МОТИВИ към Решение №56 от 30.08.2017г., постановено по АНД №207/2017г.
на Районен съд – Гълъбово.
Производството
е по реда на Глава двадесет и осма от НПК и чл.78а от НК.
Постъпило
е предложение от Районна прокуратура Гълъбово за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемия Л.И.Г. с постоянен адрес:*** с ЕГН **********, за
извършено от същия престъпление по чл.131,
ал.1, т.12, предложение първо във връзка с чл.130, ал.2 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура – Гълъбово поддържа внесеното постановление за
освобождаване от наказателна отговорност, като пледира на обвиняемия да се
наложи административно наказание „Глоба” в минимален размер. Обвиняемият Л.И.Г. се явява в съдебно
заседание, признава се за виновен и моли, чрез назначения му служебен защитник,
да му бъде наложено наказание “Глоба” в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намери за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият
Л.И.Г. *** и е многократно осъждан, като за него е настъпила реабилитация по
чл.88а, ал.4 от НК
Свидетелят С.Х.Б.живее в с.М.,
общ.Гълъбово и се познава с обвиняемия, като двамата не били в добри отношения
по между си.
На 07.06.2017г.
обвиняемият Л.И.Г., след като употребил алкохол, бил в централната част на с.М.,
общ.Гълъбово в близост до Клуба на пенсионера.
В около 12:30
часа същия ден свидетелят С.Х.Б.спрял с личния си автомобил в близост до Клуба
на пенсионера в централната част на с.М., общ.Гълъбово. Свидетелят С.Х.Б.слязъл
от автомобила си, при което обвиняемият Л.И.Г. се насочил към него с думите „От
кога те чакам“. Обвиняемият Л.И.Г. приближил свидетеля С.Х.Б., като го ударил с
ръка по лявото слепоочие. В резултат на този удар свидетелят С.Х.Б. паднал на
земята. Действията на обвиняемия Л.И.Г. били възприети от свидетелите М.Б., И.К.и
П.И.. Свидетелката М.Б. помогнала на съпруга си да се изправи, а свидетелката И.К.попречила
на обвиняемия Л.И.Г. да продължи нападението си на свидетеля С.Х.Б..
Видно от
назначената при разследването съдебно-медицинска експертиза в резултат на
нанесения му удар от обвиняемия Л.И.Г., пострадалият С.Х.Б.получил травматичен
оток и кръвонасядане на лявата слепоочна област. Това
травматично увреждане е довело до причиняването на болка на пострадалия С.Х.Б.–
лека телесна повреда.
Съдът установи от правна страна следното:
Телесната
повреда е понятие с медицинско и правно съдържание. В медицината с понятието
„телесна повреда“ се означава всяко нарушение на анатомичната цялост или
физиологичните функции на тъканите и органите на човешкия организъм вследствие
въздействие на увреждащи фактори от външната среда. В медицински аспект
понятието „телесна повреда“ съдържа медико-биологичната характеристика на
анатомични и функционални нарушения на организма, които той е претърпял от
външния вредоносен фактор. Правното понятие „телесна повреда“ съдържа в себе
си, освен медико-биологична характеристика на увреждането, така и социалния, общественоопасен характер на деянието, както и субективния
елемент /вината в съответен вид и форма/.
Здравето на
човека се изразява в неговата телесна цялост и нормално функциониране на
органите му като конкретно състояние по време на посегателството. Към леките
телесни повреди се отнасят тези, които са причинили разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 от НК и чл.129 от НК.
За да е
налице фактическият състав на чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.130, ал.2 от НК, следва да са налице от обективна страна следните предпоставки: да е налице
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на
здравето; същата да е извършена по хулигански подбуди; деянието да е извършено
при пряк умисъл.
Безспорно
пострадалият С.Х.Б., вследствие на действията на обвиняемия, е претърпял увреждане,
имащо характер на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК,
изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядане на
лявата слепоочна област, причинили болка, без разстройство на здравето.
Деянието е
извършено при пряк умисъл – за умисъла на едно лице се съди по неговите
фактически действия. В настоящия случай обвиняемият Л.И.Г. нанесъл по
гореописания начин удар и е съзнавал, че извършва акт на физическо посегателство
върху телесната неприкосновеност на С.Х.Б., и че ще последва телесно увреждане,
в това число и на такова от вида на действително причиненото.
Обвиняемият
насочил всичките си усилия към осъществяването на акта, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си и желаейки
настъпването на негативния резултат.
Налице е
квалифицираният състав на чл.131, ал.1, т.12 от НК. Съдебната практика безпротиворечиво е изяснила смисъла на квалификацията
„хулигански подбуди“ – едно деяние е такова, когато е предшествано или
съпроводено от хулигански действия, които се подтикнали дееца да го извърши,
когато е извършено по мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото,
пренебрежение към плавилата на обществото и човешката личност. Дори да е по
личен мотив, нанасянето на телесната повреда с оглед времето, мястото,
множеството хора, сочи на желание за себеизтъкване и
демонстрация на явно неуважение към обществото.
Процесното деяние е извършено по мотиви, изразяващи явно
неуважение към обществото, както и към човешката личност. Такива са налице, тъй
като обвиняемият Л.И.Г. съвсем безпричинно и сред множество хора е нападнал
пострадалия С.Х.Б.. В този аспект е налице ясно изразено поведение от страна на
извършителя, което представлява явно неуважение към С.Х.Б.и пренебрежително
отношение към елементарни правила на поведение и човешката личност. Обвиняемият не е бил провокиран по какъвто и да било
начин от пострадалия.
Именно
проявената демонстративна, провокираща непристойност на действията на обвиняемия
Л.И.Г., характеризира мотивите за извършването им като хулигански.
От
установената в хода на досъдебното производство фактическа обстановка и от
субективните действия на обвиняемия, се налага изводът, че от субективна
страна, престъплението е извършено виновно при пряк умисъл на вината. Това е така,
защото ясно е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е и
искал настъпването на обществено-опасните последици. На този извод навежда и
начинът на причиняване на телесното увреждане – удар с ръка по лявото слепоочие.
Изпълнителното
деяние спрямо пострадалия С.Х.Б.е извършено от обвиняемия чрез действия, които
са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Тези действия са
довели до възмущението на присъстващите на инцидента свидетели.
По описания
начин, с деянието си от субективна и обективна страна обвиняемият Л.И.Г. е
осъществил състава на престъплението по чл.131,
ал.1, т.12 предложение първо във връзка с чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 07.06.2017г. в с.М., общ.Гълъбово по
хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на С.Х.Б.от същото село,
изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на здравето.
Гореизложените обстоятелства се установяват
от всички събрани в хода на наказателното производство по проведеното досъдебно
производство доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото
по реда на чл.378, ал.2 от НПК, чрез прочитането им в хода на съдебното
следствие, като следва изрично да се отбележи, че не се събраха доказателства,
които да си противоречат, поради което и не се налага отделното им обсъждане.
Обвиняемият Л.И.Г.
е осъждан, но реабилитиран на основание чл.88а, ал.4 от НК, поради което не са
налице отрицателните предпоставки за прилагане на чл.78а от НК.
Тъй като
обвиняемият не е бил освобождаван от наказателна отговорност на основание
чл.78а НК, с деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди и за извършеното престъпление по чл.131, ал.1, т.12 предложение първо във връзка с чл.130, ал.2 от НК,
законът предвижда наказание “Лишаване от свобода” до една година или „Пробация“, съдът на основание чл.78а, ал.1 от НК освободи обвиняемия
Л.И.Г. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и му
наложи административно наказание “Глоба” в размер на 1000 лева, т.е. при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства. В тази насока съдът отчете тежкото
материално положение на обвиняемия.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия Л.И.Г., да заплати по
сметка на ОД на МВР – Стара Загора, направените по досъдебното производство
разноски, в размер на 158,70лв. /сто петдесет и осем лева/ за
съдебно-медицинската експертиза.
Съдът счита, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК.
Воден
от горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: