Р Е Ш Е Н И Е
№ 260574 04.11.2020
г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и осми октомври две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело
№ 2686 по
описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба
на С.Т.М. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с която са предявени два осъдителни иска: за
сумата от 16 243,73 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по щета ***, ведно със законната лихва от 05.06.2020 г. до
окончателното му изплащане; за сумата от 564,02 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата от 31.01.2020 г. до 04.06.2020 г.
В
законоустановения срок по делото постъпва
отговор на исковата молба, с който се оспорват претенциите.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и
моли съда да уважи исковите претенции така, както са заявени.
Процесуален
представител на ответното дружество не се явява в съдебно заседание.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено
следното:
Не
е спорно, че е сключен застрахователен договор по застраховка „Каско“ № ***/15.07.2019
г. (за краткост Договора) със страни „застрахован“ – ищецът, и „застраховател“
– дружеството ответник, по отношение на автомобил марка „***“, модел „***“ с
рег. № ***, произведен през 2011 г. (за краткост Автомобила). Според Договора
действителната стойност на автомобила, респективно застрахователната сума е
27 000 лева. Според т.33 от Общите условия за застраховка „Каско“ при
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД (за краткост ОУ) според застрахователната
сума (действителната стойност) на застрахования обект и изминалите години от
датата на производството, МПС се разпределят на пет класа, като Автомобилът
попада в клас „Б“. Според т.34.2 от ОУ определяне на обезщетение за МПС – клас
„Б“ става по няколко начина, един от които е по предоставени фактури, издадени
от автосервиз, избран от застрахования, след предварително представяне
стойността на ремонта и съгласуване със застрахователя, като последният изплаща
предварително съгласувания размер на обезщетението.
Не
е спорно, че към дата 31.01.2020 г. Договорът е действащ.
На
същата дата около 12.20 часа ищецът управлява Автомобила в гр. Бургас, на кръстовището
на кв. Крайморие в посока центъра на гр. Бургас. В същата лента пред него се
движи лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, бял на цвят. На
разклона за с. Маринка водачът на този автомобил спира на знак „Стоп“, след
което потегля, но отново спира, ищецът забелязва късно това, натиска
спирачките, но не успява да спре и удря в задната част моторното превозно
средство пред него. Зад автомобила на ищеца се движат свидетелите С. и И. Н. в лек автомобил марка „***“, модел „***“, като успяват
да спрат. Те слизат, за да помогнат и виждат, че водач на Автомобила е ищецът.
Тъй като пострадали лица няма и няма нужда от тяхната помощ, те си тръгват.
Николови забелязват, че предните фарове, предната броня и предния капак на
Автомобила са увредени, а въздушната възглавница на водача е отворена.
Двамата
водачи съставят двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие, в който е отразено, че при тръгване автомобил марка „***“, модел
„***“ е ударен в задната част от Автомобила, като двете превозни средства се
движат в една посока и в една и съща лента. Виновен за произшествието е ищецът.
На
мястото на инцидента пристига свидетелят М.У., който работи като инспектор в
дружеството ответник. Той съставя опис-заключение, в който са отразени щетите
по Автомобила, както следва: възглавница въздушна шофьор (смяна); колан
предпазен преден ляв (смяна); капак преден (смяна); решетка предна хром
(смяна); емблема в преден капак (смяна); рамка над радиатори метал; фарове ляв
и десен (смяна); облицовка предна броня (смяна); рамка на предно стъкло – дясна
(боя); основа на броня предна алуминий (смяна); облицовка – кора над радиатори
ПВЦ (смяна). Той изготвя докладна записка до директор на дирекция „Ликвидация“
към застрахователното дружество, в която посочва, че на кръстовището се
забелязва малка следа от спирачен път и има счупени елементи – стъкла. Посочва
също така, че предната решетка е изляза и той вижда увредена основа на предна
броня и рамка на радиатори. Назначен е допълнителен оглед.
На
същата дата, 31.01.2020 г., ищецът депозира уведомление до застрахователя за
настъпило застрахователно събитие, в което посочва мястото, където е настъпило
произшествието, и причината за това „В Крайморие на кръстовище на изхода за
Бургас автомобила пред мен потегли аз гледах на ляво. Веднага след това
автомобила пред мен внезапно спря и го ударих“. Ищецът заявява, че желае
дължимото обезщетение по щетата да бъде определено по фактура, придружена с
фискален бон.
По
заявлението е заведена щета ***, като е съставен и опис на необходимите
документи, от който е видно, че ищецът представя веднага всички документи, с
изключение на фактура за ремонт. Той отказва допълнителен оглед.
Изискани
са обяснения от свидетеля У. защо не е сниман „пострадалия автомобил“. Той дава
такива на 08.02.2020 г., че е направил снимки.
Представена
е от ищеца проформа фактура на стойност 13 536,44 лева без ДДС, като на
06.02.2020 г. експерт към Регионален ликвидационен център – Бургас Г. П. дава становище, че
има съмнения за инсценирано ПТП. Такова становище на същата дата дава и М. А., главен експерт към Регионален ликвидационен център –
Бургас. Към дата 11.02.2020 г. проформа фактурата е изпратена за съгласуване в
централното управление в София.
На
05.03.2020 г. ищецът представя на застрахователя оригинал на фактура за
ремонта, издадена от „***“ ООД на стойност 16 243,73 лева, заедно с
насрещни фактури, с получател „***“ ООД, за стойността на увредените части на
Автомобила, които са вложени при ремонта му. За представените документи е
съставен опис от дата 05.03.2020 г.
На
13.03.2020 г. застрахователят изпраща уведомление до ищеца за това, че не е
налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение, защото М. е дал
заблуждаваща информация относно обстоятелствата по възникване на
застрахователното събитие. Застрахователят се позовава на т.28.7 от ОУ, според
която застрахователят не дължи плащане на обезщетение при инсценирано
застрахователно събитие на застрахованото МПС, както и при умишлено
премълчаване или даване на заблуждаваща информация относно обстоятелствата по
възникване на застрахователното събитие от страна на застрахования или негов представител.
На
01.04.2020 г. в застрахователното дружество се получава покана от ищеца, с
която той иска да му бъде изплатено застрахователно обезщетение. М. твърди, че
не е получавал известие, дали са уважени претенциите му.
На
22.04.2020 г. застрахователят отговаря на поканата, че се е произнесъл с отказ
за изплащане на застрахователно обезщетение по образуваната преписка, като
писмото е изпратено на постоянния адрес на ищеца. Дружеството отново се
позовава на т.28 от ОУ.
На
18.05.2020 г. ищецът отново изпраща покана до застрахователя до 31.05.2020 г.
да му изплати застрахователно обезщетение в размер на 16 243,73 лева с
ДДС. Отговор на тази покана няма.
На
05.06.2020 г. застрахователят подава сигнал до РП – Бургас с твърдение, че
произшествието между Автомобила и лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.
№ *** е неистинско. С постановление от
17.07.2020 г. (получено от застрахователя на 22.07.2020 г.) прокурор от БРП
отказва да образува досъдебно производство и прекратява преписка вх. №
5485/2020 г. по описа на тази прокуратура. В мотивите се сочи, че не са събрани
достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, нито друго
основание за намеса на прокуратурата. Според прокурора, касае се за
гражданско-правни отношения, породени от застрахователен договор, които следва
да бъдат решени по съдебен ред. Няма доказателства това постановление да е
атакувано от застрахователя пред прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас.
Според
заключението на вещото лице по съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от
страните, механизмът на ПТП е следният: след излизане от кв. Крайморие в посока
центъра на гр. Бургас и навлизане в ускорителна лента, водачът на Автомобила не
забелязва (поради отклонено внимание), че автомобилът пред него е спрял, не
успява да реагира своевременно, за да спре, поради което причинява ПТП с
материални щети. Според експерта ремонтът на Автомобила с алтернативни части е
в размер на 10 377,20 лева с ДДС, а с оригинални части – 16 382,02
лева с ДДС.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приетите по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа
експертиза, както и от показанията на свидетелите С. И. Н., И. С. Н. и М. К. У..
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ и чл.409 от КЗ.
По иска за заплащане на застрахователно обезщетение:
Съгласно
чл.
405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Според чл.
386, ал. 2 КЗ обезщетението
трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване
на събитието. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна
увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, съгласно чл. 400 КЗ, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка (чл.
400, ал. 2 КЗ).
В
тежест на ищеца бе да докаже, че е настъпило ПТП, механизма на настъпване,
характер и размер на вредите по автомобила, изпълнение на задълженията по
застрахователния договор, включително за представяне на всички документи,
необходими за изплащане на застрахователното обезщетение. По делото бяха
доказани настъпването на ПТП с участие на Автомобила, механизмът на настъпване
на ПТП (какъвто е описан от самия ищец) и характер на вредите, които са
последица именно от това ПТП – възглавница въздушна шофьор за смяна; колан
предпазен преден ляв за смяна; капак преден за смяна; решетка предна хром за
смяна; емблема в преден капак за смяна; рамка над радиатори метал, повредена,
за ремонт; фарове ляв и десен за смяна; облицовка предна броня за смяна; рамка
на предно стъкло – дясна за боядисване; основа на броня предна алуминий за
смяна; облицовка – кора над радиатори ПВЦ за смяна. Доказано бе и изпълнение на
задълженията на застрахования по застрахователния договор, включително за
представяне на всички документи, необходими за изплащане на застрахователното
обезщетение.
В
доказателствената тежест на ответника бе (и това му бе указано с определението
по чл.140 от ГПК) да докаже твърдението си, че ищецът е дал заблуждаваща информация
относно обстоятелствата по възникване на застрахователното събитие и в какво се
изразява тази информация. Такова доказване обаче не бе проведено. Не бе
доказано и инсцениране на застрахователно събитие – нелогично е участник в ПТП
да се „съгласява“ да участва в удар между два автомобила, който е с такава
сила, че да задейства въздушната възглавница на управляваното от него моторно
превозно средство. От обстоятелството, че ищецът е отказал втори оглед, не може
да се изведе еднозначен извод, че „скрива“ информация.
Установи
се, че М. е поискал обезщетение по щетата да бъде определено по фактура.
Съобразно т.34.2.2 от ОУ той представя на застрахователя за съгласуване
проформа фактура със стойността на ремонта (труд и части). Същата е изпратена
за съгласуване в централното управление на застрахователя. Нещо повече,
впоследствие ищецът представя фактура в оригинал, която е на същата стойност,
като проформа фактурата, както и доказателства, че сервизът, отремонтирал
Автомобила, реално е закупил частите, които са вложени. Застрахователят не
поисква „редуциране“ на обезщетението. Неговият отказ не се основава на
високата стойност на ремонта, а на представяне на подвеждаща информация и
инсцениране на застрахователно събитие на застрахованото МПС по смисъла на
т.28.7 от ОУ, което не бе доказано по делото.
Ако на застрахователя бъдат представени доказателства
за извършен в специализиран сервиз ремонт за поправяне на увреденото
застраховано имущество (както е в настоящия случай), той дължи плащане на
застрахователното обезщетение в размер на направените за ремонта средства при
условие, че същите не надхвърлят уговорената застрахователна сума и
съответстват на реалната възстановителна стойност, а именно: цената
за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Без значение е обстоятелството, че Автомобилът може да
бъде отремонтиран и с алтернативни части, най-вече защото се касае за сигурността на транспортно
средство и собственикът му не е длъжен да го ремонтира с алтернативни части и
детайли – такова задължение няма по Договора. Следва също така да се посочи, че
ремонтирането на увредените части не се изчерпва с техния демонтаж и замяната
им с нови, а включва и допълнителни дейности, които са описани във фактурата
(като например компютърна диагностика, демонтиране и монтиране на компоненти,
които не са увредени, но са свързани с увредена част).
Според
заключението на вещото лице ремонтът с оригинални части е в размер на
16 382,02 лева с ДДС, а предявеният иск е в размер на 16 243,73 лева,
която сума е по-малка от застрахователната стойност и от цената на ремонта,
посочена от експерта, поради което претенцията следва да бъде уважена, ведно
със законната лихва от 05.06.2020 г., макар исковата молба да е депозирана на
04.06.2020 г., защото така е формулирал искането си ищецът.
По осъдителния иск за заплащане на мораторна лихва върху дължимото
застрахователно обезщетение:
Според
чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл.
380, ал. 3 – последната хипотеза
не е налице, защото тя касае непредставяне на банкова сметка ***, което желае
да получи застрахователното обезщетение, а М. е изпълнил това изискване още на
31.01.2020 г. Според чл.405, ал.1, изр.1 от КЗ при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Според т.45 от ОУ изплащането на застрахователното обезщетение се
извършва в срок до 15 работни дни от деня, в който застрахованият е представил
всички необходими документи. Ищецът представя всички необходими документи на
05.03.2020 г., като срокът започва да тече от тази дата и изтича на 26.03.2020
г. Видно е, че в този срок застрахователно обезщетение не е изплатено, поради
което застрахователят изпада в забава от 27.03.2020 г., а не както твърди
ищецът от 31.01.2020 г. Законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение следва да се присъди за периода 27.03.2020 г. – 04.06.2020
г. и е в размер на 315,85 лева, до който искът се явява основателен и следва да
бъде уважен, а над тази сума до пълния претендиран размер от 564,02 лева, както
и за периода 31.01.2020 г. – 26.03.2020 г. искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При
този изход на делото право на разноски имат и двете страни – аргумент от чл.78,
ал.1 и ал.3 от ГПК. В този смисъл, съдът следва на първо място да разгледа
възражението на ответника с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност
на изплатеното от М. адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева (заявено
макар и бланкетно в отговора на исковата молба). С оглед предмета на делото и
материалния интерес и като съобразни разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът
намира, че размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен и следва да
се отчете в неговата цялост при преценка каква сума за разноски се дължи на
ищеца. Ищецът е заплатил и държавна такса в размер на 699,75 лева и депозит в
размер на 20 лева за събиране на гласни доказателства. Предвид уважената част
от претенциите ищецът има право на разноски в размер на 1694,36 лева.
Няма
доказателства ответникът да е заплатил адвокатско възнаграждение, поради което
такова не следва да му се присъжда. Дружеството е заплатило единствено сумата
от 200 лева, определена от съда като първоначален депозит за изготвяне на
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Експертизата е
поискана от застрахователя във връзка с оспорване на главния иск, който бе
изцяло уважен, поради което тази сума не следва да се присъжда на дружеството.
Предвид изложеното, на ответника не се дължи сума за разноски, като изричен
диспозитив за това не следва да се постановява, защото искането за присъждане
на разноски не е иск.
Мотивиран
от горното ГПК Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК – *********, да заплати на С.Т.М.,
ЕГН – **********, следните суми: 16 243,73 лева (шестнадесет хиляди двеста
четиридесет и три лева и седемдесет и три стотинки), представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на лек автомобил марка „***“,
модел „***“ с рег. № *** по преписка № *** по описа на застрахователя, ведно
със законната лихва върху тази сума от 05.06.2020 г. до окончателното й
изплащане; 315,85 лева (триста и петнадесет лева и осемдесет и пет стотинки),
представляваща законна лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение от 16 243,73 лева за периода 27.03.2020 г. – 04.06.2020 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна
лихва за забава за разликата над уважения до пълния претендиран размер от
564,02 лева и за периода 31.01.2020 г. – 26.03.2020 г.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК – *********, да заплати на С.Т.М.,
ЕГН – **********, сумата от 1694,36 лева (хиляда шестстотин деветдесет и четири
лева и тридесет и шест стотинки), представляваща разноски по делото, съобразно
уважената част от претенциите.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(П)
Вярно
с оригинала!
ММ