РЕШЕНИЕ
гр. София, 23 Май 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на единадесети
май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 19123 описа за 2014 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД.
Ищецът Д. ЕАД твърди, че е
собственик на поземлен имот с идентификатор 02659.2201.446, находящ се в гр.Б.,
кв.********“. Част от имота била заградена с масивна имота с дължина 147 метра,
за изграждането на която било издадено разрешение за строеж на ограда №
8/22.4.1997 год. на СО район Б. и разрешение за строеж № 117/10.12.1998 год. на
СО район Б.. Твърди, че от започнали през 2014 год. строително ремонтни работи
по уличната инфраструктура на гр.Б.,
масивната ограда пропаднала и се напукала, което довело до конструктивни
деформации, заплашващи падането на оградата. До този резултат се стигнало след
като непосредствено до оградата започнала корекция и изграждане на нов път с 16
тонов вибро-валяк и от движението на тежкотоварни автомобили в района. Ремонтните
работи се извършвали от наето от **** дружество – М.Б.ДЗЗД и не били съобразени
с техническите изисквания и правила за ремонт. Ищецът подал жалба до СО район Б. и била свикана
комисия, която извършила оглед и съставила Констативен протокол №
7000-34/20.2.2014 год., в който било констатирано, че отделните сегменти на
оградата били наклонени един спрямо друг, о помежду им се образували фуги от 1
см до 3 см. Въпреки тези констатации, СО не предприела действия по
възстановяване на щетите. Ето защо ищецът предявява частичен иск за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 000 лева, от общо
100 000 лева, представляващи сумата, която била необходима за
възстановяване на 114 метра от оградата, заедно със законната лихва от датата
на съставяне на констативния протокол – 20/2/2014 год. до окончателното
изплащане на обезщетението. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът **** оспорва предявения иск. Не било ясно
от какво са се получили фугите в оградата. Такива фуги можело да се получат и
от неспазване на конструктивната документация при изработването на оградата.
Липсвало противоправно поведение на служители на ****, от което да са
произлезли твърдените щети. По образуваната пред общината преписка, не били
представени документи за законност на оградата. Искането е да се отхвърли
предявеният иск, като на ответника се присъдят разноски.
От фактическа
страна, съдът установи следното:
С разрешение за строеж № 7/22.4.1997
год., издадено от главния архитект на СО район Б., на Д.**ЕООД е разрешено построяването на
ограда в имот пл. № 446, к.л. А-1-10-Г и В-1-10-Е по плана на кв.****, по
имотните граници.
С разрешение за строеж №
117/10.12.1998 год., издадено от главния архитект на район Б., на Д.**е
разрешено построяването на масивна ограда по одобрен проект в парцел І от кв.33
по плана на гр.Б., кв.****.
**** е възложила на М.Б.ДЗЗД
изпълнение на обществена поръчка с предмет „изграждане на инженерна
инфраструктура на ВиК мрежата на гр.Б. и околните квартали, сред които и **** с
договор № РД-56-59 от 26/8/2013 год., като срокът за изпълнение на строително
ремонтните работи е 350 дни.
На 14/2/2014 год. Д.**ЕАД е подало
жалба до кмета на СО район Б., регистрирана под № БИИ 700034, в която е поискал
спешна намеса за спиране и предотвратяване на по-големи щети по оградата в
имота, находящ се в кв.****, които щети били причинени от използване на тежък
вибрационен валяк и от интензивен трафик на тежкотоварни автомобили.
С констативен протокол № 7000-34 от
20/2/2014 год. комисия на СО район Б. е извършила проверка на оградата в
процесния имот и е констатирала, че отделните участъци (сегменти) от оградата
не са свързани по между си и са наклонени един спрямо друг в горната си част,
както и че между отделните сегменти има фуги с широчина 1.0-3.0 см.
С констативен протокол № 2400-63 от
15/7/2014 год. комисия на СО район Б. е констатирала, че представител на Д.**ЕАД
се е явил на заседание на комисията по чл.196 ал.1 от ЗУТ и е поискал срок за
представяне на допълнителни документи във връзка с подадената жалба. Комисията
констатирала, че предоставения 14 дневен срок за представяне на документи не е
спазен и не са представени техническа експертиза, сертификат на материалите,
изчисления и др. Възможност за представяне на такива документи е била поискана
от представител на Д.**ЕАД, което е отразено в Протокол № 1 от 20/6/2014 год.
на комисия, назначена от Директора на
Дирекция Общински строителен контрол на ****.
На 18/7/2014
год. работна група към ДНСК е направила проверка на образуваната в СО район Б.
преписка , касаеща строежа на масивната ограда в процесния имот и е извършила
проверка на място, като е констатирала наличие на вертикални пукнатини в
мазилката по оградата, вертикално отклонение на равнината на оградата на
отделните сегменти, наклонени един спрямо друг сегменти.Проверката е била
възложена на ДНСК с Постановление на прокурор от СРП по пр.пр. № 8360/2014 год.
С писмо изх. № АГ 2400-63 от
10/12/2014 год., получено от Д.**ЕАД на 13/12/2014 год., дружеството е
уведомено от кмета на район Б., че комисията по чл.196 ал.1 от ЗУТ е
констатирала, че появилите се пукнатини и вертикални отклонения на оградата не
са следствие преминаването на тежка механизация по ул.“****“, кв.****.
Предписано е и предприемане на действия по укрепване и заздравяване на
оградата.
Вещото лице по първоначалната
съдебно-техническа експертиза дава следното заключение: процесната ограда е
предвидено да е изпълнена монолитно, като в хоризонтално положение не било
предвидено горният ръб на оградата да се променя. На място вещото лице
констатирало, че оградата е изпълнена от няколко сегмента, с промяна в стъпката
на основите. Оградата била изпълнена на части, като ВП1 колоната по проекта
била удължена до горния пояс на П1. Пукнатините, които вещото лице е
констатирало се наблюдавали на местата с промяна на стъпката на основите.
Нарушаването на оградата било в зоната на двата сегмента. Компрометирането на
оградата се получило от отделянето на горния ръб на полетата на оградата едно
спрямо друго и промяната във вертикалната ос на части от оградата. Така
отделните сегменти се отделили едно от друго и довели до нарушаване на целостта
на оградата. Според вещото лице няма директна връзка между разрушаването на
оградата и преминаването на тежкотоварна техника покрай нея, тъй като идентични
деформации се появили и на разстояние повече от 12 метра от зоната на
натоварване. Вещото лице не изключва обаче един от факторите за започване на
деградивните процеси да са извършваните строителни дейности. Основна
предпоставка за деформациите обаче било оголването на сегментите на оградата в
основата им. За да се възстанови оградата следвало да бъде направено
конструктивно становище, което струвало около 300 лева и да се изпълни
укрепване от стоманобетон, което струвало по 660 лева на пано. Оградата била
монолитно изпълнена, без да е ясно дали има армировка Според вещото лице
проектираната дълбочина на оградата и препоръчаната армировка били достатъчни.
Изпълнен бил долен хоризонтален пояс, но в него също се наблюдавали пукнатини.
Вещото лице е констатирало изпълнение на надлъжен стоманобетонен пояс – долен и
горен, но не може да заяви дали е изпълнена армировката и дали, ако такава е
изпълнена, отговаря на проектираната. Изпълнени били и стоманобетоновите
колони, но по проект оградата трябвало да бъде монолитна и цялостна, а същата
била изпълнена на сегменти. Отливката на бетона на счупените места показвала,
че нямало пояс. По проект не били предвидени и дилатационни фуги. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че пукнатините се появили в зоната на
сегментите. Оградата можело да бъде укрепена и възстановена. Вещото лице
уточнява, че вибрационните вълни можело да окажат въздействие върху оградата. В
случая обаче оградата била наклонена под прав ъгъл спрямо оста на пътя, но
имало и успоредно наклоняване. Според вещото лице няма как вибрационните вълни
да предизвикат падане напред на оградата. Увредите по деформираните сегменти
показвали, че повредата не е от вибрациите.
Вещото лице по втората съдебно
техническа експертиза дава следното заключение: процесната ограда била
изпълнена от стоманобетонни рамки с дебелина 25 см, с пълнеж от тухлена зидария
с дебелина 12 см в зоната на свода. В горната част рамките били свързани с
хоризонтален стоманобетонен пояс; отделните стоманобетонни рамки от 5 броя или
5 броя съставлявали отделни секции (сегменти) с дължина 15-18 метра от дългата
страна на оградата, откъм улица „****“ и били изградени на фуга. В
перпендикулярна посока на улицата по страничната западна граница било изпълнена
същата ограда, при която отделните сегменти били с 2 или 3 броя свода.
Дължината на оградата била 114 метра, а височината над кота терен между 2.70 –
2.90 метра. Вещото лице е констатирало наличие на вертикални напуквания на
мазилката между отделните секции на оградата в зоната на температурните фуги;
отмествания от вертикалната ос на отделните секции в местата на вертикалните
фуги, най-голямото от които било на разстояние 21 метра от пътя по страничната
западна граница. Според вещото лице деформациите касаят цялата ограда, като
вещото лице ги квалифицира като конструктивни промени. Фактът, че най-големите
отмествания са констатирани по западната граница на имота, отдалечена от
улицата, по мнение на вещото лице говори, че не е възможно те да се дължат на
преминаването на тежкотоварна техника. Оградата била проектирана като много
дълъг линеен фрагмент, без обаче да са ангажирани доказателства за това как е
предвидено пространственото й укрепване в цялост. При оглед на оградата не
можело да се установи дали основите на оградата са армирани и дали армировката
съответства на посочената в конструктивния чертеж. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че фундирането на оградата на 80 см не може да подсигури толкова
дълга, висока и тежка ограда – следвало или по-дълбоко фундиране или
пространствено укрепване.
Вещите лица по тройната
съдебно-техническа експертиза дават следното заключение: в архитектурния проект
било предвидено оградата да е плътна, състояща се от сводови елементи, които да
се попълват с 20 см тухлена зидария; височината е предвидена да бъде 3 метра от
кота 0. Конструктивният проект предвиждал оградата да бъде изградена като
сводова стоманобетонова рамка, с предвидени пояси по горния и долния ръб на
оградата със сечение 25/25. Сводовата конструкция била проектирана да стъпва на
бетонова ивична основа, изпълнена под кота терен на 80 см, състояща се от две
сечения – 35 см ширина и 50 см до височината от дъно. Липсвали документи как е
предвидено да се преодолее денивелацията на терена и къде са дилатационните
фуги. Според вещите лица конструкцията на оградата имала незначителна маса и е
вероятно да не е била оразмерявана за динамични натоварвания от машини,
предизвикващи вибрация. Стоманобетоновите рамки на оградата били изпълнени на
отделни секции от по пет или шест свода (сегменти) с дължина 15 – 18 метра
дължина и височина между 2.70 – 3 метра по дългата страна на оградата откъм
ул.“****“, с дилатационна фуга между тях. При оглед на оградата вещите лица са
констатирали, че същата е компрометирана по цялата дължина, с отклонения между
5 см до 20 см. Наклонът на оградата бил толкова голям, че можел да доведе до
падане на някои сегменти. Оградата била планирана да бъде с плътна тухлена
зидария откъм пътя и още три елемента от по 3 метра отстрани на имота, а след
това следвало да продължи като лека ограда от стоманени колове и оградна мрежа.
Реалното изпълнение обаче било на плътна ограда и от страничната част на имота,
което поставяло под съмнение дали конструктивно основите на оградата са
съобразени с по-голямото натоварване от тухлена зидария и бетонов пояс и с
факта, че имотът се намира в свлачищен район. Одобреният конструктивен проект
за оградата не бил заверен от инженер конструктор и липсвала армировка в
основите. Заради предвижданията в плана за района, където е имота (в частност
предвидения път) следвало да се направят и статически изчисления на
конструкцията на оградата. В проекта липсвало цялостно решение на оградата –
как ще се преодолява денивелацията, как да се направят дилатационните фуги.
Най-големите промени/деформации на оградата били по страничната й част, а не
тази откъм пътя; там оградата е изградена в отклонение от проекта и била в
близост до тоалетна, за която нямало септична яма и водите отивали в оградата.
Некачествено бил изпълнен стоманобетоновия пояс на оградата – имало открита
армировка без покритие, бетон с липса на цимент и само едри камъни, а от
направеното разкритие на основите се вижда, че там има бетон с височина от
около 1 метър, но 70 см от него били изливани направо в земята, без кофраж, а
това се отразявало на разпределението на натоварването и предизвиквало
неравномерно разпределение на натоварването.. Според вещите лица основите на
оградата не са изпълнени съгласно проект като ширина, височина и качество на
вложените материали. Вещите лица считат, че деформациите по оградата откъм пътя
би могло да се дължат на вредното влияние на вибрационна техника, но липсвали
данни колко и какво е уплътнявал валякът, на какъв режим е работил – с каква
скорост се е движил, при каква амплитуда и честота на вибрациите, каква е била
мощността му. Вещите лица заявяват, че сред причините за деформация на оградата
се включват и несъобразяване на конструктивния проект за оградата с факта, че
до нея е предвиден път, наличие на свлачищни процеси, които предизвикват
подобни деформации; липса на решение за цялата дължина на оградата, местата на
дилатационните фуги и как се преодолява голяма денивелация; неспазване на
проектната дълбочина за фундиране, стъпка и размери на основата, вложената
арматура и марка на бетона; използването на лошокачествени материали – бетон,
арматура, при изпълнение на оградата във всичките й части; липса на геоложки
проучвания относно вида и устойчивостта на земната основа и отразяването им в
проекта. При повторен оглед на имота вещите лица са констатирали, че
отклоненията и конструктивните промени по оградата се увеличили, въпреки, че по
пътя до нея не преминава тежкотоварна техника. От това вещите лица заключават,
че деформациите се дължат на задействаните свлачищни процеси и
некачественоизвършени строително-монтажни работи и пропуските в проекта.
Районът, в който се намирал имота бил свлачищен и било нормално тежкотоварна
техника да задейства свлачищни процеси. Свлачищните процеси се задействали и от
наличието на подпочвени води и при лошо време. Според вещите лица, при
изграждането на ограда в такъв район, фундирането следвало да бъде направено до
здрава основа, без да може да се определи конкретна дълбочина. Поправянето на
оградата изисквало лабораторни изследвания за годността на конструкцията и
качеството на вложените материали, евентуално разрушаване на
най-компрометираните участъци и новото им изграждане, като вещите лица не могат
да определят какви средства биха били необходими за това. След направени
проучвания, вещите лица установили, че до момента в България нямало доставен 40
тонен вибрационен валяк. Вещите лица се позовават на Ръководство по земна
механика и фундиране, раздел 6 и на Общи указания при проектиране на фундаменти
под машини, съгласно които било забранена работата на машини, придаващи
вибрации в близост до стоманобетонови конструкции. В съдебно заседание вещите
лица потвърждават констатациите, че единият фактор за деформациите е
проектирането, вторият фактор е изпълнението и третият фактор е въздействието
на тежките машини, които предизвиквали свлачищни процеси.
Свидетелят Б. Ж.Х.заявява, че
работел като началник на охраната в ищцовото дружество и познавал процесния
имот от 2000 год. От тогава имотът бил ограден с двуметрова бетонна ограда от
едната страна, а от задната страна имотът бил ограден с телена ограда. След
построяването оградата била приета от строителен надзор. Понастоящем
състоянието на оградата не било добро. През 2013 год. в гр.Б. започнала подмяна
на водопровода и канализацията и движението в града, в това число и на градския
транспорт, било отбито по пътя, който
минавал покрай имота на ищеца и процесната ограда. Така оттам започнали да
минават тежкотоварни камиони; пътят не можел да поеме тежестта на превозните
средства и трафика е започнал да се разбива. Покрай оградата бил докаран и
тежък 40 тонен вибрационен валяк, какъвто се използвал за строеж на магистрали
и пътища. Този валяк създавал осезаеми вибрации и от него оградата започнала да
се отклонява от линията си, появили се пукнатини от около 8-9 см, мазилката
започнала да пада. Оградата не била ремонтирана, след тези повреди, тъй като се
нуждаела от сериозно подновяване.. Междувременно някаква фирма, която
свидетелят не може да индивидуализира, започнала укрепване на пътя. Ищцовото
дружество от своя страна започнало да укрепва оградата.
Свидетелят Н.М.Д.– заместник кмет на
район Б., заявява, че познава оградата, за която се води делото – той бил на
място във връзка с подадената жалба и служебна проверка. Свидетелят видял
разрешението за строеж на оградата, но не бил виждал никаква друга съпътстваща
документация по изграждането й. Заявява, че оградата има идентични щети както
от страна към пътя, така и от другата страна, която не граничела с пътя. Пътят,
който минавал покрай оградата имал временен характер и бил насипан с натрошен
камък, за да може по него да минава техника без да пропада. Той се използвал по
време на строежа на водния цикъл на гр.Б., изпълняван от М.Б.. Строежът
продължил от началото на 2014 год. до края на 2015 год. Според свидетеля пътят
се използвал от тежка техника и преди да започне строежът на водния цикъл.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на техническите
експертизи, приети от съда.
Правни
изводи, въз основа на приетите за установени факти:
Твърденията в исковата молба дават основание искът да
се квалифицира по чл.49 от ЗЗД – обезщетение за вреди от неправомерни деяния на
лица, на които ответникът е възложил да извършват определена работа и за чиито
действия отговаря.
Фактическият състав на гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл.49 от ЗЗД включва противоправно действие/бездействие, от лице или лица, на които ответникът е
възложил извършването на работа; настъпване на вреди в тежест на ищеца, които
се намират в причинна с противоправното действие/бездействие. Тези елементи на
фактическия състав не се доказва да са налице в разглеждания случай.
По настоящото дело безспорно се доказва настъпването
на вреда за ищеца, изразяваща се в компрометиране/деформиране на оградата,
изградена в негов имот. Този свой извод съдът основава на всички приети
съдебно-технически експертизи. Безспорно се доказва и че лице, на което
ответникът е възложил извършването на строително-ремонтни работи, е извършвал
такива работи в близост до имота на ищеца и до процесната ограда. По делото са
представени писмени доказателства за сключен договор, с който **** е възложила
на трето лице извършването на ремонтните работи. Тези факти, впрочем, не са и
спорни между страните по спора. Основният спорен въпрос е дали повредата в
оградата на ищеца е причинена като закономерно следствие от противоправно
действие/бездействие на лицето, на което ответникът е възложил извършването на
ремонта.
По противоправното действие/бездействие: За да се
определи дали дадено действие/бездействие на лица, на които ответникът е
възложил извършването на работа е противоправно, е необходимо да се отговори на
въпроса противоречи ли това действие или бездействие на закона. В случая ищецът
твърди да е претърпял вредите от използване на 16 тонен вибро валяк и от
интензивен трафик покрай имота му. Вещите лица установяват, че използването на
машини, придаващи вибрации в близост до стоманобетонови конструкции е забранено.
Следователно, използването на валяк от типа на твърдения от ищеца, би
представлявало нарушение на нормите за строителство. По делото обаче не се
събраха доказателства каква точно машина е била използвана до имота на ищеца.
Изслушан е един свидетел – свидетелят Х., според който до имота е използван 40
тонен вибро-валяк. Свидетелят Х., който изпълнявал функциите началник на
охраната на обекта, не установява да притежава квалификация да определи вида на
използваната техника. Неговите показания противоречат на установеното от вещите
лица, че 40 тонен вибро-валяк в България не е наличен и до момента. В същото
време вещите лице не изключват валяк да е бил използван, но заявяват, че в
приложената документация липсват данни колко и какво е уплътнявал валякът и на
какъв режим е работел. Отново от заключението на вещите лица по тройната
експертиза се установява и че преминаването на тежкотоварна техника по
проектиран път е представлява нормално и обичайно използване на пътя, а
свидетелят Д.установява, че тежкотоварна техника е минавала по пътя, покрай
имота на ищците и преди началото на ремонта. При тези доказателства, съдът
приема за неустановено такова противоправно поведение, което да има за
последица възникване на отговорност на **** за обезщетение.
Независимо от изложеното дотук и дори и да се приеме,
че в нарушение на строителните правила до имота на ищеца е била използвана
машина, издаваща вибрации, ангажираните от ищеца доказателства не са в
състояние да обосноват извод за наличие на причинно-следствена връзка между
действията на наетото от ответника лице и настъпилите вреди. Ищецът е страната,
която следва при условията на пълно главно доказване (тоест извън всяко
съмнение) да установи, че използването на тежкотоварната машина, издаваща
вибрации е имало за закономерна последица увреждане на оградата в имота. Такива
еднозначни доказателства не са ангажирани по делото. Напротив, от проведеното
от ответника обратно доказване, се разколебават твърденията на ищеца, че
претърпяната от него имуществена вреда е последица от твърдените действия на
наетите от ответника лица.Въз основа на изслушаните по делото три експертизи
(последната-тройна) съдът не приема за доказано, че директното въздействие на
тежкотоварната техника върху оградата на ищеца е предизвикало деформациите на
оградата. В заключението си и в съдебно заседание вещите лица от тройната
експертиза изрично заявяват, че използването на тежкотоварна машина има за
последица предизвикване на свлачищни процеси в района, в който се намира
процесния имот. Установява се районът на гр.Б. да е известен със свлачищата си.
Последните от своя страна били един от факторите, което можели да обяснят
деформациите. Дори и при това положение обаче отговорността на ответника не
може да бъде ангажирана. Това е така, защото проектирането на огради в
свлачищни райони е следвало да отговаря на определени изисквания, като например
това фундирането да се извършва до здрава основа (вж.заявление на вещите лица в
съдебно заседание от 11/5/2018 год.). В случая при проектирането на оградата
това изискване няма данни да е било спазено. Не само, че фундирането на
оградата не е било проектирано до здрава основа, но и така проектираната основа
е била изпълнена некачествено – с некачествени материали и без кофраж, което се
доказва да има пряко отношение към разпределението на натоварването върху
оградата, респективно способността на оградата да поема външни въздействия. В
допълнение, вещите лица установяват множество други фактори, които са повлияли на
увреждането, сред тях несъобразен с геологията на терена и наличието на
подпочвени води проект, неправилното проектиране на оградата (според вещото
лице по втората експертиза липсват предвиждания за пространственото укрепване
на оградата в цялост), лошо изпълнение на оградата и използване на
нискокачествени материали. Безспорното доказване на всички тези причини,
обясняващи деформациите в оградата, разколебава твърденията на ответника за
това, че увреждането е последица от използването на тежкотоварната техника и вибрационен
валяк. Вещото лице по втората техническа експертиза дори изключва подобна
връзка, тъй като основните увреждания са в тази част от оградата (която не е
предмет на настоящото дело), която се намира далеч от пътя. При тези събрани
доказателства ищецът не е установил извън всяко съмнение, че оградата на
собствения му имот е била увредена от извършваните от наети от ответника лица
строително-ремонтни работи.
Предвид липсата на елементите от фактическия състав за
възникване на отговорността на ответника за обезщетяване на вреди от твърдения
деликт, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По
отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 200 лева и възнаграждение за един адвокат в размер на 1500 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, предявен от Д.-**ЕАД, ЕИК *******,
с адрес гр.****, ж.к.*******, съдебен адрес *** община, с адрес гр.София, ул.“*******за
заплащане на сумата 30 000 лева, представляващи
част от общо 100 000 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в конструктивни деформации, пропадане и пропукване на масивна ограда, изградена
в поземлен имот с идентификационен № 02659.2201.446 в гр.Б., кв.****, ул.“****“,
причинени от използване на вибро-валяк и от интензивен трафик на тежкотоварни
автомобили и машини по пътя, минаващ покрай имота, във връзка с извършване на
строително-ремонтни работи, възложени от **** на М.Б.ДЗЗД по договор № РД-56-59
от 26/8/2013 год..
ОСЪЖДА Д.-**ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр.****,
ж.к.*******, съдебен адрес *** да
заплати на ****, с адрес гр.София, ул.“*******“ № 33, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата 1700 лева
разноски и адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: