Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.07.18 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, II-д гражданско
отделение, в публичното заседание на
четвърти мА.през 2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
БОГДАН РУСЕВ
при секретаря И.Коцева,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 11049 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 02.05.17 г.
СРС, 119 с-в, по гр.д.№ 74380/15 г. е осъдил „А.Д.Т.” ЕООД да
заплати на „П." АД сумата от
28 055,84 лв., от които 24 758,00
лв.-главница по договори за изработка и 3 297,84 лв.-обезщетение за забава
за времето от настъпване на падежа до 01.12.15 г. със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба
от ответника-„А.Д.Т.” ЕООД.Въззивникът твърди, че решението
е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.Твърди, че ищецът не е
ангажирал валидни доказателства, установяващи по безспорен начин претендираното вземане, тъй като претенциите му се
основават на едностранно съставени от него документи, подписани от лица, които
не са законни представители на дружеството или упълномощени от него, а вещото
лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза не е посетило офиса на въззивника.Поддържа становище, че Т.ническата
експертиза е неотносима за изясняване на релевантните
за предмета на спора факти.Въззивникът излага
оплаквания, че първоинстанционният съд не е взел под
внимание оспорването на представените от ищеца документи.Моли съда да отмени решението
и да отхвърли исковете.
Ответникът
по въззивната жалба-„П." АД оспорва същата.Твърди,
че обжалваното решение е правилно, обосновано и при постановяването му не са
допуснати твърдените нарушения на съдопроизводствените
правила.Изразява становище, че от представените писмени доказателства-фактури,
отчети за извършени машиносмени и товарителници,
както и от приетата Т.ническа експертиза е
установено, че ищецът действително е извършил процесните
услуги.Твърди, че по делото липсват доказателства, че поръчващият не е пиел
работата или че е имал възражения по нея.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата
на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„П." АД твърди, че с ответника са
били в търговски отношения, като между
тях е установена практика за извършване на услуги след съответна заявка от
ответника.За извършената работа е съставян отчет, подписан от ръководителя на
обекта и от водача на транспортно-строителната машина.Въз основа на отчета
ищецът е издавал данъчна фактура на ответника и той е извършвал плащане.В
резултат на постигната договореност ищецът е извършил услуги-СМР със свои
машини-Багер „*******, малък валяк № 85, голям валяк № 77 на обект:
„Пречиствателна станция за отпадни води-Пещера” и транспортни услуги на обща
стойност 24 758 лв., подробно индивидуализирани по вид, количество и цена
във фактури № № **********/30.06.14 г. на стойност 2 232 лв. с ДДС,
**********/23.07.14 г. на стойност 15 906 лв. с ДДС /по която ответникът е
извършил частично плащане в общ размер на 10 000 лв./, **********/31.07.14
г. на стойност 4 440 лв. с ДДС, **********/15.08.14 г. на стойност
7 200 лв. с ДДС, **********/27.08.14 г. на стойност 1 200 лв. с ДДС и
**********/29.08.14 г. на стойност 3 780 лв. с ДДС.Твърди, че описаните
работи са били приети от възложителя, който е подписал отчетите.Договорената
цена за предоставяне на машините за изпълнение на работата е 384 лв. с ДДС за машиносмяна на валяк № 77 или при 8-часова работна смяна
цената за един машиночас възлиза на 40 лв. без ДДС,
240 лв. с ДДС за машиносмяна на валяк № 85 или при
8-часова работна смяна на час цената възлиза на 25 лв. без ДДС на машиночас, 360 лв. с ДДС за машиносмяна
на багер „Катпилар” или при 8-часова работна смяна на
час цената възлиза на 37,50 лв. без ДДС на машиночас.Твърди,
че е изпълнил добросъвестно и качествено възложените му работи, за което са
съставени актове за отчитане на изпълнената работа, в които се посочва вида на
изпълнената дейност, както и броят и часовете за изпълнението й-начален и краен
час за всеки ден.Тези отчети са били одобрявани от ръководителя на обекта и въз
основа на тях са се съставяли данъчни фактури, които са били осчетоводени и от
двете страни.Твърди, че с приемането на извършените услуги и осчетоводяването
на фактурите, както и с извършените частични плащания, ответникът е извършил
извънсъдебно признание на задълженията си.Твърди, че с цел гарантиране събиране
на вземането е инициирал производство по чл.390 ГПК и по ч.гр.д.№ 2975/15 г. е
издадена обезпечителна заповед, въз основа на която е образувано изп.д.№ 601/15 г. по описа на ЧСИ О.М..С неизпълнение на
задълженията си ответникът е станал причина за извършване на допълнителни
разходи в посочените производства, както следва: 40 лв.-държавна такса за
образуване на обезпечително производство; 2 064 лв.-платено адвокатско
възнаграждение за образуване и водене на ч.гр.д.№2975/15 г. по описа на
РС-Пазарджик; 324 лв.-платени такси към ЧСИ О.М.и 1 620 лв.-платено
адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изп.д.№
601/15 г. по описа на ЧСИ О.М..Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 24 758 лв. с ДДС-неизплатено
възнаграждение за предоставени от ищеца и приети от ответника услуги по процесните фактури, сумата 3 297,84 лв.-мораторна лихва върху неизплатеното възнаграждение за
периода от 01.07.14 г. до 27.11.15 г. и законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска до окончателното плащане.Претендира разноските по
делото вкл. направените такива в размер на 4 048 лв. за обезпечаване на
вземанията.
По делото са
представени фактури № № **********/30.06.14 г. на стойност 2 232 лв. с
ДДС, **********/23.07.14 г. на стойност 15 906 лв. с ДДС /по която
ответникът е извършил частично плащане в общ размер на 10 000 лв./,
**********/31.07.14 г. на стойност 4 440 лв. с ДДС, **********/15.08.14 г.
на стойност 7 200 лв. с ДДС, **********/27.08.14 г. на стойност 1 200
лв. с ДДС и **********/29.08.14 г. на стойност 3 780 лв. с ДДС за
извършени от ищеца в полза на ответника услуги с багер САТ № 38, валяк № 77 и №
85 и транспортни услуги с посочени дати на падеж.
Представени са и
ежедневни отчети на машиниста, товарителници и пътни листове.
С определение от
05.10.15 г. по гр.д.№ 2975/15 г. Пазарджишкият РС е допуснал обезпечение на
бъдещи обективно съединени искове по чл.266 ЗЗД вр.
чл.286 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на „П.” АД срещу
„А.Д.Тех” ЕООД по процесните фактури общо в размер на
27 663,05 лв. чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника
до посочения размер.На 06.10.15 г. е издадена обезпечителна заповед.
Видно от
представените доказателства-молба от „П.” АД от 08.10.15 г., запорни съобщения и писма въз основа на обезпечителната
заповед е било образувано изп.д.№ 20158460400601 на
ЧСИ О.М..
От заключението
на приетата по делото техническа експертиза на в.л. Д.Б.е установено, че
отчетените машиносмени с багер „*******, работа с
малък валяк № 85 и с голям валяк № 77 на обект „Пречиствателна станция за
отпадни води-Пещера” са действително извършени и това е документирано от
двустранно подписани отчети.Отчетените в данъчна фактура № **********/23.07.14
г. транспортни услуги на същия обект също са извършени.Ответникът се е
възползвал от извършените от ищеца услуги.Извършената работа с багер „*******,
с малък валяк № 85 и с голям валяк №77, отразена в представените по делото
документи-бланков ежедневен отчет на машиниста съответстват на вида и характера
на изпълняваните на обекта дейности за периода на издадените данъчни
фактури-21.05.14 г.-29.08.14 г.
От заключението
на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на в.л. Л.Б.е установено,
че всички процесни фактури са осчетоводени при двете
дружества, като ответникът е отразил същите в дневника за покупките и е ползвал данъчен
кредит по тях.Съгласно счетоводните данни при ищеца общата сума на неизплатените
суми по тях възлиза на 24 758 лв.От ответното дружество не е предоставена
информация за извършени плащания.Лихвата за забава, изчислена по всяка от процесните фактури от датата на издаването им до датата на
предявяване на иска възлиза на 3 369,72 лв.Размерът на направените
съдебно-деловодни разноски от ищеца по ч.гр.д.№ 2975/15 г. по описа на
Пазарджишки РС и по изп.д.№ 601/15 г. по описа на ЧСИ
О.М.е общо 4 060 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установи, че
страните по делото са били в облигационно правоотношение по договор за
изработка, като ищецът е извършил възложените му от ответника услуги на обект
„Пречиствателна станция за отпадни води-Пещера” по процесните
фактури на обща стойност от 24 758 лв.От приетите по делото експертизи,
които не са оспорени от страните е установено, че работата е била приета от
ответника.Не се установи възложителят да е имал възражения срещу изпълнените
услуги, нито да е извършил плащания за тях.Съгласно разпоредбата на чл.266,
ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.
Неоснователни
са оплакванията на въззивника, че ищецът не е
ангажирал валидни доказателства, установяващи по безспорен начин претендираното вземане.С осчетоводяването на процесните фактури ответникът е признал задълженията по
тях.Въпреки указаната му доказателствена тежест
същият не е представил доказателства за извършено плащане, поради което исковете
се явяват основателни.Следва да се добави, че с отговора на исковата молба
ответникът не е оспорил налицието на облигационно
правоотношение с ищеца във връзка с извършените от последния услуги, но е
възразил, че е заплатил всички извършени работи.Несъстоятелно е оплакването, че
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не е посетило офиса на
ответника.Заключението е изготвено след представена счетоводна информация от ТД
на НАП-София-Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители”, от която е установено,
че дружеството е отразило процесните фактури в
дневниците на покупките към подадените справки-декларации по ЗДДС и е ползвал
данъчен кредит, като същият не е оспорил
констатациите на експертизата.Включването на фактурите в дневника за
покупко-продажби на получателя на стоката и ползването на данъчен кредит по тях
представлява недвусмислено признание за съществуването на правоотношението,
така и за доставката на същата /Р № 46/17 г., гр.д.№ 60140/16 г. на ВКС, I ГО, постановено по чл.290 ГПК/.
Съдът намира
за неоснователно и оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд не е съобразил направеното
оспорване на документи.Ответникът не е оспорил фактурите по смисъла на чл.193 ГПК, а е изложил доводи, че същите не са двустранно подписани и не доказват
договорно правоотношение.
Поради съвпадане
на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се
потвърди.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
сумата 1 788 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 02.05.17
г. на СРС, 119 с-в, по гр.д.№ 74380/15 г.
ОСЪЖДА „А.
Д.Т.” ЕООД с ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, офис 7 и със
съдебен адрес:*** да заплати на „П.” АД с ЕИК ******със седалище и адрес на
управление:*** и със съдебен адрес:*** /адв.С.Б./ сумата
1 788 лв. /хиляда седемстотин осемдесет и осем лева/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.