Решение по дело №2314/2010 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Гр.В.Търново , 14.12.2011 г.

 

Великотърновският районен съд, девети състав , в публичното заседание на  осми декември, през две хиляди и единадесета година ,

                                                  В състав: районен съдия- Йордан Воденичаров,

При секретаря Д.С. , като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 2314 по описа за 2010 г. , за да се произнесе взе предвид:

            Производство  по реда на чл. 341 и сл. от ГПК във фазата по допускане на делбата.

Ищецът  Д.И.С.  твърди в исковата  молба , че  той и ответницата  по силата на  наследяване по закон от   техните дядо и баба  Георги Николов С. и  Тодора Георгиева С. и  договор за  прехвърляне на  право на собственост  срещу издръжка и гледане от 11.10.1994 г. ,  оформен с нотариален  акт  № 93, том 8, н.д.№ 2499/1994 г.  на нотариус при ВТРС, сключен между него и  последната,  са придобили  в съсобственост  построената  в  дворно място от 870 кв.м., представляващо УПИ  XIII-833, в стр. квартал 31 по ПУП на с.Самоводене   масивна къща с пристройка, която не могат доброволно да си поделят.  Предвид горетвърдяното моли съдът да постанови решение , с което да допусне  и извърши  делба на този имот  при  квоти: 7/8 идеални части за него и  1/8 идеални части за ответницата/ В с.з.  искът за делба на  дворното място е оттеглен  и производството по делото в тази му част- прекратено/. В  с.з.  чрез пълномощника си – адвокат И. Стасинополу от ВТАК  ищецът поддържа делбения иск.

            Ответницата заявява, че не е съгласна да се дели къщата , тъй-като живее  в нея и няма къде  другаде да отиде.

            Съдът след като изслуша страните и прецени по реда на чл. 235 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:  Предявен е иск за делба на имуществена общност - с правно основание  чл. 34, ал.1 от ЗС, вр. с чл.69, ал.1 от ЗН

Правната информативност на данните, извлечени от представените по делото официални писмени документи – нот. акт за покупко- продажба   на недвижим имот № 66, том 2, н.д.№ 548/1966 г. на в.търновски народен съдия  , нотариален акт  за прехвърляне на недвижим имот  срещу задължение за издръжка и гледане  № 93, том 8, н.д.№ 2499/1994 г.  на нотариус при ВТРС,  у-ние за н-ци № 372/23.07.2008 г.  на кмета на с.Самоводене, скица № 47/25.01.2010 г. на  Община В.Търново ,  скица № 71/10.05.1966 г.  на Изпълком на СобНС с.Самоводене, строително разрешение  № 11/07.04.1970 г. , обяснителна записка от 15.08.1959 г. , строително разрешение  № 192/19.09.1959 г.  на председателя на ИК на СОбНС Самоводене и протокол за строителна линия  № 11/19.09.1959 г., у-ние за наследници  № 450/22.11.2011 г. на  Кметство с.Самоводене, сочи безспорно за съществуване в правното битие на твърдяната  съсобственост между съделителите върху конкретния  недвижим имот. Тя е възникнала в резултат на  следните  юридически факти:  Делбената жилищна сграда – масивна къща с пристройка, попадаща в  северозападната част на  УПИ / парцел/ XIII-833, в кв. 31 по ПУП на с.Самоводене   е обект  на строителство, извършено  от  Георги Николов С.   след 1966 г.- дядо на съделителите , починал на 30.11.1990 г.  За  тази  материална промяна в битието на   отредения  за дворното място  с  утвърдения  през 1958 г. регулационен план на селото дворищнорегулационен  парцел  са издадени на негово име   неообходимите строителни книжа- строително разрешение  № 192/19.09.1959 г.  на председателя на ИК на СОбНС Самоводене и протокол за строителна линия  № 11/19.09.1959 г. Бащата на  дядото на страните -  Никола Маринов С.  писмено е декларирал , че е съгласен  синът му да си построи  къща в  неговото дворно място / на бащата/ -  информация за този факт  се съдържа  в  обяснителната записка.    По   силата на  договор за покупко- продажба  от 22.06.1966 г., оформен с нотариален акт  № 66, том 2, н.д.№ 548/1966 г.  на в. търновски народен съдия  Никола Маринов С.  прехвърля на сина си  ½ идеална част от обема на правото на собственост върху  все още незастроеното урегулирано  дворище , с право на ползване от източната му част.  По силата на  договор , оформен с нотариален акт  № 93, том 8, н.д.№ 2499/1994 г. на нотариус при ВТРС  преживялата съпруга на  Георги Николов С. – Тодора  Георгиева С./ починала на 05.01.2001 г./  прехвърля на  ищеца / неин внук /  ¾ идеални части от ½  идеална част от  дворното място , заедно с  построената  в него  масивна къща с пристройка  срещу  задължението  на приобретателя  да й дава издръжка и  да полага грижи  за нея  до края на живота й .    Ако се приеме, че  при съществуващата празнота в законодателството  към 1959 г. , писмено декларираното съгласие на  Никола  Маринов С.  дядото на страните да построи нова жилищна сграда в  имота е било по презумпция  с нотариално заверен подпис  и   по аналогия  с правилото на  пар.3 от Наредба  за строежите по  чл.102,103, 109 от ППИНМ/ обн. в ДВ.  бр.149/1950 г./ е самодостатъчен юридически факт / а той е такъв  с изричното  повеление на  пар.189, т.2 от Правилника за приложение на Закона за планово  изграждане на населените места от 1960 г. в идентична хипотеза /  за  възникване в полза на  втория на ограничено вещно право на строеж  по см. на чл.63 от ЗС, то фактът на   реалното му упражняване чрез  изграждането й  , настъпил  по  време   на  валидно сключен и съществуващ  брак  между    Георги Николов С. и Тодора  Георгиева С.  трябва да   има за своя правна последица  придобиване на  правото на собственост  върху новосъздадените   къща с пристройка  общо и бездялово  от двамата съпрузи в режим на СИО , уредена с  категоричната норма на  пар. 103 от ПЗР , вр. с чл.13, ал.1 от /отм. от  1968 г./, вр. с чл.63 от ЗС.  Тук „завареността” на брака от  първия  семеен кодекс/ ако се приеме, че  строежът е извършен  преди влизането му в сила/,  е  обстоятелство , обуславящо   преуреждане / т.нар. «обратно действие» на  материалноправните норми/  на правното положение на  вещите и  правата върху вещи,   придобити  / не чрез дарение и по наследяване/ след сключването му,  съобразно новия въведен  негъвкав и повелителен режим на СИО , без оглед на това на чие име  те са били преди това придобити  и как са се третирали  в   предишното законодателство и в съзнанието на  всеки от съпрузите.  Но дори и да се приеме , че простото декларирано съгласие   на  Никола Маринов С. за извършване на строежа  не е такъв самодостатъчен  правопораждащ юридически факт , т.е.  поради  липса по същото време на изрична  законова опора , касеща  идентична хипотеза,  това съгласие не може да преодолее тежката  нотариална форма , в която по общо правило  следва да бъде облечена   разпоредителна правна сделка  за отстъпване  на право на строеж / чл.18 от ЗЗД/, това не означава , че  собствеността върху  сградата не  е била придобита общо от двамата съпрузи.  Дори и да се  приеме хипотетично , че   възникването на правото на собственост  първоначално е  било подчинено на  една  изкуствена конструкция / при условие , че  няма валидно учредено право нап строеж, както в полза на единия, така и в полза на двамата съпрузи – съпритежание / :   ½ идеална част от обема му е  придобита  общо от съпрузите  на основание чл.  13 от СК/ отм./  и чл.  92 от ЗС , тъй-като  до този размер  в режим на СИО  те са   придобили  чрез покупко- продажба  собствеността върху  земята, а  другата ½ идеална част  от обема на правото на собственост върху сградата да е  придобита  от  Никола Маринов С.  по приращение – чл.92 от ЗС,  по причина, че  той е  другият съсобственик на  дворното място, не съществува разумно основание  да се  отрече  неминуемия факт на владение върху  сградата от съпрузите , продължило  непрекъснато и несмущавано  повече от 10 години , който факт  е породил за тях последиците на придобивната давност  по отношение на хипотетично  приетата за притежавана  от  Никола Маринов С.  ½ идеална част  от обема на  правото на собственост върху делбения жилищен имот, ако обаче се приеме, че  той е бил жив през този период от време или по отношение на  част от тази ½ идеална част, притежавана  от някой негов наследник по закон, извън дядото на страните- чл.79, ал.1 от ЗС.           

             Фактът  на смъртта на   Георги  Николов С.  на 30.11.1990 г. автоматично  е  породил  два вида правни последици: 1. прекратяване на  съпружеската имуществена общност и възникване на презумптивно равни дялове от нея   – чл.26, ал.1 и чл.27 от СК от 1985 г.  ; 2. откриване на наследството на това лице   и   право на наследниците  му да го приемат – чл. 1, чл. 48 от ЗН . Правото да наследят/ придобият/  дела  на починалия   от прекратената съпружеска общност в обем  на ½ ид. част от правото на собственост върху жилищния   имот/ елемент от актива на имуществото му / е принадлежало   сина му  Иван Георгиев С. и преживялата  го съпруга  Тодора Георгиева С., чийто наследствени дялове са равни- чл. 9, ал.1 от ЗН.  Няма спор, че те са упражнили правото си да приемат наследството, ако не направо  с писмено изявление  по чл. 49, ал.1 от ЗН, то   с  действия, недвусмислено разкриващи волята / намерението им  за това по смисъла на чл.49, ал.2 от ЗН. Другата ½ идеална част от  обема на правото на собственост върху  имота  е  придобита на лично основание от преживялата съпруга  -  чл.27  , вр. с чл.26, ал.1, чл.19, ал.1  от СК от 1985 г. , вр. с чл.77, пр.3-т от ЗС. И така  след смъртта на  Георги Николов С.  , между    преживялата го съпруга и  техния син  е възникнала съсобственост в конкурентно  съотношение на правомощията им на сътитуляри  в обема на  правото  на собственост върху делбения  имот , изразено  в дробни цели числа –  ¾ ид. части  за първата  и ¼ ид. части за втория.   Фактът на смъртта  на бащата на съделителите   на 02.01.1997 г.   има за  свои правни последици откриване на наследството му и призоваване на  същите в качеството им на негови деца  да го придобият  при равни  права – чл.5, ал.1 от ЗН.  При  това положение  като  правен резултат от приемането  на това наследство/ включващо  в актива си 1/4 ид. част от обема на правото на собственост /  е възникнала съсобственост  между  Тодора  Георгиева С. , Д.И.С. и Теодорова И.С. в конкурентно съотношение на правомощията им сътитулярите   в  обема на   правото/ чл.30, ал.1 от ЗС/, изразено в дробни числа  след съответното аритметично пресмятане,  както следва:  6/8 ид. части за първата  , 1/8 идеални части за  втория и  1/8 идеални части за третата.  Правната сделка, имаща за предмет  прехвърляне на  притежавните  от Тодора Георгиева С.  6/8 идеални части  от построената в дворното място масивна къща с пристройка  на  ищеца  срещу задължението му за издръжка и гледане е  юридически факт  от деривативно вещноправно естество, имащ за правна последица  придобиване от втория на тези идеални части от обема правото на собственост върху жилищната сграда   –  чл.24, ал.1 , вр. с чл.9 от ЗЗД, вр. с чл.  77, пр.1-во от ЗС.  Като краен резултат  между съделителите  е формирана и съществува съсобственост  при следните  квоти / права/: 7/8  идеални части за ищеца/ 6/8 ид. части придобити  по деривативен начин чрез посочената правна сделка и 1/8 ид. части придобити  по пътя на легалното наследствено правоприемство/  и 1/8 идеални части за ответницата/ придобити  чрез наследяване по закон/. Образуваната дялова съсобственост /имуществена общност/ поражда потестативното право на участниците в нея да искат нейната подялба, респ. прекратяването й – чл. 34, ал. 1, вр. с чл. 30, ал. 1 от ЗС.  Изрично разпореждане в действащото законодателство, отричащо в случаи като настоящия правото на делба – няма.

 

            Предвид горното, съдът                                                                          

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА на основание чл. 34, ал.1 от ЗС, чл.69, ал.1 от ЗН  и чл.344 , ал.1 от ГПК   извършването на съдебна делба между  Д.И.С., с ЕГН: **********,***   и Т.И.С. , с ЕГН: **********,***  на следния съсобствен недвижим имот : МАСИВНА КЪЩА  с ПРИСТРОЙКА , построени  в  северозападната част  на УПИ  XIII- 833, в кв. 31, с площ от 870 кв. м.  по ПУП на с.Самоводене , съгласно  строително разрешение № 192/19.09.1959 г.  на председателя  на ИК на СОбНС Самоводене, издадено в полза на Георги Николов С. , при    следните делбени квоти  : 7/8 / седем осми/ идеални части  за Д.И.С. и 1/8 /една осми/ идеални части за Т.И.С..

 

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия: