Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 19.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на четвърти
юли през две хиляди и осемнадесета година в състав :
Районен съдия :
Милена Томова
При
секретаря С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 480 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.220 ал.1, чл.222 ал.1 и чл.224 ал.1 от КТ.
В ***е постъпила искова молба от Д.И. М.К., от ***, чрез адв.Л.Т. ***
против ***/в несъстоятелност/, в която се твърди, че ищцата е работила при
ответника по трудово правоотношение на основание трудов договор от
22.04.2015г., заемайки длъжността „Ръководител на отдел в строителството”.
Твърди се, че със *** работодателят променил основното месечно брутно трудово
възнаграждение на 550лв. Твърди се също, че със ***работодателят прекратил
трудовото правоотношение, считано от 08.03.2017г. Излага се, че в издадената
заповед били посочени дължимите при прекратяване на договора обезщетения, както
следва: обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ в размер на
556,60лв.; обезщетение по чл.222 от КТ за прекратяване на трудовия договор
поради закриване на предприятието в размер на 556,60лв. и обезщетение за
неизползвани 43 дни платен годишен отпуск за 2015г., 2016г. и 2017г. в размер
на 1182,50лв. Сочи се, че тези обезщетения не били заплатени от работодателя.
Претендира се постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да
заплати в полза на ищцата сочените по-горе обезщетения.
Ответникът, на когото книжата са
връчени по реда на чл.50, ал.2 от ГПК не е депозирал писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
Установява се от представените
преписи на ***, ***, че ищцата е работила в ответното дружество по трудово
правоотношение, на длъжност “Сътрудник обслужване на клиенти”, за периода от 22.04.2014г.
до 08.03.2017г., когато трудовото правоотношение между тях било прекратено от
работодателя на основание чл.328, ал.1, т.1 от КТ, поради закриване на
предприятието.
По
иска с правно основание чл.220 ал.1 от КТ.
С разпоредбата на чл.220 ал.1 от КТ е предвидена възможност страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, да го прекрати и преди да изтече срока на предизвестието. В този случай обаче, тя дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестие. От представения препис на ***се установява, че трудовия договор между страните е бил прекратен на основание чл.328 ал.1 т.1 от КТ. При наличие основанията на тази законова разпоредба, работодателя може да прекрати трудовото правоотношение като отправи писмено предизвестие до работника, срока на което при безсрочен договор е 30 дни. Видно е от заповедта, че, трудовото правоотношение между страните е било прекратено от работодателя без предизвестие, поради което той дължи на работника обезщетение за неспазения срок на предизвестие. Видно е от същата заповед, че е отразено от работодателя дължимо в полза на работника обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 556,60лв. Не е налице спор между страните относно размера на това обезщетение. С оглед на това съдът счита, предявеният иск с правно основание чл.220 ал.1 от КТ се явява изцяло основателен и доказан в претендирания размер от 556,60лв. и следва да бъде уважен като такъв, респективно осъден ответника да заплати на ищцата тази сума.
По иска с правно основание чл.222 ал.1 от КТ.
Както се прие по-горе, трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.1 от КТ, поради закриване на предприятието. При уволнение на посоченото основание, работодателят дължи обезщетение на работника или служителя, съгласно разпоредбата на чл.222 ал.1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което лицето е останало без работа, но не за повече от 1 месец. Между страните не е налице спор, че след прекратяване на трудовото правоотношение, през месеца следващ уволнението, ищцата не е работила по трудово правоотношение, поради което и не е реализирала трудово възнаграждение. Не е налице спор също така относно размера на брутното й трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, което служи като база за определяне размера на това претендирано обезщетение – 556,60лв., като това е отразено и в заповедта на работодателя за прекратяване на трудовия договор. Не се твърди и не са ангажирани доказателства за плащането му. С оглед на това съдът счита, предявеният иск с правно основание чл.222 ал.1 от КТ също се явява изцяло основателен и доказан в претендирания размер от556,60лв. и следва да бъде уважен като такъв, респективно бъде осъден ответника да заплати на ищцата тази сума.
По иска с правно основание чл.224 ал.1 от КТ.
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ. От приложената заповед №13 от 06.03.2017г., с която е прекратено трудовото правоотношение между страните е видно, че ищцата е имала неизползувани 43 дни платен годишен отпуск, като работодателят сам е посочил размера на дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ – 1 182,50лв. Не са ангажирани доказателства за плащането му. Предвид така установеното съдът намира, че претенцията за заплащане на обезщетение на посоченото законово основание се явява изцяло основателна и като такава следва да бъде уважена.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на ПлРС държавна такса върху уважените искове в размер на 91,83лв.
Следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта на присъдените обезщетения, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ***- в несъстоятелност, *** със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от синдика М.Г.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на Д.И. М.К. с ЕГН **********,***, следните суми:
- сумата от 556,60лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие;
- сумата от 556,60 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ и
- сумата от 1182,50лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ***- в несъстоятелност, *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от синдика М.Г.Ш. да ЗАПЛАТИ по сметка на ***държавна такса върху уважените искове в размер на 91,83лв.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдените обезщетения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *** в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :