РЕШЕНИЕ
№571
25.10.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………...
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 967 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.76б, ал.1, т.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.Р.Х., гражданин на А., роден на ***г., с ЛНЧ ********** срещу Решение № 14 Х/03.09.2021г. на Интервюиращ орган на ДАБ при МС(Г.М.).
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспореният акт поради постановяването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби на закона, в явно несъответствие с целта на същия и необоснованост.
Оспорващия сочи, че в съответствие с чл. 76б, ал.1 от ЗУБ бил представил доказателства относно нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение, а именно решения за предоставяне на хуманитарен статут на членове на семейството му в Република България. Предвид този факт, подадената последваща молба без съмнение следвало да бъде допусната до производство за предоставяне на закрила. Твърди се, че обжалваното решение не оставяло никакво съмнение за действителните причини за недопускане на последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила, а именно становището на Държавна агенция“Национална сигурност“,с което се възразявало на молителя да бъде предоставена закрила, с възражението,че същия представлява заплаха за националната сигурност.
Излагат се доводи, че връщането на жалбоподателя в А., където никога не бил живял, щяло да застраши правото му на живот и забраната за изтезания, жестоко и нечовешко отношение и наказание по смисъла на чл.2 и чл.3 от ЕКПЧ.Личната му бежанска история била такава,че бил изправен пред реален риск за живота и личната му сигурност в А.. Поради това съдът следвало дълбоко, задълбочено и внимателно да изследва мотивите, поради които ДАНС възразили на молителя да се предостави закрила. Принципите за законност и върховенство на правото изисквали твърденията за националната сигурност да могат да бъдат подложени на контрол и проверка от независим орган и да могат да бъдат оспорени от засегнатите лица. В този смисъл ЕСПЧ се бил произнесъл в редица осъдителни решения срещу България, в това число по делото А.-Н. срещу България, Амие срещу България и др. Съдът следвало да вземе предвид и Решение от 11.10.2011г. по делото А. срещу България, където ЕСПЧ посочвал, че предвид абсолютния характер на чл.3 от ЕКПЧ, естеството на каквото и да било престъпление, вкл. доводите за заплаха за националната сигурност били без значение. Административният орган не бил извършил и преценка на обстоятелствата, свързани с правото на жалбоподателя на личен и семеен живот по смисъла на чл.8 от ЕКПЧ и по – специално че всички членове на семейството му са в България, а отказът да се разгледа молбата му за закрила на практика щял да доведе до това същия да бъде отделен от семейството си и да бъде изпратен в А., където никога през живота си не е бил. Не на последно място били налице и нови обстоятелства относно държавата му по произход – А., които също не били обсъдени от органа.
Моли се за отмяна на оспореното решение, като се върне административната преписка с указания за разглеждане на подадената последваща молба в производство за международна закрила.
Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците (Г.М.), чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба вх.№105450-3899 от 22.08.2016г. на Дирекция
Миграция РЦ Елхово жалбоподателят е поискал закрила в Република България, като
на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ с Решение №13594/19.12.2016г. на
Председател ДАБ му е отказано представянето на статут на бежанец и хуманитарен
статут. След обжалване пред АССГ е образувано а.д.№573/2017г., по което с
Решение №5004/25.07.2017г. съдът е отменил решението на Председателя на ДАБ и
върнал преписката на административния орган за разглеждане при спазване на
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. По касационна жалба
на ДАБ пред ВАС е образувано а.д.№11071/2017г., с което е отменено Решение
№5004/25.07.2017г. на АССГ и е отхвърлена жалбата на А.Р.Х. против Решение
№13594/19.12.2016г. на Председател ДАБ.
С
Определение №111 от 14.11.2019г. по а.д.№1120/2019г. по описа на АдмС-Хасково е отхвърлена жалбата на А.Р.Х.
против Отказ на Председателя на ДАБ да преразгледа решението си, с което е
отказал да представи на жалбоподателя статут на бежанец и хуманитарен статут,
който отказ е обективиран в писмо с изх.№КП-1707/27.08.2019г.
Същевременно
с Решение №7427/20.05.2019г. на ВАС по а.д.№900/2019г., е отменено решение на
ХАС и вместо него е постановено отмяна на Заповед №272з-2315/01.10.2018г. на
началник Група Миграция при ОД МВР Хасково за налагане на принудителна
административна мярка „Връщане в страната на произход, страна на транзитно
преминаване или трета страна” по отношение на А.Х..
С Решение
№6394/19.10.2019г. на Председателя на ДАБ е отказано предоставяне на статут на
бежанец на Х. Х. и е предоставен хуманитарен статут на същия, който е брат на
жалбоподателя.
С
рег.№УП9816 от 10.03.2020г. на РПЦ Харманли А.Р.Х. е подал последваща по
смисъла на пар.1, т.6 от ДР на ЗУБ молба за международна закрила по ЗУБ, която с Решение №2-Х/24.03.2020г. е отказано да
бъде допусната до производство за предоставяне на международна закрила.
Решението е обжалвано от А.Р.Х. пред АССГ. С
Решение №4546/10.08.2020г. по а.д.№4866/2020г. на АССГ, този акт е отменен и преписката е
върната на административният орган за произнасяне по същество по молбата
на А.Р.Х. за предоставяне на международна закрила.
След подадена
молба за закрила, регистрирана с вх.№808/04.09.2020г. по описа на РПЦ Харманли,
кандидатът е регистриран повторно. С писмо рег.№9816/08.09.20г. до Директор СД
М ДАНС е извършено уведомяване за подадената молба за закрила.
С писмо от
ДАНС рег.№ М-7183/23.10.2020г. е възразено на жалбоподателя да бъде предоставена закрила в Република България,
като е изразено становище на основание
чл.41, ал.1, т.1 от ЗДАНС, че жалбоподателят представлява заплаха за
националната сигурност.
С решение
№29/14.01.2021г. на Зам.Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС на
жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен
статут на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ. Решението е обжалвано пред АдмС-Хасково, който
с Решение № 146 от 10.03.2021г.постановено по ад.дело № 188/2021г.по описа на
същия съд, е отхвърлил жалбата на А.Р.Х..
Решението е обжалвано пред касационната инстанция и е оставено в сила с решение №7530 от
22.06.2021г. постановено по адм.дело № 4849/2021г. по описа на Върховен
административен съд .
С вх. №
2068/17.08.2021г. А.Р.Х. подал до Директора на ДАБ при МС нова последваща молба
за закрила, позовавайки се на нови обстоятелства – предоставен хуманитарен
статут по отношение на неговата майка и трима братя и факти от бежанската му история, които
до този момент не били обсъждани по същество от административният орган в
производството по закрила – новата
ситуация в А..
С
обжалваното в настоящото производство решение № 14Х от 03.09.2021г. на интервюиращ
орган при ДАБ към МС последващата молба не е била допусната до производство за предоставяне на
международна закрила.
С декларация
УП 9816 от 15.09.2021г. А.Р.Х. декларирал, че разбира български език и желае
решението да му бъде връчено на български език.
Решението
е съобщено на адресата си на 15.09.2021г., а жалбата до съда срещу същото е депозирана чрез
административният орган и заведена с вх. № УП – 9816 от 21.09.2021г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ, изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Г. М. М., младши експерт в Регистрационно-приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед № РД05-767/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ, на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ, за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за писмена форма. При извършената служебна проверка не се установява при издаване на административният акт да са допуснати нарушения на административно -производствените правила от категорията на съществените такива.
Съгласно чл. 76а от ЗУБ, преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, органът преценява нейната допустимост съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗУБ. Последната разпоредба регламентира, че производство за предоставяне на международна закрила не се образува, а образуваното се прекратява, когато чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Разпоредбата на чл. 76б, ал. 1 от ЗУБ определя 14-дневен срок от подаване на последващата молба, в който интервюиращият орган следва да се произнесе по молбата единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да провежда лично интервю, като взема решение, с което допуска (т. 1) или не допуска (т. 2) молбата до производство за предоставяне на международна закрила.
В случая правилно с обжалваното решение е прието, че депозираната от чужденеца повторна последваща молба за международна закрила e недопустима по смисъла на чл. 76а, вр. чл. 13, ал. 2 от ЗУБ.
Твърденията на жалбоподателя обосноваващи довода му,че подадената от него последваща молба за закрила следва да бъде допусната до производство по международна закрила, се заключават в това, че на членове на семейството му е предоставен хуманитарен статут в Република България, за което представя съответни доказателства, както и че ситуацията в страната по произход на чужденеца е променена.
Съдът
споделя съображенията на административният орган, че обстоятелствата касаещи
предоставеният на роднини на А.Р.Х.
хуманитарен статут, не са от съществено значение за личното му положение. Видно
е от приложените по делото Решение№ 1427/13.05.2021г. и Решение №1428/13.05.2021г. издадени от
Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, както и от Решение
№ 6394/15.10.2019г. на Председателя на
ДАБ, че със същите е предоставен хуманитарен статут в Република България на
майката на жалбоподателя и трима негови
братя, един от които малолетен, което обстоятелство не е спорно по делото. Чл. 9, ал.6 от ЗУБ предвижда, че хуманитарен статут следва
да се предоставя и на членовете на семейството на чужденец с предоставен
хуманитарен статут, при условие че семейните връзки предшестват влизането на
чужденеца на територията на страната и доколкото това е съвместимо с личния им
статус и не са налице обстоятелствата по чл.
12, ал. 2 от с.з. Т.е. за да се приеме,че е налице хипотезата на чл.9, ал.6 от ЗУБ е необходимо от една страна
хуманитарен статут да е предоставен на
членове на семейството на
съответния молител и от друга страна за последния да не са налице
изключенията въведени в чл.12, ал.2 от ЗУБ, като тези предпоставки следва да са
налице кумулативно. Липсата на всяка една от тях води до липса на основание за
предоставяне на хуманитарен статут на база посочената норма. Определение за „членове
на семейството” е дадено в § 1, т.4, б.“а“-„г“ от ДР на ЗУБ и това по смисъла
на посочената разпоредба са съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в
доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили пълнолетие,
невстъпили в брак деца; навършилите пълнолетие, невстъпили в брак деца, които
не са в състояние да осигурят сами издръжката си поради сериозни здравословни
причини; родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се
грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да
живеят в едно домакинство със своите деца; родителите, настойникът или
попечителят на непълнолетното, невстъпило в брак лице, на което е предоставена
международна закрила. От доказателствата по делото не се установява касателно
жалбоподателя да е налице някоя от предпоставките
да бъде счетен за член на семейството на пълнолетните си майка и двама пълнолетни
братя по смисъла на цитираната разпоредба, а закона изначално не предвижда
възможност да бъде счетен и за член на семейството на малолетният си брат, на когото е предоставен
хуманитарен статут предвид бежанската история на неговата майка. Следователно в случая не е
налице първата кумулативно необходима предпоставка на молителя да бъде
предоставен хуманитарен статут, в производство по реда на чл. 76а от ЗУБ, вр. с
чл. 9, ал.6 от ЗУБ и не е необходимо съдът да изследва и наличието на втората задължителна такава. Освен
това законосъобразността на акта се преценява единствено предвид фактическите
съображения изложени в същия, с които е обоснован постановеният резултат. Обратно
на изложеното в жалбата видно е от изложените в решението мотиви за постановяване на негативното за оспорващия
решение, органът не е излагал съображения за липсата/наличието на втората
предпоставка на чл. 9, ал.6 от ЗУБ, по
отношение А.Р.Х. и по конкретно органът не се е позовал на нормата на чл. чл.12
ал.2, т.4 от ЗУБ. Ето защо и съдът няма
как да преценява същата, доколкото противното би означавало да излезе извън
предмета на доказване по делото. Липсата
на мотиви в тази насока съдът не преценява за допуснато нарушение на формата на
акта респ. за съществено процесуално нарушение, предвид безспорната липса на
първата кумулативно задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен
статут по чл. 9, ал.6 от ЗУБ.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за наличие на нови обстоятелства от съществено значение касателно държавата му по произход – А.. Д.удостоверяващи тези твърдения на жалбоподателя не са били приложени към жалбата. Съответно при преценката си за наличието на предпоставките на чл.13,ал.2, хипотеза 2-ра от ЗУБ органът обосновано е изходил от приложената по делото справка за актуалното ситуация в А. приложена по делото. Безспорно е, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай.
При подробен анализ на цитираната в решението справка, както и на допълнително представената в хода на съдебното производство такава е видно,че въпреки наличната информация за сложността на ситуацията в А. и за наличието на конфликти, то същите не биха могли да се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Понастоящем, видно от справка МД – 417 от 27.08.2021г. на Директор Дирекция” МД” при ДАБ талибаните контролират цялата страна, с изключение на провинция Пандажншир, чийто статус е „оспорвана”. Във всички останали региони конфликта в А. е обявен за приключил, като само за периода от 08.09. до 29.09.2021г. в страната са се завърнали 26 217 А.ци без документи. Съответно макар ситуацията в А. да остава сложна с оглед променената политическа обстановка, то към настоящия момент не може да се приеме, че в тази страна е налице безогледно насилие породено от вътрешен въоръжен конфликт, което да е основание на жалбоподателя да бъде предоставен хуманитарен статут.
Независимо,че по аргумент от чл. 76а от ЗУБ, вр. с чл.13, ал.2 от ЗУБ, органът не дължи преценка доколко са налице нови обстоятелства в друга трета сигурна държава, то въпреки това органът е осъществил такава и досежно ситуацията в Иран, където жалбоподателят е роден и живял, съобразно актуалната справка за тази страна. Видно от справка вх. № МД-582/27.10.2020г. и справка МД-373/30.07.2021г. на Директора на Дирекция“Международна дейност“ при ДАБ в тази страна не е налице вътрешен и/или международен конфликт. От страна на оспорващия не са представени нови Д.от които да се установява, че са налице основателни опасения от преследване на жалбоподателя при евентуалното му завръщане в Иран, който да са основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група или да е налице реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.Такива не се установяват и от наличните по делото материали.
Ето защо настоящият съдебен състав намира извършената преценка на интервюиращият орган касателно личното положение на жалбоподателя и конкретните за него обстоятелства, преценени в контекста на актуалната ситуация в А. и Иран, за правилна. Обосновано е прието,че не са налице правни основания за разглеждане на подадена от А.Р.Х. последваща молба за предоставяне на закрила предвид неспазването на изискванията за нейната допустимост, тъй като събраните в административното и настоящото производство доказателства не водят на извод за наличието на настъпили нови обстоятелства от съществено значение за индивидуалното положение жалбоподателя и обстановката в страната му по произход.
Предвид това законосъобразно интервюиращият орган обсъждайки наличните по делото доказателства е стигнал до извода, че не са налице нови факти и обстоятелства свързани с разглеждането на въпроса дали кандидатът отговаря на условията на лице, на което да бъде предоставена международна закрила.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Р.Х., гражданин на А., роден на ***г., с ЛНЧ ********** срещу Решение № 14Х/03.09.2021г. на Интервюиращ орган на ДАБ при МС(Г.М.).
На основание чл.85, ал. 3 от ЗУБ Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: