№ 6007
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20231100508580 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Я. А. Ц., малолетен, действащ чрез
неговата майка и законен представител Г. С. Ц., и на М. А. Ц., непълнолетна,
действаща лично и със съгласието на своята майка Г. С. Ц., срещу Решение №
7506/12.05.2023 г., постановено по гр.д. № 58526/2022 г., по описа на
Софийски районен съд, 158-ми състав, в частите, в които са отхвърлени
исковете за увеличение на месечните издръжки на въззивниците за разликата
над 220 лева до 350 лева. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните
части е неправилно, като са изложени съображения за това. Въззивниците
молят да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с
което да се уважат изцяло предявените искове за увеличение на месечните им
издръжки. Претендират заплащане на всички разноски, направени по делото,
а в открито съдебно заседание, проведено на 13.11.2023 г. пред въззивната
инстанция представят списък на разноските по чл. 80 ГПК, като претендират
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
1
адвокатурата.
Въззиваемата страна А. В. Ц. моли да се потвърди
първоинстанционното решение в обжалваните части, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК,
от страни, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните
му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становищата на страните, приема за
установено следното:
С Решение № 7506/12.05.2023 г., постановено по гр.д. № 58526/2022 г.,
по описа на Софийски районен съд, 158-ми състав, Е ИЗМЕНЕН, на
основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, размерът на дължимата месечна
издръжка от А. В. Ц., определена с Решение № 4805/15.12.2021 г. по гр.д. №
60535/2021 г. по описа на СРС, 92-ри състав, влязло в сила на 15.12.2021 г., в
полза на Я. А. Ц., действащ чрез своята майка и законен представител Г. С.
Ц., като е осъден А. В. Ц. да заплаща на Я. А. Ц., чрез неговата майка Г. С.
Ц., месечна издръжка в размер на 220,00 лв., считано от 28.10.2022 г., до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, като е отхвърлен искът за разликата над уважения размер от
220,00 лв. до пълния предявен такъв от 350,00 лв. месечно; ИЗМЕНЕН е, на
основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, размерът на дължимата месечна
издръжка от А. В. Ц., определена с решение № 4805/15.12.2021 г. по гр.д. №
60535/2021 г. по описа на СРС, 92-ри състав, влязло в сила на 15.12.2021 г., в
полза на М. А. Ц., действаща лично и със съгласието на своята майка Г. С. Ц.,
като е осъден А. В. Ц. да заплаща на М. А. Ц., чрез нейната майка Г. С. Ц.,
месечна издръжка в размер на 220,00 лв., считано от 28.10.2022 г., до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, като е отхвърлен искът за разликата над уважения размер от
220,00 лв. до пълния предявен такъв от 350,00 лв. месечно; ДОПУСНАТО е,
на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените издръжки; ОСЪДЕН е, на
основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК, А. В. Ц. да заплати на М. А. Ц. и
2
на Я. А. Ц., първата действаща лично и със съгласието на своята майка Г. С.
Ц., а вторият - чрез майката Г. С. Ц., сума в размер на 335,30 лв.,
представляваща разноски, а по сметка на СРС сума в размер на 164,16 лв.,
представляваща държавна такса върху присъдените издръжки; ОСЪДЕНИ
СА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. А. Ц. и Я. А. Ц., първият от тях
действащ лично и със съгласието, а вторият - чрез майката на двамата - Г. С.
Ц., да заплатят на А. В. Ц., сума в размер на 417,11 лв., представляваща
разноски.
Настоящият съдебен състав счита, че присъдената от
първоинстанционния съд месечна издръжка е недостатъчна да покрие
нарасналите нужди на децата от средства за съществуване и социално-
културно развитие (доколкото всеки човек има нужди от такива). Видно от
представените пред първата инстанция писмени доказателства, за майката на
ищците е деклариран в периода м. 01.2022 г. - м. 11.2022 г. средномесечен
осигурителен доход в размер на около 3 000 лв. от правоотношение с Агенция
„Митници“ при основно възнаграждение от 3200 лв. месечно, като няма
данни за подадена от нея декларация за регистрация като самоосигуряващо се
лице /л. 157-159 от делото на СРС/. Ответникът е назначен по трудов договор
при „М.С.*“ ЕООД, считано от 10.06.2022 г., при основна заплата от 710,00
лв., а в периода 29.10.2021 г. - 06.05.2022 г. се е намирал в правоотношение с
„Г.У.“ ЕООД при основна заплата от 700,00 лв. месечно. За същия в периода
от м.01.2022 г. до м. 10.2022 г. е деклариран средномесечен осигурителен
доход в размер на около 700 лв., като няма данни за подадена от него
декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице /л. 157, л. 160-161
от делото/. Видно от справка, постъпила от НОИ в периода 01.01.2022 г. -
14.12.2022 г. са налице данни единствено за изплатено на майката на ищците
парично обезщетение за временна неработоспособност от ДОО за периода
15.01.2022 г. - 21.01.2022 г. /л. 163 от делото/. Видно от молба-становище,
постъпила по делото от работодателя на ответника - „М.С.*“ ЕООД за
периода от 13.06.2022 г. до 31.12.2022 г. на ответника е изплатено брутно
трудово възнаграждение в размер на 4 487,61 лв., командировъчни в размер
на 16 367,72 лв., като не са му изплащани суми за храна /ваучери/, гориво и
допълнителни възнаграждения /л. 191 от делото на СРС/.
При определяне размера на дължимата издръжка съдът следва да се
съобрази с нуждите на детето и възможностите на неговите родители.
3
Непълнолетната М. А. Ц. е 15 г., а малолетният Я. А. Ц. е на 10 г. и от
определянето на сегашните им издръжки от по 163 лева са изминали почти
две години, поради което нуждите им са нараснали. Същевременно,
въззиваемият разполага с материални възможности да заплаща на двете си
деца месечни издръжки в по-голям размер от присъдения от първостепенния
съд.
Въззивният съд приема, че за цялостната издръжка на всяко от
малолетните деца е необходима месечно сумата от по 500 лева на всяко от
тях, като участието на бащата в издръжката следва да се увеличи с по още 80
лв. на всяко дете или той трябва да заплаща по 300 лв. на всяко дете, а
разликата да се допълва от майката.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се отмени в
частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка е отхвърлен за
разликата от 220 лева до 300 лева, като въззиваемият се осъди да заплаща на
всеки от въззивниците месечна издръжка от още по 80 лева за всеки от тях,
считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва
за забава, а решението в частите, в които исковете за увеличение на
месечните издръжки са отхвърлени за разликата от 300 лева до 350 лева – да
се потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като бащата също следва
да разполага със сума, която да му позволява да покрива своите
екзистенциални нужди.
Съобразно гореизложеното, следва да се отмени първоинстанционното
решение и в частта, в която са осъдени М. А. Ц. и Я. А. Ц. да заплатят на А. В.
Ц. разноски над 160.43лв., при съобразяване, че целият претендиран размер
за увеличение на издръжките общо на двете деца пред първата инстанция е с
374 лв. – 2х187 лв. (разликата между 350 лв. и 163 лв., т.е. искането е било размерът на
издръжките да се увеличи от по 163 лв. на дете на 350 лв. на дете, т.е. с по 187 лв. на
дете), като уваженият размер на увеличението на издръжките общо пред
първа и въззивната инстанция общо на двете деца е с 274 лв. – 2х137лв. (СРС
увеличава издръжката с по 57 лв. на дете, а СГС с още 80 лв. на дете, т.е. общият размер
на увеличението е в размер на по 137 лв. на дете, като бащата следва да заплаща на всяко
от децата по 300 лв., считано от 28.10.2022 г.), а отхвърленият размер на искането
увеличение на издръжките общо на двете деца е 100 лв. – 2х50 лв. т.е.
100:374=0.26737967914438…х600 лв. – сторени разноски от ответника
съгласно договор за правна помощ от 02.12.2022 г. – л. 199 от делото на СРС=
4
160.43 лв.
Върху присъдените от въззивната инстанция издръжки въззиваемият
дължи държавна такса в размер на 230.40 лева по сметка на Софийски
градски съд.
По разноските:
Претенции за разноски са заявени от двете страни по делото. По
отношение на въззивниците се претендира адвокатско възнаграждение за
безплатно осъществяване на представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата, съгласно Договор за правна помощ и защита от 11.11.2023 г.,
от който е видно, че договореното възнаграждение е безплатно, на основание
чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Ето защо въззиваемият А. В. Ц. следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Х. И. Х. от Варненска адвокатска колегия на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 369.23 лв.,
при съобразяване разпоредбата на чл. 21 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, където се предвижда,
че минималният размер на възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие в производство по глава X (Издръжка)
от Семейния кодекс е 600 лв., както и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК
(претендирано увеличение на издръжките общо на двете деца пред въззивната инстанция
с 260 лв. – 2х130 лв., уважен размер на увеличението на издръжките пред въззивната
инстанция общо на двете деца 160 лв. – 2х80 лв., т.е. 160:260=0.615384…х600 лв.=369.23
лв.).
На основание 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете,
въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия 307.69 лв.,
представляващи сторени разноски за заплатено адвокатско възнагражение
(претендиран размер за увеличение на издръжките общо на двете деца пред въззивната
инстанция 260 лв. – 2х130 лв., уважен размер на увеличение на издръжките пред
въззивната инстанция общо на двете деца 160 лв. – 2х80 лв., отхвърлен размер на
увеличение на издръжките пред въззивната инстанция общо на двете деца 100 лв. – 2х50
лв. т.е. 100:260=0.38461538461538…х800 лв. – сторени разноски от въззиваемия съгласно
договор за правна помощ от 17.07.2023 г.= 307.69 лв.).
Независимо от обстоятелството, че претенциите на въззивниците,
заявени пред настоящата инстанция, се уважават частично, Софийският
градски съд намира, че на същите не следва да се присъжда допълнителна
5
сума за сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред
първата инстанция, тъй като и трите договора за правна защита и съдействие,
представени пред СРС – от 28.10.2022 г., от 06.04.2023 г. и от 22.02.2023 г. /л.
9, л. 194 и л. 195 от делото на СРС/, не са надлежно оформени – същите
изхождат от майката на въззивниците (ищци в първоинстанционното
производство) – Г. С. Ц., в нейно лично качество, а не в качеството й на майка
и законен представител на детето Я. А. Ц. и от непълнолетната М. А. Ц.,
действаща лично и със съгласието на своята майка Г. С. Ц..
Доколкото обаче другата страна не е обжалвала решението и предвид
забраната, която съществува в разпоредбата на чл. 271, ал. 1 ГПК за
влошаване положението на жалбоподателя, настоящият съд не отменя
първоинстанционното решение в частта, в която е постановено А. В. Ц. да
заплати на М. А. Ц. и на Я. А. Ц., първата действаща лично и със съгласието
на своята майка Г. С. Ц., а вторият - чрез майката Г. С. Ц., сума в размер на
335,30 лв., представляваща разноски.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса по делото за отхвърлената част от исковете следва да
остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7506/12.05.2023 г., постановено по гр.д. №
-ми
58526/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 158 състав, в частите, в
които са отхвърлени исковете за увеличение на месечните издръжки на
децата М. А. Ц. и Я. А. Ц. над 220 лева 300 лева, както и в частта, в която са
осъдени М. А. Ц. и Я. А. Ц. да заплатят на А. В. Ц. разноски над 160.43лв., и
вместо това ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение от 15.12.2021 г. по гр.д. №
60535/2021г. на СРС, III ГО, 92 състав, в полза на М. А. Ц. месечна издръжка
от 163 лева, на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК, като:
ОСЪЖДА А. В. Ц., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетно си
дете М. А. Ц., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка Г. С. Ц., ЕГН **********, още 80 лева месечна издръжка (ИЛИ
6
ОБЩО 300 ЛЕВА), считано от 28.10.2022 г. до настъпване на законни
причини за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение от 15.12.2021 г. по гр.д. №
60535/2021г. на СРС, III ГО, 92 състав, в полза на Я. А. Ц. месечна издръжка
от 163 лева, на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК, като:
ОСЪЖДА А. В. Ц., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си
дете Я. А. Ц., ЕГН **********, чрез неговата майка Г. С. Ц., ЕГН **********,
още 80 лева месечна издръжка (ИЛИ ОБЩО 300 ЛЕВА ), считано от
28.10.2022 г. до настъпване на законни причини за изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7506/12.05.2023 г., постановено по гр.д.
-ми
№ 58526/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 158 състав, в
останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА А. В. Ц., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 230.40 лева – държавна такса, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА А. В. Ц., ЕГН **********, да заплати на адвокат Х. И. Х. от
Варненска адвокатска колегия на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 369.23 лв. в
производството по в. гр. дело № 20231100508580/2023 г. по описа на
-ви
Софийски градски съд, ГО, I въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М. А. Ц., ЕГН ********** и
Я. А. Ц., ЕГН **********, първият от тях действащ лично и със съгласието, а
вторият - чрез майката на двамата - Г. С. Ц., ЕГН **********, да заплатят на
А. В. Ц., ЕГН **********, сума в размер на 307.69 лв., представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по в. гр.
-ви
дело № 20231100508580/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I
въззивен брачен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8