№ 10821
гр. София, 14.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110136601 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба на К. ЕР. Н. срещу Г. Т. Х. с искане да бъде
прието за установено, че ответницата дължи на ищцата сумата от 5410 лева – явяваща се
законна лихва върху изтеглените от ответницата от банковата сметка на ищцата 18 000 лева
за периода от 31.12.2016г. до 17.12.2019г.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата изтеглила от банковата
сметка на ищцата сумата от общо 18 000 лева с 9 на брой парични тегления, всяко от които в
размер на 2000 лева. Ищцата твърди, че за тези действия не е давала съгласие на
ответницата. Същата неколкократно била канена да възстанови сумата и на 17.12.2019г.
ответницата Х. е върнала по банков път изтеглената сума на ищцата. Ищцата твърди, че за
периода от 31.12.2016г. до 17.12.2019г. й се дължи законна лихва от ответницата върху
изтеглената от нея сума.
Предметът на задължението за законна лихва, т.е. такава, която се дължи при
настъпване на определените от закона юридически факти, установена е нормативно и е
извън волята на договарящите, следва да е еднороден с този на главния дълг, поради нейния
акцесорен характер и функционалната и обусловеност от него. Законната лихва е законната
последица от уважаване на съдебно предявения главен дълг по смисъла на чл.214, ал.2 от
ГПК. Тя няма самостоятелен характер.
Следователно, за да бъде допустимо предявена пред съд като самостоятелна искова
претенция, законната лихва следва да е дължима по присъдена главница и да липсва
постановен влязъл в сила съдебен акт по отношение законната лихва върху същата тази
главница. Само в този случай не съществува процесуална пречка законната лихва да бъде
претендирана в отделно, самостоятелно производство, независимо от акцесорния й спрямо
главния дълг, характер. Така и решение № 50 от 12.03.2010г. по т.д. № 485/2009г. на ВКС,
ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Настоящият случай не е такъв. Претендира се сумата от 5410 лева, за която се твърди,
1
че е законна лихва върху изтеглените от ответницата от банковата сметка на ищцата 18 000
лева за периода от 31.12.2016г. до 17.12.2019г. Така посочената главница от 18000 лева,
върху чиято база се начислява законната лихва не е предмет на съдебен процес, тя не е
присъдена със съдебно решение, за да бъде допустимо да бъде разгледан в самостоятелно
производство иск за дължимата върху нея като законна последица от присъждането й
законна лихва.
Съдът, доколкото е длъжен да следи за допустимостта на иска и като съобрази
задължителните разяснение на ВКС, намира така предявения иск за недопустим.
По тези съображения и с оглед разпоредбата на чл.130 от ГПК исковата молба следва
да бъде върната.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА като недопустима искова молба на К. ЕР. Н. срещу Г. Т. Х., по която е
образувано гр.д. № 36601/2021г. по описа на 176-ти състав.
Определението подлежи на обжалване от ищците в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2