РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. Пловдив, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500264 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба подадена от "Сити кеш" ООД, ЕИК
*****, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Ц. Б., срещу Решение №
3779/08.09.2023 г., постановено по гражданско дело №848/2021г. по описа на
Районен съд – Пловдив, Х гр.с., в частта, с която е обявен за недействителен,
на осн. чл. 22 ЗПК, по иска предявен от И. С. Л., ЕГН **********, против
"Сити кеш" ООД, ЕИК *****, договор за потребителски кредит № 300162 от
15.04.2019г. и в частта, с която са отхвърлени исковете на "Сити кеш" ООД,
ЕИК ***** против И. С. Л., ЕГН ********** , за заплащане на сумите: 472,31
лв. – главница; 15,60 лв. – възнаградителна лихва; 74,54 лв. – обезщетение за
забава, в размер на законната лихва от които: 26,23 лв. - за периода от
16.08.2019г. до 19.01.2021г.; 24,81 лв. - за периода от 17.08.2019г. до
19.01.2021г.; 23,50 лв. - за периода от 16.10.2019г. до 19.01.2021г.,
претендирани като дължими по договор за потребителски кредит № 300162 от
1
15.04.2019г.Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в
обжалваните части. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и
постановяване на ново решение по съществото на правния спор, с което да се
отхвърли предявения срещу дружеството иск за недействителност на
сключения между страните договор за потребителски кредит № 300162 /
15.04.2019г. и уважаване на насрещните искови претенции на търговското
дружество.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззИ.емата И. С. Л., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника по
делото адв. Е. Т.а , с който се взема становище за нейната неоснователност и
се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваните му части.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по
правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 от Закона за потребителския кредит,
като ищцата И. С. Л., ЕГН ********** иска постановяване на решение, с
което да се обяви за недействителен поради неспазване на изискванията
на чл.5, ал.4, чл.11, ал.1, т.7, т.9а и т.10 от ЗПК, поради неравноправни
2
клаузи и поради противоречие с добрите нрави сключения между нея и
ответника „Сити кеш“ ООД договор за паричен заем № 300162 от
15.04.2019г., както и с предявен от ответника и приет за разглеждане
насрещен иск за осъждане на ищцата да заплати на търговското дружество на
основание чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД следните суми дължими по
сключения между страните договор за паричен заем № 300162 от
15.04.2019г. : 472,31 лв. – главница; 15,60 лв. – възнаградителна лихва; 74,54
лв. – обезщетение за забава, в размер на законната лихва от които: 26,23 лв. -
за периода от 16.08.2019г. до 19.01.2021г.; 24,81 лв. - за периода от
17.08.2019г. до 19.01.2021г.; 23,50 лв. - за периода от 16.10.2019г. до
19.01.2021г., претендирани като дължими по договор за потребителски кредит
№ 300162 от 15.04.2019г. и при условията на евентуалност насрещен иск по
чл.23 от ЗПК за осъждането на ищцата да върне на търговското дружество
чистата стойност по договора за кредит в размер от 397 лева.
От фактическа страна по делото няма спор с оглед твърденията на
ищеца в исковата молба и на ответното дружество в отговора, че между
страните е бил сключен договор за паричен заем № 300162 от
15.04.2019г., съгласно който ответното дружество е предоставило на
ищцата заем в размер на 600 лв., който тя се е задължила да върне
заедно с уговорената лихва на 6 месечни вноски в срок до 15.10.2019г.,
при посочени в договора фиксиран годишен лихвен процент- 40,05% и
годишен процент на разходите- 48,01%. В чл.6.1 от договора е уговорено
задължение за заемателя в срок от три дни от усвояването на заемната
сума да предостави обезпечение, отговарящо на чл.33, ал.1 от Общите
условия- поръчител или банкова гаранция, а в чл.6.2 е предвидено
заплащане на неустойка при неизпълнението му в размер на 407,06 лв.,
която се заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски по договора.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на годишния процент на
разходите по кредита, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В случая, видно от договора, в него е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/- 48,01%, поради което договорът формално отговаря на
3
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Размерът на посочения в
договора ГПР обаче не съответства на действителния такъв съобразно
поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл.19,
ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1,
т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит. Видно от представения по делото
договор за заем, заемателят се е задължил да заплати неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, която се
начислява и заплаща заедно с месечните вноски по кредита. В случая от
съдържанието на договора е видно, а и по това няма спор между
страните, че уговорената в договора неустойката за непредоставяне на
обезпечение не е била включена в ГПР по кредита, въпреки че разходите
за заплащането й са пряко свързани с договора за кредит и съобразно
императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК е
следвало да бъдат включени при изчисляването му. Действително
съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит, но посочената разпоредба се отнася за
неизпълнение на основното задължение на потребителя- да върне
предоставения му кредит, а не за неизпълнението на други задължения.
Да се приеме обратното, означава да се допусне възможност за
заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК чрез
предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения,
различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които да
не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е
налице именно такава хипотеза, тъй като е уговорено задължение за
4
потребителя да предостави обезпечение и неустойка за неизпълнението
му, разходите за която не са взети предвид при изчисляване на
посочения в договора годишен процент на разходите, в резултат на което
последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно
чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Предвид
неточното посочване на ГПР в договора за кредит потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителната му цена, което следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на
член 6, параграф 1 от ДиректИ. 2005/29/ЕО. Според настоящия състав на
съда посочването в договора за кредит на годишен процент на разходите,
различен от действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, поради което следва да се приеме, че договорът за
кредит не съдържа посочване на годишния процент на разходите по
кредита и не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което
съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК води до неговата
недействителност. Ето защо предявеният иск за прогласяване
недействителността на договора е основателен и следва да се уважи, без
да се обсъждат останалите посочени от ищцата основания.
Последиците от недействителността на договора за потребителски
кредит са уредени в чл. 23 ЗПК, предвиждащ, че потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други
разходи по кредита. Това е специална императивна законова норма, която е
приложима при потребителски кредити с оглед особената защита на
потребителите като икономически по-слабата страна в правоотношението.
От законовия текст става ясно, че при недействителност на договора се
дължи само главница, но не и лихва, като при това законът не прави
разграничение на възнаградителна и мораторна, т.е. санкцията обхваща и
двете лихви, както и таксите и всички други разходи по кредита. При това
положение за И. С. Л., като кредитополучател, е възникнало задължението да
върне на търговското дружество само действително получената главница по
договора за кредит.
В процесния договор е отразено, че чистата стойност на предоставения
финансов ресурс възлиза на 600 лв., което именно се явява и релевантната
стойност за главница, от която следва се приспаднат осъществените от
5
длъжника плащания.
В конкретния казус и съгласно заключението на вещото лице общият
размер на тези плащания възлиза на сумата от 203 лева, поради което след
осъществените частични плащания, оставащата главница възлиза на сума в
размер от 397 лв.
Предвид изложеното И. С. Л. дължи връщане само на чистата стойност
на кредита в размер от 397 лева, до който размер предявеният насрещен иск
от търговското дружество е уважен от първоинстанционния съд и в която
част решението, като необжалвано, е влязло в законна сила. С оглед
недействителността на сключения между страните договор за кредит
предявените от търговското дружество искове по чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за сумата 472,31 лв. – главница по договора; 15,60 лв. –
възнаградителна лихва; 74,54 лв. – обезщетение за забава, правилно са
отхвърлени от първоинстанционния съд с обжалваното решение.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към мотивите на
пъровинстанционния съд.
С оглед неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на въззИ.емата страна направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство
в размер на 400 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3779/08.09.2023 г., постановено по
гражданско дело №848/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр.с.,в
частта, с която е обявен за недействителен, на осн. чл. 22 ЗПК, по иска
предявен от И. С. Л., ЕГН **********, против "Сити кеш" ООД, ЕИК *****,
договор за потребителски кредит № 300162 от 15.04.2019г. и в частта, с която
са отхвърлени исковете на "Сити кеш" ООД, ЕИК ***** против И. С. Л., ЕГН
********** , за заплащане на сумите: 472,31 лв. – главница; 15,60 лв. –
възнаградителна лихва; 74,54 лв. – обезщетение за забава, в размер на
законната лихва от които: 26,23 лв. - за периода от 16.08.2019г. до
6
19.01.2021г.; 24,81 лв. - за периода от 17.08.2019г. до 19.01.2021г.; 23,50 лв. -
за периода от 16.10.2019г. до 19.01.2021г., претендирани като дължими по
договор за потребителски кредит № 300162 от 15.04.2019г.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. *****, ЕИК *****, да заплати на И. С. Л., ЕГН
**********,от град *****, сумата от 400 лева- разноски по делото пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7