Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 22/07.02.2007 г., постановено по гр.д. № 1200 по описа за 2006 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил молбата на Сеял Саид Тахир от с.Черна скала, обл.Кърджали, с ЕГН ********** за промяна на имената му на Слави Стефанов Филипов, като неоснователна и недоказана. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Сеял Саид Тахир, който чрез своя процесуален представител го обжалва като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че от показанията на разпитаните по делото свидетели ставало ясно, че Сеял Тахир бил известен в обществото с имената Слави Стефанов Филипов, като с тези имена се обръщали към него всичките му приятели и познати. Жалбодателят можел сам да изгражда представа как и с какви имена да се назовава, без това да има значение как се назовавали. Нямало пречка роднините на жалбодателя да носят турско-арабски имена и да се обръщат към него с българските му имена. В решението си съдът не бил изложил мотиви за отхвърляне на предявения иск. Не се мотивирал и в частта, с която не кредитирал показанията на разпитаните свидетели. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд, вместо което да постанови друго, с което да уважи предявения иск. В съдебно заседание, лично и чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата си. Сочи се, че жалбодателят извършвал бизнес на територията на страната където прекарвал около 8 месеца в годината. Контактувал с български фирми, имал приятелка, който била българка, която била съгласна да сключи граждански брак с жалбодателя само ако същият носел български имена. Въззиваемата страна Община Кърджали, редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали намира подадената жалба за неоснователна и недоказана и моли съда да отхвърли същата като такава и да остави в сила решението на Кърджалийския районен съд. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна. От представените като доказателства по делото удостоверение за раждане с дата 27.11.2006 г., издадено от Община Кърджали, се установява, че рождените имена на жалбодателя са Сеял Саид Тахир. Установява се също от представените заверени копия от свидетелство за завършено основно образование с дата 01.07.1980 г., издадено от ОУ “Г.Димитров” – с.Охлювец, обл.Кърджали, военна книжка № 15344, удостоверение с дата 01.03.1989 г., издадено от поделение 46010 и удостоверение за разред № 3140, издадено от поделение № 46010 гр.София, че по време на т.нар. “възродителен процес” Сеял Саид Тахир е носил имената Слави Стефанов Филипов. В тези писмени доказателства въззивникът е носил български имена по обясними причини, тъй като през този период всички български граждани от турски произход имаха български имена и това обстоятелство не се нуждае от доказване. Установено е, че през 1994 г., когато Сеял Саид Тахир е бил на 26 години, същият е променил имената си от български на турски. В този смисъл неоснователни са доводите, изложени от жалбодателя, че е променил имената си под натиска на своите родители. Недоказани останаха твърденията, че са налице важни обстоятелства, налагащи промяната на имената на въззивника. Така, в молбата за промяна на имената си, Сеял Тахир е посочил като важно обстоятелство известността му сред приятели, близки и роднини, както и на обществото с имената Слави Стефанов Филипов. В този смисъл съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели в двете инстанции. Свидетелят Беркант Мехмед твърди, че познава въззивника с имената Слави Стефанов Филипов, но в същото време заявява, че от 6 години насам и сега живее и работи като нелегален работник в чужбина и е дошъл в България за няколко дни (л.10 от гр.д. № 98/2007 г. по описа на ОС – Кърджали). Ето защо този свидетел не може да има близки контакти със Сеял Тахир, респ. да бъде от обкръжението на въззивника. Същото се отнася и за свидетеля Йълмаз Мехмед, който също заявява, че не живее постоянно на село, а често пътува извън страната – 3-4 пъти в месеца. Свидетелят заявява също, че не може да каже къде живее въззивника. Нещо повече, същият твърди в съдебно заседание, че в момента знае жалбодателя като Сеял Тахир (л.11 от гр.д. № 98/2007 г. по описа на ОС – Кърджали). По отношение на показанията на свидетеля Сехран Ферад, който заявява, че въззивникът имал приятелка българка на име Ангелина, която настоявала да сключи брак с него, но само при условие, че си смени имената, то следва да бъде посочено, че същите са нелогични и противоречиви. Свидетелят излага данни от личния живот на въззивника и в същото време твърди, че двамата не са толкова близки. На следващо място, свидетелят сочи, че познава отношенията на Сеял Тахир с неговата приятелка, но в същото време не може да посочи с какъв бизнес се занимава въззивникът. Очевидно е налице противоречие и нелогичност в показанията на този свидетел, поради което съдът не им дава вяра. Не могат да бъдат кредитирани и показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Мустафа Халил и Сейхан Ферад. Свидетелят Мустафа Халил е вуйчо на молителя и очевидно се старае да помогне на племенника си, а показанията на свидетеля Сейхан Ферад са твърде оскъдни и не дават ясна представа за отношенията между свидетеля и въззивника. И най-накрая и тримата, разпитани пред въззивната инстанция свидетели сочат, че Сеял Тахир живеел в Турция от преди 3-4 години, докато въззивникът в съдебно заседание заявява, че е живеел в Северен Кипър, а не в Турция. На следващо място следва да бъде посочено, че в молбата на основание чл.19, ал.1 от ЗГР, Сеял Тахир не сочи като важни обстоятелства връзката му с неговата приятелка, а също така и неговите бизнес отношения с фирми от страната. Тези обстоятелства за пръв път са релевирани пред въззивната инстанция, поради което не могат да бъдат предмет на доказване. Въпреки това тези обстоятелства не са доказани. Така, не се установи твърдението, че приятелката на въззивника желае да сключи брак с него при условие, че същият си смени имената, тъй като не бе посочена и разпитана като свидетел. Освен това Сеял Тахир не можа да посочи и трите имена на своята приятелка, което говори за една не твърде обвързваща връзка. Що се отнася до твърдението за бизнес контакти на жалбодателя с фирми от страната, то доказателства в тази насока не бяха представени. Не е представено решение за регистрацията на въззивника като търговец, или участието му в търговски дружества. Нещо повече, Сеял Тахир сам заявява в съдебно заседание, че не живее постоянно в България, а само 3-4 или понякога 7-8 месеца в годината. През останалото време живеел в Северен Кипър, поради което там турските му имена не биха били причина за създаване на пречки в общуването му. Ето защо не са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, налагащи промяната на имената на въззивника. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 22/07.02.2007 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1200 по описа за 2006 г. на същия съд. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22/07.02.2007 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1200 по описа за 2006 г. на същия съд. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС на БР в 30 –дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2. |