РЕШЕНИЕ
№ 2804
гр. Пловдив, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330112590 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. С... П., ЕГН
**********, против „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ........... с която е предявен установителен иск,
с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, за прогласяване
на нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, обективирана в чл. 5.6.
от Договор за потребителски кредит №..................... и чл. 10 от Приложение № 1 към
Договора за потребителски кредит.
Ищецът твърди, че между страните бил подписан договор за потребителски кредит
№ ....., който бил недействителен, поради противоречие с добрите нрави и сключване в
разрез с изискванията на чл. 11, т.9 и т.10, вр. с чл. 22 ЗПК.
Твърди се, че по силата на сключения договор, ответното дружество е отпуснало
заем на ищеца в размер на 500 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.54 % и ГПР
49 %. Съгласно чл. 5.1. от договора, същият следва да бъде обезпечен до края на деня,
следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на поне
две физически лица, които следва да отговарят на условията на чл.5.3 от договора. В случай
на неизпълнение от кредитополучателя на условията, визирани в чл.5.1 от договора, същият
съгласно чл. 5.6 от договора и приложение № 1 към него, дължи неустойка в общ размер на
535.04 лева, визирана като размер в чл. 10, в размер на 1.73 лева на ден.
Ищцата поддържа, че е усвоила изцяло предоставените заемни средства, но не дължи
заплащане на лихва и неустойка, поради нищожност на договора на посочените в исковата
молба основания.
Поддържа, че договореният фиксиран лихвен от 40.54 % противоречи на добрите
нрави, внасял неравноправие между правата и задълженията на потребителя и кредитора.
Счита, че в годишния процент на разходите следвало да се включи и неустойката. Счита, че
е заобиколено материалноправното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Неустойката за
неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчители или банкова гаранция била
1
загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, доколкото тя била в размер
почти равен на заетата сума. Предвиждането в договора неустойката да се кумулира към
погасителните вноски водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало предпоставки за
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в
противоречие с принципа за добрите нрави.
Неустойката излизала и извън присъщата и обезпечителна функция, тъй като бил
предоставен много кратък срок за представяне на посочените обезпечения, което водело до
извода, че кредиторът не търсел обезпечение, а добавка към възнаграждението си.
Посочването в договора за кредит на размер на годишния процент на разходите,
който не бил реално прилаганият в отношенията между страните представлявало
заблуждаваща търговска практика, което водело до неравноправност на договорните клаузи.
По този начин били нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Излага, че нищожността на неравноправна клауза в договор, сочеща неверен ГПР
води до недействителност на кредита, поради неспазване на изискванията чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
Позовава се на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и
т. 10 ЗПК, да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР,
договорът за потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за
страните по заемното правоотношение.
С оглед изложеното се моли за прогласяване на клаузата, предвиждаща заплащане
на неустойка, обективирана в чл. 5.6. от Договор за потребителски кредит ............ и чл. 10
от Приложение № 1 към Договора за потребителски кредит, като противоречаща на
принципа на добрите нрави, заобикалящи материално – правните изисквания на чл. 19, ал. 4
ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките
на чл. 11, т. 9, и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори
за кредит.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество, на.............,
като срокът изтича на .....вкл. /работен ден/. Отговорът на исковата молба с вх. № ............. е
подаден на ............видно от приложената товарителница/, т.е. същият е депозиран след
едномесечния срок за отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения
иск, като неоснователен, като наред с това е предявил и насрещни осъдителни искове,
обективирани в отговора на искова молба, с искане да се осъди ищцата да му заплати
главница в размер на 262.45 лева и възнаградителна лихва в размер на 17.93 лева, за периода
от 27.06.2021 г. до 26.09.2021 г., произтичащи от Договор за потребителски кредит №
...............
С Определение № ............. съдът не е приел за съвместно разглеждане предявения
от ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК.......... против ищеца Н. С... П., ЕГН **********,
насрещен осъдителен иск, обективиран в Отговор на искова молба с вх. № ............. с предмет
– за осъждане на другата страна да му заплати следните суми: главница в размер на 262.45
лева и възнаградителна лихва в размер на 17.93 лева, за периода от 27.06.2021 г. до
26.09.2021 г., произтичащи от Договор за потребителски кредит №.......................
В постъпилия отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск, като
неоснователен.
Признава, че между страните е сключен процесният договор за потребителски
кредит с твърдяното от ищцата съдържание на правата и задълженията на всяка от страните.
Възразява срещу твърденията на ищцата, че неустойката, установена в чл. 5.6 от
договора за кредит, трябвало да се включи при изчисляване на ГПР по кредита. Позовава се
на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, според която разпоредба, при изчисляване на ГПР по кредита не се
включвали разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
2
договора за кредит.
Възразява срещу твърденията на ищцата, че уговорената между страните годишна
лихва били нищожна поради противоречи с добрите нрави.
Възразява срещу твърденията на ищцата за нищожност на неустойката поради
противоречие с добрите нрави и нейната прекомерност. Начислената неустойка била в
размер на 1.73 лева на ден, който размер бил съразмерен на обезпечителната и
обезщетителната функция на неустойката. Сочи, че в чл. 5.6. от процесния договор за кредит
изрично е посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без
осигурено обезпечение, респ. ако кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по
кредита, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се
начислява.
Поддържа, че неустойката изпълнявала трите си основни функции, а именно
обезпечителна, обезщетителна и санкционна.
Възразява срещу твърденията на ищцата за липса на предварителна оценка на
кредитоспособността на ищцата, а именно нарушение на чл. 16 ЗПК, както и срещу
твърдението й, че не е предоставена преддоговорна информация на кредитополучателя, в
нарушение на чл. 5 ЗПК. Твърди, че на ищцата е предоставен СЕФ.
Възразява и срещу твърденията на ищцата, че била налице заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, като счита, че не е налице
ГПР, различен от реално приложимия по договора за кредит.
Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
В тежест на ищеца е да установи наличието на договор за потребителски кредит,
който не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи
до неговата недействителност; наличието на предпоставки за нищожност на клаузата за
неустойка, поради противоречие с добрите нрави, неравноправност и нарушение на
материалния закон.
Ответната страна следва да докаже валидност на договора и оспорените му клаузи,
който е сключен съобразно изискванията на ЗПК и при спазване правата и интересите на
потребителя, като опровергае твърденията на ищеца и установи всички свои твърдения и
възражения в отговора.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема установителния иск за
основателен и доказан, по следните съображения:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е подписан Договор за
потребителски кредит № ................ по който предоставената сума е усвоена. /виж.
Определение по чл. 140 ГПК № ................
Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите
писмени доказателства – Договора за кредит и Приложение № 1 към него, погасителен план
към договора за кредит, Общите условия и СЕФ.
Страните по делото не спорят, а и от приетия като писмено доказателство, Договор
за потребителски кредит № ............е сключен договора между страните по делото.
С процесния Договор за кредит, на ищеца е предоставена сума в размер на 500 лева,
при фиксиран лихвен процент от 40.54 %, а ГПР е 49.00 %. Ищецът се е задължил да върне
3
сумата с краен падеж: 26.09.2020 г., като общият размер на всички плащания е записан, че
възлиза на 560.76 лева с одобрено обезпечение, съответно на 878.28 лева без одобрено
обезпечение. Според Раздел V от договора, чл. 5.1 – в срок до края на следващия ден,
считано от деня на предоставяне на сумата по кредита (т.е. денят, на който Кредитодателят е
превел/предал сумата на кредита по уговорения между страните начин),
Кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение. Обезпеченията по настоящия договор
могат да бъдат: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на
сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30
дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. (5.2). В случай, че
Кредитополучателят обезпечи кредита чрез поръчители, то той е длъжен в срок до края на
следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да осигури поне
двама поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки
един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен
доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен
трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са
кредитополучатели или поръчители по друг кредит, вкл. и такъв с кредитодателя; да нямат
неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни
или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“. Според чл. 5.6. от Договора за
кредит, в случай, че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по
кредита, съгласно сроковете и условията на т.5.1-т.5.5 или действието на обезпечението
бъде по някаква причина прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя
неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на
нестойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в
Приложение № 1 към настоящия договор за кредит и Погасителния план към кредита.
Горепосочената неустойка се начислява и се заплаща от Кредитополучателя заедно със
съответната погасителна вноска. Според чл. 10 от Приложение № 1 към Договора за кредит,
размерът на неустойката, в случай на непредоставяне на обезпечение, съгласно т. 5.6 от
Договора за кредит е 1.73 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да
надвишава 1 % от главницата по кредита.
Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Ай Ти Еф Груп“ АД е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът
е усвоил заетата сума. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК /в сила към момента на сключване на договора/, когато не са
спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
Относно неустойката, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
4
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49 %, а възнаградителната лихва– 40.54 %,
но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата
от повече от 9 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя
потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по
кредита, което ще дължи.
Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от 49 % и общата
сума на плащанията, не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при
самото му сключване, е предвидено уговорената в чл. 5.6 неустойка да се плаща разсрочено
във времето, заедно със съответната погасителна вноска, като се добавят по 1.73 лева средно
на ден. Това се потвърждава и от изготвената от вещото лице М. М. и приета по делото
съдебно – счетоводна експертиза като обективна, компетентно дадена и неоспорена от
страните, че в годишния процент на разходите по процесния Договор, като разход на
заемодателя е включена само договорна лихва. Процентът, с който се оскъпява кредита с
постигната договорка за заплащане на неустойка, е 127.008 %.
Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или
банкова гаранция, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно
определени параметри, които – предвид броя им и изключително краткия срок, в който
следва да се предоставят – до края на следващия ден от деня на предоставяне на кредита, на
практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за потребителя се
създава значително затруднение, както относно физическите лица – поръчители, тъй като
същите следва да отговарят на критерии, за които информация би следвало да се събере и от
допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр./, в т.ч. и
относно банковата гаранция – която трябва да е в размер на пълната дължима обща сума и
период след крайния падеж, но за учредяването на която се изисква набавяне на документи,
одобрение и пр., т.е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо
съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира
към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на
кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение
не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени
кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към
сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение.
Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък
към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т.
10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите
последици от сключването му. Същевременно - посочването на по - нисък от действителния
ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член
5
4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
цялост /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
Съдът намира, че клаузата за дължимостта на неустойка по заема е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите
нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно
– когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави
по иск за дължимост на неустойка, съдът следи и служебно.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии,
като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС
по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в края на следващия ден
считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, като при неизпълнение са
предвидили неустойка. Размерът й е посочен, като отделна сума – 1.73 лева средно на ден.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
заетата сума.
Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Както се посочи, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично
задължение, само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща
на връщане сума със значителен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на
добрите нрави и не се толерира от закона. Тя драстично нарушава принципа на
справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т. см. Решение №
74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.
Доколкото противоречията между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице
още при сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД,
в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка, уговорен в договора.
Ето защо иска за прогласяване на недействителността на тази клауза следва да се
уважи, като основателен и доказан.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50 лева,
6
както и депозит за вещо лице по ССЕ в размер на 180 лева, които суми следва да му се
възстановят от ответника, като законна последица от решението.
Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той
не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 26) е посочено, че тя се
представлява безплатно от .... Е.... И...... поради затрудненото си материално положение,
което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването му на
безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед
цената на иска (размера на недействителната клауза – 535.04 лева) тук следва да бъде
изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към
момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на адвокатското
възнаграждение от 300 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на процесуалния
представител, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този
разход.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Н. С... П., ЕГН **********,
от село Б...., ул. „А......и „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК.... че клаузите на чл. 5.6. от Договор за
потребителски кредит № .............и чл. 10 от Приложение № 1 към договора, уреждащи
задължение за заплащане на неустойка са нищожни, поради противоречие с добрите нрави и
неравноправност.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ... да заплати на Н. С... П., ЕГН **********,
от село Б................... сумата от 230 лева (двеста и тридесет лева) - деловодни разноски за
производството по настоящото гражданско дело № 12590/2021 г. по описа на ПРС, ХVІІІ
гр.с..
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ............да заплати на адв. Е.Г. И..... АК-П....,
личен № **********, със служебен адрес – гр. П...., ул. Х...К..... сумата от 300 лева (триста
лева) – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Н. С..... П. за
производството по настоящото гражданско дело № 12590/2021 г. по описа на ПРС, ХVІІІ
гр.с..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
7