РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Кюстендил, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ем. Петров
при участието на секретаря Г. Ив. Накова-Милушева
като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно
наказателно дело № 20231520200644 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба от Р. Н. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ №***
против наказателно постановление № 23-1139-000954 от 10.05.2023г. издадено от Началник
сектор в ОДМВР-гр.Кюстендил, сектор “Пътна полиция”, с което на Г., на основание
чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
/триста/ лева за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
В депозираната жалба и впоследствие в хода на процеса се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление. Твърди се,
че водач на автомобила е била свидетелката Д. Г.. Моли се съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло атакуваното НП, претендира се присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган, чрез гл. юрисконсулт Б. посочва в писмено становище, че
жалбата е неоснователна и се моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и
прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
На 22.04.2023г. в гр. Кюстендил по ул. „Гюшевско шосе“ срещу дом № *** в посока
от с. Грамаждано към ул. „Цар Освободител“, Р. Н. Г. управлявал собствения си лек
автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № *** без СУМПС, което му било отнето с НП № ****.
1
на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник, влязло в сила на
31.12.2022г. Р. Г. забелязал, че в близост има служители на МВР, които извършват контрол
на преминаващите водачи и за тава преди да достигне до служителите на МВР отбил в
дясната част на пътното платно и се разменил със свид. Д. Г., която продължила движението
към служителите на „Пътна полиция“. Свидетелите Г. и Д. ясно възприели действията на
горепосочените лица и спрели за проверка идващия към тях автомобил. При проверката
било установено, че Р. Н. Г. е управлявал автомобила без да притежава СУМПС, тъй като
същото му е било отнето за периода от 18.07.2022г. до 18.07.2023г.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН № 841531, който бил отказан да
бъде подписан от нарушителя Р. Н. Г..
В АУАН е дадена квалификация на нарушението по чл.150А, ал.1, пр.1 от ЗДвП с
посочена фактическа обстановка описана по-горе.
Впоследствие преписката по делото била прекратена на осн. чл.33, ал.2 от ЗАНН и
изпратена по компетентност на Районна прокуратура – Кюстендил с оглед наличие на данни
за извършено престъпление. С постановление от 28.04.2023г. на прокурор при КРП е отказал
да образува досъдебно производство и на основание цитираното постановление е издадено
атакуваното наказателно постановление, с което на Р. Н. Г. на основание чл.177, ал.1, т.1
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за
нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства,
а именно: писмените доказателства съдържащи се в административнонаказателната
преписка и показанията на разпитаните свидетели Д. и Г., които потвърждават, че на
разстояние между 10-30 метра от тях е била извършена размяна на водачите и те ясно са
възприели, че първоначално автомобила се управлявал от жалбоподателя, а не от свид. Д.
Г..
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката Д. Г., която твърди, че през
цялото време е била лицето управлявал процесния автомобил. Показанията на Г. са
изолирани от останалите доказателства по делото и са в противоречие с показанията на
другите двама свидетели, които не може да се възприемат за заинтересувани от изхода на
делото, за разлика от свид. Г. за която има данни, че живее на съпружески начала с
жалбоподателя.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на
атакуване акт и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за този са
следните:
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, обосноваващи отмяната на атакуваното НП. Както
АУАН, така и издаденото въз основа на него НП притежават необходимото съдържание по
чл.42 и чл.57 ЗАНН. Нарушението е описано ясно и е дадена точна правна квалификация чл.
2
150а, ал. 1 от ЗДвП.
Направеното възражение, че друго лице е управлявало автомобила не се потвърди в
хода на съдебното следствие.
При така посочената фактическа обстановка АНО правилно и законосъобразно е
приел, че жалбоподателя е нарушил чл. 150 А, ал. 1 ЗДП, а на основание чл. 177, ал. 1, т.1
ЗДвП е наложил административно наказание „глоба“, като с оглед липсата на смекчаващи
отговорността обстоятелства и наличието на отегчаващи такива изразяващи се в
многобройни нарушение по ЗДвП, видно от справка за нарушител и направения опит да се
заблудят проверяващите, кое лице е управлявало автомобила.
Деянието е извършено виновно с форма на вина пряк умисъл. Нарушителят е
съзнавал обществено опасния характер на деянието. Знаел е, че СУМПС му е отнето по
административен ред, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването
им. Знаел, е и съзнавал всички обективни признаци от състава на нарушението и въпреки
това е управлявал автомобила. В този смисъл, правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на лицето с налагането на административно
наказание „глоба“ в максимален размер от 300 лева, като се вземат предвид предходните
нарушенията на ЗДвП описани в справката за нарушител приложена по делото и действията
му описани по-горе непосредствено преди проверката.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно
нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха основателни
доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена
опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
С оглед изхода на делото следва на Областна Дирекция на МВР - Кюстендил да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл.
37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. В случаи на защита
по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото не е с фактическата и правна
сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в минимален размер.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. с ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 23-1139-000954 от
10.05.2023г. издадено от Началник сектор в ОДМВР-гр.Кюстендил, сектор “Пътна
полиция”, с което на Р. Н. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***, на основание
чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
/триста/ лева за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. Н. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „*** да заплати Областна
Дирекция на МВР - Кюстендил, сумата от 80 /осемдесет/ лева представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4