Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 14.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав в открито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 618/2019 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „…….“ ЕАД, чрез адв. В.Г. от САК, срещу Ч.Д.К.
кумулативно обективно съединени искове: 1) иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 86,66лв., представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от
15.02.2017г. до 14.06.2017г., ведно със законната лихва върху вземането от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 17.01.2019г., до
окончателното изплащане на вземането; 2) осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 190,26 лв.,
представляваща неизплатени лизингови вноски на основание Договор за лизинг от
02.08.2016г. за устройство SAMSUNG J5 Black за периода от м.06.2017г. до
м.07.2018г. Претендират се и направените в заповедното и исковото производство
разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника са възникнали облигационни
правоотношения по силата на Договор за мобилни услуги от 02.08.2016г..
Поддържа, че ответникът не е изпълнил своите задължения за използвани мобилни
услуги. Твърди, че ответникът не е изпълнил и своите задължения за заплащане на
дължимите лизингови вноски по договор за лизинг, поради което останалите
лизингови вноски са обявени за предсрочно изискуеми.
Ответникът, чрез назначения особен представител, в срока по чл. 131 ГПК
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове.
Твърди, че вземанията са погасени по давност.
С определение от 15.01.2020г. на основание чл. 415, ал. 5 ГПК е
обезсилена заповед за изпълнение №14/22.01.2019г., издадена по ч.гр.д№46/2019г.
по описа на РС- Ихтиман в частта за
сумата от 42,73лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2017г.
до 07.01.2019г., както и за сумата над 86,66лв. до 276,92лв., представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги. Определението е влязло в сила.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл. 422 ГПК е подаден в
законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен
интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК ответникът- длъжник е възразил срещу заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, респ. заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По иска с правно основание
чл 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД за заплащане далекосъобщителни услуги:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по иска
за заплащане потребени услуги се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение между страните по делото по процесните Договори със съответното съдържание, вкл. уговорките за цена и срок на
издължаването ѝ; 2) съответствието на клаузите на договора с правилата на
добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните, както
и че същите не са във вреда на потребителя; 3) потребените далекосъобщителни
услуги и стойността им. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца.
В тежест на ответника е при установяването на горните факти да докаже
положителния факт на плащане.
От Договор за мобилни услуги от 02.08.2016г., сключен между страните се
установява, че между тях е съществувало облигационно отношение. Договорът е
подписан от ответника в качеството на потребител.
От отбелязване след положения от
ответника подпис в договора се установява, че същият е получил възможност да се
запознае с приложимите Общите условия на оператора.
Така уговорените клаузи, касаещи
предоставянето на мобилни услуги съдът намира, че съответстват на с правилата
на добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните,
както и че същите не са във вреда на потребителя.
Съгласно чл. 26 от Общите
условия, неразделна част от договора, при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя. Срокът за плащане по
фактурата е уговорен в чл. 27 от ОУ и той е този, указан във фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
За процесните суми са издадени:
фактура №**********/15.03.2017г. за отчетен период 15.02.2017г. до 14.03.2017г.
за сумата от 21,98лв.; фактура №**********/15.04.2017г. за отчетен период 15.03.2017г.
до 14.04.2017г. за сумата от 31,24лв.; фактура №**********/15.05.2017г. за
отчетен период 15.04.2017г. до 14.05.2017г. за сумата от -7,33лв.; фактура №**********/15.06.2017г. за отчетен период
15.05.2017г. до 14.06.2017г. за сумата от -0лв.
В представените писмени доказателства са описани подробно потребените услуги.
От заключението на вещото лице
по допуснатата и приета по делото ССЕ се установява, че стойността на
незаплатените далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода
от 15.02.2017г. до 14.06.2017г. е в размер на 45,89лв., като вещото лице в
съдебно заседание уточнява, че разликата с претендираната сума от 86,66лв. идва
от това, че в представените по делото фактури освен мобилните услуги са
включени и лизинговите вноски.
Не се доказа от ответника, при
разпределена за него доказателствена тежест с доклада по делото, да е изпълнил
процесното задължение.
Следователно искът следва да
бъде уважен за сумата от 45,89лв., ведно със законната лихва върху вземането от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 17.01.2019г., до
окончателното изплащане на вземането, като за разликата до пълния предявен
размер от 86,66лв. следва да бъде отхвърлен.
По осъдителния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лизингови вноски:
Възникването на спорното право по иска за заплащане на лизингови вноски
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действителен Договор за лизинг, 2) точното изпълнение
на задълженията на лизингодателя; 3) настъпване на предвидената в Договора
предсрочна изискуемост на незаплатените лизингови вноски. Тези обстоятелства
следва да бъдат установени от ищеца. В тежест на ответника е при установяването
на горните факти да докаже положителния факт на плащане.
Договорът за лизинг представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне изискуемостта на задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия договор.
Основното задължение на лизингодателя е да предаде лизингованата вещ на лизингополучателя, да му предостави свободното ползване на обекта на лизинга в рамките на уговорения срок и да прехвърли правото на собственост върху вещта, предмет на договора, а за лизингополучателят се пораждат следните правни задължения: да заплати уговореното лизингово възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно обичайното или уговореното предназначение, да заплаща всички разходи, свързани с ползването и поддържането на вещта, като и да я върне след изтичане на уговорения срок на ползване, в случай че не упражни своето право да придобие правото на собственост върху нея.
От Договор за лизинг от 02.08.2016г., подписан от страните по делото, се установява, че лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване устройство Samsung Galaxy J5 Black, а лизингополучателят се е задължил да заплати лизингова цена в размер на общо 312,57лв., платима на 23 лизингови вноски по 13,59лв. Посочено е, че неразделна част от договора са Общите условия и Запис на заповед за 100% от цената на договора.
От чл. 4 на Договора се
установява, че с подписването му лизингополучателят декларира, че устройството
му е предадено от лизингодателя. Следователно се установява и точното
изпълнение на задълженията на лизингополучателя.
В чл. 6 на Договора за лизинг е посочено, че неразделна част от договора са Общите условия на договора за лизинг на устройство.
В чл.12 от Общите условия на договорите за лизинг е регламентирано правото на лизингодателя да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг като дължими и платими, в случай на неизпълнение на задължението за плащане от страна на Лизингополучателя. Упражняването на правото на кредитора да обяви цялото (или частично) вземане за предсрочно изискуемо, изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай че не е достигнало – кредиторът следва да установи, че е положил усилия за откриването на длъжника (В този смисъл Решение №176/31.10.2017 по дело №2299/2016 на ВКС, ТК, II т.о. и Решение №40/17.06.2015г. по т.д.№601/2014г. на ВКС, І т.о).
С определението по чл. 140 ГПК
съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи настъпване на
предвидената в договора предсрочна изискуемост.
В Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ.
В Общите условия е посочено, че лизинговите вноски
стават предсрочно изискуеми при прекратяване на договора.
Според практиката на ВКС фингирането на недоставено
или само на изпратено съобщение като получено цели защитата срещу
недобросъвестно поведение на получаващата страна в случай, че същата се укрива
или отказва да получава съобщения. При липса на ясно разписани в договора
правила относно предпоставките, при които кредиторът може да счита, че опитът
му за връчване представлява полагане на дължимата грижа и при липса на изрично
обвързване на неуспешния опит за връчване с конкретни последици за получаващата
страна, се приема, че договорната клауза не предвижда фингирано връчване на
съобщения (Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 208/09.02.2018 г. по т.д. № 394/2017 г. на ВКС, I т.о., Решение №
180/23.11.2016 г. по т.д. № 2400/2015 г. на ВКС, I т.о.).
С оглед гореизложеното ответникът не е бил надлежно
уведомен за предсрочната изискуемост.
Поради това искът следва да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, като преценката на съда за основателността на иска
следва да бъде към датата на приключване на съдебното дирене, а не в деня на
предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК.
В конкретния случай към датата на приключване на
съдебното дирене в настоящото производство е настъпил падежът на всички лизингови вноски съгласно
погасителния план (част от договора за лизинг), поради което съдът следва
да съобрази и този настъпил в хода на процеса факт с правно значение, съгласно
чл. 235, ал. 3 ГПК.
От заключението на вещото лице
по допуснатата и приета по делото ССЕ се установява, че стойността на дължимите
лизингови вноски е в размер на 190,26
лв..
Не се доказа от ответникът, при
разпределена за него доказателствена тежест с доклада по делото, да е изпълнил
процесното задължение.
Следователно искът следва да бъде уважен изцяло за сумата от 190,26 лв..
По възражението за погасителна
давност:
Правото на ответника да направи
възражение за погасяване по давност на вземането – предмет на иска, се
преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Ако длъжникът в заповедното производство и ответник по установителния иск
по чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК се е позовал изрично на
погасяване на вземането по давност във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК и
това възражение е приобщено към исковото производство, то съдът следва да се
произнесе относно давността, дори и ответникът да не е подал писмен отговор на
исковата молба по чл. 131, ал. 2 ГПК (В този смисъл Решение №177/26.11.2010г.
по т. дело № 46
по описа за 2010г. на ВКС и Решение №
111/08.10.2010г. по т. дело № 1068/2009г. на ВКС).
В настоящия случай с отговора на
исковата молба своевременно е направено възражение за погасителна давност.
Претендираните вземания
представляват незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски, като е приложима
нормата на чл. 111, б.„в” от ЗЗД, тъй като се касае за периодични плащания. За
да се приеме, че едно плащане е периодично, следва да се установи, че се касае
до изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви (ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. по
описа на ОСГК на ВКС). Плащанията за далекосъобщителни услуги и лизингови
вноски притежават всички изброените белези. В случая, съобразно издадените
фактури от ищеца, периодът за плащане на далекосъобщителни услуги е с начален
момент 15.02.2017г., а този за лизингови вноски е с начален момент м.06.2017г. .
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по отношение на
далекосъобщителните услуги е подадено от ищцовото дружество на 21.01.2019г., а
осъдителният иск касаещ лизинговите вноски е предявен на 17.06.2019г.. Тоест,
предвиденият в нормата на чл. 111 от ЗЗД тригодишен давностен срок не е
изтекъл. Ето защо възражението на ответника се явява неоснователно по отношение
на претенциите за далекосъобщителни услуги и лизингови вноски.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта ѝ относно разноските отпада.
На ищецът следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените от него в настоящото производство разноски в размер на 601,21 лева (63,96 лв. държавна такса, 153,50 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 255,83лв. възнаграждение за особен представител, 127,92лв. възнаграждение за вещо лице), както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 174,82 лева (21,32 лв. държавна такса и 153,50 лв. заплатено адвокатско възнаграждение).
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иск с правно чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД по
отношение на Ч.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, че „…."
ЕАД, ЕИК …., с адрес: гр. С.е носител на право на парично вземане в размер на
сумата от 45,89лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер
№********* за периода от 15.02.2017г. до 14.06.2017г., ведно със законната
лихва върху вземането от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 17.01.2019г., до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 45,89лв. до пълния предявен размер
от 86,66лв..
ОСЪЖДА по иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД Ч.Д.К., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „Т., с адрес: гр. С.сумата от 190,26 лв., представляваща неизплатени лизингови вноски на
основание Договор за лизинг от 02.08.2016г. за устройство SAMSUNG J5 Black за
периода от м.06.2017г. до м.07.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ч.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Т., с адрес: гр. С., сумата от 601,21 лева представляваща разноски по делото, както и разноски в заповедното производство в размер на 174,82 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: