№ 1771
гр. Варна, 10.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500939 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис
4, представлявано от Юлия Юргакиева – изпълнителен директор, срещу
Разпореждане № 11983/ 05.04.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 2476/ 2022 г.
по описа на ВРС, с което на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК е отхвърлено
заявлението с вх. № 13079/25.05.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
срещу Д. Л. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: общ. А., с. Л. К..
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно доколкото
указанията, дадени му от заповедния съд за конкретизация на
обстоятелствата, от които произтича вземането му и неизпълнението на които
е станало повод за отхвърлянето на заявлението, противоречат на
разбирането, че целта на заповедното производство е да се провери дали
вземането е спорно, а не дали същото съществува. В този смисъл е било
достатъчно в заявлението да бъдат посочени съществените юридически
факти, от които произтича претендираното вземане и които да позволяват
индивидуализацията му. Отбелязва се, че не е необходимо заявлението да
съдържа всички обстоятелства от значение за основателността на претенцията
и евентуалните възражения на длъжника срещу съществуването й, тъй като
препис от същото не се връчва на длъжника. Счита, че подаденото до ВРС
заявление отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и 2
от ГПК, което прави обжалваното разпореждане незаконосъобразно.
1
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
По допустимостта:
Частната жалба изхожда от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, подадена е в законоустановения срок срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
По основателността:
Разгледана по същество, частната жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
По подадено от „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. №
2476/2022 г. по описа на ВРС като от съда е поискано издаването на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист срещу Д. Л. М. за сумата от 4265.85 лв,
представляваща главница за неплатени задължения по договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, сключени между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД и длъжника, за които е открит акаунт №
**********. Визираните вземания са били обективирани в четири подробно
посочени фактури, като вземанията по тях са прехвърлени от страна на
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД в полза на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД по силата на Приложение № 1/ 28.02.2019 г. към
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 15.10.2018 г.
С Разпореждане № 7031/ 01.03.2022 г. на заявителя е указано да наведе
конкретни фактически твърдения за съществените елементи на договорите за
мобилни услуги, сключени между цедента и длъжника и по-конкретно:
техния срок; мобилният номер/а, на който са били ползвани услугите; размера
на месечната абонаментна такса; вида на предоставените услуги; периода и
размера на дължимите суми по всеки отделен договор. С молба с вх. № 15512/
08.03.2022 г. дружеството е посочило съглашенията, по които се дължи
общата стойност; фактурите, периодите и обща стойност на вземанията; както
и факта, че претендираното по отделните фактури включва само стойността
на използвани мобилни услуги.
С Разпореждане № 8233/ 09.03.2022 г. съдът повторно е оставил
производствтото без движение, като е изискал от „Агенция за събиране на
вземанията” ЕАД да посочи по всеки един от договорите какъв е видът,
периодът и цената на предоставената услуга/и, както и дали по някое от
правоотношенията се претендира неустойка – съответно да бъдат посочени
размер, конкретният договор и основание за начисляване. В изпълнение на
указанията е изложено становище, свързано с целта на заповедното
производство, като се подчертава и че заявлението отговаря на изискванията
на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 от ГПК, както предвижда чл. 410, ал. 2
от ГПК.
С Разпореждане № 9874/ 22.03.2022 г. на дружеството е дадена
последна възможност да посочи дължимия размер и период на
2
претендираните суми по всеки един от договорите. С уточнителна молба с вх.
№ 22414/ 04.04.2022 г. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е изложило,
че за сключения между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и
потребителя – длъжник е бил открит общ акаунт № **********, за който са
били издавани месечни фактури. Предвид това обстоятелство по всички
договори за съответните услуги, на длъжника е издавана една обща месечна
фактура за цялата дължима сума. Така, поради неиздаването на отделна
фактура за всеки договор, дължимите суми не могат да бъдат разделени за
всяко отделно правоотношение.
На база гореизложеното, въззивният състав намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, предл. 1 от ГПК заявителят
може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични
суми, като заявлението, с което е сезиран съдът следва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 от ГПК. Наред с
това, когато конкретното вземане произтича от договор, сключен с
потребител, какъвто е настоящият случай, към заявлението следва да бъде
приложен писменият договор/и, както и приложимите към него общи
условия.
В т. 2б от ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г. на ВКС,
ОСГТК, изрично се отбелязва, че „заявлението трябва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение
на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната
индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността
на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В
случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото
основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не
може да извлича това основание от приложените към заявлението
документи”. Като санкция за несъответствието на заявлението с изискванията
на чл. 410 от ГПК и неизпълнение на указанията за отстраняването му в срок,
законодателят е предвидил отхвърлянето на заявлението и лишаването на
заявителя от възможността да се ползва от облекчения ред за търсене на
защита на своето вземане.
В настоящия случай „Агенция за събиране на вземания” ЕАД излага, че
сборът от вземания за главници произтича от различни договори, като в
молбата си от 08.03.2022 г. изрично е обозначила техните номера, а именно:
Договор № **********10032015-33185209 с дата 10.03.2015 г.; Договор №
**********13032015-33218236 с дата 13.03.2015 г.; Договор №
**********17032016-36539444 с дата 17.03.2016 г.; Договор №
**********23082016-38039030 с дата 23.08.2016 г.; Договор №
**********09022016-36380370 с дата 29.02.2016 г. и Договор №
233653908122017-42376819 с дата 08.12.2017 г.
В нарушение на разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК към заявлението
обаче са били представени други договори, като съответствие между
3
гореизброените и представните има само по отношение на Договор №
**********13032015-33218236 с дата 13.03.2015 г. и потенциално на Договор
№ **********29022016-36380370 с дата 29.02.2016 г., доколкото в последния
има разминаване в една от цифрите на номера, която съдът отдава на
техническа грешка. Дори и при пълно съответствие между посочените в
нарочната молба договори и онези представени първоначално на съда, съдът
няма задължението да извлича основанието, от което произхожда вземането
на заявителя от приложенията на заявлението.
В тази връзка, въпреки неколкократните указания на ВРС към настоящия
жалбоподател, вземанията, включени в общата сума не са били
индивидуализирани в необходимата степен. Не е достатъчно посочването на
стойността на всяка отделна фактура, без ясно и точно индикиране на
конкретното правоотношение и съответно основанието от договора, в който
длъжникът е поел задължение за заплащане на процесните услуги, доколкото
се касае за различни правоотношения, оформени в различни договори.
Едновременно с това необходимостта от индивидуализация на вземането
изисква посочване на дължимата месечна такса за съответните услуги, което
обстоятелство би дало възможност на длъжника да прецени как са формирани
претендираните суми. В настоящия случай, в молба с вх. № 15512/08.03.2022
г. е посочено че за задълженията са издадени четири фактури всяка с
различна стойност, което не позволява на длъжника да направи обоснован
извод за какви услуги се дължат те.
Следва да бъде отбелязано и че посочването на конкретните факти и
обстоятелства, от които произтича вземането и които са от значение за
неговото възникване и изискуемост следва да са изложени в степен
еквивалентна на степента на конкретика, необходима за редовност на една
искова молба. Освен че това изискване е предвидено от законодателя като
условие за редовност на заявлението, същото обуславя и възможността на
длъжника да направи информиран избор дали да подаде възражение срещу
обективираните в заповедта за изпълнение вземания или не, и ако реши да
стори това – срещу кои от тях. Необходимо е да му бъде осигурена
възможност да вземе предвид за каква услуга, по кой договор, за кой период
на неговото действие дължи претендираната сума. Точното
индивидуализиране на тези елементи в заповедта предпоставя избягването на
прерастването на заповедното производство в исково такова, трупането на
допълнителни разноски, както и бързина в процеса по удовлетворяване на
интересите на кредитора.
От гореизложеното следва, че разпореждането на заповедният съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което и
съдът:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 11983/ 05.04.2022 г., постановено по
ч. гр. д. № 2476/2022 г. по описа на ВРС , с което е отхвърлено депозираното
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Юлия
Юргакиева – изпълнителен директор, заявление с вх. № 13079/ 25.02.2022 г.
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК,
срещу длъжника Д. Л. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: общ. А., с. Л. К.
на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5