№ 1103
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20241100900357 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл.155, т.3 ТЗ от прокурора за прекратяване на
ответното търговско дружество А. ЕООД.
В исковата молба се твърди, че на 11.04.2021 г. е починал С. В.А.-
едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество, след
което няма вписан друг представляващ, а прокуратурата е сезирана с искане за
прекратяване на дружеството.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал
отговор, с който не оспорва твърденията на ищеца относно смъртта на
представляващия и липсата на вписване на нов, но счита, че искът е
неоснователен, тъй като предпоставка за уважаването му са изрични
изявления на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала.
Съдът, като взе предвид доводите на ищеца и представените по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на прокурора е да докаже твърденията си, че вписаният в
търговския регистър управител е починал и няма вписан друг управител на
ответното търговско дружество за срок по-дълъг от три месеца.
Възраженията на ответника не обуславят възникване на доказателствена
тежест.
От вписванията в търговския регистър по партидата на ответното
дружество се установява, че считано от 06.12.2012 г., управител на
дружеството е С. В.А..
От представената справка от Регистър „Население“ се установява, че С.
1
А. е починал на 11.04.2021 г.
По становище на настоящия състав разпоредбата на чл.155, т.3 ТЗ
следва да се тълкува не буквално, а логически, като израза „няма вписан
управител“ включва както хипотезите на липса на вписване на управителен
орган, така и хипотезите, в които вписания управител не съществува като
правен субект, какъвто е случаят с починалото физическо лице, което
осъществява управлението на дружеството. В същия смисъл са и указанията
по т.1 от Тълкувателно решение 1/2020 г. на ВКС, ОСТК.
След смъртта на управителя до подаването на исковата молба на
20.02.2024 г. дружеството е останало за повече от три месеца без управител,
поради което и съдът приема да са налице предпоставките на чл.155, т.3 ТЗ, и
предявеният иск следва да бъде уважен, като знанието, намеренията и
изявления на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала,
който е вписан и като представляващ, са без всякакво правно значение по
делото, доколкото наследниците, ако има такива, не са предприели никакви
действия за продължаване на дейността на дружеството и вписване на нов
представляващ, а законът зачита единствено вписванията в търговския
регистър като предпоставка за прекратяване на дружество.
При този изход от спора ответникът следва да бъде осъден да внесе
дължимата държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 80
лв., както и разноските за адвокатско възнаграждение на назначения особен
представител, които са за сметка на бюджета.
С оглед постановеното Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело -
С 438/2022 г., с което е прието, че Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения се основава на законова норма от националното
право, която противоречи на правото на ЕС, което решение съдът е длъжен да
съобрази, то възнаграждението на назначения особен представител следва да
се определи при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото,
респективно вида и обема на процесуалните действия и продължителността на
делото. Съдебният състав счита, че в хипотезите, в които адвокатското
възнаграждение не е заплатено реално въз основа на уговорка между
представлявания и упълномощения адвокат, каквито са случаите по чл.38,
ал.2 ЗА, чл.29 ГПК и чл.47 ГПК, при определяне на възнаграждението освен
посочените критерии, като ориентир за минимум следва да се приемат
размерите на възнагражденията, определени в Наредбата за заплащане на
правната помощ, тъй като няма основание за различно третиране на въпроса с
разноските за адвокатско възнаграждение в различните случаи, в които се
осъществява процесуално представителство по изискване на закона и без
възнаграждението да е уговорено и заплатено от страна по делото.
Следва да се посочи и че в хипотезите по Закона за правната помощ,
когато се назначава адвокат на страна, която няма финансова възможност да
заплати адвокатско възнаграждение и по нейно искане, възможностите за
реална защита, респективно обемът на извършваните процесуални действия от
2
назначените адвокати по презумпция е по-голям от случаите, в които
назначения особен представител няма връзка със страна по делото, тъй като тя
не може да бъде намерена, няма законен представител или е налице
противоречие между интересите на представител и представляван, поради
което и няма основание да се определят съществено различни размери на
адвокатските възнаграждения, тъй като обемът на извършените действия не го
предполага, а източника на финансиране не може да бъде основание за
различно третиране на един и същи по обем труд.
Предметът на делото, с оглед установените процесуални предпоставки, а
именно преценка на вписванията в търговския закон, които са публични и
преценка на доказателствата относно смъртта на представляващия въз основа
на доказателства, представени от ищеца, не разкриват никаква фактическа и
правна сложност, като се изискват елементарни операции по работа с
регистъра и визуално сравнение с твърденията в исковата молба, съответно
необходимите действия по защита са получаване на препис от исковата молба,
призовка за заседание и съобщение за решение, подаване на отговор и явяване
в едно съдебно заседание, като спорните в практиката въпроси са изчистени с
тълкувателно решение, поради което и възнаграждението следва да се
определи в размер на 100 лв. Касае се за производство, установено в
обществен интерес, което абсолютно излишно и поради недомислие на
законодателя се развива пред съд, като защита на ответника не предполага
нито сложност, нито активни действия във връзка с доказване, на адвоката се
връчва препис от исковата молба и приложенията й, както и от актовете на
съда, достъп до делото е възможен и дистанционно въз основа на разрешение
по искане, което също може да се подаде дистанционно, обемът на исковата
молба и изложените в нея факти и обследването на приложенията й не
изискват никакви специфични проучвания на нормативна уредба, съдебна
практика или други действия, необходима е справка в търговския регистър
относно последните вписвания на представляващ, като обследване на всички
подадени заявления за вписване в регистъра нито е необходимо, нито има
връзка с предмета на спора, чието решение е обусловено единствено от
актуалните вписвания, а въпросът за наследниците и техните намерения, както
беше посочено, няма правно значение за спора, поради което и никакви
действия на адвоката, комуто е възложено процесуално представителство, а
не управление на наследство, нямат причинна връзка с предмета на делото и
адекватната защита. Този размер на възнаграждението освен спрямо
необходимите действия по защита е съобразен и с вече посочените като
критерии за съпоставка относно минимум възнаграждения по чл.23, т.4 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, която предвижда
възнаграждение по граждански дела от 80 лв. до 150 лв. за неоценяеми
искове, какъвто е настоящият, като определяне на по-висок размер е
необосновано с оглед изискването за диференциране на възнаграждението в
посочените рамки и при по-сложни и времеемки процедури – например
искове за заличаване на вписване в регистър, за защита на членствени права на
3
членове на юридически лица и/или търговци и т.н.
Във връзка с доводите на назначения особен представител относно
определяне на възнаграждението следва да се посочи и че съдът счита, че
доколкото възнаграждението е престация за положен труд, то и именно
характерът и обемът на същия са единствено определящите критерии за
неговия размер, доколкото съразмерността на престациите е общоприето
изискване за добросъвестност, като възнаграждението не може да покрива
разходи и да се влияе от фактори, които са извън предмета на престацията,
включително изискванията за придобиване на квалификация и упражняване
на дейност, които са относими към множество професии, някои от които
представляват източник на повишена опасност, включително за здравето.
Както вече беше посочено източникът на средствата и различният фактически
състав по възникване на процесуално представителство не следва да
обуславят определяне на по-висок или по-нисък размер на възнагражденията с
оглед принципите на равнопоставеност и забрана за дискриминация, които са
последователно проведени в нормативната уредба, като убеждението на
съдебния състав е, че във всички случаи на предоставяне на правна защита и
съдействие, в които възнаграждението не е предмет на уговорка между
представител и представляван, възнаграждението следва да се определя по
един и същи начин и въз основа на реално необходимите действия и време по
осъществяване на защита, като се съобразят минималните размери по
Наредбата за заплащане на правната помощ, като конкретният случай с оглед
предмета на делото, изисква абсолютен минимум на време, действия и
познания, съответно възнаграждение от 100 лв. е абсолютно съразмерно на
този минимум, като дори надвишава минималните възнаграждения по дела за
издръжка, неоценяеми искове, заповедни и обезпечителни производства,
производства по частни жалби с явяване пред съд и т.н., каквито
възнаграждения се определят и заплащат на адвокати, осъществили
представителство на страни, на които е предоставена безплатна правна
помощ, която се финансира от държавния бюджет. Именно по съображения са
равнопоставено третиране съдът приема, че неприложими при определянето
на възнаграждението са средните пазарни цени на адвокатските услуги,
посочени от особения представител, както и сравнението между съдийската и
адвокатската професия, тъй като не е налице уговорка между представител и
представляван в условията на конкуренция на пазара, нито съдът може да
договаря условия с особения представител, тъй като би нарушил изискванията
за независимост и безпристрастност, нито е уместно и оправдано да се
сравняват съдийски и адвокатски труд по едно и също дело, а още по-малко
целогодишен труд на две юридически професии.
На следващо място съдът счита, че достойнството на човека не се
определя от материалното му положение и доходите му, а от личните му и
професионални качества и начина, по които същите се изявяват и възприемат
като самооценка и оценка от околните, съответно такъв морален критерий не
е относим към определяне на възнаграждението.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА А. ЕООД, ЕИК:******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. П., бл.*******.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на особения представител по
делото адвокат Ж. И. К. в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА А. ЕООД, ЕИК:******* със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. П., бл.******* да заплати по бюджетната сметка на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 80 лв.,
представляваща разноски за държавна такса по делото и 100 лв. –
възнаграждение за особен представител.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Ж. И. К. възнаграждение в размер на 100
лв. от бюджета на съда, за което да се издаде разходен касов ордер след
връщане на съобщението, с което на особения представител е връчен препис
от настоящето решение.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати
незабавно в търговския регистър за откриване на производство по ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5