08.06.2018г., като никъде
не е посочено, че това е датата на изпълнение на задължението. В исковата молба
пък се претендира договорът за е сключен един ден по-рано - на 07.06.2018г. Очевидно, че е налице идентичност между
претенциите, заявени в заповедното производство и тези в исковото. Липсата на
идентичност в предмета води до недопустимост на иска по чл.422 от ГПК.
До същите фактически и правни изводи е достигнал
първоинстанционния съд, поради което и определението за прекратяване на
производството като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263361/18.11.2020,
постановено по гр.д. № 14519/2020г. на ПРС, с което е прекратено производството
по делото
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: