№ 257
гр. Стара Загора, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Пламена П. Янкова
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20235530202293 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 8246/22.06.2023 година,
издадено от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“,
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура“, гр. София, с което на С. А. Ч., от гр. Павел баня, на осн. чл.
53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закон за пътищата е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 4000 лева, за административно нарушение по
чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата, във вр. с чл. 7, ал.1,
т. 5, б.“В“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като не са извършени нарушения на Закон за
пътищата и моли за неговата отмяна. В съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е депозирано становище от процесуалния
представител - адв. А. С..
Наказващият орган Началник на отдел „Контрол“ по РПМ“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”
гр. София, счита жалбата за неоснователна и моли наказателно постановление
да бъде потвърдено. В съдебно заседание се представлява от гл. юрк. С. С..
Представя писмено становище и претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и служебно
провери правилността на издаденото наказателно постановление, приема
установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна -
1
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира
правото да оспори административното обвинение и съответната
административнонаказателна санкция.
С Акт за установяване на административно нарушение е установено, че
на 01.06.2023 г. в 11.47 часа, на път 1-5, км. 220+500, в посока гр. Стара Загора
- гр. Казанлък, жалбоподателят С. А. Ч. е управлявал и извършвал превоз на
товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка Рено, с per. №
.............. В процеса на извършената проверка е направено измерване, при което
е констатирано следното: При измерено разстояние между осите 1.39 м, на
двойната задвижваща ос /3-та, 4-та/ на МПС, сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос на МПС е 32.100 т. при максимално допустимо
натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „В“ от Наредба № 11
от 03.07.2001 г., като превишаването е с 13.100 т. Измерването е извършено с
техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и
поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200008 и ролетка № 1308/18/
(5 м). ППС превозвало фракция /трошен камък/.
Наказващият орган е приел, че към момента на проверката водачът на
МПС С. А. Ч. е осъществявал движение на извънгабаритно ППС по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001г., респ. тежко по смисъла на чл. 3, т. 2
на Наредбата, без разрешение, издадено по реда на раздел IV от Наредба №
11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от
администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване
на пътищата.
В съставения на 01.06.2023 г. АУАН с № 0009623 нарушението на водача
С. А. Ч. е квалифицирано като такова по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “а“, пред. 2 от
Закон за пътищата. АУАН е предявен и връчен по надлежния ред на
жалбоподателя, който го е подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН не е постъпило писмено възражение срещу съставения акт.
Въз основа на АУАН с № 0009623/01.06.2023 г. е издадено и
обжалваното Наказателно постановление № 8246/22.06.2023 г. от началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ –
гр.София, оправомощена със Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на
Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, в
обстоятелствената част на което, административнонаказващият орган е
възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка.
Наказващият орган е приел, че С. Ч., като водач на тежко ППС по
смисъла на чл. 3, т 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС е извършил нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1,
б.“а“, пред. 2 от Закон за пътищата, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б.“в“, чл. 8, ал. 1 и
ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като на основание чл. 53, ал.
1, т. 2, предл. 2 от Закон за пътищата /ЗП/ му е наложил административно
наказание „глоба” в размер 4000.00 /четири хиляди/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите, както и от приетите по делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност.
В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитан
актосъставителят Д. Г. З., на длъжност инспектор в дирекция „Анализ на риска
2
и оперативен контрол” при АПИ - София. От показанията му се установява, че
на дата 01.06.2023 г. около 12:00 ч., заедно с колегата си А. П. били на главен
път I-5, км. 220+500 и спрели за проверка процесното МПС с четири оси,
което превозвало трошен камък от кариерата в с. Змейово и се движело в
посока гр. Стара Загора – Казанлък. В хода на проверката е извършено
контролно измерване на натоварването с електронна везна на осите на ППС-
то, което било натоварено с фракция. Констатирано било, че е надвишена
нормата по Наредба № 11/03.07.2001г., а именно превишаването било над 31
тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона. Измерването
било извършено на място, непосредствено след спирането на камиона.
Водачът на МПС присъствал на измерването и му е връчено копие от
протокола от измерването и копие от АУАН.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля като
последователни, логични и кореспондиращи с приетите писмени
доказателства.
Към административнонаказателната преписка са приложени: СРМПС на
товарен автомобил марка: Рено К, с рег. № ............., собственост на „Бригада“
ЕООД, гр. Павел баня; копие от лична карта на водача С. А. Ч.; трудов договор
№ 9............. сключен между „Бригада“ ЕООД, гр. Павел баня и С. А. Ч..
Във връзка с техническата изправност на ел. везна модел: PW-10 №
К0200008 е представено заявление за периодична проверка на средства за
измерване № 000029-34253/20.06.2022 г., а във връзка с техническата
изправност на ролетка № 1308/18/ (5 м) е представен сертификат за
съответствие DIN 50049-2.1 ведно с превод на български език.
Във връзка с компетентността на актосъставителя и на наказващия орган
са представени Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. и Заповед № РД-11-
247/31.03.2022 г., и двете на председателя на управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не
констатира съществени (ограничаващи правото на защита) нарушения на
процесуалните правила, допуснати при съставяне на АУАН и/или издаване на
НП, обуславящи отмяната на последното като незаконосъобразно. И АУАН, и
НП са издадени от компетентните органи и съдържат необходимите
реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказателното
постановление съдържа изчерпателно описание на нарушението,
обосноваващо в необходимата степен от фактическа и от правна страна
административното обвинение, с посочване на всички релевантни за
съставомерността на деянието факти и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението.
Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя, че наказващият
орган е допуснал съществено нарушение на материалния и процесуалня закон,
посочвайки като правна квалификация чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от
ЗП, във вр. с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“В“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл.
1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. второ от
Закон за пътищата, вместо тази по чл. 139, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 177, ал. З, т. 1
от ЗДвП във вр. с чл. 8, ал. 1 и §1, т. 14 от ДР, във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ на
Наредбата. И актосъставителят, и наказващият орган са приели, че
3
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл.
второ от Закон за пътищата, като на 01.06.2023 г. в 11:47 часа на път I-5, км.
220+500 е осъществил без разрешение /Разрешително/ дейност от
специалното ползване на пътищата, а именно движение на извънгабаритно и
тежко пътно превозно средство / МПС с 4 оси, с 2 управляеми оси, марка:
Рено с рег. № ............./. Според настоящия съдебен състав, в конкретния
случай нарушителят Ч. следва да бъде санкциониран на основание на чл. 53,
ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата - от една страна чл. 53, ал. 1, т.1 от Закона за
пътищата препраща директно към нарушената законова разпоредба - чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, а от друга е приложим по отношение
на физическите лица, които извършват движение на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя, какъвто в случая се явява
жалбоподателят.
В тази връзка съдът съобрази и следното: В чл.18 ал.1 от Закона за
пътищата е предвидено, че „Специалното ползване на пътищата се
осъществява с разрешение на собственика или на администрацията,
управляваща пътя“ В т. 8, § 1 от ДР от Закона за пътищата е дадена легална
дефиниция на понятието „специално ползване на пътищата“, като според него
това е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни
товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и
обслужващите зони, които са изчерпателно изброени. Съгласно чл. 8, ал. 2,
изр. 1 от посочената Наредба „Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да
се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за
обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя.“
Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с
товар не надвишават максимално допустимите норми по раздел II от
Наредбата, като при установяване на превишаване на нормите, същото да
бъде приведено в съответните норми след като не притежава недлежно
разрешително, но не го е сторил и е извършил виновно вмененото му
административно нарушение.
Не се сочат, нито се установяват обстоятелства, изключващи вината на
дееца и/или наказуемостта на деянието. Нарушението не е маловажно, за да се
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е типично за
вида си и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с
други нарушения от същия вид.
Наложената от наказващия орган санкция на жалбоподателя се основава
на нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закон за пътищата, съгласно която
се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал.
1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 от Закон за пътищата или които
извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. От тази нормативна
регламентация следва извод, че субект на нарушението и респективно субект
на административнонаказателна отговорност по чл.53 ал.1 т. 2 от ЗП може да
4
бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закон за пътищата за движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение. Следователно,
жалбоподателят, като шофьор на тежкотоварен автомобил, въпреки че е извън
кръга на лицата, които могат да искат издаване на разрешение за движение по
пътищата, в качеството на фактически извършител на дейността е
административно наказателноотговорно лице. Съобразно постоянната
практика на Административен съд - Стара Загора, приложимостта на чл.177,
ал. 3 от Закон за пътищата касае хипотезата, когато движението на
извънгабаритно ППС се извършва без заплатената такса по чл. 14, ал. 3 от
Наредба № 11/03.07.2001г., а процесния случай не попада в нея и наведеното в
тази насока възражение на жалбоподателя е несъстоятелно.
По смисъла на приложимото законодателство движението на
извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да се извършва с
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано
със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи
/чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11/03.07.2001г./ или след заплащане само на
дължимата такса /чл. 14, ал. 3 от Наредбата/. Съгласно чл.37 ал.1 т.3 от
Наредбата, във вътрешността на страната съответните служби за контрол при
МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и съставят акт на водача на
извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото
лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че
габаритните размери, общата маса или натоварването на ос са по-големи от
описаните в разрешителното по чл. 14, ал. 1 или посочени в документа за
платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.
Установеното при извършената проверка на управляваното от
жалбоподателя ППС натоварване не сочи, че е налице изключението по чл. 8,
ал. 5 във връзка с чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001г., доколкото
установеното в случая натоварване на ос надвишава с повече от 30%
допустимото максимално натоварване на ос. Следователно движението му
може да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а",
предл. 2 от ЗП, защото тази норма въвежда забрана за движение на тежки и
извънгабаритни и тежки ППС без разрешително.
Съдът счита, че в процесния случай правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя. От правна страна повдигнатото му
обвинение е обосновано за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП, а от фактическа страна се основава на това, че
е управлявал ППС с измерено максимално натоварване на ос от 32,100 т. при
максимално допустимо натоварване 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" и чл.
8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, с което е осъществил движение на тежко
ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 от същата Наредба, без издадено разрешение
/Разрешително/, от администрацията, управляваща пътя /АПИ/ за дейност от
специално ползване на пътищата.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че възраженията на
5
жалбоподателя за неправилно приложен процесуален закон с процесното НП,
неправилно определен субект на административнонаказателна отговорност и
неправилно определена санкционна норма са неоснователни.
Що се отнася до наложената на жалбоподателя глоба в размер на 4000
лева, съдът намира, че същата е необосновано завишена по размер. В
мотивите на наказателното постановление наказващият орган е посочил, че
нарушението не е маловажно, предвид високата степен на обществена
опасност на извършеното нарушение, която е обвързана с последиците от
движението на тежки превозни средства по републиканската пътна мрежа,
като се позовал на риск от сериозни технически неизправности, свързани с
претоварването, повишеният риск за безопасността на движение или от
повреждане или преждевременно износване на пътната инфраструктура от
движението на ППС с надвишаващи параметри нормите заложени в Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. Наказващият орган мотивира размера на наложената
санкция с нарастваща тенденция за причиняване на катастрофи вследствие на
сериозни технически неизправнности, свързани с претоварването, в т.ч.
прегряване на спирачките, загуба на контрол, както и деформация и
разрушаване на пътната настилка, увеличаване на смъртните
пътнотранспортни произшествия. С оглед наложения размер санкцията следва
да предупреди и превъзпита нарушителите с цел строго спазване на закона, а
като резултат за обществото - свеждане до минимум на пътнотранспортни
произшествия. Административнонаказващият орган се е позовал в
наказателното постановление на отегчаващи отговорността обстоятелства,
които не са приложими за конкретния случай и не са годни да обуславят
определянето на санкцията над предвидения в закона минимум. Движението
на извънгабаритни и тежки ППС представлява дейност от специалното
ползване на пътищата, поради което е и необходимо предвиденото в закона
разрешение и се отличава от движението на ППС в нарушение правилата по
ЗДвП, с който се охраняват отношенията, свързани с безопасното движение по
пътищата. При проверка относно справедливостта на наложеното наказание
съдът прие, че същото не е определено при съобразяване на правилата за
определяне на наказанието, предвидени в чл. 27 от ЗАНН - липсват мотиви на
наказващия орган за начина на определяне размера на наказанието - тежестта
на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. По делото не бяха събрани доказателства за настъпили
допълнителни щети, които да обуславят налагането на административната
санкция над минимално предвидения в закона размер, както и липсват
доказателства жалбоподателят и друг път да е извършвал нарушение по ЗП.
Предвид на това съдът счита, че размера на глобата следва да бъде намален
към предвидения в закона минимален размер, а именно 1000 лева, като
наказателното постановление следва да се измени в частта на наложеното
наказание.
Редът за отговорността за разноски по АПК е регламентиран в чл. 143,
ал. 1-4, но в него не е включена хипотеза на изменение на акта, респективно на
наказателното постановление. Поради това на основание чл. 144 от АПК е
приложима нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК като разноските следва да се
присъдят съразмерно на изхода от спора. Предвид изхода на делото
релевантно е съотношението между наложеното наказание и определения от
съда размер.
6
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на
разноски, съдът следва да присъди в полза на Агенция „Пътна
инфрастуктура“, гр. София, в чиято структура е наказващия орган, на
основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, във вр. чл. 37 ЗПП, във вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева, съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, вида и количеството на извършената от процесуалния
представител дейност. В съответствие с правилото на чл. 78, ал.3 от ГПК
същото да бъде намалено съобразно изменения размер на санкцията на сумата
от 37.50 лева.
С оглед направеното искане за присъждане на разноските по ЧКАНД №
322/2023г. по описа на Старозагорски административен съд за съдебно-
графологична експертиза в размер на 987 лева, на основание чл.63д, ал. 1 от
ЗАНН и в съответствие с правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК, съразмерно
изменения размер на санкцията на С. А. Ч. следва да се присъди сумата от
740.25 лева в полза на жалбоподателя.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 8246 от 22.06.2023 година,
издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София, с което на С. А. Ч., ЕГН **********, адрес:
............., е наложено административно наказание глоба в размер от 4000.00
/четири хиляди/ лева, като НАМАЛЯ глобата на 1000.00 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА С. А. Ч., ЕГН **********, адрес: ............. да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София сума в размер на 37.50 /тридесет
и седем лева и петдесет стотинки/ лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура"– гр.София, бул.
"Македония" № 3, да заплати на С. А. Ч., ЕГН **********, сумата 740.25
/седемстотин и четиридесет лева и двадесет и пет стотинки/ лева,
представляваща направени разноски в съдебното производство пред
касационната инстанция по ЧКАНД № 322/2023г. по описа на Старозагорски
административен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд -
Стара Загора пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7