№ 659
гр. Пловдив, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500822 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от Община Пловдив,
ЕИК/Булстат *********,с адрес : гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1,
чрез пълномощника по делото главен юрисконсулт Д.Й., против Решение
№565/07.02.2024г., постановено по гр. д.№ 7279/2023г. на РС- Пловдив, с
което жалбоподателят е осъден да заплати на Застрахователно еднолично
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано”
№ 5, представлявана от П.Ш. и И.Г., сумата от 660 лева /шестотин и
шестдесет лева/ – представляваща суброгационно вземане с правно основание
чл. 410, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба- 23.05.2023г. до окончателното изплащане, както
и сумата от общо 755 лева -представляваща направени по делото разноски.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на
обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон, с искане до въззивния съд за неговата отмяна и
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна с присъждане на
сторените по делото разноски.
В постъпилия писмен отговор въззиваемото Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД,
ЕИК *********, чрез пълномощника си адвокат Е. Т.,оспорва
основателността на въззивната жалба с искане за потвърждаване на
1
първоинстанционното решение и присъждане на направените по делото
разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл.
410, ал. 1, т. 2 от КЗ, предявен от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
против Община Пловдив, с който се претендира сумата от 660 лв.,
представляваща стойността на заплатено застрахователно обезщетение за
възстановяване на вреди, настъпили при пътнотранспортно произшествие,
осъществено на 09.08.2022 г. в гр. Пловдив, по отношение на л.а марка
„Порше Кайен“ с рег. № ***, вследствие преминаването му през необозначена
и необезопасена дупка на пътното платно, по сключена застраховка „Каско
Стандарт“ със застрахователна полица № 4704201200000762 и срок на
покритие от 17.02.2022г. до 16.02.2023г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 23.05.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането.
За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел, че по
отношение увреденото МПС е налице валидно сключена имуществена
застраховка „Каско“, в срока на действие на която, е настъпило
застрахователно събитие. Приел е надлежно възникнало в полза на
застрахователя регресно право, с оглед изплащане на определеното
застрахователно обезщетение. Предвид събраните свидетелски показания и
съдебно-автотехнитеска експертиза е достигнал до извод за наличие на
причинно – следствена връзка между поведението довело до наличната
неизправност на пътя в участъка по бул. „Никола Вапцаров“ в гр. Пловдив, на
около 20м. след кръстовището с бул. „Коматевско шосе“ и настъпилите
вреди, като механизмът на ПТП съответства изцяло на уврежданията по МПС.
По отношение последните е посочил, че не е необходимо да бъдат отразени в
нарочен протокол от органите на МВР, доколкото случаят не попада в
хипотезите на чл.125 от Закона за движение по пътищата, в които службите за
контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП и изготвят
протокол. Ангажирането на гаранционно - обезпечителната отговорност на
жалбоподателя е обосновано с наличието на законово вменено задължение на
Община Пловдив да поддържа пътя в рамките на населеното място в
изправност, съответно да сигнализира неизправностите.Направеното
своевременно възражение за съпричиняване на вредите е прието за
недоказано, при указана доказателствена тежест на ответника да го установи.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
2
валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни
материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да
има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните
указания дадени с тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и по отношение
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на
чл. 269, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя, за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която, са възникнали вреди по
чл. 49 от ЗЗД. Следователно, за да бъде уважен предявеният регресен иск, е
необходимо да се установи наличието на валиден договор за имуществено
застраховане, в срока на действието на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
Пред настоящата инстанция не се оспорва, а и от представената на л. 9
от първоинстанционното дело застрахователна полица се установява, че за
увреденото МПС е налице валиден договор за имуществено застраховане, с
период на покритие от 17.02.2022 г. до 16.02.2021 3., по който при ищцовото
дружество е образувана преписка по щета № 470422222243060, за настъпили
увреждания по застрахования автомобил при ПТП на дата 09.08.2022 г.,
когато същият преминава през необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно в участъка на бул.“Никола Вапцаров“ около 20м. след
кръстовището с бул. „Коматевско шосе“, в резултат на което са увредени
десните джанти на автомобила
С оглед събраната в първоинстанционното производство
доказателствена съвкупност, настоящата инстанция намира за категорично
установено настъпването на описаното в исковата молба ПТП от 09.08.2022 г.
с участието на процесното МПС, при посочения механизъм, респективно
наличието на пряка причинно следствена връзка между ПТП и процесните
увреждания по МПС. За това свидетелстват показанията на водача на МПС по
време на ПТП –Г.С., който изяснява, че на посочената дата, при управление
на автомобила с не повече от 20 км.ч. в посочения пътен участък в гр.
Пловдив, преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно, при което били увредени джантите на автомобила.Съдът напълно
кредитира свидетелските показания , като същите са логични и
последователни, житейски обосновани и достатъчни, за да установят, че
лекият автомобил, който свидетелят е управлявал, е преминал през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което
са причинени имуществените вреди.Същевременно показанията на свидетеля
кореспондира и с останалите събрани по делото доказателства, респективно
3
и с приетото заключение на вещото лице М. по съдебно-автотехническа
експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от настоящата инстанция,
като компетентно изготвено и обосновано. Експертът е посочило, че от
техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени посочените детайли
в съответната степен, при преминаване на десните колела през дупка с
дълбочина около 10 см. Повредите са типични за подобен механизъм на ПТП.
От друга страна по делото липсват твърдения, респективно данни за
наличие на друга възможна причина за увреждане на автомобила или това,
същият да е бил увреден преди преминаването през процесната дупка на
пътното платно.
Ето защо неоснователни са оплакванията в жалбата за неизяснена
фактическа обстановка, неустановен механизъм на увреда на процесното
МПС, както и липсата на причинно следствена връзка между процесното ПТП
и посочените увреди по МПС. Не се споделят в тази връзка и доводите за
необходимост от установяване на ПТП, чрез съставяне на протокол от
безпристрастен орган доколкото случаят попада в хипотезата на чл. 6, т.4
/доп.-ДВ, бр.19/28.02.2017 г./ от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (Загл. изм. – ДВ, бр. 19
от 2017 г.) , съгласно който не се посещават от органите на МВР и не се
съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго
МПС.
На свой ред не е спорно по делото, че бул. „Никола Вапцаров“ се
намира в границите на гр. Пловдив, с оглед на което именно жалбоподателят
е адресат на задължението, вменено с разпоредбите на чл. 31 от Закон за
пътищата и чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, съответната община, като собственик
на общинския път, да го поддържа и ремонтира, както и да обезпечава
безопасното движение, като сигнализира препятствията и ги отстранява. Като
юридическо лице, тази дейност общината осъществява, чрез своите
служители или наети по възлагане трети лица, поради което пътят на
реализиране на нейната отговорност е по реда на чл. 49 от ЗЗД. Касае се за
отговорност за чужди бездействия. Тя е безвиновна по своя характер и от
гледна точка на увредения има обезпечително-гаранционна функция. Налице
е връзка на пряка причинност на настъпилите вреди и поведението на лицата,
натоварени от Община Пловдив с поддръжка на пътя и сигнализиране при
негови неизправности, доколкото действия по обозначаване и обезопасяване
на процесния участък от пътя, към датата на ПТП, не се сочат и установяват
от жалбоподателя.
В процесния случай не се доказа от ответника по делото да е било
налице такова поведение на водача на МПС, което да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, респективно че вредите са настъпили по
вина на водача на МПС или вследствие на обикновено потребление и
износване на частите или по друг механизъм различен от установения по
делото. Не може да се сподели и възражението на жалбоподателя, че при
полагане на дължимата грижа ищецът е бил в състояние да забележи
4
процесната дупка на пътното платно. Няма как да се приеме, че същата е
"предвидимо препятствие". Според легалната дефиниция по § 1, т. 19 от ДР
на ППЗДвП "препятствие на пътя" представлява и всяко нарушаване целостта
на пътното покритие. За да е предвидимо това препятствие обаче, съответно
за да се породи задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е необходимо и
ответникът да е изпълнил задължението си по чл. 167, ал. 1 от ЗДвП да
сигнализира посочените препятствия по пътя. В конкретния случай не се
установява в процесният участък да е бил поставен знак "А23" или "Г11",
които да предупреждава за възможни неравности или препятствия на пътя. В
този смисъл липсата на надлежна сигнализация за препятствията по пътя води
до извод, че за водача в конкретната ситуация не е възникнало задължение по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, неизпълнението на което да съставлява съпричиняване
на вредите от негова страна. Да се приеме обратното би означавало да се
разреши на ответника да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, като се уважат противопоставените възражения за съпричиняване
на вреди, настъпили именно в резултат на бездействието му при
неизпълнение на задълженията му, визирани ЗП и ЗДвП.
От неоспорените по делото писмени доказателства е документално
установено, че на 18.11.2022г. застрахователят е заплатил на собственика на
увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер от 660 лева.
Плащането е надлежно извършено на правоимащото лице, определено
съгласно чл. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ, от който момент за ищеца възниква
суброгационното право по чл. 410, ал. 1 от КЗ да встъпи в правата на
застрахования срещу ответника по делото.
Налага се извод, че от събраните в хода на делото доказателства се
установява наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ
регресното право на застрахователя. С оглед съвпадане на предявения размер
с установения от вещото лице по приетата САТЕ възстановителна стойност на
щетата, искът се явява установен по основание и по размер и следва да бъде
уважен изцяло.
До същите фактическите и правни изводи е достигнал и първостепенния
съд, поради което въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна сторените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №565/07.02.2024г., постановено по гр. д.№
7279/2023г. на РС- Пловдив, II гр.с.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК/Булстат *********, с адрес : гр.
Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, да заплати на “Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД,
5
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
"Позитано"№ 5, сумата от 400 лева, представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6