№ 620
гр. Пловдив, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330200478 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
действащо чрез пълномощника си - адв. М.И. против Наказателно
постановление № КГ - 2430/ 16.12.2021 г. на Председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на
дружеството – жалбоподател на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ е наложено
административно наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 50 000
/петдесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 47, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1, т. 5 от
ЗЕВИ.
С атакуваното Наказателно постановление на дружеството -жалбоподател
са били възложени и разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на
295,00 /двеста деветдесет и пет/ лева, от които 170,00 /сто и седемдесет/ лева
за изпитване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и
присадки към ДАМТН – ГД ККТГ, град София, 85,00 /осемдесет и пет/ лева
за изготвяне на експертиза и 40 /четиридесет/ лева за вземане на проба, на
основание чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 /обн. ДВ,
бр. 50/1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 33/2020 г./.
С жалбата и в съдебно заседание, процесуалният представител на
1
жалбоподателя навежда конкретни доводи за незаконосъобразност на
атакуваното НП, включително аргументира се тезата за приложение на чл. 28
ЗАНН в процесния случай. В тази връзка се моли за отмяна на обжалваното
постановление и присъждане на сторените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, редовно призована не изпраща представител, не ангажира становище
по допустимостта и основателността на жалбата.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното Наказателно постановление намери, че са налице основания за
неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
При извършена проверка на 28.06.2021г. в обект - бензиностанция,
управляван от „ЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, находящ се в гр. Пловдив, бул.
„Васил Априлов“ № 156Б от бензиноколонка № 3 е взета проба от
предлаганото течно гориво - Автомобилен бензин, RON 95, с Протокол за
проверка и вземане на проба от течно гориво № Пд-074/28.06.2021г.
При проверката е установено, че последната доставка на горивото е в
количество 3424 литра по Експедиционна бележка № 218455/24.06.2021г. с
Документ за удостоверяване на точния адрес на мястото на доставка №
00000670740/ 24.06.2021г. и с Декларация за съответствие № 390/03.06.2021
г., издадена от „ОМВ-България“ ООД за партида № 812005 в количество 4000
тона. Налично количество в резервоар № 1, свързан с бензиноколонка № 3 в
момента на проверката е 4492 литра.
След изпитване на контролна проба в стационарна акредитирана
„Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки“ към
ДАМТН - ГД ККТГ, гр. София, притежаваща Сертификат за акредитация на
ИА БСА peг. № 35ЛИ/ 23.11.2020 г., валиден до 30.10.2024 г., е издаден
Протокол от изпитване № С-0225/30.06.2021 г. На основание изготвения
2
протокол от изпитване в ГД ККТГ е извършена експертиза и е изготвен
Констативен протокол за съдържание на биогориво в течно гориво № КП –
0364 - Е/ 30.06.2021г., съгласно който полученият резултат за съдържание на
биогориво в Автомобилен бензин RON 95 се отклонява от допустимата
гранична стойност както следва:
Съгласно чл. 47, ал. 1, т. 5 и ал. 4 от ЗЕВИ изискването за съдържание на
биогориво в автомобилен бензин е минимум 9 % обемни биоетанол и/или
етери произведени от биомаса, които са кислородсъдържащи съединения по
смисъла на §1 т. 1 буква „в“ от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЕВИ.
На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЕВИ. във връзка е Приложение №1 от
Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина за техния контрол (НИКТГУРНТК), изпитването е проведено по
метода на БДС EN ISO 22854 “Течни нефтопродукти. Определяне на типове
въглеводороди и кислородсъдържащи в автомобилен бензин и в автомобилно
гориво етанол (Е 85). Метод на многомерна газова хроматография”.
В съответствие с §1, т.1 буква „б" и буква „в“ от ДР на ЗЕВИ съдържанието
на биогориво в автомобилен бензин е 8,49 % обемни, в това число: 6.99 %
биоетанол и 1.50 % етери, произведени от биомаса, изчислени като
биогориво. След прилагане на критериите за прецизност на използвания
метод за изпитване, съгласно БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни
продукти. Прецизност на методите за измерване и на резултатите - Част 2:
Тълкуване и приложение на данните за прецизност относно методите за
изпитване“, при получен резултат от изпитването под 8.67 % обемни,
продуктът не съответства на изискването за съдържание на биогориво в
автомобилен бензин.
Следователно, изпитването на контролната проба е показало
несъответствие на предлаганото течно гориво - Автомобилен бензин, RON 95
с изискването на чл. 47. ал.1, т.5 и ал. 4 от ЗЕВИ за минимално съдържание на
биогориво в автомобилен бензин.
Протоколът от изпитване и констативния протокол са връчени на
дружеството на основание чл. 22, ал. 8 от НИКТГУРПТК с писмо с изх. № 84-
01-585/30.06.2021 г. и известие за доставяне от 07.07.2021 г.
На основание чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРПТК, с вх. № 84-01-585-1/
05.07.2021 г. е стартирана процедура по спор на Етап 1 от Приложение 12 на
НИКТГУРПТК за „съдържание на биогориво в автомобилен бензин“.
3
Представен е Протокол от изпитване № 1032СН/02-07-2021 г. на контролната
проба, предоставена на проверяваното лице но чл. 20, ал.1 от НИКГГУРНТК
от Изпитателен център „Сейболт - България“ при „Сейболт - България" ЕООД
- гр. Бургас, със Сертификат за акредитация peг. № 10 ЛИК/ 30.11.2020 г.
валиден до 30.11.2024 г., издаден от ИА БСА.
С Експертиза № Ек-013/05.07.2021 г., след прилагане на Етап 1 от
Процедура при оспорване па резултати е направено заключение, че при
условията на буква „в” от Приложение № 12 не може да бъде установено
съответствие или несъответствие на течното гориво - автомобилен бензин,
RON 95 за съдържание на биогориво в течно гориво, съгласно чл. 47, ал. 1, т.
5 и ал. 4 от ЗЕВИ. Заинтересованата страна е преминала към Етап 2 от
Процедурата, като е уведомила ГД ККТГ за решението си с писмо вх. № 84-
01-585- 4/07.07.2021г.
Арбитражното изпитване е проведено в Изпитвателна лаборатория за
нефтопродукти при „СЖС България" ЕООД - гр. Бургас, притежаваща
Сертификат за акредитация БСА peг. № 146 ЛИ/ 06.04.2021г., валиден до
31.05.2022 г., издаден от ИА БСА. С Експертиза № Еа - 010/15.07.2021г. след
прилагане на Етап 2 от Процедура при оспорване на резултати е направено
заключение, че при условията на буква ,а“ от Приложение №12 е установено
несъответствие на изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво,
като заключението е окончателно.
С писмо-покана изх. № 84-00-105/02.07.2021г., управителят на „ЕКО
БЪЛГАРИЯ" ЕАД е поканен да се яви за съставяне и връчване на акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) и известие за
доставяне от 07.07.2021г. Поради неявяване на представител на дружеството,
на основание на чл. 43а. ал. 2 от ЗЧАВ акта е съставен и изпратен за връчване
от кмета на община Столична, район „Изгрев“ с писмо изх. № 84-00-105-1/
30.07.2021 г. и известие за доставяне от 09.08.2021г. С писмо изх. № РИВ21-
ДИ05-189-001/17.08.2021г. (вх. № 84-00-105-3/ 23.08.2021г.), Столична
община - Район „Изгрев" връща акта надлежно връчен на упълномощеното
лице Б.Л.П., видно от разписка за получени документи на 16.08.2021г. и от
положения подпис в АУАН.
В ГД ККТГ е постъпило възражение с вх. №84-00-105-2/19.08.2021 г. от
„ЕКО БЪЛГАРИЯ" ЕАД срещу АУАН № А-271 съставен на 30.07.2021 г.,
което е било счетено за неоснователно.
4
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление, в което била възприета идентична обстановка,
като на дружеството – жалбоподател на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ е
наложено административно наказание – „Имуществена санкция“ в размер на
50 000 /петдесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 47, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1, т.
5 от ЗЕВИ.
Така описаната фактическа обстановка се установява от формираната по
делото доказателствена съвкупност, включваща писмените доказателства,
приложени по административната преписка и към въззивната жалба, от
гласните показания на разпитания в хода на съдебното следствие в качеството
му на свидетел актосъставител – Н. Ив. М., а така също и от показанията на
Евг. С. С., Р.С.Г. и П.Г.Ф.. Съдът кредитира посочените доказателствени
източници, включително показанията на посочените свидетели, тъй като
същите са последователни, логични, безпротиворечиви и съответстват на
останалите доказателствени материали.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия касателно обстоятелствата включени в предмета на доказване
по настоящото дело, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
горепосочената фактическата обстановка, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установената фактическа обстановка, на база събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, съдът направи следните правни изводи:
На първо място, съдът намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни
органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, като посоченото
се установява и от представената Заповед № А – 113/ 14.02.2020 г. на
Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на
административна санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване
на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
5
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя, като възраженията в обратна насока се явяват изцяло
неоснователни.
Неоснователни са възраженията за неспазване на процедурата за вземане на
пробите, визирана в чл. 16 – 22 от НИКТГУРНТК. От показанията на
разпитаните свидетели, а така също и от приложените по делото писмени
доказателства се установява, че процедурата по пробовземането е била
стриктно спазена. Пробата е взета от бензиноколонка и разпределена в чисти,
охладени еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, които
предварително са промити с около 0,2 литра от горивото. Пробите са взети
от дозиращия накрайник на бензиноколонката с помощта на удължител за
автомобилен бензин. Транспортирането на пробите е извършено в
съответствие с изискванията на НИКТГУРНТК в хладилен контейнер,
обезпечаващ необходимата температура, запечатан със стикер, подписан от
представителите на фирмата и на ГД ККТГ, който се пренася със
специализиран транспорт, снабден с хладилна камера. В тази връзка
неоснователни са доводите относно коректността на получените резултати от
изпитване на горивото, отразени в Протокол от изпитване № С- 0225/
30.06.2021 г.
На следващо място, спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН, като правилно
е квалифицирано процесното нарушение като такова по чл. 47, ал. 4 във
връзка с чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ, към което е съотнесена коректната
санкционна разпоредба – чл. 67, ал. 3 ЗЕВИ.
В случая по безспорен начин се установява, че на 28.06.2021 г., „ЕКО
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в качеството му на краен разпространител съгласно
изискванията на §1, т. 12 от ДР па ЗЕВИ, във връзка с §1, т. 20 от ДР на
ЗЧАВ, е извършило нарушение на чл. 47, ал. 4 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 5
от ЗЕВИ, тъй като е предлагало течно гориво – Автомобилен бензин, RON 95,
за което на 30.06.2021 г. с Констативен протокол № КП – 0364 – Е е
установено несъответствие с изискванията за съдържание на биогориво в
течно гориво, и същото е окончателно установено с Експертиза № Еа – 010/
15.07.2021 г.
Въпреки гореизложеното, обаче настоящият случай, според съда може да
се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като несподелими
6
са доводите на административно наказващия орган в обратна насока,
изложени в атакуваното постановление. Съображенията за този извод са
следните:
Съгласно разрешението, дадено с ТР № 1/2007 г. по тълкувателно дело №
1/ 2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран,
задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса
позволява ли констатираната обществена опасност на деянието ангажиране на
административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН
субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който
маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че
за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения.
В процесния случай се установи, че разликата между минимално
задължителното съдържание на биогориво в автомобилния бензин е
минимална – при мининум 8,67 обемни е констатирано наличие на 8,49
обемни, в това число: 6.99 % биоетанол и 1.50 % етери, произведени от
биомаса, изчислени като биогориво. На следващо място, се прецени и че
количеството на установения бензин не е значително. Все в тази връзка
впечатление прави, че дружеството е предлагало гориво в продължение на
само четири дни /24.06.2021 г. – деня на доставката до 28.06.2021 г. – деня на
проверката/ и то след получаването на редовна от външна страна декларация
за съответствие и след наличие на всички останали изискуеми от закона
документи.
На следващо място, процесното деяние, макар и формално да осъществява
признаците на посоченото в НП административно нарушение, то е маловажно
и предвид това, че е извършено за първи път, липсват данни за други
7
нарушения от този вид и/или по ЗЧАВ, липсват данни и за отклонения по
всички останали показатели на горивото. Не бяха ангажирани доказателства
за настъпването на каквито и да било вредни последици от допуснато
отклонение.
Всичко гореизложено дава на съда основание да приеме, че наложената от
наказващия орган санкция се явява тежка за лицето и че целите на ЗАНН в
конкретния случай биха могли да бъдат постигнати и без налагането на
санкция на визирания нарушител. Очевидно е, че в конкретния случай целта
на закона е била постигната с факта на извършената проверка, без
необходимост от предприемане на други мерки. Наказващият орган е
следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН, като не наложи санкция и предупреди
лицето, че при повторно неизпълнение на предвиденото в нормативния акт
задължение ще му бъде наложена имуществена санкция. Вместо това
компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното
нарушение – не е отграничил конкретното нарушение от визираните в чл. 6 от
ЗАНН административни нарушения и в резултат е издал един
незаконосъобразен акт.
Ето защо и като намира, че процесният случай се явява “маловажен”,
обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено, като на
основание чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 ЗАНН, нарушителят следва да бъде
предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена,
като по делото е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, фактура и
извлечение от банкова сметка. Видно от сочените документи страните са
договорили адвокатско възнаграждение в размер на 2760,00 лева, което да
бъде изплатено по банков път. Настоящият съдебен състав намира, че от
представените документи не се установява по категоричен начин реалното
заплащане на посочената сума, като представеното платежно нареждане не
дава яснота по този въпрос. В същото липсват данни, които да доведат до
8
извод, че претендираното адвокатско възнаграждение е именно заплатено на
основание издадената Фактура № **********/ 31.01.2022 г., като посоченото
основание за плащане „vendors payment“ е недостатъчно, за да бъде свързано
с цитираната фактура. Предвид изложеното искането за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КГ - 2430/ 16.12.2021 г. на
Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, с което на на „ЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* на
основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ е наложено административно наказание –
„Имуществена санкция“ в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за
нарушение на чл. 47, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ, и са му били
възложени разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 295,00
/двеста деветдесет и пет/ лева, от които 170,00 /сто и седемдесет/ лева за
изпитване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и
присадки към ДАМТН – ГД ККТГ, град София, 85,00 /осемдесет и пет/ лева
за изготвяне на експертиза и 40 /четиридесет/ лева за вземане на проба, на
основание чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 /обн. ДВ,
бр. 50/1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 33/2020 г./.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „ЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9