Решение по дело №335/2020 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 436

гр. С., 19.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на  двадесет и седми юли 2020 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И.  И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №  335 по описа на съда за 2020 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът „БДСК“ ЕАД твърди, че на 29.09.2015 г. между банката и кредитополучателя Т. Е. Т. бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който кредиторът предоставил на съконтрахента си кредит в размер на 20000 лв., който последният се задължил да ползва и да му върне в срок от 120 месеца заедно с уговорената между страните възнаградителна лихва. На 27.03.2017 г. страните подписали споразумение за преструктуриране на кредита, чрез което се уговорили, че остатъкът от задълженията в размер на 18990 лв. следва да бъде погасен в срок от 144 месеца, както и че срещу ползването на сумата длъжникът ще заплаща лихва в посочен в споразумението размер. Задълженията на кредитополучателя по споразумението били обезпечени чрез поръчителството на ответницата, предоставено чрез договор за поръчителство от 27.03.2017 г. Длъжникът преустановил обслужването на дълга си, считано от 15.06.2018 г. – датата на първата неплатена (изцяло) погасителна вноска, поради което след изтичането на 90 дни от забавата на основание чл. 18.2 от ОУ към договора за кредит банката обявила предсрочна изискуемост на кредита чрез нотариална покана, връчена чрез залепване на уведомление на 24.01.2019 г. Поради липсата на доброволно плащане кредиторът се снабдил със заповед за изпълнение срещу кредитополучателя и поръчителя, издадена по ч.гр.д. № 1147 по описа на СРС за 2019 г.,  за следните суми: главница по договора за кредит за текущо потребление от 29.09.2015 г. и споразумението за преструктуриране от 27.03.2017 г. в размер на 18726,77 лв., договорна лихва за периода от 15.05.2018 г. до 07.02.2019 г. в размер на 1177,92 лв., лихвена надбавка за забава за периода от 16.01.2018 г. до 07.02.2019 г. в размер на 40,01 лв., законна лихва за  периода от 08.02.2019 т. до 19.07.2019 г. в размер на 842,38 лв., такса изискуемост в размер на 120 лв. и законна лихва върху главницата от 19.07.2019 г. до окончателното ѝ плащане. Тъй като ответницата възразила срещу заповедта ищецът моли съда да признае за установено, че тя му дължи горните суми, както и да я осъди да му заплати разноските, направени по исковото и по заповедното производство.

Ответницата С.Т.М. изразява становище, че искът е неоснователен, поради което моли съда да го остави без уважение. Твърди, че кредитополучателят е получил уведомление за обявяване предсрочна изискуемост на кредита още на 09.02.2018 г., поради което на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД  нейната отговорност като поръчител се е погасила на 09.08.2018 г. с изтичането на шестмесечен срок от датата на изискуемостта, през който банката не е упражнила правата си спрямо основния длъжник. Същевременно заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1147 по описа на СРС за 2019 г. било депозирано в съда на по – късен етап - 19.07.2019 г. Прави възражение за нищожност на клаузата на т. 2, изр. 2 от договора за поръчителство, според която отговорността на поръчителя се запазва и ако кредиторът не е предявил иск срещу основния длъжник в срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, като счита, че нищожността произтича от противоречието на клаузата със закона и по – конкретно нормата на  чл. 147, ал. 1 ЗЗД, която има императивен характер  и не допуска предварителен отказ от регламентираните в нея права на поръчителя.

Твърди също така, че чрез споразумението за преструктуриране на кредита страните са прибавили към неиздължената главница по договора за кредит и дължимата възнаградителна лихва в размер на 488,82 лв., която започнала да се олихвява с уговорения в споразумението лихвен  процент. Горното съставлявало анатоцизъм, забранен от чл. 10, ал. 3 ЗЗД, поради което клаузата, която го предвиждала също се явявала нищожна. Нейното централно място в споразумението за преструктуриране обосновавало и неговата (на споразумението) нищожност, която на свой ред водела до нищожност и на договора за поръчителство, който имал акцесорен характер спрямо това споразумение.

При отхвърляне на исковете претендира разноските, направени в исковото и заповедното производство.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените  искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 92, ал.1 ЗЗД.

Предявените  искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 138 ЗЗД , чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, във вр. чл. чл. 4 ЗПК /отм./, чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК.

Въз основа на постъпило на 19.07.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е издал такава заповед под  №  2866 от 15.08.2019 г. по ч.гр.д. № 1147 по описа за 2019 г. срещу кредитополучателя Т. Е. Т., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са посочени в исковата молба. Въз основа на искане за допълване на заповедта за изпълнение била издадена допълнителна заповед № 3055 от 11.09.2019 г. по същото дело, чрез която било разпоредено заплащането на горните суми и от поръчителя С.Т.М. в условията на солидарност с основния длъжник. Влизането в сила на тази втора заповед било препятствано от постъпило в срок възражение от длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415, ал.1 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

От представен по делото  договор за кредит за текущо потребление от 20.09.2015 г. се установява, че на същата дата банката встъпила в договорни отношения с  кредитополучателя Т. Е. Т., по силата на които се  задължила да му предостави кредит за текущо потребление в размер на 20000 лв. срещу поето от негова страна задължение да възстанови същия на 120 месечни вноски ведно уговорената за срока на ползването му договорна лихва. На 27.03.2017 г. страните подписали договор за преструктуриране, чрез който приели, че общият размер на задълженията по кредита възлиза на сумата от 19094,26 лв., от които главница в размер на 18501,18 лв., договорна лихва в размер на 593,08 лв. и лихва за забава в размер на 5,48 лв., като след изявление на банката, че се отказва от вземането си за наказателни лихви и заемни такси страните се съгласили, че общото задължение по кредита се фиксира на сумата от 18990 лв., която в пълния си размер била определена като главница по договора за преструктуриране. Длъжникът се задължил да възстанови този кредит на 144 погасителни вноски в срок до 15.03.2029 г. заедно с уговорената възнаградителна лихва, а  чл. 18.1 и 18.2 от ОУ към договора предвиждали санкция при забава в плащанията на вноски по кредита, според която от деня, следващ падежната дата по договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта, а при предсрочна изискуемост същата по размер наказателна лихва се прилага спрямо целия остатък от кредита. Съгласно клаузата на чл. 18.2 от ОУ към договора за кредит при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем. Изпълнението на задълженията по договора за преструктуриране било гарантирано с поръчителството на ответницата  по делото, предоставено в нарочен договор за  поръчителство от същата дата.

От представено от ответницата уведомление от 09.02.2018 г.  е видно, че поради допусната забава в изпълнението на задълженията по кредита (без де се индивидуализират просрочените погасителни вноски) банката е отправила до основния длъжник изявление за  обявяване на предсрочната му изискуемост, връчено му на 09.02.2018 г. чрез самата ответница в качеството ѝ на негов поръчител и пълномощник. От погасителния план към договора за преструктуриране се установява, че първите 6 вноски по него, дължими в периода от 15.04.2017 г. до 15.09.2017 г. включително, са в размер на 75,88 лв. всяка и същите следвало да послужат за погасяване на договорна лихва; следващите 137 вноски били фиксирани на сумата от 233,12 лв. всяка, а последната вноска  - на сумата от 232,48 лв., като тези вноски следвало да бъдат отнесени за погасяване на главница и лихва при предвидено в погасителния план съотношение. От заключението на вещото лице се установява, че до 15.10.2017 г. – падежната дата на първата вноска от 233,12 лв., длъжникът редовно обслужвал задълженията си, като внасяните от него суми надвишават сбора на дължимите до този момент 6 бр. вноски – техният общ размер възлизал на сумата от 455,28 лв., а внесената от кредитополучателя сума била 584,26 лв. На 16.10.2017 г. кредитополучателят внесъл сумата от 100 лв., която ведно с надплатената отпреди това сума от 128,99 лв. (разликата между 584,26 лв. и   455,28 лв.)  формира вноска от 228,99 лв. - с около 4 лв. по - малка от дължимата.  На 15.11.2017 г. по кредита отново била изплатена сума от 100 лв., вместо пълната вноска от 233,12 лв., което продължило и през следващите месеци, през които плащанията били от порядъка на 100 лв. месечно. От деня, следващ падежната дата 15.11.2017 г., кредитополучателят изпаднал в просрочие за сумата от 133,12 лв., като от този момент до 09.02.2018 г. изминали 86 дни, които не били достатъчни за осъществяване на обективната предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост, предвидена в чл. 18.2 от ОУ към договора за преструктуриране, а именно забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни. Този извод се налага и като се вземат под внимание текущите вноски на кредитополучателя – например тези от 14 и 15.12.2017 г. в общ размер от 106,71 лв. и от 16.01.2018 г. в размер на 100 лв., които следва да се отнесат за погасяване именно на просроченото задължение от 15.11.2017 г., така че да намалее продължителността на допусната от длъжника забава. Поради същите причини не може да се аргументира просрочие над 90 дни на част от вноската от 15.10.2017 г. в размер на около 4 лв., тъй като тази сума е била погасена чрез плащането, извършено на 15.11.2017 г., и тъй като същата е прекалено незначителна за да послужи като основание за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит. При тези данни съдът приема, че към 09.02.2018 г. обективните предпоставки за такова обявяване не са били налице и реалното му предприемане не е произвело правно действие - не е лишило длъжниците от преимуществата на допуснатото чрез договора за преструктуриране разсрочено плащане на задълженията им. При тези обстоятелства се оказва излишно да се коментират пълномощията на ответницата да получава от името на основния длъжник изявления от естеството на обективираното в уведомлението то 09.02.2017 г., като в тази насока единствено следва да се отбележи, че банката не е оправомощена да се позовава на тяхната липса с оглед разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 5/ 2014 г. от 12.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 5 от 2014 г. на ОСГТК.

Приложеното към заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 1147 по описа на СРС за 2019 г.,  извлечение от сметката на длъжника сочи като обективна предпоставка за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по кредита частичното неплащане на вноска в падежна дата 15.06.2018 г. и изцяло следващите вноски до 15.01.2019 г. включително. От заключението по изготвената ССЕ е видно, че от м. октомври 2017 г. до м. юни 2018 г. длъжникът не е заплащал изцяло погасителните си вноски, а е внасял суми от порядъка на 100 лв., 120 лв., 150 лв., 180 лв. и в крайна сметка към м. юни 2018 г. той е бил в забава по отношение на сума по – висока по размер от сбора на 3 погасителни вноски (около 792 лв.). С плащанията си до м. януари 2019 г. (792,35 лв.) той е погасил дължимото до м. юни 2018 г. (и то ако не се приспадат начислените лихви за забава), но междувременно падежирали вноските за м. юли 2018 г. и следващите, така че към момента, в който кредиторът отправил  уведомление за обявяване предсрочната изискуемост на кредита – 22.11.2018 г., били налице обективните предпоставки за настъпването на такава, т.е. вноската от м. юли 2018 г. и следващите не били изобщо заплатени.   Изявлението за обявяването на изискуемостта  било отправено чрез нотариална покана, връчена на основния длъжник на 24.01.2019 г. чрез залепване на уведомление, поради което следва да се приеме, че от тази дата уговореният между страните срок за погасяване на задълженията отпаднал и  кредиторът получил правото да потърси незабавно  връщане на предоставената в заем парична сума (по въпроса, че предсрочната изискуемост се обявява на длъжника по основното правоотношение - решение № 40 от 17.06.2015 г. по т.д. № 601/2014 г., I т.о. на ВКС, решение № 132 от 02.10.2015 г. по т.д. № 1907/2014 г., I т.о. на ВКС, определение № 555 от 02.10.2009 г. по ч.т.д. № 505/2009 г., II т.о. на ВКС). Той пристъпил към събиране на вземането си на 19.07.2019 г., когато депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред РС – Добрич. Чл. 147, ал. 1 ЗЗД гласи, че поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца, като въз основа на изложените по – горе данни съдът приема, че така регламентирания шестмесечен срок на запазване отговорността на поръчителя е спазен, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е постъпило в съда преди неговото изтичане. Казаното обосновава неоснователност на възражението на ответницата за погасяване на предоставеното от нея обезпечение, поради което следва да се приеме тя отговаря солидарно с основния длъжник за задълженията му към кредитната институция на основание чл. 141, ал. 1 ЗЗД.

От заключението на назначената по делото експертиза се установява, че към момента размерът не непогасената главница по договора за преструктуриране възлиза на сумата от 18346,37 лв., представляваща разликата между първоначалната главница от 18990 лв. и погасената част от нея в размер на 643,63 лв. От таблица № 2 от заключението е видно, че за да получи по – висок размер на главницата, на 16.09.2017 г. кредиторът  капитализирал лихви в размер на 392,45 лв., което не става ясно на какво основание е сторил и за което няма данни страните да са постигнали споразумение. Поради тези причини дължимата към настоящия момент главница следва да се фиксира на сумата от 18346,37 лв., до който размер искът за установяване на това вземане следва да се уважи, а за горницата – да се отхвърли като неоснователен. Съгласно разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК, възнаградителна лихва по договорите за кредит следва да се начислява до датата на предсрочната изискуемост на задълженията по тях – т.е. в конкретния случай  по договора за преструктуриране - от 15.05.2018 г. до 24.01.2019 г., като такава не следва да се начислява върху сумите, представляващи лихви по първоначалния договор за  кредит,  с оглед съдебната практика, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ (която практика е обективирана в решение № 66 от 29.07.2019  на ВКС по т.д. № 1504/2018 г., II т.о.). В този смисъл следващата от договора за преструктуриране уговорка между страните за начисляване на договорна лихва върху тази трансформирана в главница лихва следва да се третира като нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречието ѝ със закона, но нищожността на тази отделна уговорка не обосновава нищожност на цялото споразумение с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД , който гласи, че нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Невъзможността да се начислява  възнаградителна лихва върху едно от задълженията на кредитополучателя, новирано чрез договора за преструктуриране в главница, не би могла да обхване уговорките, касаещи задължението му да заплаща възнаграждение за ползването на останалата  част от кредита, т.е. и двете страни имат интерес от сключването на договора и без недействителната му част, поради което възражението на ответницата за недействителност на целия договор, а от там и на акцесорния договор за поръчителство, се явява неоснователно. При така направените уточнения следва да се приеме, че по договора за преструктуриране се дължи договорна лихва за периода от 15.05.2018 г. до 24.01.2019 г. върху тази част от главницата, която е представлявала главница  и по първоначалния договор за кредит, която лихва възлиза на сумата от 1151,56 лв., като в тази му част искът за установяване на това задължение следва да се уважи. Лихвената надбавка за забава в размер на 10 % за периода от 16.01.2018 г. до 07.02.2019 г. възлиза на сумата от 42,24 лв., поради което искът за установяване на това задължение следва да се уважи изцяло в предявения си размер от  40,01 лв. Законна лихва за  периода от 08.02.2019 т. до 19.07.2019 г. следва да се начисли върху главница от 18346,37 лв. и същата възлиза на сумата от 825,59 лв., като от нея на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се приспадне сумата от 140 лв., внесена на две вноски от поръчителя по кредита след образуване на  настоящото исково производство. Поради тези причини  искът за установяване на задължението на ответницата за законна лихва върху главницата от договора за преструктуриране за  периода от 08.02.2019 т. до 19.07.2019 г. следва да се уважи до размера от 685,59 лв., а за горницата – да се отхвърли като неоснователен. На основание чл. 18.2 от ОУ към договора за преструктуриране ответницата дължи и законна лихва върху главницата от 19.07.2019 г. до окончателното ѝ плащане, а поради обявяване на предсрочната изискуемост на кредита – и такса изискуемост в размер на 120 лв. съгласно тарифата на банката.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете (без да се съобразява частичното отхвърляне на иска за законна лихва поради плащане на сумата от 140 лв. след завеждане на исковото производство) в размер на 409,67 лв. за държавна такса, 342,20 лв. за експертиза, 196 лв. за юрисконсултско възнаграждение (при първоначално определено от съда в размер на 200 лв.), както и разноски по заповедното производство в размер на 476,29 лв., а искането за присъждане на разноски над тези суми  следва да се остави без уважение На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника също следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 17,22 лв. за адвокатски хонорар по исковото и още толкова по заповедното производство, като искането за присъждане на разноски се отхвърли  над този размер. Възражението на ищеца за намаляване на разноските на ответницата за адвокатски хонорар поради тяхната прекомерност се явява неоснователно, тъй като платените от нея хонорари съответстват на минималните по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Т.М. с ЕГН ********** *** дължи на “БДСК” ЕАД с ЕИК ......, с адрес на управление: гр. С., ул. “М.” № ..., представлявано от  В. М. С. и Д. Н. Н., в условията на солидарност с Т. Е. Т. с ЕГН ********** и като негов поръчител следните суми по заповед за изпълнение № 3055 от 11.09.2019 г. по ч.гр.д. № 1147 по описа на РС – С. за 2019 г.: главница по договор за кредит за текущо потребление  от 29.09.2015 г. и договор за преструктуриране от 27.03.2017 г. в размер на 18346,37 лв. (осемнадесет хиляди триста четиридесет и шест лв. и 37 ст.), договорна лихва за периода от 15.05.2018 г. до 24.01.2019 г. в размер на 1151,56 лв. (хиляди сто петдесет и един лв. и 56 ст.), лихвена надбавка за забава за периода от 16.01.2018 г. до 07.02.2019 г. в размер на  40,01 лв. (четиридесет лв. и 1 ст.), законна лихва  за  периода от 08.02.2019 т. до 19.07.2019 г. в размер на 685,59 лв. (шестстотин осемдесет и пет лв. и 59 ст.), такса изискуемост в размер 120 лв. (сто и двадесет лв.) и и законна лихва върху главницата от 19.07.2019 г. до окончателното ѝ плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за установяване вземането на ищеца за главница по договор за кредит за текущо потребление  от 29.09.2015 г. и договор за преструктуриране от 27.03.2017 г. за сумата над 18346,37 лв., договорна лихва извън периода от 15.05.2018 г. до 24.01.2019 г. и за сумата над 1151,56 лв. и за законна лихва  извън  периода от 08.02.2019 т. до 19.07.2019 г. и за сумата над 685,59 лв.

ОСЪЖДА С.Т.М. с ЕГН ********** *** да заплати на “БДСК” ЕАД с ЕИК ......, с адрес на управление: гр. С., ул. “М.” № ..., представлявано от  В. М. С. и Д. Н. Н.,  направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 409,67 лв.(четиристотин и девет лв. и 67 ст.) за държавна такса, 342,20 лв. (триста четиридесет и два лв. и 20 ст.) за експертиза, 196 лв.(сто деветдесет и шест лв.)  за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по заповедното производство в размер на 476,29 лв. (четиристотин седемдесет и шест лв. и 29 ст.), като ОТХВЪРЛЯ  искането за присъждане на разноски над тези размери.

ОСЪЖДА  “БДСК” ЕАД с ЕИК ......, с адрес на управление: гр. С., ул. “М.” № ..., представлявано от  В. М. С. и Д. Н. Н., да заплати на С.Т.М. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 17,22 лв. (седемнадесет лв. и 22 лв.) за адвокатски хонорар и разноски по заповедното производство в размер на  17,22 лв. (седемнадесет лв. и 22 лв.) за адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/