О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………….../ 19.04.2021г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 138 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е
молба вх. № 262651/04.03.2021г. от С.Р.П. чрез
адв. В., за изменение на постановеното по делото Решение №260026/08.02.2021г. в
частта за разноските относно присъденото в полза на „Адвокатско дружество В. и Б.“
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, чрез
увеличаването му от 1960.80 лева на 2323.20 лева, от които 1896 лева с ДДС по
иска за неимуществени вреди и 427.20 лева с ДДС по иска за имуществени вреди.
В предоставения от съда срок е постъпил
отговор от насрещната страна, в които изразява становище за неоснователност на
молбата, като се излагат доводи за липса на представени доказателства за
регистрация по ЗДДС.
Съдът намира, че молбата за изменение
на постановеното съдебно решение в частта му за разноските е процесуално
допустима. Същата е депозирана от легитимирана страна с правен интерес в срока
по чл.248, ал.1 от ГПК и при наличие на представен своевременно списък за
разноските по чл.80 от ГПК, поради което съдът дължи произнасяне по
обективираното в нея искане.
Разгледана по същество молбата се явява неоснователна,
тъй като по делото не е налице обективно съединяване на искове. Предмет на
предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ е спорното материално
право на застрахователно обезщетение, което според чл. 429, ал.1 и 2 от КЗ е
неделимо единствено от всички негови компонентни, изразяващи се в претърпени
загуби (имуществени и/или неимуществени вреди) и пропуснати ползи.
Индивидуализирането на отделните компоненти на застрахователното обезщетение по
основание и размер за целите на редовността на исковата молба е необходимо с
оглед очертаване на предмета на доказване, но не обуславя обективно съединяване
на искове. Единството на претенцията налага общият размер на спорното
материално право да служи за изчисляване както на дължимата държавна такса,
така и на минималния размер на адвокатското възнаграждение.
В постановеното по делото решение дължимото
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ е изчислено на база
предявения размер на претенцията – 36800 лева, съобразно приложимата разпоредба
на чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба 1/09.07.2004г., като на основание пар. 2а от
Наредбата върху този размер е начислен ДДС с оглед представения по делото Акт
за регистрация по ЗДДС от 22.03.2019г. (л.217). При изчисленията не са
допуснати аритметически грешки.
Налага се изводът, че не са налице основания за
изменение на поставеното по делото решение в частта относно присъденото в полза
на „Адвокатско дружество В.
и Б.“ възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ обективираното в молба вх. №
262651/ 04.03.2021г. от С.Р.П. чрез адв. В., искане за изменение на
постановеното по делото Решение №260026/08.02.2021г. в частта за разноските
относно присъденото в полза на „Адвокатско дружество В. и Б.“ адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, чрез увеличаването му от
1960.80 лева на 2323.20 лева, от които 1896 лева с ДДС по иска за неимуществени
вреди и 427.20 лева с ДДС по иска за имуществени вреди.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните,
на осн. чл.248, ал.3 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: