Решение по дело №1753/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        10.06.2020г., град Дупница

 

IV, г.о.

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	19.05.		2020

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Сашка Вукадинова

          2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		1753		2019

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Б.Г.И., ЕГН **********, адрес: *** чрез адв. М. ***, представлявана от М.Ч. - кмет, с адрес: ***, пл. „Свобода” № 1.

           Ищецът твърди, че на 24.06.2019г. привечер пътувал със собствения си мотопед (под 50 куб. с педали) от с. Джерман към гр. Дупница, когато на влизане в града, шофирайки по ул. „Св. Иван Рилски” в района след бензиностанция Петрол бил нападнат от две кучета без маркировка, които редовно виждал в района - едното по-голямо, другото по-малко, като бил ухапан от по-голямото. Минавайки покрай тях, двете кучета скочили и започнали да лаят по него, едното от тях се спуснало към ищеца и го захапало за левия крак в областта на прасеца, при което изпитал силна остра болка, загубил равновесие и паднал от мотопеда, прималяло му, изплашил се много, кучетата продължили да лаят по него и по деца, минавали на близо, изправил се, опитал да продължи да шофира мотопеда си, след известно време установил, че не може - поради нараняванията от ухапването и падането от мотопеда, спрял в района на автогарата в Дупница и негов роднина го закарал до ЦСМП, където му указали медицинска помощ. Твърди, че към момента на депозиране на исковата молба, освен множеството зарастващи рани и белези, изпитва ужас и силен страх от кучета, непознат за него до тогава, сънува как го нападат кучета и се събужда разтреперен, развивал силна фобия и неприязън към този вид животни и постоянно има чувството, че ще излезе от някъде куче и ще го нападне, изпитва ужас, че трябва да върви по улици, по които спокойно се движат безпризорни кучета. Предвид  горното моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Дупница да му заплати сумата 3 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди - болки, страдания и стрес, причинени му в резултат ухапване от безстопанствени кучета на 24.06.2019 г. в гр. Дупница по ул. „Св. Иван Рилски”.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за допустимост и неоснователност на предявената претенция. Сочи се, че липсата на ушни марки на кучетата, които нападнали ищеца изключва отговорността на ответника по изложените в тази насока в отговора на исковата молба съображения. Оспорва се размерът на претенцията. Прави се възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

           Съдът като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

           От приетите по делото писмени доказателства и гласни такива (събрани чрез разпита на свидетелите Владислав Йорданов Васев и К.В.С.) -Фиш за спешна медицинска помощ, както и от заключението на назначената съдебно – медицинска, изготвена от д-р Т., се установява, че ищецът в производството е бил ухапан от куче около „Рампата” в гр. Дупница, получил е следните наранявания: охлузвания под лява подбедрица, двете ръце в областта на дланите, дясно коляно и рана в областта на лява подбедрица, срокът за възстановяване, от които е 20 дни, като ищецът преживял болки и страдания, очаква се функционалното възстановяване да бъде пълно. В проведеното по делото открито съдебно заседание по делото на 17.12.2019г. вещото лице д –р Т. допълва, че има отпечатък от зъби на лява подбедрица, не била голяма рана, не е шита, а само обработена с йодбензин, спирт и кислородна вода.  

           От показанията на свидетеля Георги И.Г. (работещ на длъжност коняр и кучкар в Приют за отглеждане на безстопанствени кучета с отговорно лице Община Дупница) се установява, че е ходил много пъти на „Тих труд”, хващал куче там, но пазачът изскачал (кучето било кафено, с къс косъм) и казвал, че това е тяхно куче и пази двора, и при присъствието и на полиция, св. Г. оставял кучето. Това няколко пъти се е случвало, две кучета излизат, и за двете кучета получавал сигнали тъй като от „Тих труд” ги пускат след пет и половина навън и кучетата се спускат по коли, по който мине, другото куче е черно с петна, и за него са го викали, и за него пазачът казвал, че е тяхно, пазачите обещавали, че ще ги приберат, ще ги вържат, тези кучета не са карани в приюта, защото пазачите не дават, кучетата нямат ушни марки.

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

           Ответникът прави възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

           Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищецът по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да докаже кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: осъществено деяние от лицето, чиято отговорност се претендира; противоправност на това деяние; възникнали вреди и причинно следствена връзка между противоправното деяние и вредите. На доказване също подлежи точният размер на причинените вреди. Вината на дееца не подлежи на доказване, тъй като се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

           Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           По делото е установено несъмнено, че ищецът е нападнат от кучета и че това е довело до телесното му увреждане.

           Спорния между страните момент е дали кучетата са безстопанствени или собственост на „Тих труд”.  По иск за вреди от нараняване от куче в тежест на пострадалия – ищец в настоящото производство е да докаже дали кучето има собственик и кой е той, защото за вреди от питомно животно отговаря неговия собственик на основание чл. 50 ЗЗД; или кучето е безстопанствено, защото за вреди от безстопанствено куче отговаря общината на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД поради неизпълнените на дължимите мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета. Фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето има собственик и фактите, от които произтича, че то е безстопанствено са положителни и подлежат на доказване, както всеки положителен факт (отделно стои въпросът, че доказателствена тежест може да се носи и за отрицателни факти) – чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано – преди, по време и/или след инцидента. В настоящия случай, съдът намира, че ищецът (пострадал) не доказва по несъмнен за съда начин дали кучето има собственик и кой е той или кучето е безстопанствено, поради което да е основателна  претенцията му срещу ответника Община Дупница поради неизпълнените на дължимите мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС - Решение № 308/03.01.2018 по дело №1068/2017 на ВКС, ГК, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Още повече, че в исковата молба ищецът сочи в исковата молба, че кучетата нямали ушна марка.

           При горното ответникът не отговаря за причинената вреда на ищцата, тъй като по делото не е установено тя да е предизвикана от ухапване от безстопанствено куче, като само за пълнота следва да се посочи, че дори кучето да е било безстопанствено, служителите на общината не са бездействали противоправно – това се установява от показанията на свидетеля Г..

           По разноските:

           Страните не са претендирали разноски, а предвид изхода от правния спор на основание чл. 78, ал. 6 , вр. чл. 83, ал. 2 и ал. 3 ГПК, направените такива за възнаграждение за вещо лице остават за сметка на бюджета на съда.

           Предвид горното, съдът

 

РЕШИ:

 

           ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Г.И., ЕГН **********, адрес: *** чрез адв. М. ***, представлявана от М.Ч. - кмет, с адрес: ***, пл. „Свобода” № 1 иск за сумата 3 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди - болки, страдания и стрес, причинени му в резултат ухапване от кучета на 24.06.2019 г. в гр. Дупница по ул. „Св. Иван Рилски”, като неоснователен.

 

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: