РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Благоевград, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Мария Сп. Чакърова
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210200055 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „АТИ-19” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Б*********, ул.”П*********, представлявано от З. З.-И.а- управител против
Наказателно постановление № 741668-F741665/01.12.2023 г., издадено от Началник отдел
"Оперативни дейности"- София, Дирекция, , Оперативни дейности" в ГД , Фискален
контрол", с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ (Наредбата), на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС му е наложена
"имуществена санкция" в размер на 500 лева.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, иска се да бъде
отменено, като се сочат процесуални нарушения, неправилно приложение на закона,
недоказаност на нарушението. Алтернативно се поддържа становище за приложение на
чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено,
излага доводи за липсата на съставомерно поведение, твърди процесуални нарушения,
изразява доводи за маловажен случай. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован се представлява от надлежно
упълномощен представител, който оспорва жалбата и поддържа атакуваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно, по същество се оспорва жалбата, иска се
НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, изложени са подробни
доводи, претендира се юрисконсултско възнаграждение .
Районна прокуратура-гр.Благоевград, редовно призовани не се не се представлява и не
1
изразява становище по съществото на делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 13.10.2023 г. в 12: 26 часа, инспекторите по приходите в ЦУ НАП София – Я. и С.,
извършили проверка в обект – шкембеджийница, стопанисван от дружеството-
жалбоподател, находящ се на адрес в гр. Благоевград, ул. „Марица" № 27, представляващ
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС . В издаден дневен отчет и фискален
бон № 0021324/13.10.2023 г. за покупка на клиент, чрез наличното и въведено в
експлоатация в обекта фискално устройство модел DATECS DP15 с ИН на ФУ DT3988727 и
ИН на ФП 02843273, било установено че, дружеството е регистрирало и отчело продажбата
на "хляб" в данъчна група "Б"- за стоки продажбата, на които се облагат с 20% данък върху
добавената стойност, вместо в група „Г” за стоки и услуги, продажбата, на които се облага с
9% ДДС . За извършената проверка и констатациите от нея св. Я. съставил Протокол за
извършена проверка № 0133328/13.10.2023 г. Протоколът бил съставен в присъствие на
управителя на дружеството, като в същия било указано управителя или представител да се
яви на 24.10.2023г. по седалище на наказващия орган за съставяне на АУАН. На 27.10.2023г.
в сградата на НАП се явила управителката на жалбоподателя, като в нейно присъствие и в
присъствието на св.И. и И., св.Я. съставила срещу дружеството – жалбоподател
АУАН№F741665, в който констатираното било квалифицирано, като нарушение на по чл.
27, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин. АУАН бил предявен и връчен на управителката, като същата не отразила
възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок .
Въз основа на Акта за установяване на административно нарушение Началник отдел
"Оперативни дейности"- София, Дирекция, , Оперативни дейности" в ГД , Фискален
контрол", издал атакуваното Наказателно постановление № 741668-F741665/01.12.2023 г., с
което на жалбоподателя за нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин на МФ (Наредбата), на основание чл. 185, ал.
2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС му е наложена "имуществена санкция" в размер
на 500 лева. Наказателното постановление било връчено на управителя на 20.12.2023 г.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Я., С., И. и И.. Тези
свидетели чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното постановление
фактическа обстановка. Конкретно св.Я. и С. чрез показанията си установяват извършената
проверка, установеното в хода на същата и процедурата по съставяне на АУАН.Относно
спазване на процесуалните изисквания при ангажиране на отговорност данни се съдържат и
в показанията на свидетелите И. и И., присъствали при съставяне на АУАН.
От страна на процесуалния представител на наказващия орган е представена
справка, относно констатирани други нарушения на дружеството – жалбоподател.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва и от анализа на събраните по
2
делото писмени доказателства, а именно АУАН № F 741665., протокол за извършена
проверка , опис на парите в касата, дневен отчет, декларация от управителя, фискален
бон, справка за нарушения, както и останалите приложени по делото.
При направения анализ и оценка на показанията на свидетелите съдът не отчете
вътрешно противоречие, непоследователност, заинтересованост или преднамерено излагане
на изопачени факти. Свидетелите с достатъчна конкретика описват обстоятелствата около
извършената проверка в обекта, като с показанията си потвърждават резултатите от нея,
касаещи нерегистриране на артикул „хляб” в неправилната данъчна група, дейността и
характера на проверявания обект. Техните показания досежно посочените факти в пълна
степен кореспондират и на приобщените по делото писмени доказателства, поради което
съдът им дава вяра като подкрепящи фактическите констатации, отразени в Акта за
установяване на административно нарушение.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице и в
законоустановения 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление. Разгледана
по същество, същата е неоснователна по следните съображения.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това
процедура и от компетентен орган /видно от Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на
Изп.директора на НАП/. Както в акта, така и в НП е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са
посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи. Наличието на
тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на
чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН. При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в
съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е
съставен от св.Я., инспектор по приходите, която дава пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на
свидетелите С., И. и И.. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал
АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава
правото на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт
е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което
неоснователно се явява възражението в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.1
от ЗАНН административнонаказателното производство започва със съставянето на АУАН,
който в случая е съставен в присъствието на законният представител на дружеството. Актът
му е бил предявен да се запознае със съдържанието му и да го подпише на същата дата, като
му е била осигурена възможност да направи писмени възражения, поради което според
настоящата инстанция не са налице нарушения на процесуалните й права в рамките на
административното производство, които да обуславят отмяна на обжалвания санкционен
акт. При съставяне на АУАН и НП, деянието е описано с всички негови съставомерни
признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН
и НП правна квалификация по чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
3
извършват продажби чрез електронен магазин на МФ. Предвид изложеното настоящия
състав намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, а посочените от жалбоподателя не са такива, които да са довели
до ограничаване на правото на защита.
Според съдебния състав в настоящия случай е неприложима и разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, вменяваща в компетентността на административнонаказващия орган и съда, при
наличие на материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да не
наложи административно наказание. Съдът не констатира обстоятелства, които да сочат на
такава незначителна обществена опасност на деянието, която да го отличава от
обикновените случаи на нарушения от същия вид, Наложената на дружеството имуществена
санкция по чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС може да е първа за дружеството, но сам по себе си
този факт не е основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност.
Видно от представените по делото доказателства /справка за нарушение/ това нарушение не
е изолиран случай, като преди датата на констатираното му жалбоподателят е санкциониран
и за други нарушения на данъчното законодателство, а от показанията на свидетелите се
установява и че към датата на проверката са констатирани и други нарушения. Във връзка с
наведените доводи, че това е грешка на обслужващата касовите апарати фирма, е
неотносимо за прилагане на чл. 28 ЗАНН – видно е от фискалния бон по делото, че отразява
данъчната група, по която е отчетена съответната продажба, т. е. е било видимо за
търговеца, че отчита продажби от група "Г" в данъчна група "Б". В тази връзка не може да се
твърди обосновано добросъвестност на търговеца при изпълнение на задълженията към
държавата. Взаимоотношенията между дружеството и обслужващата касовите апарати
фирма са договорни и претенциите за лошо изпълнение на произтичащите от договора за
абонаментно сервизно обслужване задължения следва да бъдат отправени към
обслужващата фирма.. Случаят е обичаен и не може да бъде квалифициран като маловажен
по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗАНН.
От друга страна за значимостта на охраняваните обществени отношения показателни са и
размерите на предвидените санкции.
По тези съображения разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима в настоящото
производство.
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя е осъществил от обективна
страна вмененото му нарушение.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да отчита
извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от съответното устройство. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, министърът на финансите
издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки от
фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба №
Н18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства. Съгласно чл. 27, ал. 1 на същата Наредба, лицата по чл. 3, с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират
4
всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група
"А" – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се
начислява ДДС; 2. група "Б" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 %
данък върху добавената стойност; 3. група "В" – за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" – за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
Съгласно § 15д, ал. 1 от ПЗР на ЗДДС ставката на данъка по чл. 66а от закона, която е 9 %,
се прилага до 31 декември 2023 г. за доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които
се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в
доставка на храна за вкъщи.
В случая, дружеството жалбоподател е извършвало по занятие ресторантьорски услуги-
шкембеджийница. Същото има фискален апарат, чрез който инкасира продажбите, които
извършва при предоставянето на стоките и услугите. Установено е посредством фискален
бон, че регистрираната продажба във ФУ е отразена в група "В", вместо в група "Г", С това
от обективна страна, действително дружеството е допуснало нарушение по чл. 27, ал. 1 от
"Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ . В подкрепа на това са показанията на разпитаните
по делото свидетели, както и събраните писмени доказателства.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в
качеството му на ЕООД при условията на чл. 83, ал.1 от ЗАНН - за неизпълнение на
задължение към държавата или общината при осъществяване на дейността му, като тази
отговорност е обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим
елемент на деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на
обсъждане.
След като правилно е приел, че е извършено нарушение по чл. 27, ал. 1 от "Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ, административнонаказващият орган законосъобразно е наложил на
жалбоподателя административно наказание съгласно санкционната разпоредба на чл. 185,
ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС. Посоченото нарушение попада в приложното поле на
санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, след като изр. 1 определя като наказуеми и
нарушения на нормативни актове по прилагането на закона – Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
В тази връзка, наказуемостта на неизпълненото от жалбоподателя задължение по чл. 27, ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. по посочения текст на закона в наказателното
постановление не е неправилно опредЕ. и позоваването на чл. 185, ал. 2 ЗДДС не съставлява
прилагане на погрешна санкционна правна норма. Наказващия орган правилно е приложил
закона и при определяне размерът на имуществената санкция – в минималния за
юридически лица по изр. 2 на чл.185, ал.2 от ЗДДС /в приложимата редакция/ размер.
Поради което и съдът намира, че наложената санкция е правилно опредЕ. и
индивидуализирана. При определяне на наказанието е съобразена и разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН, като при индивидуализацията му са взети предвид степента на обществена опасност
на деянието и дееца и като е определил минималния размер на имуществената санкция от
500 лв. по чл. 185, ал. 1 ЗДДС, с оглед препращането в изр. 2 на чл. 185, ал. 2 ЗДДС е
постановил законосъобразен акт.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че дружеството-жалбоподател е извършило
вмененото му нарушение и правилно е ангажирана отговорността му, а атакуваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
5
потвърдено.
По отношение направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
участие в делото съдът счита същото за основателно. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. С
оглед изхода на делото следва на ТД на НАП да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/.Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството по делото продължи в
две съдебни заседания, с разпит на четирима свидетели, като фактическата и правна
сложност не е значителна, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на
минимума, а именно 80 /осемдесет лева./
По отношение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, с оглед изхода на
спора, същото се явява неоснователно, поради което следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 741668-F741665/01.12.2023 г., издадено от
Началник отдел "Оперативни дейности"- София, Дирекция, , Оперативни дейности" в ГД ,
Фискален контрол", с което на „А*******, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр.Б********, ул.”П* Д******, представлявано от Зорница Зъкова-И.а-
управител за нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин на МФ (Наредбата), на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр.
с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „А*******, със седалище и адрес на управление гр.Б**********,
ул.”П**********, представлявано от Зорница Зъкова-И.а- управител да заплати на ТД
НАП-София сума в размер 80 лева (осемдесет лева), представляваща направени в хода на
съдебното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Благоевград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6