№ 313
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора И. Б. А.
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600684 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от
НПК.
Образувано е по искане на главния прокурор да се възобнови наказателното
производство по в.н.о.х.д. № 544/2021 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, да се
отмени постановеното по него Решение № 44 от 11.4.2022 г. и да се върне делото за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В искането се твърди, че са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за
възобновяване на наказателното производство, тъй като при разглеждане на делото са
допуснати съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Излагат се твърдения за това: че съставът на окръжния съд е
нарушил съществено процесуалните правила при оценка на доказателствения материал и
приетите за установени факти и обстоятелства, въз основа на които е извел правните си
изводи относно несъставомерността на деянието; че не е налице приетото от въззивния съд
нарушение на реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техните аналози, тъй като деецът бил изследван с техническо средство, което е отчело 1.76
промила алкохол в издишания въздух, на водача е съставен акт за установяване на
административно нарушение, който той подписал без възражения, а на издадения талон за
медицинско изследване написал, че няма да даде кръв; че деецът не е оспорил показанията
на техническото средство, не е било необходимо назначаване на медицинско изследване,
поради което чл. 6, ал. 4 от Наредба №1/2017 г. е спазен; че становището на въззивния съд за
нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2017 г. е назаконосъобразно, тъй като деецът е
отказал медицинско изследване и в този смисъл не е било необходимо съпровождането му
от полицейските служители до мястото за вземане на кръвна проба; че е незаконосъобразно
становището на Окръжния съд за нарушение на чл. 10 от Наредбата за оформяне на отказа
на водача да бъде изследван, доколкото полицаите са използвали бланка по отменената
1
Наредба № 30/2001 г., което е позволено на основание §25 от ПЗР на Наредба № 1/2017 г.; че
от съществено значение е съдържанието, а не формата, а спор, че деецът е отказал кръвно
изследване по делото няма; че утвърдено в практиката и почиващо на закона е разбирането,
че алкохол в кръвта се установява по два начина – чрез техническо средство и/или чрез
медицински и лабораторни изследвания; че в практиката на ВКС не се абсолютизират някои
пропуски в процедурата по Наредбата, щом като има възможност за преодоляването им със
способите на наказателния процес; че в случая съставомерната алкохолна концентрация в
кръвта на водача е била установена с техническо средство, който е валиден доказателствен
способ; че потвърждавайки оправдателната присъда Окръжен съд Кюстендил е приложил
неправилно материалния закон.
В искането се отправя молба за възобновяване на наказателното производство по
в.н.о.х.д. № 544/2021 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, след което да се отмени
постановеното от съда Решение № 44 от 11.4.2022 г., и делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебното заседание на апелативния съд представителят на САП поддържа
искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д.
№ 584/2018 г. по описа на РС Дупница по съображенията, изложени в него.
Защитникът на оправданото лице счита искането на главния прокурор за
неоснователно, тъй като не са налице основанията за възобновяване на наказателното
производство; не се допуснати наведените в искането съществени процесуални нарушения и
незаконосъобразност на постановената присъда; Окръжният съд безспорно е установил, че
резултатът от използваното техническо средство не е годно доказателствено средство,
поради което законосъобразно подзащитния му е оправдан.
Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено
следното:
Искането на главния прокурор е допустимо – подадено от процесуално легитимирано
лице по чл. 420, ал. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 1 от НПК срок, срещу акт,
подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.
Разгледано по същество, искането на главния прокурор е неоснователно.
С присъда № 1/11.1.2018 г. по н.о.х.д. № 1485/2017 г. състав на Районен съд Дупница
е признал В. М. В. за невинен в това на 15.10.2017 г. в село Ресилово, обл. Кюстендил, да е
управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда – 1.76 на хиляда, установено с техническо средство, след като е бил осъждан с влязла
в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, като го е оправдал по обвинението за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК. С решение № 46/3.4.2018 г. по в.н.ох.д. №
77/2018 г. Окръжният съд Кюстендил отменил присъдата по н.о.х.д. № 1485/2017 г. поради
допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила и
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане
на делото Районен съд Дупница постановил присъда № 18/28.2.2019 г. по н.о.х.д. №584/2018
г., с която признал за невинен В. М. В. да е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК. С
решение № 79/12.6.2019 г. по в.н.о.х.д. № 220/2019 г. ОС Кюстендил потвърдил присъдата
на районния съд по н.о.х.д. № 584/2018 г.
С решение № 4/9.1.2020 г. по н.д. № 1137/2019 г. състав на Софийския апелативен
съд, НО, 1. въззивен състав възобновил наказателното производство по в.н.о.х.д. № 220/2019
г. на ОС Кюстендил, отменил решение № 79/12.6.2019 г. на същия съд и върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С присъда № 260000/14.1.2021 г. по в.н.о.х.д. № 23/2020 г. Окръжният съд в
Кюстендил признал В. М. В. за виновен да е извършил престъплението по чл. 343б, ал. 2 НК,
2
като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 3 месеца при
първоначален общ режим, глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 година и 6 месеца. С решение № 60149/13.10.2021 г.
по н.д. № 496/2021 г. Върховният касационен съд, НК, 1. н.о. на основание чл. 348, ал. 1, т. 2
НПК е отменил въззивната присъда по в.н.о.х.д. № 23/2020 г. на ОС Кюстендил и върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С решение № 44/11.4.2022 г. по в.н.ох.д. № 544/2021 г. Окръжният съд в Кюстендил
потвърдил присъда № 18/28.2.2019 г. по н.о.х.д. № 584/2018 г. на РС Дупница.
САС намира, че при посочените данни не са налице предпоставките за възобновяване
на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Възраженията в искането за възобновяване обхващат касационните основания по чл.
348, ал. 1, т. 1-2 НПК, които с оглед спецификата на случая, следва да бъдат обсъдени
едновременно.
На първо място, следва да се отбележи, че в случаите, когато в наказателното
производство са постановени съдебни актове от първата и въззивната инстанции, на
проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК подлежи въззивният съдебен акт. Поради
това релевираните основания за възобновяване трябва да се изследват с оглед осъществената
от втората инстанция контролна дейност. В този смисъл САС не установи наличието на
съществени процесуални нарушения при провеждане на производството пред въззивния съд
по реда на глава 22 от НПК:
Разглежданият казус се отличава с това, че до момента са се провели четири въззивни
съдебни производства, делото веднъж е било възобновявано от апелативния съд и веднъж
новата въззивна присъда е била отменена по реда на касационната проверка от ВКС. Пред
САС – в това производство по възобновяване, на оценка за законосъобразност подлежи
въззивното производство и постановеното решение от Окръжен съд Кюстендил по в.н.о.х.д.
№ 554/2022 г.
Част от възраженията в искането за възобновяване обхващат касационното основание
по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, като се твърди, че окръжният съд е нарушил съществено
процесуалните правила при оценката на доказателствения материал въз основа, на който е
приел за установени фактите по делото.
САС не установи наличието на процесуални нарушения при първоинстанционното
разглеждане на делото, които да са били пропуснати от въззивната инстанция при
постановяване на решението по в.н.о.х.д. № 544/2021 г. по описа на ОС Кюстендил, нито
такива, които да се били допуснати при въззивната проверка.
Съдебните инстанции по фактите са осъществили дължимия доказателствен и правен
анализ. РС – Дупница е оценил доказателствените материали по делото стриктно съобразно
изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК. В процесуалната му дейност
липсват пороци, които да доведат до съмнителност на приетата фактология. В обхвата на
въззивната проверка, определен от разпоредбата на чл. 314 НПК, ОС Кюстендил е проверил
изцяло правилността на първоинстанционната присъда и то, след собствен анализ на всички
доказателствени материали и пълноценно изясняване на отправените в протеста на
прокурор от РП Дупница възражения за необоснованост на фактическите констатации на
първоинстанционния съд във връзка с обективната съставомерност на деянието.
По съществото на обвинението е прието, че на 14.10.2017 г. В. В., свидетелят С. В. и
още няколко човека били в дома на подсъдимия в село Ресилово и консумирали алкохол. На
15.10.2017 г. около 00:05 часа В. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел 240 Ц
с рег. № ****** по ул. „Омуртаг“ в посока към гробищния парк на село Ресилово. В
автомобила бил и свидетелят В.. Пред дом № 36. автомобилът, управляван от В. бил спрян
за проверка от полицейските служители – свидетелите И. П. и И. Д.. Заради съмнения, че
водачът на моторното превозно средство бил употребил алкохол, той бил изпробван с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен № 0269. Уредът отчел 1.76 на
3
хиляда алкохол в издишания от водача въздух. Срещу В. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение. Полицейските служители издали на водача талон №
0352052 за медицинско изследване на кръвта за наличие на алкохол. В талона за
медицинско изследване не била отбелязана дата на съставянето му, а на гърба му В. написал
– „Не желая да дам кръв“. В документа било отбелязано, че В. В. е уведомен, че трябва да се
яви във Филиал за спешна медицинска помощ (ФСМП) в гр. Дупница, но не било посочена
дата, година и час на задължението за явяване.
Прието е също, че според писмо с вх. № 77/11.1.2022 г. на Центъра за спешна
медицинска помощ – гр. Кюстендил, на 15.10.2017 г. В. В. не е вписан в журналите на
ФСМП-Дупница за даване на кръвна проба. В съдебно заседание на Окръжния съд, в
рамките на въззивното съдебно следствие са преразпитани полицейските служители,
извършили проверката – свидетелите П. и Д.. Те установили, че не са водили В. до
медицинския център, защото той категорично отказал, а изявлението на гърба на талона
било положено собственоръчно от него.
В искането на главния прокурор се поддържат съображения за това, че неправилно
Окръжният съд е потвърдил оправдателната присъда на първия съд, приемайки, че
количеството на алкохол в кръвта на осъденото лице, не е установено по надлежния ред.
Искателят не се съгласява с изводите на решаващия Окръжен съд за това, че в случая са
допуснати съществени пороци на реда по Наредба 1/2017 г. за установяване на алкохол в
кръвта – водачът на моторно превозно средство не е бил отведен от полицейските
служители до място, където да бъде изпробван с доказателствен анализатор или да му бъде
извършено медицинско изследване и вземане на биологични проби за химически
лабораторен анализ; отказът на водача да бъде изследван не е оформен, съгласно
изискванията на чл. 10 от Наредба № 1/2017 г., поради което поради отсъствие на условията
на чл. 6 от Наредбата, показанията на техническото средство не могат да се ползват като
годно доказателство.
Обобщено доводите на вносителя на искането са насочени срещу доказателствената
оценка на Окръжния съд за негодността на талона за медицинско изследване да установи по
законосъобразен начин отказа на водача на моторното превозно средство В. да му бъде
извършено медицинско изследване за вземане на кръв за изследване за наличие на алкохол.
Апелативната инстанция приема доказателствените съображения на Окръжния съд
относно талона за медицинско изследване за законосъобразни и в съответствие с
предвиденото в Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Не е спорно по делото, че към момента на деянието – 15.10.2017 г. е действал редът
за установяване на алкохол в кръвта, установен в Наредба № 1/2017 г. – издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. Несъмнено е също, че
съгласно параграф 25 от преходните разпоредби на Наредбата – бланките на талон за
медицинско изследване по приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от отменената Наредба № 30 от
2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства (обн., ДВ, бр. 63 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 23 от
2006 г.; отм., бр. 61 от 2017 г.) и на талон за изследване по приложение № 1 към чл. 4, ал. 3,
отпечатани преди влизане в сила на тази наредба, се използват до изчерпване на
отпечатаните количества.
Видно от материалите по делото – л. 4 от досъдебното производство, талонът за
медицинско изследване е съставен от полицейския служител И. П.. В документа е вписано,
че на водача на моторното превозно средство е връчен препис от талона, но няма негов
подпис, удостоверяващ това обстоятелство. На гърба на талона В. собственоръчно написал –
„не желая да дам кръв“.
В този смисъл приложената по делото бланка на талона за медицинско изследване е
законосъобразно използвана на основание § 25 от Преходните правила на Наредбата.
4
Същественият проблем е, че талонът за медицинско изследване не удостоверява по
изискуемия в Наредба № 1/2017 г. действителен отказ на водача на моторното превозно
средство да му бъде взета кръвна проба. Това е така защото в чл. 6 и чл. 7, ал. 1 от Наредбата
са предвидени две различни процедури за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта, в зависимост от показанията на техническото средство, с което е тестван водачът на
моторно превозно средство. В чл. 6 от Наредбата е предвиден редът за удостоверяване на
алкохол, когато с техническото средство е отчетено от 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда
алкохол в издишания въздух от тестваното лице. Когато с техническото средство е
установена концентрация на алкохол над 1.2 на хиляда, чл. 7 от Наредбата предвижда
водачът да бъде отведен от полицейския орган до мястото, където да му бъде извършено
изследване с доказателствен анализатор или медицинско изследване за вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване. За разлика от предвиденото в чл. 4
от отменената Наредба № 30/2001 г., според която отвеждането на водача на моторно
превозно средство за вземане на кръвна проба е било само възможност, то с чл. 7 от
действащата Наредба се предвижда задължение за полицейските служители да отведат
водача до медицинско заведение за вземане на биологична проба. В този смисъл
полицейският орган няма право на преценка, съобразно изразената от водача воля, а винаги
е длъжен да го съпроводи до мястото за извършване на изследване или вземане на
биологична проба за химически лабораторен анализ. Водачът и в този случай има право да
откаже да бъде изследван, но редът и органът, пред който се удостоверява това е подробно
описан в чл. 10 и чл. 15, ал. 7 и ал. 8 от Наредбата.
Окръжният съд законосъобразно е приел, че надлежно приетите достоверни
доказателства по делото разкриват съществени нарушения на предвидения ред за
установяване на алкохол в кръвта на водача на моторно превозно средство В..
Предвиденият в Наредба № 1/2017 г. формален ред за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта е част от обективните признаци на състава на престъплението по чл. 343б,
ал. 1 НК. Това е така, защото наказателноправната норма има бланкетен характер и в частта
за „надлежния ред“ препраща към подзаконовия нормативен акт, който по този начин става
част от обективната страна на престъпния състав. Както е известно предвиденият формален
ред за събиране на доказателствата – в случая за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта, не е самоцелен, а гарантира достоверността на резултата. От тази перспектива
съществени нарушения на процедурата по Наредба №1/2017 г. ще бъдат тези, които водят
до основателни съмнения в целения резултат – установяване на надлежната концентрация на
алкохол в кръвта на водача на моторно превозно средство. В настоящия казус правилно и
законосъобразно Окръжният съд е оценил, че допуснатите нарушения, свързани с отказа на
В. да даде кръвна проба, водят до фатално компрометиране на предвидения нормативен ред,
който е част от съставомерния предмет на доказване.
Неправилно е посоченото в искането за възобновяване, че В. не е оспорил
показанията на техническото средство, поради което не било необходимо назначаване на
медицинско изследване, тъй като той е приел показанията на техническото средство. В
приложения към досъдебното производство акт за установяване на административно
нарушение № 188596/15.10.2017 г. В. се е подписал, а съставителят на акта е вписал, че
нарушителят няма възражения. На първо място, вписването на последното обстоятелство в
акта е бланково, а на второ, липсата на възражения срещу акта не е тъждествено на
приемане на резултатите от отчетените показания на техническото средство.
Неправилно е съображението в искането за възобновяване, че не съществува
възможност полицейските служители да отведат лицето до медицинското заведение в
случай на негов отказ. Съобразно правомощията на полицейските служители, подробно
регламентирани в чл. 61 и сл. ЗМВР, те разполагат със съответен инструментариум, за да
изпълнят задължението си по чл. 7, ал. 1 Наредба № 1/2017 г. да съпроводят водача на
моторно превозно средство до медицинското заведение за извършване на изследване.
Същественото е, че в настоящия случай отказът на водача на моторното превозно
средство да бъде тестван с доказателствен анализатор или подложен на медицинско
5
изследване, не е оформен по задължителния ред, регламентиран в чл. 10, ал. 2 и чл. 15, ал. 7
от Наредбата. Така не е гарантирано правото на лицето да даде съзнателен и информиран
отказ от правото си на надлежна проверка на концентрацията на алкохол в кръвта чрез
нормативно установените надеждни научни методи.
Следва да се подчертае и друго – според принципното схващане на този състав,
последиците от отказа на водача да даде кръв за изследване не могат да обосноват
презюмирането, че концентрацията на алкохол в издишания въздух, установена посредством
прибора за измерване е равна на концентрацията на алкохол в кръвта на водача. Нормата на
чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 не може разшири обхвата на диспозицията на чл. 343б, ал. 1 НК и
да предвиди, че показанията на годния технически прибор и установената чрез него
концентрация на алкохол в издишания въздух от водача са несъмнено равни на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Този съществен съставомерен факт принципно е
установим с назначаването на токсикологична експертиза, която, въз основа на
научнообосновани и доказани методи, отчитайки спецификите и техническите
характеристики на конкретното техническо измервателно средство и физическите и
психическите особености на водача на моторното превозно средство, може да отговори на
въпроса на колко минимално установими промили в кръвта съответства измерената в
издишания въздух алкохолна концентрация. При възможен диапазон на алкохолна
концентрация в кръвта на дееца, релевантно за възникване на наказателната отговорност е
минималното й ниво, защото то е безусловно сигурното.
В случая обаче това положение не е приложимо, доколкото полицейските служители
не са изпълнили задължението си по чл. 7, ал. 1 Наредба № 1/2017, съответно не може да се
презумира, че лицето се е отказало от тестването си с доказателствен анализатор или от
извършване на медицинско изследване.
С оглед изложените съображения може да се обобщи, че при разкриването на
фактическата обстановка по делото не са допуснати съществени непълноти, нито се
констатират основания, които да опорочават приетите от въззивния съд факти.
Задълженията на ОС Кюстендил и РС Дупница по установяване на обективната истина са
изпълнени отговорно, като картината на деянието е разкрита в обем, необходим и
достатъчен за правилното решаване на делото. Щом относимите към предмета на доказване
обстоятелства са установени съобразно процесуалните правила, вътрешното убеждение на
предходните инстанции е правилно формирано и САС не разполага с процесуална
възможност да го променя или замества.
Настоящият съдебен състав счита, че при установената фактическа обстановка,
въззивният съд законосъобразно е заключил от правна страна, че водачът на моторно
превозно средство В. не е осъществил състава на престъпленията по чл. 343б, ал. 2 НК.
Подробните изводи на ОС Кюстендил по същество почиват на вярна интерпретация на
доказателствения материал и са направени в съгласие със закона и трайната практика на
ВКС. При липсата на основен елемент от обективната страна на вмененото престъпление,
единственият възможен правен извод, е този направен от съдилищата по фактите – да
постановят оправдаването на подсъдимия. Концентрацията на алкохол в кръвта на водача В.
не е установена по надлежния ред, като този извод почива на пълно и вярно интерпретиране
на целия законосъобразно приобщен доказателствен материал по делото в резултат на
обективното и всестранно разследване по делото.
Водим от изложените аргументи и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК,
Софийският апелативен съд, втори наказателен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор за възобновяване на
6
наказателното производство по в.н.о.х.д. № 544/2021 г. по описа на Окръжен съд
Кюстендил.
Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране, а за изготвянето
му да се уведомят В. В., неговият защитник адвокат В. и САП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7