№ 367
гр. гр. Димитровград, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20245610100965 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Н. Д. Т. ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес ГР.Д., ул. Хр.С., № ** ** ** **,
срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която
са предявени два обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр.чл. чл.26, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди следното: Съгласно Договор за паричен
заем № ***** от 18.10.2023г., подзащитният ми получава заемната сума от 600
лева, и общо дължима сума с лихва 659.28 лева, при срок на кредита 24
вноски, при ГПР от 47.00% и ГЛП от 40 %.Във връзка с чл.4 от Договор за
паричен заем, доверителката ми сключва с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, Договор за предоставяне на гаранция № ***** с който да бъде
обезпечен сключеният Договор за заем. Възнаграждението което следва да
заплати, за поръчител е в общ размер на 372.72 лева или 15.53 лева за всяка
вноска. По Договор за паричен заем № ***** от 18.10.2023г., доверителя ми е
заплатил сумата от 620 лева, от който 600 лева главница и 20 лева лихва, а по
Договор за предоставяне на гаранция №***** сумата от 120 лева за
възнаграждение за поръчител Считам, че Договор за паричен заем № ***** от
18.10.2023г., сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “
АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19,
ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите
1
следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. В Договор за паричен заем е посочена само абсолютна стойност на
ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко
дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Доколкото е предвидена дължимостта на
възнаграждение за поръчителство, не става ясно, дали същото е включено в
ГПР, изобщо нямаме никаква информация, какво точно е включено в процента
на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало
да бъдат подробно описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно
тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от
законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и
по- горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът
да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се
включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е
предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че разходите с а включени при формиране на ГПР, нито че
същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни
са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при
формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за
потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради
това, Договор за паричен заем , поради неспазване на изискването на чл. 11 ал.
1 т. 10 от ЗПК. Наред с това, посочената годишна лихва в договор за паричен
заем, не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на
общия ГПР. По този начин подзащитният ми, е поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК,
следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично
и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще
2
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя
в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка
една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на
изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. На следващо място,
съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба
заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде
разглеждано като елемент от обшия разход по кредита за потребителя, тъй
като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на
кредитора и се заплаща от потребителя. Доколкото сключването на Договор за
поръчителство е въздигнат, като елемент от сключването на договор за
паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен. Налице е
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за
заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се
нарушава изискването ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена
с ПМС№426/2014г. Наред с това, при извършена справка в Търговския
регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са
свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Файненшъл
България" ЕООД е "Изи Асет Мениджмънт" АД. Основен предмет на дейност
на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се
посочи, че печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от
него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния
собственик "Изи Асет Мениджмънт" АД. С оглед това обстоятелство може да
заключим, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се
заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство
се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като
печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД. С договора за поръчителство не се
цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Изи Асет
Мениджмънт" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза
на "Изи Асет Мениджмънт" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе
3
си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел
да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до
недействителност на договора за заем и договора за поръчителство. Наред с
това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита
на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че
използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР
представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и
сл.ЗЗП. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК,
която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма
изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.1,
т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за паричен
заем № ***** от 18.10.2023г., следва да се прогласи за недействителен. На
следващо място, считам и че така сключения Договор за предоставяне на
гаранция №***** е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на
основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, като
съображенията ми за това са следните: В правната доктрина и съдебна
практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла
на чл.26, ал.1, предл.З-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен
принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на
конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС
/Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.
№5093/2007г., определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен
принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения,
а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която
е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също
намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната
практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни
правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде
отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл.26 ал. 1 ,предл.З от ЗЗД. Поради
накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.З
от ЗЗД се е достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации
по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитния
ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Когато е налице явна не
4
еквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се
нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните
отношения. Или както е прието в решение № 452/25.06.2010г. по гр. д . №
4277/2008г. на ВКС, IV г.о. „понятието добри нрави предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие
се прави извод за нарушение, водещо до нищожност. В настоящият случай,
такава не еквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която
се претендира чрез него е в размер на 372.72 лева и съставлява допълнителна
сума, която е в размер на над 40% от сумата на отпуснатия кредит от 600.00
лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Отделно от това,
тази сума от 372.72 лева, се заплаща без доверителя ми да получава нищо
насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на
гаранция и то с предварително избрано от заемателя дружество, „Файненшъл
България“ ЕООД, за да му бъде отпуснат заем. Т.е чрез Договор за
предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на
дължимата сума с над 50%, без каквато и да е насрещна престация. На
следващо място, Договор за предоставяне на гаранция сключен с „Файненшъл
България“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на
нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание
чл.26 ал. 1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. В настоящия случая,
възнаграждението което следва да се заплати по Договор за предоставяне на
поръчителство е в размер на 372.72 лв, е следвало да бъде отразен в
определение ГПР. Съглано чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В §1, т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Така уговореното възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство по своята същност представлява разход по
кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. При
извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответната страна се
установява, че едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България"
ЕООД е "Изи Асет Мениджмънт" АД. Основен предмет на дейност на
5
ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи,
че печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него
търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния
собственик "Изи Асет Мениджмънт" АД. С оглед това обстоятелство може да
заключим, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се
заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство
се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като
печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД. С договора за поръчителство не се
цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Изи Асет
Мениджмънт" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза
на "Изи Асет Мениджмънт" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе
си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел
да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до
недействителност на договора за поръчителство. На последно място, считам
че Договор за предоставяне на гаранция сключен с „Файненшъл България“
ЕООД, е недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП. Същият
е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност
и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този
начин е в ущърб на доверителката ми като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / .
Посоченият по-горе Договор за поръчителство не е разбираем и не позволява
на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора - чл.143 ал.2 т. 19 ЗЗП.
Петитум:Въз основа на гореизложеното, ще помоля съда да осъди Изи
асет Мениджмънт АД на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да заплати на
доверителя ми, сумата в размер на 20 лева, недължимо заплатена по
недействителен Договор за паричен заем № ***** от 18.10.2023г., ведно със
законовата лихва от момента на депозиране на исковата молба до заплащане
на задължението. Въз основа на гореизложеното, ще помоля съда да осъди
Файненшъл България ЕООД на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да заплати на
доверителя ми, сумата в размер на 120 лева, недължимо заплатена по
недействителен Договор за предоставяне на гаранция № ***** ведно със
законовата лихва от момента на депозиране на исковата молба до заплащане
на задължението. Ще помоля съда да осъди и ответните страни да заплатят и
направените в настоящото производство разноски. С молба вх. №
9716/20.11.2024г. от страна на ищеца е направено искане за изменение на двата
осъдителни иска относно техния размер, като вместо сумата от 20 лева
недължимо заплатена по недействителен договор за кредит № *****
увеличава размера на 55,86 лева недължимо заплатена по недействителен
договор за кредит № ***** и вместо сумата от 120 лева недължимо заплатена
по недействителен договор за предоставяне на поръчителство № *****
увеличава иска в размер на 372.72 лева недължимо заплатена по
недействителен договор за предоставяне на поръчителство № *****, което
6
искане е допуснато от съда.
В срок е депозиран отговор от ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлaл Неру" № 28, „Силвър Центьр", ет. 2, офис 40 46,представлявано
от Петьр Дамянов, в който се твърди следното: Претенциите на ищеца към
дружеството-ответник и договора за поръчителство са напълно
неоснователни. Ищецът и ,,Файненшъл България" ЕООД са сключили договор
за поръчителство, по силата на който „Файненшъл България" ЕООД се
задължава да обезпечи изпълнението на задълженията на ищеца-потребител
по договор за паричен заем, а ищецът се е задължил да заплати
възнаграждение за предоставената услуга. Процесният договор за
поръчителство е действителен, тьй като отговаря на приложимите изисквания
на закона, тьй като е сключен валидно - между лице, което е вписано в
Регистьра на БНБ за финансовите институции по чл.3а ЗКИ, в рамките на
предмета, за който е вписано и дееспособно лице, което към момента на
сключване на договора е могло да разбира свойството и значението на
постьпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната форма.
Процесният договор за поръчителство не страда от пороците, посочени в
исковата молба или твърдените пороци не водят до нищожност на договора.
„Файненшъл България" ЕООД е вписано като финансова институция в
Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. За ЗКИ, с основен
предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно
в това си качество — на тьрговец, Дружеството сключва гаранционни сделки
(поръчителство) — обезпечава изпълнението по договори за кредит срещу
възнаграждение (по занятие). Дружеството отговаря на изискванията на
закона по отношение па лицата, които могат да предоставят гаранционни
сделки по занятие. Дружеството, сключва договори за поръчителство в
рамките на дейхостга, за която е регистрирано. Договорът за поръчителство,
сключен между ищеца и ,,файненщъл България" ЕООД, уреждатехните
отношения по поводзадължението на „Файненшъл България" ЕООД да
обезпечи кредита на ищеца. По силата на договора за поръчителство,
„Файненшъл България" ЕООД се задължава да задължава да обезпечи
изпълнението на задълженията на кредитополучателя. да отговаря солидарно
с него пред кредитната институция за изпълнение на задълженията му по
договор за паричен заем, както и да търпи последиците от неизпълнението на
тези задължения, а клиентьт се задължава да заплати договореното
възнаграждение. Възнаграждението по договора за предосrдвяне на
поръчителство е насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на
кредит. В Закона за задълженията и договорите липсва изрична регламентация
на възмездното поръчителство, което е разбираемо, тьй като законът е
обнародван през 1950 г., но и в теорията и в практиката никога не е
съществувало схващане, че възмездното поръчителство е недопустимо или
пък нарушава законова разпоредба. Договорът за поръчителство/предоставяне
на гаранция, очевидно, е извън приложното поле на Закона за потребителския
7
кредит, определено чрез разпоредбите на чл. 1-4. В тази връзка, всякакви
твърдения за нищожност на основание разпоредби на Закона за
потребителския кредит, са напълно ирелевантни. Ирелевантни са твърденията
за „свързаност" между „Файненшъл България" ЕООД и ,,Изи Асет
Мениджмънт" АД. Свърsаността между две юридически лица има значение за
правото само в предвидените от закона случаи. Свързаността между
„Файненшъл България" ЕООД и ,,Изи Асет 2 Мениджмънт" АД не може да
превърне договора за поръчителство в договор за кредит. Основният предмет
на договора за поръчителство е различен от основния предмет на договора за
потребителски кредит (да се предостави в заем сума, която да бъде върната).
Основният предмет на договора за поръчителство не става част от
съдържанието на договора за потребителски кредит. Свързаността между
„Файненшъл България" ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт" АД не променя
приложното поле на Закона за потребителския кредит. Свързаността между
„Файненшъл България" ЕООД и ,,Изи Асет Мениджмънт" АД не основание
възнаграждението по договора за поръчителство да се включва при
изчисляване на годишния процент на разходите по договора за паричен
кредит. Възнаграждението по договорите за поръчителство, които
„Файненшъл България" ЕООД сключва със своите клиенти е насрещната
престация cpeury поето задължение за обезпечаване на кредит. Дружеството
сключва гаранционни сделки по занятие. Като всяка стопанска/ тьрговска
дейност, същата се осъществява с цел положителен финансов резултат. Но
какъв е резултатьт от извършваната от дружеството стопанска дейност, дали е
положителен или отрицателен и как се разпределя след приключване на
финансовата година е ирелевантно в процесния случай. Разпределението на
евентуалния положителен резултат от стопанската дейност на дружеството по
никакъв начин не се отразява на действителностга на договора за
поръчителство, поне според действащото в страната и в ЕС законодателство.
Твърдението на ищеца, че „със сключване на договора за поръчителство се
цели да се заобиколиразпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗЛК" също е несъстоятелно
що се отнася до ответното дружество. Договорът за поръчителство е сключен
по инициатива на ищеца. Ищецът се е обърнал към дружеството-ответник с
оглед изпълнение на поето от него задължение. С оглед на това обстоятелство,
инсинуаииите на ищеца за заобикanяне на Закона за потребителския кредит от
страна на дружеството-ответник са несъстоятелни. Ако ищецът, сключвайки
договор за поръчителство, е целял да заобиколи посочената разпоредба на
Закона за потребителския кредит, то ответното дружество не е знаело за тези
цели и намерения на ищеца. „Файненшъл България" ЕООД сключва
гаранционни сделки по занятие. Твърдението, че договорът за предоставяне на
гаранция е сrслючек в противоречие с добрите нрави е неосновптелно.
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В тази връзка,
позовавайки се на противоречие с добрите нрави ищецът следва да докаже в
какво точно се изразява противоречието в процесния случай и да наведе
8
твърдения и доказателства за нарушаването на определен моралех принцип.
Каквато и да било обосновка в тази насока липсва в исковата молба, което
прави претенциите за нищожност голословни и недоказани. Доколкото
понятието за добри нрави е субективно и относително, то подлежи на
изследване и докаsване от страната, която игелае да се позове на него, в
случая - от ищеца. Такива доказателства не са ангажирани. Договорът за
поръчителство не нарушава нито изрично формулиран правен принцип, нито
правен принцип, проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби.
Договорът за поръчителство е сключен в съответствие с принципите на
добросъвестността и справедливостга. Твърденията на ищеца, че договорът за
поръчителство е нищожен на основание чл. 143 от ЗЗП са несъстоятелни. На
първо място следва да се обърне внимание, че съгласно Директива 93/13/ЕИО,
респ. Закона за защита на потребителите, преценка на неравноправния
характер не се извършва въз основа на клаузи, които описват общия предмет
на договора, нито пък на съотношението качество/цена на доставените стоки
или предоставените услуги. Съгласно чл. 4 от Директива 93/ 1 3/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори,клаузите,определящи
основния предмет на договора и възнаграждението/цената, както и
съответствието между възнаграждението/цената и доставената стока или
услуга не подлежат на преценка за неравноправност,ако са изразени по ясен и
разбираем начин. Разпоредбата е транспонирана в чл. 145, ал. 2 от Закона за
защита на потребителите, съгласно която „Преценяването на неравноправната
клауза в договора не включва определянето на основния му предмет. както и
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката
и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна,
при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. (чл. 145, ал. 2
ЗЗП) В множество решения и СЕС се е произнесъл, че чл. 4, параграф 2 от
Директива 93/13/ЕИО установява изключение от механизма за контрол по
същество на неравноправни клаузи, предвиден от въведената с тази директива
система за защита на потребителите, при условие, че клаузата е изразена на
ясен и разбираем език. Преценка за неравноправност на клаузи от основния
предмет на договора се прави само в случай, че те са неясни и
неразбираеми.Ищецът е кандидатствал за кредит, който е следвало да бъде
обезпечен или с поръчителство, или с банкова гаранция, или чрез дружество-
гарант, същият е можел да иsбере дали да сключи договора за кредит при тези
условия или не. Ищецът е можел да избира между три вида обезпечения,
които да представи. Първата възможност е да се представи банкова гаранция.
Втората възможност е да се осигурят двама поръчители. Третата възможност е
представяне на гаранция от дружество-гарант. Ищецът е можел да избере
както банката, която би издanа банкова гаранция, така и дружеството, което да
гарантира изпълнението на задълженията му. Ищецът е избрал да сключи
договор с ,,файненшъл България" ЕООД. В договора за поръчителство ясно и
разбираемо е написано, че „Файненшъл България" ЕООД се задължава да
сключи договор за поръчителство с ,,Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата на
9
който да отговаря солидарно с потребителя за неговите задължения по
договор за заем, а потребителят се задължава да заплати на „Файненшъл
България" ЕООД посоченото в договора възнаграждение. Всеки потребител -
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен,
би могъл да прецени потенциално значимите икономически последици за
него. Икономическите последици са се равнявали на сумата, която
потребителят е трябвало да заплати. С оглед на гореизложеното, моля да
постановите решение, с което да отхвърлите изцяло като неоснователни и
недоказани предявените искове от страна на ищеца. Претендира разноски. В
случай че постановите решение в полза на ищцовата страна, правим
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и
моля определеното от съда възнаграждение да бъде съобразено с липсата на
правна и фактическа сложност на делото. Депозиран е отговор и от ответника
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 91576434, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър Центьр", ет.
2, офис 40-46, предсгавлявано от Галин Тодоров - изпълнителен директор, в
който твърди следното: Преди всичко трябва да се обърне внимание, че
сьгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен само и единствено в случаите, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7- 9 от закона. Както може да се види от съдържанието на цитираните
разпоредби, те установяват минимално изискуемото съдържание на договора
за потребителски кредит - информацията, която трябва да се съдържа в
договора. Във всички останали случаи и в Закона за потребителския кредит и
в Закона за защита на потребителите се визират нищожни клаузи, които не се
отразяват непосредствено на действителността на договора за потребителски
кредит. Както се вижда от разпоредбите на чл. 19 от Закона за потребителския
кредит дори надвишаването на максимално допустимия размер на годишния
процент на разходите, не води до нищожност на договора за кредит. Клаузите,
надвишаващи максимaлно допустимия размер се считат за нищожни, а
платеното по тези клаузи се приспада при последващи плащания по кредита.
А в решението по дело С-42/15 Съдът на Европейския съюз приема, че
прилагането на санкция за кредитодателя, изразяваща се в заryба на правото
му на лихви и разноски не би могло да се смята за пропорционanно, когато
липсващите данни по чл. 10, § 2 от Директивата са от такова естество, че не
могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение. Процесният договор за паричен заем е действителен, тьй като
неговите клаузи са в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, an. 1,
т. 7- 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. договорът за
потребитеяски кредит е в сьответствие с изискванията на чл. 1/, ал. 1 т. 10
ЗПК. Договорът не само формално покрива минимално изискуемите
реквизити на чл. 11 ЗПК, но посочените параметри са и коректни. При
договорения размер на заемна/усвоена сума и лихвен процент, брой и размер
на погасителните вноски и дати на плащане на съответната вноска,
10
посоченият в договора ГПР е коректно изчислен. Доводите на ищеца за
неспазаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 са неоснователни. С
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК се дава определение на понятието годишен
процент на разходите, а не се въвехща законово изискване за описване на
съставните елементи на ТПР. Както се вижда от разпоредбата годишният
процент на разходите е цифрова стойност, съотношение между разходите по
кредита и размера на предоставения кредит, изразено като процент. С оглед
както на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, така и на
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО sадължението за посочване на ГПР се
изчерпва с посочването на цифровата стойност с точност до втория десетичен
знак, получена в резvлтат на изчислението по предвидената в Приложение 1
на ЗПК формула. ГПР включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита и в процесния случай това е само лихвата,
тьй като това е единственият разход по кредита за кредитополучателят.
Годишният процент на разходите по кредита е изчислен към момента на
сключване на договора. Релевантен за изчислението на ГПР е моментът на
сключване на договора за кредит. При изчисление на ГПР се вземат предвид
съществуващите към момента на сключване на договора ангажименти.
Заемодателят, към момента на сключване на договора за кредит, няма
задължение да предвижда и допуска хипотетични разходи, за да ги включи
при изчисляването на ГПР. Поради тази причина и в зависимост от вида на
договора за паричен заем се използват предвидените в точка 3 от Приложение
№ 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК допускания. Директива 2008/48/ЕО, като се имат
предвид разпоредбите на членове 11 и 12(2)), не изисква кредиторите да
предоставят нов ГПР, когато има промяна в лиивения процент, в таксите.
които формират общите разходи за кредита или когато се променят
съответните договорни условия. Годишният процент на разходите не е по-
висок от пет пъти размера на sаконната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерскип съвет на
Република България - основния лихвен процент на Българската народна банка
в сила от 1 януари, съответно от ] юли, на текущата година плюс 10 процентни
пункта /Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения/, с оглед на което няма
нарушение на чл. 19 от ЗПК. Моля, обърнете внимание, надвишаването на
законовия размер на годишния процент на разходите не води до
недействителност надоговора. Съгласно чл. l9, ал. 5, само клаузите, с които се
надвишава размера на ГПР, се считат за нищожни. Разликата в стойностите на
годишния лихвен процент и годишния процент на разходите се дължи на
разликата в естеството и начина, по който се определят и изчисляват ГПР и
ГЛП. Поради разликите в определянето и изчисляването на двата процента,
съвсем нормално е и те да са различни при едни и същи изходни показатели.
Това не означава, че в договора има скрити разходи, неясни за потребителя,
нито пък че всички подлежащи на включване в ГПР разходи не са взети
предвид при изчисляването му. Размерът на ГПР с оглед дадената формула би
11
се равнявал на лихвения процент, едххствено прп хипотеза, в която е
уговорено, че цялата дължима сума, включваща главница и начислена върху
нея лихва, се плащат еднократно и след едногодишен период. Настоящият
случай, очевидно, не е такъв. Твърденията, че не са спазени изискванията на 1
1, ал. 1 т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР по договора за паричен заем не е включено
възнаграждението по договора за поръчителство и е налице заобикanяне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК са несъстоятелни. На първо място трябва да
се обърне внимание, че твърденията на ищеца, че е nредвидена дължимост на
аъзнаграждепие за поръчителство, е nредвидена дълвкимост и на неустойка,
че склгочвапето на договор за поръчителство е аъздигхат, като елемеьт от
склгочването на договор за паричен заем, без когото nоследният не може да
бъде склгочен са неверни. В договора за паричен заем не съществува
изискване за сключване на договор за поръчителство; не съществува
изискване за сключване на договор за поръчителство с иsбрано от заемодателя
дружество; не е предвидена дължимост на възнаграждение за поръчителство;
представянето на обезпечение не е въздигнато в условие за отпускане на
кредит. Невярно е и твърдението на ищеца, че получаването на кредита е било
обусловено от сключването на договор за гаранция. Както може да се види от
чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се е съгласил и задължил в срок до три дни
от сключването на договора за паричен заем и получаването на заемната сума
да предостави избраното от него обезпечение. 4 Кредитополучателят е мо>кел
да избира между три вида обезпечения, които да представи. Първата
възможност е да се представи банкова гаранция. Втората възможност е да се
осигурят двама поръчители. Третата възможност е представяне на гаранция от
дружество-гарант. Видно от приложения договор, заемополучателят не е бил
ограничен при представяне на гаранция от дружество-гарант до „Файненшъл
България" ЕООД. Заемополучателят е можел да посочи и представи гаранция
и от друго дружество-гарант. Изборът на обезпечение е зависел иsцяло от
волята на кредитополучателя. Твърдението на ищеца, че при изчисляване на
ГПР по договора за паричен заем следва да се включи възнаграждението,
което той е договорил с дружеството-гарант по договор за поръчителство,
който ищецът е сключил по своя инициатива е несъстоятелно.
Възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включи при
изчисляване на ГПР, тьй като то не е част от общия разход по кредита за
потребителя. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по
кредита за потребителя", дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК. Договорът за предоставяне
на гаранция е отделно облигационно правоотношение, с различни правни
субекти, възникнало след сключване на договора за паричен заем.
Възнаграждението на дружеството-гарант, което ищецът и дружеството
гарант са уговорили, не е част от заемното правоотношение по Договора за
заем и не представлява пряк разход, свързан с кредита. Възнаграждението по
договора за поръчителство не представлява и разход за допълнителна услуга,
който трябва да се включи в ГПР, тьй като сключването на договор с
дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита.
12
Заемополучателят, избирайки да обезпечи вземанията,чрез предоставяне на
поръчител, който предоставя гаранционни сделки, договаря с него
съответните приложими в отношенията им условия. Ищецът по собствена
воля е избрал да обезпечи задължението си по договора за заем чрез
поръчителство, имайки на свое разположение три алтернативни начина за
обезпечаване. Ако бъде приета логиката, изложена в исковата молба, следва,
че цената на услугата, която заемателят избере да ползва, за да обезпечи
вsеманията по договора за заем, било то към банка за предоставяне на банкова
гаранция или възнаграждение на двамата поръчители или на дружество,
предоставящо гаранционни сделки, трябва да бъде винаги допускана при
изчисленията. От това следва, че всяко уговорено от заемателя
възнаграждение или разход ще следва да бъде включвано в общите разходи по
кредита за потребителя, независимо към кого се дължи или в какъв размер е
то. Тези външни за Заемодателя уговорки за обезпечаване между заемателя и
трето лице, ще обвързват дружеството в изпълнението на законово
определените му задължения и могат да доведат до ГПР в много големи
размери, което да надхвърля размерът предвиден в чл. 19 ал. 4 ЗПК. Ако това
бъде допуснато, то заемателят може по своя преценка да уговаря
възнаграждения и разходи към трети лица, които да бъдат включени в ГПР, а
това може да доведе до умишлено надвишаване на предвиденият в ЗЛК
максимален размер, т.е. договорът ще бъде недействителен по волята на
заемателя. Недопустимо е заемателят едностранно да може да довежда до
недействителност сключени договора, като с това се заплашват, а дори могат
да се нарушат, принципите на добросъвестност в договорните отношения,
както и заемателят би останал без печалба, което пък противоречи на
пазарната икономика в страната. По тоsи начин потребител, с действията и
решенията си, които са външни за Заемодателят, но пък в същия момент го
обвързват при посочване на ГПР, може да спекулира и злоупотреби с правата,
предоставени му дадени от закона. Твърденията, че невключването на
възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР било заблуждаваща
тьрговска практика са неоснователни. Следва да се обърне внимание, че не
само в българското и европейското законодателство, но и в практиката на СЕС
се приема, че за да се определи една практика като заблуждаваща или
нелоялна тя трябва да променя съществено икономическото поведение на
потребителя (н.пр.) или да води до вземане на търговско решение, което
потребителят не би взел (з.пр.). Ищецът, позовавайки се на нелоялна или
заблуждаваща информация, би следвало да представи доводи в защита на тази
своя теза Ако ищецът при избора на кредитен продукт се е водил от размера на
годишния процент на разходите, то не става ясно защо е предпочел да сключи
договор с дружеството-ответник, а не договор за кредит с някоя от
множеството банки, които предлагат много по-изгодни условия за
потребителски кредити, при които размерът на 5 ГПР започва дори от 7 %.
Очевидно, изборът му се е основавал на критерии, различни от годишния
лихвен процент или годишния процент на разходите. Ищецът по своя
13
инициатива се е обърнал към дружеството за кредитиране. Въз основа на
предлаганите от дружеството условия и съобразно изразените от ищеца
предпочитания, дружеството е предоставило на ищеца предложение за кредит
(Стандартен европейски формуляр), в който параметрите на съответния
кредит са изрично посочени - общ размер на кредита, общата сума, която
трябва да се заплати, лихвен процент, годишен процент на разходите,
изискваните обезпечения и срока за представяне на избраното от ищеца
обезпечение. Преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел, както
параметрите на кредита, така и условието за предоставяне на обезпечение.
Преди ищецът да е бил обвързан от договор за потребителски кредит,
дружеството е предоставило цялата необходима и изискуема информация за
вземане на информирано решение. С оглед на гореизложеното, моля да
постановите решение, с което да отхвърлите изцяло като неоснователни и
недоказани предявените искове от страна на ищеца. Претендира разноски.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея осъдителни искове са
процесуално допустими. В тежест на ищеца е да докаже, доколкото твърди
нищожност на процесния договор за паричен заем и този за предоставяне на
гаранция,сключването им между страните, както и твърденията си за
сключването им при заобикаляне на закона, а в доказателствена тежест на
ответниците е да установят спазването на
изискванията за валидност на правоотношението.
По предявените осъдителни претенции, в тежест на ищеца е да докаже
плащането на процесната сума и по двата договора, а в тежест на ответниците
– да докажат наличието на валидно правно основание за извършеното
плащане. Безспорно се установи по делото, че ищецът и ответниците са страни
по процесните Договор за паричен заем № *****/2023 г. и Договор за
предоставяне на гаранция, сключен във връзка с договор за паричен заем №
*****/2023 г.Същите се установяват и от приетите по делото договор за
паричен заем №*****/18.10.2023 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
договор за предоставяне на гаранция №*****/18.10.2023 г., сключен с
„Файненшъл България“ ЕООД. По силата на сключения договор за паричен
заем заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД се е задължил да предостави
на ответника сума в размер на 600 лева, която сума да бъде върната от
кредитополучателя в срок до 24 месеца, при ГПР 47% и ГЛП от 40%.
От приетото по делото като доказателство заключение на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че общият размер на
извършените плащания от ищеца суми по договор за кредит № ***** по пера
главница, лихва е 655,86 лв., в т.ч. лихва 55,86 лв. и главница 600,00 лв.
Общият размер на извършените плащания от ищеца суми по договор за
поръчителство № *****, посочена в констативната част - Таблица 2, е 372,27
лв., като сумата представлява поръчителство, а не такса гарант. Общо
платените суми са в размер на 1028,58 лв., в т.ч.: лихва - 55,86 лв., главница
600,00 лв. и поръчителство 372,27 лв. Видно от чл. 2 от договора, сумата от
600 лева била предоставена на кредитополучателя, като същото представлява
14
безспорен факт между страните.
Видно от договора за предоставяне на гаранция/поръчителство №
*****/18.10.2023 г., същият е сключен във връзка с договора за паричен заем
№*****/18.10.2023 г. между първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ищеца. Вторият ответник по договора за предоставяне на гаранция -
„Файненшъл България“ ЕООД, в качеството му на гарант, поел задължението
да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парично задължение) в полза
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с наредител –потребителят, с цел гарантиране
за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договорите за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението
на потребителя по договора за заем /чл. 1, ал. 1 от договора/. Посочено е в чл.
1, ал. 2 от договора, че гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила, в
случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и чл.4, т. 2 от
договора за паричен заем в указание срок да предостави обезпечение –
поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. За поемане на
задължението по договора, в полза на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД е
уговорено възнаграждение в размер на сумата от 372.72 лева, платима от
потребителя разсрочено, на вноски от по 15.53 лева на уговорените в
договорите падежни дати /чл.3, ал. 1/. „Изи Асет Мениджмънт“ АД било
овластено да приема плащания и за гаранта– ответник по делото, като дори е
уговорено, че в случай че заплатената от потребителя сума е недостатъчна да
покрие както вноската по договора за заем, така и тази към гаранта, с
приоритет се погасяват задълженията към гаранта /чл. 3, ал. 3/.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В тежест на ищеца по предявените искове срещу ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД/ и срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД, е да
докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти,
от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и
ответниците са възникнали облигационни отношения по процесните договор
за паричен заем и договор за поръчителство, сключен във връзка с договор за
паричен заем, както и че първият от тях противоречи на закона, а вторият е
сключен за обезпечаване на нищожна сделка.На първо място, съдът намира, че
процесните договори са потребителски –страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата
сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба
на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и
не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се
приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са
15
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представеният по делото договор за заем от е по правната си
същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Процесните договори се подчиняват на правилата на Закон за потребителския
кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. За да бъдат осигурени
ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се
изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица
и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не
като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една
обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения,
когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните
правоотношения
да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне
ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за
спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена
служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се
установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“
ЕООД е заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Следователно се касае за
хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Въз основа на
изложените от ищеца фактически обстоятелства, ангажираните доказателства
и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че
уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява
разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото
оскъпяване на договора за кредит –арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод
следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т.
1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Същевременно, при цялостния анализ на процесните правоотношения, е
видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от
предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България,
което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50
% от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4
размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия случай сумата по
16
договор за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД е в размер на 600
лева, а само възнаграждението по договора за гаранция, което е в размер на
372.72 лева, представлява над 50 % от сумата по заема, без да се включват
останалите суми, формиращи ГПР. Видно от приетия по делото договор за
заем, останалите суми, формиращи ГПР по договора са в размер на 47,00 %.
Ето защо може да се направи законосъобразен извод, че ГПР по договора за
паричен заем надхвърля 50 %, след като се прибави възнаграждението по
договора за гаранция. Така уговореното възнаграждение има значението на
„скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на
ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за
плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание
за дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът намира, че разходът
за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на “Изи Асет
Мениджмънт“ АД по процесните договори за потребителски заем, отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в
този
смисъл са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
7108/2021 г.,Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по
описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
2806/2021 г. и др.). Макар формално договорът за паричен заем да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК,
поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК .
Същевременно, договорите, сключени между потребителя и “Изи Асет
Мениджмънт“ АД, и договорът, сключен между потребителя и „Файненшъл
България“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, поради което последиците от
недействителността на договорите за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договорите за предоставяне на гаранция,
поради естеството на правоотношенията .Поради изложеното съдът намира,
че процесните договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция, са
нищожни.В тежест на ищеца по предявените осъдителни искове е да докаже
17
при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а
ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е получил процесната сума в размер
на 55.86 лева, представляваща недължимо платена по договор за паричен заем
№ *****/2023 г., без да е имало основание за извършване на престацията
/поради недействителност на договора/, както и че е предоставил, а
ответникът „Файненшъл България“ЕООД е получил процесната сума в
размер на 372.72 лева, представляваща недължимо платена по Договор за
предоставяне на гаранция№*****/2023г., без да е имало основание за
извършване на престацията/поради недействителност на договора/.При
доказване на горното, в тежест на ответниците е да докажат, че е налице
основание за получаване и задържане на процесните суми, поради което не се
дължи тяхното връщане, респ. да докаже връщане на сумите. Съдът стигна до
извод за прогласяване нищожност на процесния договор за паричен заем №
*****/2023 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съгласно чл. 23 от
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. От приетото по делото заключение по назначената
съдебна експертиза се установи, че с извършените от ищеца плащания по
договора са погасени сумите от 655,86 лв., в т.ч. лихва 55,86 лв. и главница
600,00 лв. Поради недействителността на процесния договор за паричен заем,
се налага извод, че на осн. чл. 23 ЗПК сумата от 55.86 лева, представляваща
договорна лихва, е платена при начална липса на основание за това, поради
което ответникът дължи нейното връщане. Предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва от момента
на завеждане на иска до окончателното
погасяване.Същите изводи съдът прави и по отношение на процесния договор
за предоставяне на гаранция №*****/2023г. Съдът стигна до извод за
прогласяване нищожност на процесния договор за предоставяне на гаранция
№ *****/2023 г., сключен с „Файненшъл България“ЕООД. От приетото по
делото заключение по назначената съдебна експертиза се установи, че с
извършените от ищеца
плащания по договора са погасени сумата от 372.27 лв. Поради
недействителността на процесния договор за предоставяне на гаранция, се
налага извод, че на осн. чл. 23 ЗПК сумата от 372.27 лева, представлява
платена при начална липса на основание за това, поради което ответникът
„Файненшъл България“ЕООД дължи нейното връщане.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за
ищцовата страна. Ищецът е представил списък на разноски по чл. 80 ГПК, с
който се претендира сумата от : за адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие по първия осъдителен иск - на основание чл.38
ал.1 т.2 от ЗА в размер на 480 лева с ДДС, адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие по втория осъдителния иск - на
основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в размер на 480 лева с ДДС, заплатена
държавна такса от 100 лева и 250 лева-заплатен депозит за възнаграждение на
18
вещо лице. Ответниците са направили възражение за прекомерност на
претендираните възнаграждения, което е неоснователно. Делото не се
отличава с правна и фактическа сложност, разглеждането му е приключило с
проведени две открити съдебни заседания. Възнагражденията следва да бъдат
определени в предвидените минимални такива съобразно Наредба № 1/2004 г.
на ВАдС. В конкретния случай срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД
е предявен един иск, който възлиза на сумата от 55.86 лева, поради което
минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, е в размер на 400 лева. Срещу
ответника „Файненшъл България“ ЕООД е предявен един иск, цената на който
възлиза на сумата от 372.72 лева, поради което поради минималното
адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, е в размер на 400 лева. На следващо място,
видно от предоставените по делото доказателства е че, във връзка с издадено
от Национална агенция за приходите Удостоверение за регистрация по ЗДДС
от 11.04.2023г. адв.М.М. е регистрирано по ЗДДС лице. Съгласно трайно
установена практика на ВКС се приема, че при присъждане на
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза
на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да
включва ДДС. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото
възнаграждение. Предвид посочената правна норма, върху минимално
дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение следва да се
прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, съответно
адвокатското дружество, включително и в случаите, когато е оказана
безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Предоставените от процесуалния представител –
адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без
значение дали възнаграждението за процесуално представителство е
предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС,
или адвокат, преупълномощен по реда на чл. 71, ал. 1 ЗАдв. от регистрирано
по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. следва да
включва ДДС, при което дължимото възнаграждение за адв.М. и по двата иска
е в размер на по 480 лева.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седaлище
и адрес на управление гр. София 1324, ж.к.,,Люлин" 7, бул.,,Джавахарлал
19
Неру" № 28, „Силвър център", етаж 2, представлявано от Галин Тодоров и
Ангел Даджиров, да заплати на Н. Д. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес
ГР.Д., Хр.С., № ** ** ** **, сумата в размер на 55.86/петдесет и пет лева и 86
ст./- неоснователно платена сума по недействителен Договор за паричен заем
№ *****/18.10.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба- 14.06.2024 г., до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, EИK: ********* , със
седалище гр. София и адреса на управление: ж.к „Люлин 7, бул. „Джавахарлал
Неру" № 28, ет. 2, ап. 40 -46 с управител Петър Дамянов, да заплати на Н. Д.
Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес ГР.Д., Хр.С., № ** ** ** **, сумата в
размер на 372.72/триста седемдесет и два лева и 72 ст./-неоснователно платена
сума по недействителен Договор за предоставяне на гаранция №
*****/18.10.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба- 14.06.2024 г., до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седaлище
и адрес на управление гр. София 1324, ж.к.,,Люлин" 7, бул.,,Джавахарлал
Неру" № 28, „Силвър център", етаж 2, представлявано от Галин Тодоров и
Ангел Даджиров, да заплати на Н. Д. Т. ЕГН: **********, с постоянен адрес
ГР.Д., Хр.С., № ** ** ** **, направените разноски по делото в размер на
175/сто седемдесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, EИK: ********* , със
седалище гр. София и адреса на управление: ж.к „Люлин 7, бул. „Джавахарлал
Неру" № 28, ет. 2, ап. 40 -46 с управител Петър Дамянов, да заплати на Н. Д. Т.
ЕГН: **********, с постоянен адрес ГР.Д., Хр.С., № ** ** ** **, направените
разноски по делото в размер на 175/сто седемдесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седaлище
и адрес на управление гр. София 1324, ж.к.,,Люлин" 7, бул.,,Джавахарлал
Неру" № 28, „Силвър център", етаж 2, представлявано от Галин Тодоров и
Ангел Даджиров, да заплати на адв. М. В. М., Адвокатска колегия Пловдив,
адрес на кантора град Пловдив, бул.“Пещерско шосе“№81, ет.3, ап.Б,
адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца безплатно процесуално
представителство по делото, в размер на 480/четиристотин и осемдесет/ лева,
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, EИK: ********* , със
седалище гр. София и адреса на управление: ж.к „Люлин 7, бул. „Джавахарлал
Неру" № 28, ет. 2, ап. 40 -46 с управител Петър Дамянов да заплати на адв. М.
В. М., Адвокатска колегия Пловдив, адрес на кантора град Пловдив,
бул.“Пещерско шосе“№81, ет.3, ап.Б, адвокатско възнаграждение за
осъществено на ищеца безплатно процесуално представителство по делото, в
размер на 480/четиристотин и осемдесет/ лева, определено от съда по реда на
чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС –
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
20
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
21