О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Пенева
въззивно гражданско
дело № 2271 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 33579/16.11.2018 г., подадена от адв. З. Паскалиев – пълномощник на Б.З.З., действащ със съгласието на своята Р.Ц.З.
, в която е обективирано искане за допълване в частта за разноските на Решение
№ 1856/08.11.2018 г. по настоящото дело. Претендира се присъждане на разноски в
полза на молителя, съобразно представения списък пред въззивна инстанция, на
основание член 38 от Закона за адвокатурата.
В срока по член 248, алинея 2 от ГПК, насрещната страна З.Д.З. не изразява становище по молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по член 248, алинея 1 от ГПК, изхожда от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Варненски окръжен съд е
образувано по въззивна жалба на З.Д.З. против решение №
3583 от 31.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 95 по описа за 2018 г. на Районен
съд – Варна, ХL състав, с което е изменен на основание член
150 във връзка с член 143 от СК размерът на определената с решение по гр.д.№
12269/2009 г. по описа на ВРС издръжка, дължима от въззивника на детето му Б.З.З., действащ
със съгласието на своята майка и
законен представител Р.Ц.З., като е увеличен от 200
лева на 400 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда /03.01.2018 г./ до настъпване на законно основание за нейното изменение
или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане на задълженията; както и е осъден въззивника на основание член 78,
алинея 1 от ГПК във
връзка с член 38, алинея 2 от ЗА да
заплати на адвокат
З.Д. Паскалиев сумата от 200 лева, представляваща разноски по делото за
адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от иска, и на основание член 78,
алинея 6 от ГПК във връзка с член 1 от
ТДТССГПК да
заплати в полза на държавата и бюджета на съдебната власт по сметката на ВРС сумата от 288 лева,
представляваща дължимата по делото
държавна такса за уважения иск за издръжка.
С Решение № 1856/08.11.2018
г. е потвърден изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
При постановяване на решението си, ВОС не се е
произнесъл относно сторените в производството разноски.
Съобразно разпоредбата на член 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за
разноски. Съгласно разпоредбата на член 38 от ЗАдв при оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на основание член 38 ЗАдв в исково производство
насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са налице основания
по член 78 ГПК за ангажиране отговорността й за разноски.
Искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на член 38 от ЗАдв в полза на
процесуалния представител на въззиваемия е направено своевременно от
въззиваемия, чрез адв. Паскалиев, с подадена молба вх. № 31175/29.10.2018 г. Съгласно
задължителните постановки в т. 1 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В хипотезите на член 38
ЗА съдът може да определи
и присъди служебно адвокатско възнаграждение, но при доказана безплатна
адвокатска помощ, за наличие на предпоставките за която е формирана и практика
на ВКС - решение № 97 от 06.07.2009 год., по т.д.№ 745/2008 год. на ІІ т.о.
По делото липсва договор за правна защита и
съдействие, или други писмени доказателства, установяващи, че помощта се оказва
безплатно при условията на член 38
ЗАдв., поради което не
може да възникне правото на адвоката на възнаграждение в тази хипотеза.
По изложените съображения, молбата за допълване на Решение № 1856/08.11.2018 г. в частта за разноските
е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
С изложените мотиви, на основание член 248, алинея
3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
с вх. № 33579/16.11.2018 г., подадена от адв. З. Паскалиев – пълномощник на Б.З.З., действащ със съгласието на своята Р.Ц.З.
, в която е обективирано искане за допълване в частта за разноските на Решение
№ 1856/08.11.2018 г., постановено по в. гр. дело № 2271/2018 г. по описа на ВОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.