РЕШЕНИЕ
№ 373
гр. Пловдив, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300502818 по описа за 2021 година
Производството е повторно разглеждане на спора от въззивната инстанция след
решение № 122/2020г.от 28.10.21г.,постановено по гр.д.№ 4324/19г.по описа на ВКС,с което
е частично обезсилено въззивно решение № 681/27.05.19г.,постановено по в.гр.д.№
2138/18г.на ПдОС и е върнато делото за ново разглеждане в обезсилените части за ново
разглеждане.
Въззивното производство е образувано по две въззивни жалби против решение №
2327/11.06.2018г.,постановено по гр.д.№ 42/17г.по описа на ПдРС,3-ти гр.с.
Решението е атакувано от Н. С. Й., ЕГН-********** и Й. С. Й., ЕГН-********** в
частта му,с която са осъдени двамата по предявен от С. Й. Ж., ЕГН-********** и А. Й. Ж.,
ЕГН-********** иск с правно основание чл.109 от ЗС да премахнат оградата,частично
изградена от метални пръти и мрежа,частично изпълнена от зидария в ПИ с идентификатор
№ 56784.505.235 по КК и КР на гр.П.,разположена на мястото на разрушен първи жилищен
етаж от сграда с идентификатор № 56784.505.235.2 по линия от т.5 до т.6 в посока изток-
запад по комбинираната скица № 2 от основното заключение на вещото лице по СТЕ,както
и да премахнат новоизпълнените южен прозорец и южна входна врата на жилищния етаж на
сградата,отразени по червената линия в посока юг от посочената комбинирана скица № 2,а
също така да възстановят премахнатите разклонения на електрическата инсталация на
1
сградата с идентификатор 56784.505.235.2,захранваща южната част на първия жилищен
етаж на сградата с аргументи,изложени във въззивната жалба и съдебно заседание.Иска се
отмяна на решението в тази му част и постановяване на друго,с което да се отхвърлят тези
искове.
С. Й. Ж., ЕГН-********** и А. Й. Ж., ЕГН-********** атакуват решението в частта
му,с която са отхвърлени предявените от тях искове по чл.109 от ЗС за осъждане на
ответниците Н. С. Й., ЕГН-**********, Й. С. Й.,ЕГН-**********,Община П.,ЕИК-
*********,М. Д. Ж.,ЕГН-**********, В. Б. Ж.,ЕГН-************ и З. Б. Ж.,ЕГН-
********** да премахнат двуетажна жилищна сграда с идентификатор №
56784.505.235.3,построена в ПИ с идентификатор 56784.505.235,находящ се в гр.П.,както и
да премахнат масивен зид,изграден в избеното помещение на сградата с идентификатор №
56784.505.235.2,разположен през избеното помещение от източния до западния му зид по
букви А-Д-Б от комбинирана скица № 3 от допълнителното заключение на СТЕ.Молят съда
да отмени решението в тези му части и постанови друго,с което да уважи исковете.Прави се
възражение за прекомерност на заплатеното от Й.и адв.възнаграждение по чл.78,ал.5 от
ГПК.
Като взе предвид събраните доводите на страните и събраните в двете инстанции
доказателства,ПдОС намира за установено следното:
По силата на съдебна спогодба от 17.10.1984г. по гр.д.№ 5412/84г.на ПдРС в общ дял
на В. М. Ж. и Й. С. Ж.,неин син,е поставена самостоятелна жилищна сграда с
изба,построена в северозападната част на имот,представляващ държавно дворно място и
състояща се от три стаи,антре,лятна кухня и външна тоалетна със самостоятелен вход,като
част от тази сграда в момента е заснета като обект с идентификатор № 56784.505.235.2 по
КК и КР на гр.П.В самостоятелен дял на Б.С. Ж. е поставена жилищна сграда в
югоизточната част на същия имот,понастоящем с идентификатор № 56784.505.235.1.В. М.
Ж. се е разпоредила с нейната ½ ид.ч. от сградата в северозападната част на имота в полза
на дъщеря си Н. С. Й. чрез саморъчно завещание от 08.10.1986г.След смъртта на Й. С. Ж.
през 1996г.неговата 1/2 ид.част от същата сграда е станала собственост на неговите
наследници по закон-ищците по делото С. и А. Ж.
Дворното място е актувано като частна общинска собственост през 2001г.По силата
на приложените по делото договори за продажба на общинска земя по реда на § 27 от ПЗР
на ЗС и ПМС № 235/1996г.С. и А. Ж. са закупили на 27.10.2003г.от Община П.1/3 ид.част от
дворното място,тогава представляващо УПИ I-314 с площ от 358,40 кв.м.,кв.10а по плана на
кв.“*********“,а с договор от 26.09.2006г.Община П. е продала 1/3 ид.ч. от същото
дв.място на наследниците на Б. С. Ж.-ответниците М. Д. Ж.,В. и З. Б. Ж. Понастоящем
останалата 1/3 ид.част от ПИ с идентификатор 56784.505.235 е общинска
собственост.Доколкото Н. Й. не е предприела стъпки за закупуване на ид.части от
имота,същата след сделките от 2003г.и 2006г.се явява суперфициарен собственик,тъй като
притежава 1/2 ид.част от сградата с идентификатор № 56784.505.235.2.
В североизточната част на имота е изградена двуетажна жилищна сграда с
2
идентификатор № 56784.505.235.3,за която ищците твърдят,че е незаконна,построена от Й.и
без строителни книжа,а ответницата Н. Й. също не твърди да има издадени някакви
строителни книжа.Възраженията й се свеждат до недопустимост на настоящото
производство,тъй като за ищците съществувал друг ред-административно-правен,за
защита.В тази връзка настоящата инстанция намира и двете възражения за
неоснователни.Това е така,защото посоченият административно-правен ред за
защита,включващ възможността за премахване на незаконен строеж по административен
ред (със съставяне на констативен протокол,наказателно постановление и заповед за
премахване на строежа) по никакъв начин не прегражда възможността за предявяване на
негаторна претенция от заинтересованото лице.
По делото не се представят доказателства от страна на ответниците Й.и досежно
законността на построената от тях сграда,до същия извод стига и основното заключение на
СТЕ.Не само,че не се представят надлежни строителни книжа,но от представения по делото
препис от решение № 467/14.02.14г.,постановено по а.х.д.№ 3155/13г.на Административен
съд-Пловдив е видно,че съдът е отхвърлил жалбата на Н. Й. против отказа на Гл.архитект
на район „С.“ при Община П. за издаване на удостоверение за търпимост на сградата с
идентификатор № 56784.505.235.3.
Наличието на незаконен строеж,какъвто е построената сграда с идентификатор №
56784.505.235.3 сам по себе си не представлява действие на ответника,което да пречи на
ищеца да упражнява в пълен обем или над допустимите от закона ограничения своето право
на собственост.В случая ищците твърдят,че с изграждането на сградата върху поземления
имот се отнема свободна дворна площ,като по този начин се пречи на свободното ползване
на дворното място от ищците.
Следва да се има предвид обаче,че процесния ПИ е съсобствен между ищците (с 1/3
ид.ч.),Община П. (с 1/3 ид.ч.) и М.,В. и З. Ж. също с 1/3 ид.ч. и всеки от тях може да ползва
общата вещ съгл.чл.31,ал.2 от ЗС по предназначение,като не пречи на останалите
съсобственици да си служат с нея съобразно правата им.Нещо повече,с право да ползва
терена разполага и ответницата Н. Й. като суперфициарен собственик (по отношение на
частта на Община П.).Това положение би се променило в случай,че съсобствениците са си
разпределили реалното ползване на имота,но ищците в уточнителна молба от
21.12.21г.заявяват,че между страните няма извършено разпределение на ползването на
дворното място.Въпреки дадената от съда възможност ищците да конкретизират
претенцията си с какви точно действия ответниците им пречат да ползват свободно
дворното място,те продължават да твърдят,че постройката отнема свободна дворна
площ.Доколкото обаче ползването на двора не е разпределено между страните,а всеки от
съсобствениците има право да го ползва съобразно правата си,включително и Н. Й. като
суперфициарен собственик досежно частта на Община П., и без да пречи на
останалите,исковата претенция по чл.109 от ЗС за премахване на сградата с идентификатор
№ 56784.505.235.3 е неоснователна,тъй като ищците не твърдят,а и не се установява
ползването да е разпределено така,че наличието на сградата с идентификатор №
3
56784.505.235.3 да им пречи да ползват част от терена,съответна на притежаваната от тях
квота в съсобствеността.Районният съд също е приел тази претенция за
неоснователна,поради което решението му досежно нея следва да се потвърди.
Тези мотиви са относими и по отношение на претенцията за премахването на
новоизпълнените южен прозорец и южна входна врата на жилищния етаж на сградата с
идентификатор № 56784.505.235.2,както и по отношение на изградения масивен зид в избата
на сградата с идентификатор № 56784.505.235.2.
По делото е безспорно,че сграда с идентификатор № 56784.505.235.2 е съсобствена
между ищците и ответницата Й. при квоти по ½ ид.ч.за Ж. и за Й.Прозорецът и вратата са
изградени от ответниците Й.и,което се установява от констативен протокол от 20.05.11г.от
комисия,назначена от Кмета на район „С.“,с който се дават предписания до Й. за затваряне
на двата отвора в южната стена за врата и прозорец.Те биха причинили неудобство за
ищците да ползват съответната на квотата им част от дворното място,ако е било извършено
разпределение на ползването на поземления имот между съсобствениците,каквото
обаче,както се посочи по-горе,не е направено.Поради което и тази претенция е
неоснователна.Първостепенният съд е стигнал до обратния извод,поради което в тази част
решението следва да се отмени и искът да се отхвърли.
Зидът в избените помещения на сградата с идентификатор № 56784.505.235.2
действително е изграден,което се установява от допълнителното заключение на в.лице В.К.-
на скицата на л.329 от първоинстанционното дело този зид е означен с букви А-Д-Б и той е
изграден с нови тухли.Свидетелят Е. Ч. посочва,че всички ремонтни дейности в избата са
извършени от работници,наети от Й. Й.Това не се опровергава и от свидетеля И. Л.,зет на
ответницата Н. Й..Вещото лице в заключението си коментира,че чрез изграждането на тази
стена е постигнато преграждане на избата.Между съсобствениците на сградата Ж. и Й. няма
данни,а и не се твърди да е извършено разпределение на ползването й по начин,от който да
се налага извод,че изграденият от Й. зид в избените помещения пречи на ищците да ползват
тези избени помещения съобразно квотата им (1/2 ид.ч.)от съсобствеността върху
сградата,което налага отхвърлянето и на тази претенция като неоснователна.Решението на
ПдРС,с което претенцията е отхвърлена,следва да се потвърди.
Ищците претендират съобразно направеното уточнение на исковете с молбата от
21.12.21г.от всички ответници премахване на оградата,частично изградена от метални пръти
и мрежа и частично изпълнена от зидария в ПИ с идентификатор 56784.505.235 в участъка
на дворното място (извън сградата с идентификатор № 56784.505.235.2,между б.Б и б.Е на
скицата на л.329 от първоинстанционното дело от допълнителното заключение на
СТЕ),както и в частта й,разположена на мястото на разрушения първи етаж от сградата с
идентификатор № 56784.505.235.2. между букви А-Б от скицата на л.329,(между т.6 и т.5 по
комбинираната скица към основното заключение).От допълнителното заключение се
установява,че по б.А-Б-Е от скицата е изградена ограда с оградна мрежа,за която не се
твърди да има налична строителна или техническа документация.В показанията си
свидетелят Л. заявява,че е изградил ограда „от т.5 на изток“,т.е. оградата между б.Б и Е,а
4
после по настояване на Ж. я бутнал,но допълнителното заключение на в.л.К. го
опровергава,тъй като констатира наличието на телена ограда и към момента на изготвяне на
експертизата по б.А-Б-Е от скицата на л.329 от първоинст.дело.Тази ограда нарушава
свободното придвижване и ползване на имота съобразно квотите в съсобствеността,тъй като
разделя имота на две части,без възможност за преминаване от едната в другата част.Ето
защо същата следва да се премахне,както правилно е приел и районният съд.
Що се отнася до претенцията за прекъснатата ел.инсталация и възстановяване на
прекъснатите й разклонения,следва да се отбележи следното:
Ищците твърдят,че ел.захранването на южната част на първия етаж от сградата с
идентификатор № 56784.505.235.2 е премахнато от ответниците Й.,като дотогава се
осъществявало от електрически стълб на ул.********** по въздушен кабел до жилището на
Ж.-в горната част на фасадата на сградата.От показанията и на двамата свидетели се
установява,че през 2011г.по предписание на общината е предприет ремонт на сградата в
северозападния край на имота.В този смисъл е и съставеният на 11.05.11г.Констативен
протокол от комисия към район С. на община П.При този ремонт е бил премахнат покрива и
част от стените на сградата,като страните не спорят,че преди започването на ремонта
сградата е била електроснабдена.След приключването на ремонтните дейности ответниците
Й.и си възстановили електрозахранването.Според свидетеля Л. (в показанията му пред
въззивната инстанция) електрозахранването на имота преди ремонта е ставало от един
стълб,който е захранвал както къщата на Ж. и Й.,така и сградата с идентификатор №
56784.505.235.1,като тогава електромерите били вътре в имотите,но преди две години били
изведени навън.При ремонта,когато се съборила къщата,повикали ЕВН,за да прекъснат
тока.От енергийното дружество прекъснали тока на ищците Ж. и на В. Ж.,като казали,че
ако искат ток,трябва да се изкарат кабелите навън.Ответниците М.,В. и З. Ж. направили
това и си пуснали ново захранване до електромера,но ищците не го направили.Кабелът бил
прекаран от работници на ЕВН.
От събраните по делото доказателства-и гласни и писмени,от изготвените СТЕ е
видно,че към настоящия момент жилищния етаж от южната част от сградата с
идентификатор № 56784.505.235.2,която са ползвали ищците,е съборена.Т.е.липсва
обект,който да бъде електроснабден.Захранващ кабел може да бъде пуснат от
електроснабдителното дружество по заявка до съществуваща сграда,която следва да е с акт
16,т.е.да е разрешено ползването й.В случая такава сграда няма,поради което е физически
невъзможно да се възстанови електрозахранването,нито има предвидена такава законова
процедура.Поради това искът за възстановяване на ел.инсталацията на ищците е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли,а атакуваното решение на първостепенния
съд в тази му част-да се отмени.
Разноски:
На страните се дължат претендираните от тях разноски съразмерно на
уважената/отхвърлената част от негаторните искове пред трите инстанции-ПдРС,ПдОС и
ВКС както следва: на ищците С. и А.Ж.-общо 1154лв.за трите инстанции,от които 266лв.(за
5
ДТ,адв.възнаграждение,експертизи и свидетел) пред първата инстанция; 572лв.(за ДТ и
адв.възнаграждение)пред въззивната инстанция и 316лв.(за ДТ и адв.възнаграждение)пред
ВКС; на ответниците Н. и Й. Й. в общ размер на 3493,80лв.за трите инстанции,от които
966лв.за първата инстанция за адв.възнаграждение и експертиза,2227,80лв.за въззивната
инстанция за адв.възнаграждение и ДТ и 300лв. пред ВКС за ДТ;на ответниците М.,З. и В.
Ж. разноски в общ размер на 640лв.,от които 240лв.за първа инстанция и 400лв.за втора
инстанция за адвокатско възнаграждение;на ответната Община П.-разноски за
юрск.възнаграждение в общ размер на 200лв.,от които 80лв.за първа и 120лв.за втора
инстанция.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2327/11.06.2018г.,постановено по гр.д.№ 42/17г.по
описа на ПдРС,3-ти гр.с.в частта,с която са осъдени по предявеният от С. Й. Ж.,ЕГН-
********** и А. Й. Ж.,ЕГН-********** иск с правно основание чл.109 от ЗС ответниците
Н. С. Й.,ЕГН-**********,Й. С. Й.,ЕГН-**********,Община П.,******,М. Д. Ж.,ЕГН-
**********,В. Б. Ж.,ЕГН-********* и В. Б. Ж.,ЕГН-********* да премахнат
оградата,изградена от метални пръти и мрежа в ПИ с ПИ с идентификатор 56784.505.235 по
КК и КР на гр.П.,разположена на мястото на разрушен първи жилищен етаж от сградата с
идентификатор № 56784.505.235.2 по линия на буквите А-Б и през дворното място от б.Б до
б.Е по комбинирана скица №3 от допълнителното заключение на вещото лице по СТЕ,както
и в частта,с която са отхвърлени предявените от С. Й. Ж.,ЕГН-********** и А. Й. Ж.,ЕГН-
********** искове с правно основание чл.109 от ЗС против Н. С. Й.,ЕГН-**********,Й. С.
Й.,ЕГН-**********,Община П. М. Д. Ж.,ЕГН-**********,В. Б. Ж.,ЕГН-********** и З. Б.
Ж.,ЕГН-********** да премахнат двуетажна жилищна сграда с идентификатор №
56784.505.235.3,построена в ПИ с идентификатор 56784.505.235,находящ се в гр.П.,както и
да премахнат масивен зид,изпълнен в избеното помещение на сградата с идентификатор №
56784.505.235.2,разположен през избеното помещение от източния до западния му зид по
букви А-Д-Б от комбинирана скица № 3 от допълнителното заключение на СТЕ.
ОТМЕНЯ решение № 2327/11.06.2018г.,постановено по гр.д.№ 42/17г.по описа на
ПдРС,3-ти гр.с.в частта,с която са осъдени Н. С. Й.,ЕГН-**********,Й. С. Й.,ЕГН-
**********,Община П. ,М. Д. Ж.,ЕГН-**********,В. Б. Ж.,ЕГН-*********** и З. Б.
Ж.,ЕГН-********** да премахнат новоизпълнените южен прозорец и южна входна врата на
жилищния етаж на сградата с идентификатор № 56784.505.235.2,отразени по червената
линия в посока юг от комбинирана скица № 2 на основното заключение на СТЕ,както и да
6
възстановят премахнатите разклонения на електрическата инсталация на сградата с
идентификатор № 56784.505.235.2,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от С. Й. Ж.,ЕГН-********** и А. Й. Ж.,ЕГН-
********** против Н. С. Й.,ЕГН-**********,Й. С. Й.,ЕГН-**********,О********,М. Д.
Ж.,ЕГН-**********,В. Б. Ж.,ЕГН-********* и З. Б. Ж.,ЕГН-********** с правно основание
чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат новоизпълнените южен прозорец и
южна входна врата на жилищния етаж на сградата с идентификатор №
56784.505.235.2,отразени по червената линия в посока юг от комбинирана скица № 2 на
основното заключение на СТЕ,както и за осъждане на ответниците да възстановят
премахнатите разклонения на електрическата инсталация на сградата с идентификатор №
56784.505.235.2.
ОСЪЖДА С. Й. Ж.,ЕГН-********** и А. Й. Ж.,ЕГН-********** да заплатят на Н.
С. Й.,ЕГН-********** и Й. С. Й.,ЕГН-********** сумата от 3493,80(три хиляди
четиристотин деветдесет и три лв.и 80ст.)съдебни разноски пред ПдРС,ПдОС и ВКС.
ОСЪЖДА С. Й. Ж.,ЕГН-********** и А. Й. Ж.,ЕГН-********** да заплатят на
Община П. сумата от 200(двеста)лв.разноски за юрск.възнаграждение пред ПдРС и ПдОС.
ОСЪЖДА С. Й. Ж.,ЕГН-********** и А. Й. Ж.,ЕГН-********** да заплатят на М.
Д. Ж.,ЕГН-**********,В. Б. Ж.,ЕГН-*********** и З. Б. Ж.,ЕГН-********** съдебни
разноски в размер на 640(шестотин и четиридесет)лв.пред ПдРС и ПдОС.
ОСЪЖДА Н. С. Й.,ЕГН-**********,Й. С. Й.,ЕГН-**********,Община П. ,М. Д.
Ж.,ЕГН-**********,В. Б. Ж.,ЕГН-********** и З. Б. Ж.,ЕГН-********** да заплатят на С.
Й. Ж.,ЕГН-********** и А. Й. Ж.,ЕГН-********** сумата от 1154(хиляда сто петдесет и
четири)лв. съдебни разноски пред ПдРС,ПдОС и ВКС.
В останалата му част решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7