№ 6715
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20241100514286 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 13677/10.07.2024 г., постановено по гр.д. № 70958/2022 г. на
Софийски районен съд, 76 състав, съдът е признал за установено по реда на чл. 422
ГПК, че Н. П. Д., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, следните суми: сумата от 230,36 лева, представляващи продажна цена за
потребена топлинна енергия в периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен № ********; сумата от 32,51
лева, представляващи обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г. – 08.08.2022 г.
върху цената на топлинната енергия; сумата от 44,44 лева, представляващи цена за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода м. 07.2019 г. – м. 04.2021 г.,
както и сумата от 9,16 лева, представляващи обезщетение за забава върху цената на
услугата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 08.08.2022 г., ведно със
законната лихва върху двете главници от 23.08.2022 г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.09.2022 г. по ч.гр.д.
№ 45478/2022 г. на СРС, 76 състав.
Със същото решение съдът е отхвърлил иска на „Топлофикация София”, ЕАД,
ЕИК *********, срещу Н. П. Д., ЕГН **********, за обезщетение за забава върху
цената за услугата за дялово разпределение за горницата над сумата от 9,16 лева до
пълния претендиран размер от 9,25 лева.
СРС е осъдил Н. П. Д., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 724,80 лева, представляващи разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата от 74,98 лева, представляващи
разноски за заповедното производство.
1
Горепосоченото решение е постановено при участието на третото лице помагач
на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от
ответницата Н. П. Д.. Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно.
Посочва се, че не може да се сподели, че подаването на топлинна енергия към
сградата, в която е процесният апартамент, поражда за ответницата задължение да
заплаща цена за топлинна енергия. Твърди се, че задължението може да се породи от
използването на топлинната енергия чрез живеенето в имота. Поддържа се, че за да
възникне задължение, трябва да са били измерени уредите в имота. Сочи се, че
топлообмен е технически невъзможен, защото сградната инсталация в случая е в
стената, а не от открит тип. Твърди се, че от години потреблението на топлинна
енергия за отопление, както и за топла вода е нулево, тъй като двата радиатора са
демонтирани отдавна и топлопредаването е прекъснато. Моли се да се постанови
решение, с което първоинстанционното такова да бъде отменено и да се отхвърлят
исковете. Претендират се разноски.
В установения за това срок е постъпил отговор от „Топлофикация София” ЕАД,
с който се оспорва жалбата. Твърди се, че съдът се е произнесъл в съответствие с
трайната съдебна практика и доказателствата по делото. Моли се да се потвърди
първоинстанционното решение в обжалвана част. Претендират се разноски по делото.
Третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, не взима становище
по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от правна и фактическа
страна следното:
СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност въззивният съд приема следното:
По делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 180,
том LXXV, дело № 15028/1996 г., от който се установява, че Н. П. Д. е придобила
собствеността върху ап. 4, находящ се в гр. София, ж.к. ******** 2. Установява се
също, че продавачът П.Д.П. си е запазил правото на ползване върху имота пожизнено.
От Столична община е представен препис-извлечение от акт за смърт на П.Д.П..
Ведно е, че последният е почина на 14.11.1996 г., с което вещното право на ползване
върху закупения от Н. П. Д. апартамент се е погасило.
По делото е представена молба-декларация от 28.10.1998 г. от Н. П. Д..
Последната е поискала от „Топлофикация София“ ЕАД да й открие партида за
топлоснабдяван имот, представляващ ап. 4, находящ се в гр. София, ж.к. ******** 2.
2
Към исковата молба е представен също така двустранно подписан Договор №
159 450-5665 от 28.10.1998 г. за покупко-продажба на топлинна енергия до адрес в гр.
София, ж.к. „********, абонатен № ********. Договорът е сключен между
„Топлофикация София” ЕАД и Н. П. Д., като подписите върху него не са били
оспорвани в установените за това срокове по реда на чл. 193 ГПК.
От съвкупния анализ на горепосочените писмени доказателства се установява,
че процесният апартамент 4, находящ се в гр. София, ж.к. ******** 2, е собственост на
Н. П. Д.. По делото нито се твърди, нито се доказва Н. П. Д. да се е разпоредила с
имота преди исковия период.
Несъмнено се установява също така, че процесният имот се намира в сграда,
която е топлоснабдена. Това обстоятелство се установява както от приетата по делото
техническа експертиза, така и от представените по делото годишни отчети от 2020 г. и
2021 г. за ап. 4, находящ се в гр. София, ж.к. „******** аб. № ********. Тези отчети са
подписани от клиента и не са били оспорвани по реда на чл. 193 ГПК.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Тоест през исковия период ответницата
Н. П. Д. е имала качеството на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1, т.
2а от ДР на ЗЕ. В този смисъл е установено по делото съществуването на
облигационно отношение между „Топлофикация София” ЕАД и ответницата Н. П. Д.,
произтичащо от договор за покупко-продажба на топлинна енергия. По делото не се
твърди и не се установява трето за спора лице да е сключило договор за покупко-
продажба на топлинна енергия за процесния имот през исковия период. Поради това
искът за топлинна енергия, предявен срещу ответницата, е доказан по основание. В
подкрепа на този извод е и Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на III
Г.О. на ВКС.
Следва да се посочи също така, че в случая изрично е представен и писмен
договор за покупко-продажба на топлинна енергия до процесния имот, сключен между
страните по делото. Доколкото по делото няма твърдения, респ. доказателства този
договор да е бил прекратен, то той представлява допълнителен аргумент в полза на
извода, че между „Топлофикация София” ЕАД и Н. П. Д. съществува облигационно
отношение във връзка с процесния имот.
Съгласно чл. 140а ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда в режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.
По арг. от чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим на
етажна собственост се разделя на: 1/ топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация; 2/ топлинна енергия за отопление на общите части; 3/ топлинна енергия
за отопление на имотите. Следователно дори и да липсват уреди за отопление в
самостоятелния обект в топлоснабдената сграда, етажният собственик дължи да
заплати припадащата се част от топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, независимо от това дали в стълбищата и коридорите на сградата има
отоплителни тела, както и да заплати използваната топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване. В този смисъл е Решение от 23.10.2025 г. по дело С-760/23 г. на СЕС.
От своя страна сградната инсталация представлява съвкупност от тръбопроводи
и съоръжения за разпределяне и доставка на топлинна енергия между отделните
обекти в топлоснабдената сграда. Отделните обекти в сградата в режим на етажна
собственост не са топлинно независимо, тъй като е налице циркулиране на топлинна
енергия от отопляваните към по-малко отопляваните или неотопляваните обекти.
В случая от приетата по делото техническа експертиза се установява, че в
3
процесния имот през исковия период топла вода не е използвана. Разпределяна е
топлинна енергия от сградната инсталация на база пълен отопляем обем на имота.
Вещото лице е посочило, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна
енергия съответства на отчетеното по общия топломер. Вещото лице е установило
също, че общият топломер е преминавал през метрологична проверка и е съответствал
на одобрения тип. Експертът е изчислил, че общо дължимата сума за топлинна
енергия за процесния имот е в размер на 230,36 лева.
При разпита си пред СРС вещото лице топлотехник изрично е изяснило, че по
предоставените му данни сградната инсталация в случая е от открит тип. Посочил е и
че сградната инсталация не отдава топлинна енергия само ако жилището се намира на
последния етаж и отоплителните уреди не са включени.
Предвид горепосоченото, въззивният съд приема, че за Н. П. Д. е възникнало
задължение да заплати цената на топлинната енергия от сградната инсталация. По
делото не се твърди и не се доказва процесната сграда в режим на етажна собственост
да е имала специфични характеристики. Следователно СРС правилно е уважил в
цялост иска за цената на доставената топлинна енергия до процесния имот през
исковия период за сумата от 230,36 лева.
От изготвената по делото счетоводна експертиза е видно, че процесните суми не
са били заплатени от ответницата Н. П. Д..
Във въззивната жалба не се съдържат други конкретни оплаквания срещу
изводите на първоинстанционния съд. Поради това ограниченият въззивен съд
съгласно чл. 269 ГПК не следва да извършва по-нататъшна проверка на
първоинстанционното решение. В този смисъл е Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д.
№ 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС. Следва да се посочи обаче, че при служебно
извършената проверка въззивният съд не констатира допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми.
Предвид горното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната от ответницата уважителна част.
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има само
въззиваемият „Топлофикация София” ЕАД. Същият е претендирал юрисконсултско
възнаграждение за производството пред СГС. Последното съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
се определя от съда.
С оглед вида на спора, неголямата правна и фактическа сложност на делото и
извършената работа от процесуалния представител на въззиваемия, съдът намира, че
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство следва да се определи на
50 лева. Тази сума трябва да бъде възложена в тежест на въззивницата Н. П. Д..
Предвид цената на всеки от предявените искове на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13677/10.07.2024 г., постановено по гр.д. №
70958/2022 г. на Софийски районен съд, 76 състав, В ЧАСТТА, в която е признато за
установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, че Н. П. Д., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, следните суми: сумата от 230,36 лева, представляващи продажна цена за
4
потребена топлинна енергия в периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен № ********, ведно със
законната лихва от 23.08.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 32,51 лева,
представляващи обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г. – 08.08.2022 г. върху
цената на топлинната енергия; сумата от 44,44 лева, представляващи цена за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода м. 07.2019 г. – м. 04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 23.08.2022 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 9,16 лева, представляващи обезщетение за забава върху цената на услугата
за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 08.08.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.09.2022 г. по ч.гр.д. №
45478/2022 г. на СРС, 76 състав.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила като
необжалвано в установените за това срокове.
ОСЪЖДА Н. П. Д., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 50 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца -
„Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5