Р Е Ш Е Н И Е
№286 21.12.2023 год. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и трета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Пенка Маринова и в присъствието на прокурора Минчо Николов, като разгледа докладваното от Михаил Русев
КАН дело №271 по
описа за 2023 год.,
за да се произнесе, съобрази следното
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63,
ал.1, изречение второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от С.Г.А. *** против решение №210/02.08.2023
год., постановено по НАХД №370 по описа за 2023 год. на Районен съд Казанлък, с
което е потвърдено наказателно постановление №23-0284-000394/22.03.2023 год.,
издадено от Началника на група в Районно управление Казанлък към ОД на МВР
Стара Загора, с наложено наказание на основание чл.174, ал.3, предложение първо
от ЗДвП за нарушение на същата разпоредба.
В касационната жалбата се съдържат оплаквания, че съдът не е обсъдил
задълбочено направените възражения за неспазване на изискванията на Наредба №1 от 19.07.2017 год. свързани с
установяване и доказване на извършеното то него нарушение, както и на
предвидения в ЗАНН ред за съставяне на АУАН и предявяването муза подпис.
Прието, че същите са предявени за подпис, но е отказал да ги подпише, което
обаче не е доказано по категоричен начин. От разпита на свидетелите се
установява, че след започване на проверката е напуснал мястото и съставеният
АУАН и приложените към него документи не са ме предявявани за подпис. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени изцяло решение №210/02.08.2023 год.,
постановено по НАХД №370 по описа за 2023 год. на Районен съд Казанлък и да се
отмени обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по касация – Началник група в
РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, не изразява становище по подадената
касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на
Районния съд правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание и след служебна проверка по
реда на чл.218 ал.2 от АПК на решението по АНХД №370/2023 год. на Районен съд Казанлък, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Районен съд – Казанлък е потвърдил
наказателно постановление №23-0284-000394 от 22.03.2023 год. на Началника на група в РУ – Казанлък, с
което на С.Г.А. e наложено административно наказание
глоба в размер на 2 000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца на основание чл.174, ал.3, предложение първо от ЗДвП. От фактическа
страна е прието, че на 09.03.2023 год. около 01.20 часа в гр. Казанлък на ул.“Генерал
Радецки“ до №88 в посока юг-север управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег.№***, собственост на П.Е.Б., като отказва да бъде тестван за установяване
употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер
А073781. Проверяваното лице отказва да подпиши и получи талона за изследване,
както й да избере един от двата начина за изследване за установяване на
концентрацията на алкохол, което е удостоверено с подписа на св. Д.Н.Т., а
отказа на лицето да подпише акта и разписката е удостоверено с подписа на св. К.Т.К..
Към олразуваната АНП като доказателство е приложена и изготвената ДЗ
рег.№932-ПК/09.03.2023 год..
За да потвърди наказателното
постановление, Казанлъшкият районен съд приема, че вмененото във вина на С.А.
административно нарушение е доказано по безспорен начин. Не са допуснати
процесуални нарушение при реализирането на административно наказателната
отговорност на наказаното лице. Всичко това, го е мотивирало да постанови
решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление и е осъдил
жалбоподателя да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120.00
лв..
Жалбата е основателна.
При постановяването на своето съдебно
решение, въззивният съд се е ръководил от установените по делото факт, но е
приложил неправилно материалния закон.
Основателно е касационното оплакване, че неправилно
е прието, че са му били предявени за подпис АУАН и приложените към него
документи. Видно от показанията на разпитаните в съдебното производство
свидетели, след започване на проверката и преди съставянето на АУАН и другите
документи, касатора е напуснал мястото на проверка с такси, като е оставил
управлявания от него автомобил на място. Свид. Н. е заявил, че десетина минути
след като са влезли в колата да изготвят документите, дошло такси, на което
проверяваното лице се е качило. На място нищо не му било връчено, тъй като
напуснал сам, но не са предприели нищо да осуетяване на проверката. Свид. К.
твърди, че проверяваното лице постоянно твърдяло, че нищо няма да разпише. Били
изготвили документите и той си тръгнал. Твърди, че акта му е предявен да го прочете и разпише, но той казал че няма
да го разпише.
В ЗАНН е установена система от правнорегламентирани
предписания към актосъставителя, изпълнението на които води до създаване на
необходимите и възможни гаранции за пълноценно участие на нарушителя в тази
фаза на производството. Част от тях са абсолютно задължителни правила,
нарушението на които неминуемо обуславя упражняването на правомощията на наказващия
орган по чл.52, ал.2 от ЗАНН или на съда по чл.63, ал.3, т.2 същия закон. Към
тези правила се отнасят: предявяването на акта на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и да го подпише по реда на чл.43, ал.1 от ЗАНН; връчване на
препис от акта на нарушителя срещу разписка по реда на чл.43, ал.5; надлежно
удостоверяване на нарушителя да му бъде предявен или връчен актът с подпис на
свидетел по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН. От своя страна лицето, посочено в акта
като нарушител в тази фаза на производството разполага със следните процесуални
права, производни на правото му на защита, чието ефективно упражняване
актосъставителят е длъжен да обезпечи: да се запознае със съдържанието на
съставения акт по реда на чл. 43, ал.1 ЗАНН; да прецени дали да подпише
съставения акт, след като му бъде предявен, или откаже да стори това, като
отказът му следва да бъде удостоверен с подписа на един свидетел; да прецени
дали да получи препис от съставения акт, или да откаже да стори това; да
депозира писмени възражения и др. Всяко от посочените процесуални права са
абсолютна предпоставка за законосъобразно проведено административнонаказателно
производство.
В разглеждания случай безспорно е установено в
производството пред въззивния съд, че контролния орган не е връчил препис от
акта за нарушение на нарушителя. Получаването на препис от АУАН обаче дава
възможност на нарушителя да се запознае с повдигнатото
административнонаказателно обвинение и да реализира правото си на защита в
пълен обем, в това число да прави възражение по АУАН. Съгласно т.11 от
Постановление №10 от 28.10.1973 год. на Пленума на ВС нарушаването на чл.43,
ал.3 от ЗАНН при предявяване на акта да се връчи препис на нарушителя е
съществено, защото това изискване на закона има важно значение с оглед защитата
на нарушителя. Поради обстоятелството, че административнонаказващия орган по
реда на чл.53 от ЗАНН не е установил невръчването на препис от АУАН на дееца, е
издал един незаконосъобразен санкционен акт. Връчването на екземпляр от акта
гарантира упражняването в пълна степен правота на защита на наказаното лице.
Тук следва да се каже, че връчването на преписа приключва с предоставянето му
на разположение на нарушителя, който може да го приеме или да не го вземе.
Избора е негов, а участието в административно наказателното производство е
диспозитивно, като в тежест на контролните органи е да поканят нарушителя за
съставяне на АУАН, да му предявят обвинението, чрез връчване на АУАН. Отказите
на нарушителя да се яви за съставяне на АУАН, да подпише акта, че отказва да
получи препис, не препятстват развитието на административно наказателното
производство, съответно не водят до незаконосъобразност на наложеното
административно наказание, при условие, че същият е редовно призован, спазен е
реда за удостоверяване на отказа му да подпише акта, най-сетне спазена е
процедурата за връчване на АУАН, чрез прилагане към преписката.
В случая акта не е връчван по никакъв начин, като
съществува разминаване в свидетелските показания относно времето на напускане
на мястото на проверка от страна на касатора. Единия свидетел твърди, че това е
станало десет минути след като са влезли в колата да съставят документите, а
другия – половин час, след спирането и че са му били предявили акта. Наличието
на противоречи в тези свидетелски показания води до извода, че не е категорично
установено предявяването на съставеният АУАН, респективно връчването на
екземпляр от същия на А.. Тези факти говорят за приложимост на хипотезата на
чл.52, ал.2 от ЗАНН, поради което и наказващият орган е следвало да го върне за
предявяване и едва след това да издаде наказателното постановление. Строго
формалния характер на производството по налагане на административно наказание,
подробно описан в ЗАНН, предполага стриктното му спазване и не връчването на
екземпляр от АУАН, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и
води до незаконосъбразност на издаденото наказателно постановление.
По тези съображения касационният състав
на Административен съд Стара Загора намира, че решение №210/02.08.2023 год.,
постановено по НАХД №370 по описа за 2023
год. на Районен съд Казанлък, е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Съдът се е произнесъл по съществото на спора, като е събрал относимите по
делото доказателства и не е необходимо събирането на нови такива. Ето защо
следва да бъде постановено решение по същество. Въз основа на гореизложените
съображения, съдът намира, че наказателното постановление, в частта, в която е
обжалвано е издадено в съществено нарушение на процесуалния закон и като такова
следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №210/02.08.2023 год., постановено по НАХД №370 по
описа за 2023 год. на Районен съд Казанлък, и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №23-0284-000394/22.03.2023 год., издадено от
Началника на група в Районно управление Казанлък към ОД на МВР Стара Загора.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.