№ 51
гр. ****** , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20203130101383 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. №
212/24.01.2021 г., подадена от Ю. Н. М., ЕГН **********, с адрес: ******* против Ш. О.
М., ЕГН **********, с адрес: *******, с която първоначално е предявен иск за развод
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от
СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак с развод поради
настъпилото негово дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по
въпроса за вината, съединен с небрачни искове с правна квалификация чл. 322, ал. 2, изр.
второ от ГПК, във вр. с чл. 59, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 143 от СК - за родителската
отговорност по отношение на непълнолетното дете, издръжката на детето и чл. 56 – за
семейното жилище.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права:
Твърди се, че страните са сключили граждански брак на 18.11.2000 г., за който е
съставен акт за сключен граждански брак № 73/18.11.2000 г. от Община ******. По време на
съвместното им съжителство се родили двете им деца, като дъщеря им била вече
пълнолетна, а синът им О. Ю. Н., ЕГН **********, роден на 25.01.2006 г., бил на
четиринадесет години. В началото ответникът решила да посвети времето си на грижите за
децата и домакинството, в което ищецът я подкрепил напълно. Въпреки това, съпругата му
станала изключително раздразнителна и избухлива. Макар да споделял всички грижи по
домакинството и децата наравно със съпругата си, като едновременно с това работел, тя
непрекъснато и грубо изразявала недоволството си от него, от доходите му, от грижите му,
от способностите му и пр. Всеки техен разговор достигал до спор, завършващ с обвинения,
викове и обиди от нейна страна. Опитвайки се да прояви разбиране към нея и това, което
преживява, по нейно искане ищецът помогнал да си намери работа преди около 7 години,
1
но и тази промяна не се отразила позитивно на съпругата му. Напротив, ангажиментите
извън дома я направили още по - раздразнителна и избухлива. Твърди, че и преди това
грижите за децата и дома не били постоянни и в необходимия обем, но след като
започнала да работи, ответникът изцяло ги изоставила. Заявила категорично на съпруга и
децата си, че парите, които получава са нейни и са необходими, поради което нямала
намерение да ги споделя. Отказала да участва в издръжката на семейството и на всяка молба
на децата да им даде дори незначителна сума за дневни разходи, им отговаряла да поискат
от баща си. С времето словесната агресия на съпругата му започнала да се насочва и към
децата. Ежедневието им се превърнало в непрекъснато викане от нейна страна към всички в
дома. Това отношение прогонило дъщеря им от къщата, която предпочитала да посещава
нейни приятели и роднини, но не и да се прибира в апартамента, където неизменно я
посрещало недоволството на майка , обвиненията, че нещо не е направила, че нещо не се е
случило и пр., съпроводено с викове и обиди. Нееднократно ответникът гонела от дома
децата. Дъщеря им дори се опитала с помощта на своята леля да осигури медицинска помощ
на майка си, но в крайна сметка, след като навършила пълнолетие, окончателно се изнесла
от апартамента им.
Въпреки търпението и молбите му да преосмисли поведението си поне спрямо децата,
ответникът продължила да води своя самостоятелен живот, игнорирайки напълно
необходимостта на децата им от майчина грижа, обич и топлина. Нежеланието да положи
усилия, принудили ищеца да реализира грижите за дома и децата напълно сам. През
годините се стараел да обгрижва децата си по начин, отговарящ на нуждите им, да им
осигури дом, пълен с уют и топлина, в който да растат спокойни и щастливи. Опитал се,
доколкото е възможно, да задоволва техните и на семейството им потребности,
поддържайки добра хигиена, необходимите удобства, стараейки се те да бъдат нахранени,
здрави, да израснат с усещането за разбиране и подкрепа. Опитал се да намери подход към
съпругата си да разговаря с нея и да обясни, какво причинява на него, на децата, на
семейството им, да предложа своята помощ и подкрепа. Всеки разговор обаче завършвал
безрезултатно и обикновено със скандал. Така в края на 2019 г, взел решение да прекрати
съвместното им съжителство. Опитът му да разговаря с ответника, за да намерят подходящ
и за двама им и най - вече за децата изход, отново се оказал безрезултатен. Тя започнала да
ги обижда, да ги гони от дома, да заплашва, че ако вземат апартамента, ще изпотроши
всичко и нищо няма да им остави. Тази реакция го убедила в правотата на решението му,
като единствено бил загрижен за сина им, който продължавал да живее с тях, но след като
разговарял с детето, решили, че първоначално, с оглед ангажиментите му, свързани с
образованието, е по - добре да то остане в дома им, заедно със своята майка, а ищецът да се
изнесе, за да предостави възможност на спокойствие да осмисли ситуацията и в следващ
момент да я обсъдят разумно. Това фактическо положение било непроменено и до днес.
Твърди, че продължава да живее в село Златина, община ******, където се настанил, след
напускането на дома в град ****** и не поддържал каквито и да било контакти с ответника
вече година. Първоначалните му опити да разговарят и да вземат решения, осигуряващи най
- добрата грижа за децата им, срещнали категоричния отказ на съпругата му. Въпреки това
продължавал да заплаща всички разходи по домакинството, свързани с жилището в град
****** - ток, вода, телефон и пр., както и издръжката на сина им, а и тази на дъщеря им.
Макар да решил да остане в апартамента, детето О. през по - голяма част от времето било
извън дома. Хранело се при баща си или сестра си. Ищецът разговарял с него ежедневно,
като се опитвал да му бъда опора, да го съветва и да му помага. Териториалната
отдалеченост на село Златина от град ****** била единствената пречка детето да не живее
изцяло с него. Счита, че това фактическо положение не е удачно и подходящо за децата, тъй
като ответникът продължавала да ги пренебрегва, от една страна, а от друга, да ги наранява
с обвиненията и нападките си, с непрекъснатите скандали и обиди към тях, с обстановката
на напрежение, която е създала в дома. Така през месец ноември около 22.00 - 23.00 ч по
2
телефона го потърсила дъщеря му с молба за помощ, като в слушалката ясно чувал как тя
плаче, а до нея жена му крещяла. Твърди, че това се е случвало не веднъж в предходни
моменти, но ищецът се надявал, че отсъствието му от дома ще повлияе положително върху
емоционалното състояние на съпругата му, но сгрешил в очакванията си.
Изложеното обосновавало убеждението му, че между него и ответника непоправимо е
изчезнала взаимната любов, вярност, привързаност, разбирателство и доверие, необходими
за съществуването на всеки брачен съюз, поради което продължаването на брака им било
безпредметно и противоречало на принципите на морала.
С оглед на това счита, че са налице условията на чл. 49, ал. 1 от СК, поради което моли
съда да постанови решение, с което да прекрати брака на страните, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения без да се произнася по
въпроса за вината.
Моли местоживеенето на детето О. Ю. Н. да бъде определено при него, като му бъде
предоставено упражняването на родителските права спрямо детето, а на ответника да бъде
определен режим на лични отношения с него - всяка първа и трета събота и неделя от 10.00
ч в събота до 18.00 ч в неделя с преспиване, първата половина от официалните празници и
ваканциите през всяка четна година и втората половина от същите през нечетна година,
както и 20 дни през лятото, когато ищецът не ползва годишен отпуск.
Моли да бъде осъден ответникът да заплаща на детето О. Ю. Н., чрез неговия баща и
законен представител, месечна издръжка в размер на 160 лева, с падеж 5-то число на месеца,
за който се дължи, считано от постановяване на съдебното решение, до настъпване на
законово основание за изменение или прекратяването , ведно със законната лихва при
забавено плащане на издръжката, като бъде допуснато предварително изпълнение на
решението в тази му част.
Моли да му бъде предоставено ползването на семейното им жилище, находящо се в
град ******, община ******, област Варна, ул. Рада Илиева 10, ет. 1, an. 1, като твърди, че
същото е било придобито от родителите на ищеца по време на брака им, прекратен със
смъртта на баща му. Поради това към настоящия момент ищецът майка му и сестра му били
съсобственици на семейното жилище.
Заявява, че не претендира издръжка от съпругата си.
Моли съда, в случай че ответникът изяви желание за произнасяне по въпроса за
вината за разстройството на брачните отношения, да счете изложените по-горе
обстоятелства за брачни провинения, осъществени от нейна страна.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който изразява
становище за допустимост и основателност на иска, но оспорва всички изложени от ищеца
фактически твърдения, а именно, че причината за влошените отношения между съпрузите, е
нейното поведение. Твърди, че описанието на фактическата обстановка в исковата молба до
голяма степен било изопачено и не отговаряло на действителността. Излага, че в началото
на съвместния им живот като съпрузи, тя и ищецът са живели в пълна хармония и
разбирателство. Преимуществено грижи за двете деца и домакинството по време на брачния
им съюз полагала тя. Предвид възрастта на децата и за да задоволява в пълна степен
потребностите им, преди 7 години тя решила да започне работа и така да осигури
допълнителни средства за семейния бюджет. Въпреки нарасналите всекидневни
задължения, тя се стараела да се справя с всичко, както с работата си, така и като поддържа в
изряден вид семейното жилище и се грижи за децата. Твърди, че отношенията им с ищеца се
3
влошили преди 6 години, когато ищецът изтеглил заем в размер на 20 000лв. за свой познат,
като посочва, че тя също е положила подпис върху договора за кредит. Вследствие на
непогасяване на вноските по заема в срок, бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение. Междувременно ищецът закупил къща в с. Златина, общ. ******, област
Варна, като за това свое действие не уведомил ответника. Тя разбрала за това впоследствие,
което я накарало да започне да се съмнява във всяко действие на съпруга си и не след дълго
напълно загубила доверието си в него.
Посочва, че към настоящия момент с ищеца трудно комуникират помежду си. След
получаване на препис от исковата молба по настоящото производство, направили опит да
постигнат споразумение, както относно предоставянето на родителските права и издръжката
на сина им О., така и във връзка с подялбата на движимите и недвижимите вещи, придобити
по време на брака. Въпреки направените опити за преобразуване на настоящото
производство по реда на чл. 50 от СК, не могли да постигнат споразумение.
Заявява, че не оспорва претенциите на ищеца, касаещи роденото от брака им дете О.
Ю. Н., а именно - предоставянето на родителските права на бащата Ю.М., определяне на
местоживеенето на детето при неговия баща и искания размер на месечна издръжка за
детето, както и че не оспорва и претенцията на ищеца да му бъде предоставено за ползване
семейното жилище. Счита, че е в интерес на детето то да продължи да живее в семейното
жилище и да запази в максимална степен досегашния си начин на живот. Изразява съгласие
с тези искания на ищеца. Счита също, че един проточил се дълго във времето бракоразводен
процес, би нанесъл много сериозна психическа травма на детето и именно с цел
предпазването му, били направени и опитите да бъде уреден настоящият спор със
споразумение.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака
между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за
вината; да предостави упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетното дете О. Ю. Н. на неговия баща и да постанови детето да живее при ищеца
на адрес: гр. ******, област Варна, ул. „*******; да определи режим на лични отношения на
майката с непълнолетното дете О. Ю. Н., както следва: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца, от 10:00ч. в събота до 18:00ч. в неделя, с преспиване в дома на майката; първата
половина от официалните празници и ваканциите през всяка четна година и втората
половина от същите през нечетна година и 20 дни през лятото, когато отпускът на майката
не съвпада с отпуска на бащата; майката да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 160
лв. за детето О. Ю. Н., чрез неговия баща и законен представител, по посочена от него
банкова сметка, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от
влизане в сила на съдебното решение до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменението или прекратяване на издръжката; да предостави ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. ******, област Варна, ******* на съпруга Ю. Н. М. и да
постанови след прекратяването на брака, съпругата - Ш. О. М., да продължи да носи
настоящата си фамилия М., която е придобила след сключване на брака.
Преди първото по делото съдебно заседание по делото е постъпила молба с вх. №
1003/18.03.2021 г., подадена от страните, в която заявяват, че са постигнали споразумение
по всички въпроси, с които са уредили техните лични и имуществени отношения във връзка
с прекратяването на брака чрез развод по взаимно съгласие и че и двамата желаят
прекратяване на брака, без съда да се произнася по въпроса за вината. Заявяват също, че
сериозно и непоколебимо са решили да се разведат по взаимно съгласие, без да се изследват
мотивите и причините за разстройството на брака им. С молбата е представено постигнатото
споразумение, подписано от двамата съпрузи, което молят да бъде утвърдено.
4
В съдебно заседание съпрузите се явяват лично, и с процесуалните си представители.
Заявяват, че са постигнали споразумение. Молят съда да допусне развод по взаимно
съгласие, като утвърди постигнатото между тях споразумение, като заявяват, че желанието
им да бъде прекратен техният брак е окончателно, сериозно и непоколебимо.
С протоколно определение от същото съдебно заседание съдът е постановил на
основание чл. 321, ал. 5 от ГПК, че производството от исково по чл. 321 ал. 1 ГПК, вр. чл.
49, ал. 1 от СК продължава по реда на чл. 330 ал. 1 ГПК, вр. чл. 50 от СК за прекратяване на
брака, сключен между страните, по взаимно съгласие и одобряване на постигнатото между
тях споразумение.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето за делото
е уведомена ДСП – ******. В съдебно заседание Дирекцията се представлява от социален
работник Д.П., която представя социален доклад.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и изявленията на
молителите, приема за установено следното:
От представените по делото удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз
основа на акт за сключен граждански брак № 0073/18.11.2000 г. от Община ******,
удостоверение за раждане на О. Ю. Н., роден на 25.01.2006 г., ЕГН **********, издадено
въз основа на акт за раждане № 0024/26.01.2006 г. от Община ******, нот. акт № 189, том II,
дело № 971 от 19.11.1992 г. на провадийски районен съдия, удостоверение за наследници
изх. № ГР17-35/1/ от 16.01.2019 г. на Н. М. Ш., ЕГН ******5, починал на 04.09.2016 г., б.ж.
на гр. ******, ксерокопие на Ш. О. М. и направените служебно справки в НБД „Население“,
се установява, че страните са съпрузи, предвид сключения от тях граждански брак на
18.11.2000 г. в гр. ******, за който е съставен акт за сключен граждански брак №
0073/18.11.2000 г. от Община ******. Съпругата е приела фамилното име на съпруга и след
сключването на гражданския брак нейното фамилно име е М.. Молителите имат родени по
време на брака си две деца – Н. Ю.Н., ЕГН *******, пълнолетна, родена на 30.07.2001 г. и
О. Ю. Н., непълнолетен, роден на 25.01.2006 г., ЕГН **********. Семейното жилище на
съпрузите, находящо се в гр. ******, ********, е собственост на наследниците на бащата на
съпруга - Н. М. Ш., починал на 04.09.2016.
Според социалния доклад след фактическата раздяла на съпрузите през 2019 г. детето
О. се отглежда от неговата майка, но редовно контактува и гостува на своя баща. Към
настоящия момент всички потребности на детето от подслон, облекло, храна,
здравеопазване и образование са задоволени. Детето е в добро общо здравословно
състояние. О. е ученик в осми клас на ПГСС „Земя” – гр. ******. Режимът на детето е
съобразен с неговата възраст и потребности. Момчето контактува свободно със своите
близки и роднини по майчина и бащина линия, както и със своите връстници. При
проучването е установено, че детето заедно със своята майка и сестра обитават апартамента
в гр. ******, ********. Хигиенно – битовите условия в жилището са отлични, а стаята на
детето е обзаведена с необходимите мебели. Бащата обитава едноетажна къща в с. Златина, в
която хигиенно – битовите условия са добри. Къщата е електрифицирана и водоснабдена.
Майката е споделила, че след развода ще живее в апартамент в гр. ******, закупен от
нейния баща. Родителите работят и получават трудови възнаграждения, като майката
получава и месечна помощ за деца по чл. 7 от ЗСПД в размер на 40 лева. Детето е
споделило, че е привързано и към двамата си родители, но се разбира повече с баща си и
желае да живее с него. Становището на социалните работници е, че и двамата родители
притежават необходимия родителски капацитет за правилното отглеждане и възпитание на
детето. Преценката на социалните работници е, че е в интерес на детето да поддържа
емоционална връзка с двамата си родители и разширените им семейни кръгове.
5
При изслушването на детето в съдебно заседание, в присъствието на социалния
работник, същото посочи, че тези отношения между родителите му са от доста време. Изрази
желание да живее в гр. ******, да ходи на училище и да се среща с майка си.
От изразеното от съпрузите становище в съдебно заседание, че поддържат искането
си за развод, съдът намира за установено наличието на предпоставките по чл. 330, ал. 3 ГПК
– налице е сериозно и непоколебимо съгласие за развода, постигнато е и споразумение по
чл. 51 от СК, представеното с молба вх. № 1003/18.03.2021 г. и потвърдено от съпрузите в
съдебно заседание. Същото не противоречи на закона и добрите нрави и е в интерес на
детето. Споразумението урежда в достатъчна пълнота всички посочени от законодателя
последици в отношенията между съпрузите след прекратяване на брака, както и
отношенията с роденото по време на брака им непълнолетно дете.
По гореизложените съображения съдът счита, че следва да допусне искания развод и
да утвърди споразумението, чийто параметри ще бъдат посочени в диспозитива на
настоящото решение, включително при съобразяване на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от
СК.
Съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, при развод по взаимно съгласие се дължи държавна такса в размер до 40 лв. Съдът
определя окончателна държавна такса за настоящото производство в размер на 40 лева, от
която към настоящия момент е внесена държавна такса в размер на 25.00лева и
доказателство за това е представено с молбата за развод. Ето защо молителите следва да
бъдат осъдени да доплатят разликата от 15.00лева по равно. По споразумението за
издръжката на детето също се дължи държавна такса от молителя Ш. О. М. в общ размер на
117.00 лева на основание чл. 7, т. 2 от ТДТССГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 50 от СК във връзка с чл. 330, ал. 3 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА брака, сключен в гр. ****** на 18.11.2000 г.
между Ю. Н. М., ЕГН **********, с адрес: ******* и Ш. О. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. ******, област Варна, ********, ет. 1, ап. 1, за който е съставен акт за сключен
граждански брак № 0073/18.11.2000 г. от Община ******, на основание чл. 50 от СК, поради
постигнатото между тях взаимно съгласие.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, съгласно което:
1. Страните се споразумяват да прекратят гражданския си брак по взаимно съгласие,
като не желаят съдът да се произнася по въпроса за вината.
2. Упражняването на родителските права по отношение на детето О. Ю. Н., ЕГН
********** се предоставят на бащата Ю. Н. М., ЕГН **********.
3. Местоживеенето на детето О. Ю. Н., ЕГН ********** се определя при неговия баща
Ю. Н. М., ЕГН ********** на следния адрес: гр. ******, област Варна, *******.
4. На майката Ш. О. М., ЕГН ********** се определя режим на лични контакти с
детето О. Ю. Н., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
6
месеца от 10:00 ч в събота до 18:00 ч в неделя с преспиване, първата половина от
официалните празници и ваканциите през всяка четна година и втората половина от същите
през нечетна година, както и 20 дни през лятото, когато бащата не ползва годишен отпуск.
5. Определя се майката Ш. О. М., ЕГН ********** да заплаща на детето О. Ю. Н., ЕГН
********** лично и със съгласието на неговия баща Ю. Н. М., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 162.50 лева с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, считано
от постановяване на съдебното решение, до настъпване на законово основание за
изменението или прекратяването , ведно със законната лихва при забавено плащане на
издръжката.
6. Семейното жилище с административен адрес: *******, собственост на Ю. Н. М.,
ЕГН **********, неговата майка У.Р. Ш. и неговата сестра А. Н. М., съгласно нотариален
акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за
мероприятие по ЗТСУ, вписан под № 189, том II, дело № 971/1992 г. и удостоверение за
наследници с изх. № ГР17-35/1/ от 16.01.2019 г., издадено от Община ****** се предоставя
за ползване на Ю. Н. М., ЕГН **********.
7. Съпрузите не си дължат издръжка един на друг след прекратяването на брака.
8. След прекратяване на брака Ш. О. М. ще продължи да носи брачното си фамилно име
М..
9. Страните ще поделят придобитото по време на брака движимо и недвижимо
имущество по – късно.
ОСЪЖДА Ю. Н. М., ЕГН **********, с адрес: *******, да заплати в полза на РС –
****** държавна такса в размер на 7.50лева /седем лева и петдесет стотинки/ за допускане
на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА Ш. О. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, област Варна, ********, ет.
1, ап. 1, да заплати в полза на РС – ****** държавна такса в размер на 7.50лева /седем лева
и петдесет стотинки/ за допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от
ТДТССГПК.
ОСЪЖДА Ш. О. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, област Варна, ********, ет.
1, ап. 1, да заплати в полза на РС – ****** държавна такса в общ размер на 117.00 лева /сто
и седемнадесет лева/, представляваща държавна такса върху постигнатото по делото
споразумение относно издръжката, на основание чл. 7, т. 2 от ТДТССГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
7