РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Девня, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20233120100321 по описа за 2023 година
Производството по делото е по искове с правно основание чл. 127, ал.2
вр.чл. 127а ал.3 и ал.4 вр. чл. 143 СК, предявени от Р. Ж. И., ЕГН **********,
против Д. Т. Н. , ЕГН **********.
Молителката И. излага, че от съвместното си съжителство с Д. Н. имат
родено едно дете –Ж. Д. Т., р. на ****в гр.В. Излага, че първоначално
отношенията между двамата били нормални но в последствие Н. започнал да
я лъже , сменял постоянно работните си места , не се грижел за общото
домакинство, не се интересувал от детето и не се прибирал в общото им
жилище.Излага също , че абсолютно всички грижи и разходи за детето
поемала сама с помощта на своите родители , като ответника Н. не поемал
никакви ангажименти в издръжката и отглеждането на малолетния Ж.. Моли,
съдът да постанови решение, с което да предостави на нея упражняването на
родителските права спрямо детето Ж. Д. Т., р. на 11.05.2022г и да определи
местоживеенето му при майката, да постанови режим на лични отношения на
детето с неговият баща, както и да осъди същият да заплаща месечна
издръжка в размер на 300 лева.Ангажира писмени и гласни доказателства
чрез разпита на свидетели. Претендира разноски.
В срокът по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
1
От събраните по делото доказателства се установи следната фактическа
обстановка:
Страните по делото са родители на детето Ж. Д. Т., р. на 11.05.2022г в
гр.Варна. като това обстоятелство се установява от представеното
удостоверение за раждане.
Не се спори, че след изписване на детето Ж. от здравното заведение то е
живяло първоначално заедно с двамата си родители , а след м. декември
2022г. останало да живее при майката Р. , първоначално в жилището кв гр.В. ,
закупено с кредит изтеглен от майката а в последствие и до настоящият
момент в жилището на нейните родители , находящо се в гр.Вд, ул.“А..С.“
№**За детето грижи основно са полагали майка му и нейните родители.
По делото са допуснати и изслушани общо двама свидетели. В своето
изложение те съобщават факти по които в общи линии страните не спорят- за
това , че първоначално молителката и ответника са заживели заедно в
апартамент в гр.Варна , като след раждането на детето Ж. грижи за него са
полагали както майката , така и нейните родители , при които тя в
последствие след раздялата с ответника отишла да живее с детето , така и
майката на ответника – св.В.Не се спори и по факта , че в домът на
молителката , е имало всички необходими битови условия за отглеждането на
детето- обзаведена детска стая ,отопление, баня и тоалет.На детето бил
осигурен личен лекар.Помощ при отглеждането на детето оказвала и
родителите на Р..
Съдът кредитира показанията на свидетелите в частите, където се
установи съвпадение с останалия доказателствен материал по делото, като по
отношение на всички свидетели отчита и възможната тяхна заинтересованост
от изхода на делото предвид близката им родствени връзка с молителката и
ответника по делото.
По делото е представен социален доклад , изготвени от ДСП В д. В
същият е посочено, че между майката и детето има силна емоционална
връзка.Детето не поддържа контакт с баща си и с неговите родители.Майката
се грижи сама за отглеждането на детето.За правилното отглеждане на детето
Ж. Т. в гр.В д е осигурен дом , лично пространство, непрекъсната грижа и
внимание.Непосредствените грижи за него се полагат от майката , която е
осигурила добра социално – икономическа среда за развитие и от нейните
родители.Установява се , че майката изпълнява съвестно родителските си
функции.Задоволява психо –емоционалните и специфичните потребности на
2
детето.Съдът намира ,че упражняването на родителските права следва да
бъдат присъдени на майката. Това е така тъй като видно от събраните по
делото доказателства най -вече от социалният доклад от ДСП Вълчи дол
,който съда приема като един обективен и независим източник на информация
е ,че детето е силно привързано към майката, за него се полагат необходимите
грижи, живее в добри условия с наличието на всички електро уреди, има
санитарни възли.Подкрепящата среда също следва да се отбележи, подкрепа
от страна на нейните родители които са постоянно на разположение да
оказват помощ за отглеждане на детето.Съда споделя изцяло становището , че
следва за детето да се грижи майка му , а бащата да осигурява издръжка с
която да подпомага отглеждането на детето.Ако родителските права бъдат
предоставени на ответника Д. Н. детето ще трябва да бъде отделено от
средата си в която е свикнало да живее и ще се отглежда от родителите на
ответника.За съда основен приоритет е детето а не това, че отношенията на
родителите са се влошили в даден момент ,за което обаче не следва да страда
детето. Безспорно се установи по делото , че към настоящият момент детето
живее в добра среда , за него се полагат добри грижи от майката и от нейни
близки.Следва да се отбележи , че и детето чисто биологично и емоционално
е привързано повече към майка си.Бащата до настоящият момент не проявява
интерес към полагането на грижи към детето си и не поддържа контакт с него
и с майка му. Съобразявайки и със социалният доклад изготвен от ДСП-
гр.Вълчи дол майката има възможност да полага грижи и осигурява такива
грижи за детето и те спомагат за правилното израстване и развитие на детето
Изслушана от съда майката заявява , че желае да упражнява
родителските права.
Безспорно се установи в настоящото производството, че родителите на
детето не живеят заедно. Когато родителите са трайно разделени или не са в
законен брак и не живеят заедно /какъвто е настоящият случай/ с решението
си съдът определя при кой от родителите да живее детето и кой да упражнява
родителските права. При решаване на въпроса за предоставяне на
родителските права следва да се обсъдят съвкупност от обстоятелства, които
са от значение по делото като интересите на детето са основен и водещ
критерий при преценката на съда по този въпрос. В тази връзка
Постановление № 1 /12.11.1974 г. на Пленума на ВС като обобщава
съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права
развива подробни съображения относно обстоятелствата които следва да се
имат предвид от съда както при първоначалното определяне на мерките
3
относно упражняването на родителските права така и при искане за тяхното
изменение. Следва да се преценят родителските качества, интелектуални и
материални възможности на всеки от родителите, връзката им с детето,
възрастта и пола на детето.
Според съдът от доказателствата по делото, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се налага изводът, че родителските права следва да бъдат
предоставени на майката – Р. Ж. И..
По делото се установи, че след установяване на раздялата между
родителите, детето е останало да живее при майката в гр.Вълчи дол и няма
контакти с баща си.Причината за това е пълното неглижиране от страна на
бащата на грижите за детето си и нежеланието му да поддържа връзка с
детето си .
От съществено значение за решаване на въпроса за родителските права
са и жилищно-битовите и материални условия, с които страните разполагат,
защото те също са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на
тяхната дъщеря. Установи се от социалният доклад и от показанията на
свидетелите, че след раздялата на страните за детето Ж. се полагат адекватни
грижи, същото е добре обгрижвано, като в отглеждането на детето активно се
включва майката.При бащата детето няма добри условия за отглеждане ,
същият не разполага със собствено жилище. При това положение, се налага
изводът, че майката може да осигури добри битови условия за отглеждане на
детето и подходяща обкръжаваща среда.
Други важни критерии при изследване на въпроса за предоставяне на
родителските права са полът и възрастта на детето. Процесният случай касае
момченце на 1 година и настоящият състав счита, че майката е по-пригодна
от бащата да отглежда и възпитава дете в такава възраст и че то се нуждае от
непосредствени майчини грижи. Разбира се пола и възрастта не могат да
послужат като единствено основание въз основа на което да се реши спора,
но преценени с останалите критерии те имат съществено значение. В
настоящото производството не се установиха неморални качества на майката,
отрицателно поведение на същата спрямо детето в насока лошо възпитание,
непроявяване на интерес, наличието на които фактори да са пречка да й бъдат
предоставени родителските права.
Според съдът към настоящия момент състоянието на майката е такова, че
същата може пълноценно да упражнява родителските права и с оглед
възрастта на детето счита, че следва да предостави упражняването на
4
родителските права на майката. Според настоящият състав родителските
права следва да се упражняват от майката.
Съдът следва да определи режим на лични контакти между бащата и
детето и при определянето му взе предвид, че детето е живяло в дома на
майка си без бащата сравнително дълъг период от време, като същия не е бил
ограничаван в контактите си с него но не е показал никакъв интерес към
детето и отглеждането му.Поради това съдът намира, че следва да се
определи по – ограничен на лични контакти, а именно всяка първа и трета
седмица в неделя от 10.00 ч. до 15.00 ч. без преспиване в присъствието на
майката.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че съществено за родителя,
комуто не е предоставено упражняването на родителските права, е да
поддържа връзка с детето си, за да задоволява своето родителско чувство, да
изразява своята обич и привързаност към детето, да полага непосредствени
грижи за него и да участва във възпитанието му, като за това е необходимо и
съдействието и на другия родител. Режимът на лични отношения може да
бъде и с по- интензивен характер от определения от съда, но само при
възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между страните.
Съдът следва да се произнесе и по въпроса за издръжката на детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка и
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. При определяне размера на
дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с нуждите на издържания и
възможностите на издържащия да я осигурява. Съда при определяне на
издръжката е обвързан от чл. 142 ал.2 от СК, който определя минималния
размер на дължимата издръжка която към настоящия момент е 189 лева.
Детето е на 1 година, има нужда от храна ,дрехи и средства за консумативи.
От друга страна бащата не разполага със значителни трудови доходи/според
свидетелски показания работи инцидентно/ и според съда средствата
необходими за издръжка на детето за един месец са в размер на 600 лева,
като бащата следва да плаща 300 лв., а остатъка следва да се поеме от майката
която ще полага непосредствените грижи и ще получава и детските надбавки.
С оглед на изложеното съдът счита, че бащата – Д. Т. Н. следва да бъде
осъден да заплати месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата
на депозиране на иска -05.04.2023г. ведно със законната лихва за забава върху
всяка вноска с падеж пето число на месеца за който се дължи издръжка , до
настъпване на обстоятелства , водещи до нейното изменение или
5
прекратяване.
Бащата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху
определеният размер на издръжката в размер на 432.00 лева.
Искането за присъждане на разноски в полза на майката е неоснователно
и несъобразено с практиката на ВКС . В постановеното по реда на чл. 274, ал.
3, т. 2 ГПК Определение № 385 от 25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС,
ГК, I гр.отд.., е посочено че правилото за присъждане на разноски съобразно
изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК
пред първата инстанция. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила независимо от изхода на спора. Така също и
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение от 03.07. 2014 г. по гр.
дело № 953/2014 г. на ВКС, ІV гр.отд., Определение № 9 от 16.12.2014 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 7223/2014 г., III гр. отд. и постановеното по реда на чл.
274, ал. 3, т. 2 ГПК Определение № 456 от 2.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 422/2012 г., II гр. отд.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Ж. Д. Т., р. на *****в гр.В. , ЕГН ********** на майката Р. Ж. И., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Ж. Д. Т., р. на ***** в гр.В. , ЕГН
**********, при майката Р. Ж. И., ЕГН **********, на адрес в гр.В.д. , обл.В.
, ул. "А..С. " № **
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Д. Т. Н., ЕГН
********** с детето Ж. Д. Т., р. на ****в гр.В., ЕГН **********, както
следва: бащата може да се вижда с детето всяка първа и трета седмица от
месеца в неделя от 10.00 ч. до 15.00 ч. без преспиване в присъствието на
майката и в нейния дом.
ОСЪЖДА бащата Д. Т. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА месечна
издръжка в полза на детето Ж. Д. Т., р. на ***** в гр.В. , ЕГН **********,
6
чрез неговата майка и законен представител Р. Ж. И., ЕГН **********, в
размер на 300.00 лв. /триста лева/ месечно, с падеж 5-то число на месеца, за
който се дължи.
ОСЪЖДА Д. Т. Н., ЕГН ********** от гр.В., обл.В. , , ул.“Я. С.“ , бл.* ,
вх.* ет* ап** да заплати по сметка на РС Девня сумата от 432.00 лева
/четиристотин тридесет и два лева/ държавна такса върху определеният
размер на издръжката, както и държавна такса от 5,00 лева /пет лева/, ако за
принудителното събиране на същата съда издаде служебно изпълнителен
лист или пък бъде издаден изпълнителен лист за издръжката на детето, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски на Р. Ж. И., ЕГН
********** , като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7