№ /10.12.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2344 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 148, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД).
Образувано е по жалбата на Б.В.А. ***, срещу Заповед № 806/13.09.2021 година на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна, с която е отказано изплащане на обезщетение за принудително убити и унищожени източнобалкански свине по Заявление с вх. № ЗЖ-341/05.03.2020 година.
Жалбоподателката твърди, че на 28.02.2020 година са убити и унижощени 59 бр. свине, от общо 75 бр., поради опасност от заразяването им с „африканска чума“. Твърди, че със Заповед № 398/08.07.2020 година искането и за изплащане на обезщетение е отхвърлено. Твърди, че с Решение № 123/03.02.2021 година, постановено по адм.д. № 1705/2020 година по описа на Административен съд – Варна, заповедта е отменена и делото е върнато на административния орган със задължителни указания. Твърди, че с обжалваната заповед ответникът отново е отказал да изплати обезщетение, като не се е съобразил с дадените от съда указания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед и да върне преписката за ново произнасяне.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение. В писмено становище от 06.12.2021 година излага подробните си съображения.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Административното производство е започнало въз основа на Заявление с вх. № ЗЖ-341/05.03.2020 година от Б.В.А. *** за изплащане на обезщетение за 59 бр. принудително убити/унищожени източнобалкански свине. Към заявлението е приложена декларация с номерата на индивидуалните средства за идентификация на животните и за обстоятелството, че не са застраховани и декларация, че животните не са под селекционен контрол и не са включени при изпълнение на развъдна програма.
Видно от Доклад, съставен от д-р Т.И., главен инспектор в Отдел „Здравеопазване на животни“ към Областна дирекция по безопасност на храните – Варна на 21.02.2020 година, в 13,00 часа е намерено 1 бр. животно – свиня от порода източнобалканска от животновъден обект № 9261-0112, с. Цонево, община Дългопол, собственост на Б.А.. С писмо № 7/21.02.2020 година д-р Т.И. е изпратил за изследване в Национална референтна лаборатория „Класическа чума свине и Африканска ума свине“ – София проби от животно с идентификатор BGS340024775 от стопанството на А., взети същия ден. Пробите са изпитани на 25.02.2020 година и с протокол № 1301 АЧС/25.02.2020 година е установена африканска чума по свинете. Със Заповед № РД11-584/26.02.2020 година Изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните - София е обявил първично възникнало огнище на африканска чума по свинете в обекта на А. и е разпоредил на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна да предприеме мерки за принудително умъртвяване и обезвреждане на всички свине в обекта и други, подробно описани мерки. Със Заповед № 121/27.02.2020 година Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна е определил комисия, в чието присъствие да бъдат убити и загробени животните от фермата на А. и да изготви досие за обезщетение на собственика. На същия ден А. е уведомена за умъртвяването на животните и за изплащането на обезщетение по чл. 148, т. 1 от ЗВМД. На 28.02.2020 година е съставен протокол за умъртвяването и протокол за загробването на 50 бр. свине с индивидуални ушни номера по опис и 9 бр. подрастващи прасета с индивидуални ушни марки. На същата дата комисията съставя и протокол от инвентаризацията на животните, в който е отразено, че в обекта са регистрирани 75 бр. животни, от които към датата на убиването 71 бр., тъй като 4 бр. са умъртвени с по-ранна дата. От регистрираните животни при умъртвяването са липсвали 16 бр., описани с идентификационните номера. Представена е и справка с регистрирани и отбелязани налични животни.
На 09.03.2020 година е съставен акт за установяване на административно нарушение, затова, че Б.А. не е уведомила ветеринарния лекар, обслужващ обекта, за промяната в броя на регистрираните животни, тъй като при извършената на 28.02.2020 година е установена липсата на 16 бр. свине с конкретно описани ушни марки. Нарушението е квалифицирано по чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД. Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № ЗЖ-14/08.04.2020 година, с което Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна е наложил на Б.А. административно наказание в размер на 200 лева за нарушинеи по чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД. Наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила на 10.06.2020 година.
Със Заповед № 398/08.07.2020 година Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна е отказал изплащане на обезщетение за умъртвените и унищожени животни по заявлението от 05.03.2020 година. За да постанови този резултат органът е приел, че жалбоподателката не е изпълнила изискването на чл. 142, ал. 2 от ЗВМД.
С Решение № 123/03.02.2021 година, постановено по адм.д. № 1705/2020 година по описа на Административен съд – Варна е отменил заповедта и е върнал преписката на административния орган за произнасяне. Решението е оставено в сила с Решение № 8316/08.07.2021 година, постановено по к.адм.д. № 5121/2021 година по описа на Върховния административен съд на Република България.
Със Заповед № 806/13.09.2021 година Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна е отказал изплащане на обезщетение за умъртвените и унищожени животни. За да постанови този резултат органът е приел, че с влязло в сила Наказателно постановление № ЗЖ-14/08.04.2020 година на жалбоподателката е наложено административно наказание за нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД, поради което са налице предпоставките по чл. 142, ал. 1, т. 1 от същия закон.
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган – Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните –
Варна, арг. чл. 148 от ЗВМД.
Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа ясни мотиви и разпоредителна част.
Между страните не се спори по
фактите. Спорът е правен и се свежда до това дали следва да се изплати
обезщетение за умъртвените и унищожени 59 бр. свине, при безспорно установено
нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД, изразяващо се в неизпълнение на
задължение за уведомяване на ветеринарния лекар, обслужващ обекта за промяната
в броя на регистрираните животни.
Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.), собствениците на животновъдни обекти са длъжни в срок не по-късно от 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация, писмено да уведомят ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗВМД неизпълнението на изискванията по чл. 132, ал. 1, т. 6 от същия закон е пречка за изплащане на обезщетение. Неизпълнението на изискванията по чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД се установява с наказателно постановление или изготвен доклад от проведено епизоотично проучване след възникнало огнище на заразна болест по чл. 47, ал. 1, арг. чл. 142, ал. 2 от същия закон.
Съдът намира, че анализа на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗВМД води до извод, че при наличието на влязло в сила наказателно постановление за нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД обезщетение не се изплаща.
В конкретния случай е установено неизпълнение на задълженията по чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД, изразяващо се в това, че Б.А. не е уведомила в срок не по-късно от 24 часа ветеринарни лекар, обслужващ животновъдния обект, че липсват 16 броя свине, с конкретно посочени номера на ушните марки. Наказателното постановление е влязло в сила, като обективните предели на стабилитета му се разпростират само досежно неустановените при проверката 16 бр. свине. За установените 59 бр. свине на жалбоподателката следва да се изплати обезщетение. Санкцията за неизпълнение на задължението за уведомяване за липсата на 16 бр. свине не може да има за последица отказ да се изплати обезщетение за наличните в обекта животни, които са умъртвени и унищожени, поради съмнение за заболяването им от африканска чума, тъй като нарушава принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК.
Принципът за пропорционалност (съразмерност) е изискване за баланс между поставените със закона цели и въздействието върху адресата на акта. Нарушаването му следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, влечащо отмяна на акта.
Преддвид горното съдът намира, че обжалваната заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна и преписката да бъде върната на компетентния административен орган за ново произнасяне по заявлението при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК. При новото разглеждане на заявлението, административният орган следва да постанови акт по същество, с който да присъди обезщетение за умъртвените и унищожени 59 бр. свине.
В полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 970 лева.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение, при съобразяване на материалния интерес на жалбоподателката, определен в съответствие с претендираното обезщетение по чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за обезщетяване на собствениците на животни в случаите по чл. 47, ал. 1 от ЗВМД и броя на унищожените животни в размер на 14 455 лева и предвидения в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.08.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.
По гореизложените съображения и на основание чл.
172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 806/13.09.2021 година на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна, с която е отказано изплащане на обезщетение за принудително убити и унищожени източнобалкански свине по заявление с вх. № ЗЖ-341/05.03.2020 година по жалбата на Б.В.А., ЕГН ********** *** и ВРЪЩА административната преписка по Заявление с вх. № ЗЖ-341/05.03.2020 година на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна за ново разглеждане и произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Варна ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.А., ЕГН ********** *** сумата от 970 (деветстотин и седемдесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: