Определение по адм. дело №493/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството по делото е образувано по жалба от В. В. К., Нотариус с район на действие - Пазарджишки районен съд, вписан в Регистъра на Нотариалната камара под № 781, чрез адв. Н. П., против мълчалив отказ на кмета на Община Батак по заявление, подадено чрез ССЕВ на 19.03.2025г. и получено на 20.03.2025г., с искане за издаване на удостоверение по чл. 55а от Закона за кадастъра имотния регистър (ЗКИР), заедно с извадка от регулационния план. Посочено е, че към нея са приложени квитанция за внесена държавна такса, адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие и претендира разноски. Жалбоподателят е депозирала молба, с която обосновава правния си интерес от подаване на заявление за издаване на удостоверение, не оспорва издаването му и претендира единствено сторените от нея разноски.

По делото е постъпило писмено становище от кмета на община Батак, с което възразява по допустимостта на подадената жалба. Претендира разноски.

Видно от данните по делото административното производство е започнало по заявление за издаване на удостоверение по чл. 55а ЗКИР, подадено от помощник-нотариус по заместване при нотариус В. К., чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на 19.03.2025 г. и получено в община Батак на 20.03.2025 г. Поради липса на произнасяне в предвидения срок на 28.04.2025 г. нотариус В. К., чрез адв. П., е депозирала процесната жалба в община Батак. На 15.04.2025 г. кметът на община Батак е извършил исканата административна услуга, като е издал исканото удостоверение. Заявителят е уведомена за последното на едва на 30.04.2025 г., а именно след подаване на сезиращата съда жалба.

Нормата на чл. 55а ЗКИР предвижда, че удостоверения за идентичност на недвижим имот се издават от общините, когато е необходимо освен данните от кадастралната карта да бъдат използвани и данните от карти и планове по чл. 41, ал. 1, т. 1, както и данни, които се съдържат в предходни кадастрални и регулационни планове. Исканото удостоверение за идентичност, по същество съставлява искане за извършване на административна услуга по § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията. Отказът на административния орган по такова искане по реда на § 8 ПЗР АПК представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 АПК и подлежи на съдебен контрол (в този смисъл е решение постановено по адм. дело № 6030/2023 г. по описа на Върховния административен съд).

Наличието на правен интерес на заявителя в качеството й на нотариус, се обосновава от чл. 19 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Последната разпоредба дава право на нотариуса на свободен достъп в съдебните и административните служби и може да прави справки по дела и преписки, както и да иска копия, преписи и документи и да получава сведения и удостоверения с предимство. Неоснователно се явява изложеното в становището на кмета, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес на това основание. Нотариусът е била лице, което е притежавало правен интерес да подаде заявление по реда на чл. 55а ЗКИР.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че по подаденото от оспорващата заявление за извършване на административна услуга е бил формиран мълчалив отказ, тъй като срокът за произнасянето му по искането е започнал да тече от 20.03.2025 г., и е изтекъл на 28.03.2025 г. В този 7-дневен срок по чл. 57, ал. 2 АПК, административният орган не е извършил исканата административна услуга. Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена в едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 АПК, започнал да тече от 10.08.2024 г., доколкото е депозирана в съда на 04.09.2024 г. След постъпването й обаче на 05.09.2024 г. с издаденото удостоверение съдът приема, че ответникът е предоставил исканата административна услуга.

С оглед установеното предоставяне на исканата административна услуга, за което обстоятелство заявителят е уведомена на 30.04.2025 г., а именно след подаване на жалбата до съда, е налице предпоставка за прекратяване на съдебното производство поради отпаднал правен интерес от оспорване. Формирания мълчалив отказ е оттеглен чрез издаване на съответното удостоверение. Към датата на жалбата е съществувал обжалвания акт - мълчалив отказ, като жалбата е била допустима, но към настоящия момент мълчаливия отказ е оттеглен и не съществува в правния мир. Наличието на предоставена административната услуга сочи на липса на мълчалив отказ и води до извод за отпаднал правен интерес от търсената защита с процесната жалба.

Предвид изложеното жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. Предвид изложеното насроченото за 29.09.2025 г. открито съдебно заседание няма да бъде проведено.

Спорният въпрос е дали в тази хипотеза на оспорващата се дължат направените от нея разноски по производството. Настоящият съдебен състав намира, че доколкото с поведението си, а именно – непроизнасяне в срок по подаденото от оспорващата заявление, при което е формиран мълчалив отказ – ответникът е дал повод за завеждане на делото, при което е станал причина за жалбоподателя да възникнат разноски във връзка с необходимостта от оспорване по съдебен ред, то същият дължи тяхното възстановяване. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. По аргумент от противното, когато ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, той следва да понесе направените от жалбоподателя разноски, каквато е настоящата хипотеза. Без значение за това са причините, поради които административният акт е съобщен със закъснение.

В случая от доказателствата по делото е установено, че общият размер на направените от оспорващия разноски за адвокатска защита и държавна такса възлиза на 1 050 лева (1 000 лв. адвокатско възнаграждение и платени 50 лв. държавна такса). Настоящият състав намира, че в съгласно т. 2б, б. а от Тарифа № 1 към закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието дължимата държавна такса за настоящото производство е в размер на 10 лв., а не 50 лв. При липса на своевременно направено искане от ответника за тяхното намаляване съдът не може да извършва преценка за тяхната прекомерност, дори и на основание решението на СЕС по дело С-438/22. Само при своевременно направено възражение за прекомерност се изследва този въпрос. А доколкото жалбата е постъпила чрез административния орган и в нея е направено искането за присъждане на разноски, като са представени и доказателства за техния размер, административният орган е бил запознат с това искане и е могъл да възрази срещу размера на адвокатското възнаграждение с изпращане на жалбата в съда, както и след това при подаването на отговор/становище по нея. Следва да се посочи също, че решението на СЕС според настоящия съдебен състав е основание за преценка размера на адвокатското възнаграждение само при наличие на своевременно направено възражение за прекомерност, каквото не е налице в настоящото производство. В тази смисъл е определение постановено по адм. д. № 2113/2025 г. по описа на ВАС, четвърто отделение.

С оглед обстоятелството, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно, с подаване на жалбата, към която са приложени доказателства за тяхното извършване. Видно от същите, оспорващата е внесла държавна такса от 50 лв., при дължими 10 лв. и е заплатила в брой, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]. Възражение за тяхната прекомерност не е направено от ответника. Предвид това в полза на жалбоподателя се дължат разноски в размер [рег. номер]. представляващи разноски по делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, Административен съд – Пазарджик

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. В. К., Нотариус с район на действие - Пазарджишки районен съд, вписан в Регистъра на Нотариалната камара под №781, чрез адв. Н. П., против мълчалив отказ на кмета на Община Батак.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 493/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.

ОСЪЖДА Община Батак да заплати на В. В. К., Нотариус с район на действие - Пазарджишки районен съд, вписан в Регистъра на Нотариалната камара под № 781 сума в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева.

Насроченото за 29.09.2025 г. открито съдебно заседание няма да бъде проведено.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в седемдневен срок от уведомяване на страните.

Препис от определението да се изпрати на страните, на основание чл. 138 АПК.