Р Е Ш Е Н И Е №4998
гр. Пловдив, 30.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав,
в публично съдебно заседание на 20.12.2019
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11588 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от „СПС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Баня, община Карлово, ул. „Средна гора“ № 38 против „АБВ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, гр. Търговище, ул.
„Раковски“ № 75, с която е предявен иск с
правно основание чл. 372 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 2100 евро или левовата равностойност в размер от 4170,24 лв.- главница, представляваща превозно възнаграждание за извършена транспортна услуга по превоз на стоки
от С., Б. до гр. В., намиращ се в северната част на Б., за който е издадена фактура
№**********/ 27.07.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
11.07.2019 г. до окончателното й заплащане.
Ищецът посочва, че
на 20.07.2018 г. между него в качеството му на изпълнител и ответника в качеството
на възложител бил сключен договор за транспорт, чийто параметри страните договорили устно. Ответното дружество е възложило осъществяване
на международен превоз с товарен пункт в гр. С. до адрес на разтоварния пункт в
гр. В. – севернта част на Б. Уговорената между страните дължима сума за възнаграждение
била в размер от 2100 евро с вкл. ДДС. Ищецът
изпълнил поетите от него договорни задължения и уговореният товар на 21.07.2018
г. бил натоварен и съответно превозен и разтоварен
до посочения адрес в Б. на 27.07.2018 г., което било отразено в товарителниците,
съпровождащи товара. С оглед изпълнението
на задълженията на ищеца, той издал фактура за заплащане на договореното възнаграждение
от ответника, като плащането следвало да се извърши 40 дни след издаването на фактурата
по банков път. Фактурата била изпратена на ответното дружество. Въпреки договорения
отложен срок на плащане и проведените многократни разговори, фактурата не била платена.
С оглед изложеното се моли предявеният иск да се уважи. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал молба за
отмяна на допуснатото обезпечение, като твърди, че е изплатил изцяло задълженията
си към ищеца по Заявка договор от 20.07.2018 г. Не спори относно сключването на
договор за превоз, като твърди, че ищецът е бил в забава, като за забавянето от
2 дни му е начислена неустойка в размер на
300 евро, съгласно заявка договор – по 150 евро на ден или левова равностойност
общо на неустойката 586,75 лв. В тази връзка посочва, че е издадена фактура №
2524/17.08.2018 г., както и протокол за прихващане на вземания при изплащане на
задължения, като съгласно този протокол дължимата сума от ответника е в размер на
3520,49 лв.
Ищецът не оспорва плащането на сумата от 3520,49 лв. след
подаване на исковата молба, като сочи, че към настоящия момент ответникът все още
дължи сумата от 586,75 лв. Оспорва твърденията на ответника за извършено извънсъдебно
прихващане на суми, както и представените в тази връзка доказателства.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Ответникът не оспорва
обстоятелството, че на 20.07.2018 г. е сключил с ищеца договор за транспорт,
като е налице спор между страните дали същият е бил писмен или устен и дали е
бил осъществен въз основа на писмена заявка от ответника, приложена към молба,
депозирана в срока за отговор на исковата молба.
Не се оспорва и размера на претендираната сума за осъществената доставка,
както и получаването на фактура, удостоверяваща тази стойност в общ размер от
4107,24 лв., както и договореното плащане по банков път.
Не се спори, както и от представените доказателства се установява, че след
депозиране на исковата молба, а именно: на 30.07. 2019 г. ответникът е превел
по банкова сметка ***,49 лв. – главница по процесната фактура, както и че е
заплатил направените и претендирани от ищеца разноски.
Налице е спор между страните относно твърдяното от ответника прихващане на
дължимата от него сума в размер от 4107,24 лв. с начислена на ищеца, съгласно
приложена фактура сума в размер на 586,75 лв.- неустойка по заявка от
20.07.2018 г.
Относно сумата от 586,75 лв. – неустойка е изпратена от ответника на ищеца
покана за доброволно изпълнение, връчена на 02.09.2019 г .
Относно прихващането на твърдените от ответника взаимно – дължими суми е
представен единствено и само протокол за прихващане от 17.08.2018 г. (л. 74),
подписан от ответника.
Предвид гореизложеното съдът приема, че е налице спор между страните
относно твърдяното от ответника извънсъдебно прихващане на взаимно – дължими
суми от страните по делото.
Фактическият състав на правото да се извърши прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД
включва: съществуването на две действителни вземания/ задължения/ ; вземанията да
са насрещни; двете вземания да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи;
вземането на страната, която прихваща / активното вземане/ да е изискуемо и ликвидно.
Ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по материалното правоотношение,
както и установеното с влязло в сила съдебно решение вземане.
В настоящия случай е налице спор между страните относно твърдяното от
ответника вземане в размер на 586,75 лв.- неустойка, като тази претенция не е въведена в предмета на
делото по съответния процесуален ред и в съответните срокове чрез предявяване
на насрещна искова молба, в който
случай, би могло да се разгледа дали е налице вземане на ответника в сочения
размер и на соченото основание. В Определение
№57/24.02.2016 по дело №1661/2015 на ВКС, ТК, II т.о. е прието, че липсата на
установена ликвидност на активното вземане обуславя извод за липса на
предпоставките за настъпване на извънсъдебно прихващане на вземания.
Предвид липсата на предпоставките за това съдът да приеме, че е налице
извънсъдебно прихващане на ликвидни и изискуеми вземания на страните по делото,
съдът приема, че не се установява да е погасено изцяло задължението на
ответника по издадената на 27.07.2018 г. в общ размер от 4107,24 лв., поради и
което искът следва да се уважи до размера на непогасената част от 586,75 лв. и
да се отхвърли поради плащане в хода на делото на останалата част от вземането
в размер на 3520,49 лв. Следва да се присъди законна лихва върху неплатената
главница, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
Не следва да се присъждат разноски, доколкото ищецът признава, че същите са
платени от ответника изцяло.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „АБВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Търговище, ул. „Раковски“ № 75 да заплати на „СПС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Баня, община Карлово, ул. „Средна гора“ № 38 сумата от 586,75 лв.- неплатена главница, представляваща превозно възнаграждание за извършена транспортна услуга по превоз на стоки
от С., Б. до гр. В., намиращ се в северната част на Б., за който е издадена фактура
№**********/ 27.07.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
11.07.2019 г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „СПС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Баня, община
Карлово, ул. „Средна гора“ № 38 против „АБВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Търговище, ул. „Раковски“ №
75 иск за заплащане на сумата от 3520,49
лв.- неплатена главница, представляваща превозно
възнаграждание за извършена транспортна услуга
по превоз на стоки от С., Б. до гр. В., намиращ се в северната част на Б., за който
е издадена фактура №**********/ 27.07.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 11.07.2019 г. до окончателното й заплащане, поради плащане в хода на
процеса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ