№ 141
гр. Бургас, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:МАРТИН Р. БАЕВ
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова
в присъствието на прокурора Елка Р. Добрикова
като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20252100600259 по описа за 2025 година
С присъда № 200 от 05.12.2024г., постановена по НОХД 3409/2024г., Районен съд-
Бургас признал подсъдимия Д. В. Л., ЕГН **********, за виновен в това, че на 10.08.2023г.,
в гр. Бургас, по бул. „Никола Петков“, на пешеходна пътека от страната на ж.к. „***“ срещу
блок 16, при управление на индивидуално електрическо превозно средство - велосипед
марка Е. с номер на рама № **********, собственост на фирма „Х.“ ЕООД гр. Бургас, ЕИК
*********, не пропуснал движещата се от дясно наляво пешеходка - Д. Д. К., при което
последвал сблъсък и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Д. К., родена на ********
г. от гр. Бургас, поради което и на основание чл.122, ал.1 от НК, вр. чл.58а, вр. чл.54 от НК
му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, търпимо на основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС при първоначален общ режим, като на основание чл.68, ал.2 от НК
не привел в изпълнение наложеното на подс. Л. по НОХД 1364/2022г. по описа на РС-
Казанлък наказание „Лишаване от свобода“.
Със същия съдебен акт съдът възложил в тежест на подс. Л. сторените по делото
разноски, като го осъдил да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас сумата от 1031.21 лева,
представляващи направените в досъдебното производство разноски, както и сумата от 1
000.00 лева – разноски за повереник, платими на частния обвинител П. И., ЕГН **********.
Накрая съдът се произнесъл и относно веществените доказателства по делото, като
постановил 1 бр. велосипед, *** на цвят, с надпис „Т.“ марка „Е.“ с номер на рама №
********** - на съхранение в 05 РУ на МВР – Бургас, да се върне на правоимащото лице
„Х.“ ЕООД гр. Бургас, ЕИК *********, а 1 бр. тест-касета от изпробване с техническо
средство „Дрегер“ и обтривка (плик на л. 51, том 1 ДП) да останат по делото до изтичане
срока на съхранение, след което да се унищожат заедно с делото по реда, предвиден в ПАС.
Така посоченият съдебен акт бил атакуван с протест от прокурор при РП-Бургас. В
1
протеста са изложени доводи за несправедливост на наложеното на подс. Л. наказание
„лишаване от свобода“, поради което се предлага то да бъде определено по реда чл.373, ал.2
от НПК, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, като на подсъдимия се наложи
наказание „пробация“ за срок от 3 години, с приложението на задължителните пробационни
мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК. Според прокурора по делото били налице достатъчно
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – подс. Л. бил направил всичко
възможно, за да предотврати настъпилото произшествие, оказал е помощ на пострадалата,
имал е добро процесуално поведение, бил трудово ангажиран и полагал грижи за детето си,
и е изразил дълбоко съжаление и критичност към инцидента, които в своята съвкупност
изключвали определянето на наказанието „лишаване от свобода“ като най-подходящо по
вид и съответно на стореното.
Недоволна от присъдата останала П. И. - частен обвинител по делото, която чрез
повереника си – адв. Веселин Желязков от АК-Бургас я обжалва с въззивна жалба. С жалбата
също са изложени доводи за несправедливост на наложеното на подс. Л. наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, но се иска неговото увеличаване, тъй като
подсъдимият бил с обременено съдебно минало, настоящото деяние било извършено след
нарушаване на множество правила за движението по пътищата, а отделно от това за период
от около 1 година и половина той бил санкциониран 5 пъти за нарушения по ЗДвП.
По делото е постъпила и въззивна жалба от подс. Л., чрез защитника му – адв.
Веселина Василева от АК-Бургас, съдържаща бланкетно оплакване за незаконосъобразност
и необоснованост на присъдата, без да е конкретизирано искане към въззивния съд.
Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас
не поддържа протеста, тъй като счита, че наказанието „лишаване от свобода“ било
правилно индивидуализирано, а евентуалното му изменение, чрез налагане на наказание
„пробация“, би било несъответно на стореното и тежестта на последиците от деянието.
Поради изложеното се предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция частният обвинител, редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощения си повереник – адв.Желязков от
АК-Бургас, който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи и искания. Не оспорва
наличието на смекчаващи отговорността на подс. Л. обстоятелства, но отмереното от
районния съд наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца било прекалено ниско.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. Л., редовно призован, се явява
лично, заедно с упълномощения си защитник – адв. Василева от АК-Бургас, която счита, че
били налице множество обстоятелства, изискващи на подс. Л. да бъде наложено наказание
„пробация“, а не „лишаване от свобода“, както е сторил районният съд. Деянието било
осъществено по непредпазливост, от което следвало, че подсъдимият не желаел
настъпването на резултата от стореното, полагал грижи за детето си, работел, с което
осигурявал прехрана за семейството си, поради което наказанието му следвало да бъде
„пробация“, определена в максимален размер.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на решението в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията,
посочени от страните, намери протеста и жалбите на частния обвинител и на подсъдимия за
процесуално допустими - подадени са в установения в чл.319 от НПК преклузивен 15-
дневен срок от легитимирани да обжалват субекти, срещу подлежащ на въззивно обжалване
2
съдебен акт, и пред надлежния съд. Разгледани по същество, протестът и въззивните жалби
са неоснователни.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава двадесет и
седма от НПК, след направено от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т. 2 от НПК
– признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. След направен обстоен
анализ на доказателствения материал, съобразен с диференцираната процедура, по която се
е провело съдебното производство, съдът правилно преценил, че самопризнанията се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства и съблюдавайки
правилата на чл.372, ал.1 от НПК се произнесъл с определение по ал.4 на същия член.
Настоящият състав възприема фактическата обстановка, установена от първоинстанционния
съд въз основа на признатите от подсъдимия факти, съгласно изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подс. Д. В. Л., ЕГН **********, е роден в гр. К., но живее в гр. Бургас, на адрес: ж.к.
„***“, бл. ***, ет. ***, ап. ***. Той е *** гражданин, *** образование, ***, ***** и е ***.
Към 10.08.2023г. подс. Л. работел като *** към „Х.“, ЕИК *********, като дейността
му се изразявала в ****** със служебен велосипед (собственост на дружеството), *** на
цвят, с надпис „Т.”, снабден с електродвигател с мощност 250 W, с рама № **********. На
10.08.2023г. в гр. Бургас, той управлявал посоченото превозно средство, придвижвайки се по
бул. „Н. Петков“. Около 14:17 часа, пешеходката Д. К., родена през ****г., предприела
пресичане на пешеходната пътека от страната на ж.к. „***“, срещу блок 16. Подс. Л. не
пропуснал движещата се от ляво надясно пешеходка, при което върху пешеходната пътека
последвал удар между К. и управлявания от него велосипед. В резултат от удара в най-дясна
пътна лента за движение К. паднала на земята и ударила главата си на терена. В същия
момент свид. Д. преминавал в непосредствена близост до пешеходната пътека и след като
видял, че подс. Л. паднал на земята, а до него лежала възрастна жена, незабавно се притекъл
на помощ и сигнализирал за случилото се на ЕЕН 112. По същото време в близост до
мястото на инцидента, но движейки се по намиращата се встрани от него велоалея,
преминал и свид. М., който също възприел лежащата на земята на възрастна жена,
разпозната от него като съседката му Д. К.. Свид. М. не установил пострадалата да проявява
признаци на съзнание. Подс. Л. придържал главата на пострадалата, докато на място
пристигнал екип на спешна помощ. Пострадалата К. била отведена и приета в УМБАЛ-
гр.Бургас, с диагноза „черепно-мозъчна травма, фрактура на дясна темпорална кост и базата
на черепа, травматичен САХ, дифузна аксонална травма, мозъчен оток“.
Междувременно на място пристигнали полицейски служители при сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Бургас – свидетелите Н. К. и Х. К.. На подс. Л. била извършена
проверка с техническо средство „Дрегер Дръг Тест“ с фабричен № ARLB 0021, в хода на
която уредът отчел наличие на наркотично вещество „канабис“ в организма на подсъдимия.
На подс. Л. бил съставен АУАН бл. № 0537734 серия АД от 10.08.2023 г. за нарушение на
ЗДвП. Впоследствие на място пристигнал и разследващ полицай при Пето РУ-Бургас, който
3
извършил оглед на местопроизшествието. При посоченото следствено действие била иззета
обтривка от червено на цвят петно с неправилна форма, както и велосипеда, управляван от
подс. Л.. Обтривката от червено петно била обект на ДНК експертиза (протокол № 23/ДНК-
403 от 22.08.2023 г.), от заключението по която е видно, че е налице пълно съвпадение между
кръвната проба от К. и ДНК-профила, извлечен от така посочената обтривка.
На 15.08.2023 г. Д. К. починала. В хода на разследването по досъдебното
производство била назначена и изготвена съдебно-медицинската експертиза на труп №
175/16.05.2023 г., при която вещото лице идентифицирало тежката черепно-мозъчна травма,
и образувалия се тромб в белодробната артерия, като усложнение на общото й състояние
като непосредствена причина за смъртта на К., които увреждания са получени в резултат на
падането на К. на неравен терен (на земята), при предварително придадено ускорение на
тялото й при сблъсъка между нея и велосипедиста Л.. В кръвната проба от трупа на
починалата не било установено наличие на алкохол съгласно протокол № 363 от 17.08.2023г.
за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта.
По делото е приложена и съдебна автотехническа експертиза, от която се установява,
че управляваното от подсъдимия Л. пътно превозно средство, е велосипед марка „Е.“, с
номер на рама № **********, снабден с електродвигател с мощност 250 W, с максимална
скорост от 25 км/час. Така описаното превозно средство отговаряло на техническите
характеристики на „индивидуално електрическо превозно средство“ и не се определяло като
моторно превозно средство.
Изложената по-горе фактическа обстановка, идентична с тази, възприета от
първоинстанционния съд, се установява от направеното от подсъдимия Д. Л. самопризнание
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, подкрепено от гласните и писмените доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство, а именно:
показанията на свидетелите П. И., С. М., Н. К., Х. К., Г. П., Д. Д. и М. О.; от
съдебномедицинска, автотехническа, ДНК, химическа и техническа експертизи; от
протоколи за оглед на местопроизшествие и на труп, ведно с фотоалбуми към тях, протокол
за изготвяне на веществени доказателствени средства, протокол за оглед на веществени
доказателства и фотоалбум към него, протоколи за доброволно предаване, АУАН, талон за
изследване, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, протокол за сервизна проверка, протокол за проведено обучение, протокол за
медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, резултат от
Дрегер Дръг тест 5000, извлечение от дневник, констативен протокол за ПТП, медицинска
документация, трудов договор ведно с приложения, заповед за задържане на лице ведно с
протокол за личен обиск и декларация, справки за нарушител/водач и за съдимост по
отношение на подс. Л., разписки, докладни записки, писма и други, както и от веществените
доказателства – обтривка, тест касета и оптични носители – дискове.
При обсъдените доказателства и доказателствени средства първата инстанция е
изпълнила точно и в пълнота задълженията си в диференцираната процедура по Глава
XXVII от НПК, доказателствената й преценка е законосъобразна и изцяло основана върху
4
наличните в досъдебното производство доказателства, подкрепящи обвинението и
самопризнанието на подс. Л.. Въпреки, че подсъдимият, чрез направеното от него
самопризнание пред съда, е потвърдил достоверността на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, от което следва, че подробен анализ на
доказателствената съвкупност не е дължащ се от съдебните инстанции, следва да се посочи,
че районният съд все пак е изследвал отделните източници на фактически данни с особена
задълбоченост. За настоящия е извън съмнение, че наличната по делото доказателствената
маса е събрана по съответния процесуален ред и е изцяло еднопосочна. Вярна е
констатацията, че моментът на удара не е възприет от никой от свидетелите по делото, нито е
заснет от намиращите се в близост до инцидента камери. Независимо от това обаче,
показанията на свидетелите Д. и М., спомагащи установяването на действията на
подсъдимия непосредствено преди и след деянието, разгледани ведно с протоколите за оглед
на местопроизшествие и назначените впоследствие съдебномедицинска, ДНК и
автотехническа експертизи с категоричност установяват всички релевантни за делото факти,
включени в предмета на доказване, очертан в разпоредбата на чл.102 от НПК, а именно
времето и мястото на инцидента, механизма на осъществяването му, авторството на
деянието и настъпилите в резултат от него вреди. По отношение на изброените експертизи,
чието съдържание бе описано в настоящото изложение, обобщено следва да се посочи, че
настоящият състав намира за обосновани, в достатъчна степен мотивирани и съдържащи
ясни и конкретни отговори на поставените пред съответните вещи лица въпроси, а наред с
това и като обективни, предвид липсата на съмнения в безпристрастността на авторите им.
При правилно установените факти, районният съд законосъобразно е ангажирал
наказателната отговорност на подс. Л. за извършено от него престъпление по чл.122, ал.1 от
НК – причиняване другиму смърт по непредпазливост. Налице са всички съставомерни
елементи на това престъпление, за което в достатъчна степен са изложени правни
съображения, основаващи се на коректната преценка на събрания доказателствен материал,
които настоящата инстанция споделя. И по отношение на тази част от първоинстанционната
присъда също липсва спор между страните. От обективна страна подсъдимият Д. Л. е
осъществил изпълнителното деяние на посоченото престъпление, тъй като на
инкриминираните по делото дата и място, движейки се с управляваното от него
индивидуално електрическо превозно средство блъснал пресичащата на пешеходна пътека
Д. К. и по непредпазливост причинил смъртта й. Кредитираната от двете съдебни
инстанции съдебномедицинска експертиза не оставя съмнение, че е налице и пряка
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилия вредоносен
резултат, а именно причиняването смъртта на пострадалата. Както беше вече изяснено
непосредствената причина за смъртта на К. е получената в резултат на падането й на земята,
непосредствено след сблъсъка й с управляваното от подс. Л. превозно средство, тежка
черепно-мозъчна травма, и образувалия се тромб в белодробната артерия, като усложнение
на общото й състояние. От изложеното следва, че с поведението си подс. Л. е поставил
началото на обективен процес, чийто фатален завършек за пострадалата е бил неизбежен.
5
Първоинстанционният съд коректно е извел и субективната страна на
престъплението. Подс. Л. е действал в условията на несъзнавана непредпазливост
(небрежност) като форма на непредпазлива вина по смисъла на чл.11, ал.3, предложение
първо от НК, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да го стори. От обективно установеното му по делото поведение и
конкретно от опита му да спре незабавно, след като възприел пешеходката, и преди сблъска
на управляваното от него превозно средство с нея, настоящият състав счита, че в съзнанието
на дееца не са съществували представи за възможен инцидент с участниците в движението.
Наред с това обаче, той е могъл и е бил длъжен да го стори. От приложените по делото
справки, трудови договори и длъжностна характеристика (л.122-133, т.3 от досъдебното
производство) е видно, че подсъдимият от няколко години е работел като *** към „Х.“, ЕИК
*********. С предоставения му служебен велосипед той е осъществявал ********* до
различни адреси на територията на гр. Бургас. Това обстоятелство неминуемо сочи, че
достатъчно добре е познавал уличната мрежа в града, в частност в района около инцидента и
намиращата се на главен булевард пешеходна пътека. Видимостта му е била на практика
неограничена, тъй като участъкът от инцидента е прав и без препятствия. В този смисъл, за
настоящия състав е безспорно, че са били налице достатъчно обективни данни, указващи на
подс. Л. да управлява превозното средство с повишено внимание, приближавайки се към
пешеходната пътека, и да предприеме съответните действия, с които да обезпечи както
своята, така и сигурността на пешеходците, и по този начин да избегне настъпването на
противоправния резултат.
В частта относно определяне на следващото се на подс. Л. за извършеното от него
престъпление наказание, присъдата също не търпи корекция, въпреки множеството
възражения, изложени в протеста , в жалбата на подсъдимия и на частния обвинител.
Първоинстанционният съд, при приложението на чл. 54 от НК е наложил на подс. Л.
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което с оглед диференцираната
процедура, по която се е развило производството, редуцирал с 1/3, до окончателен размер от
8 месеца, което да се изтърпи ефективно при първоначален „общ“ режим. Въззивният състав
споделя извода на първоинстанционния съд, че по делото не са налице нито многобройни,
нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства,
обосноваващи и налагащи определяне на наказанието на подсъдимия при приложението на
чл. 55 от НК. Посочените в протеста аргументи относно личността на подсъдимия, целящи
налагането на наказание „пробация“ вместо наказанието „лишаване от свобода“ – оказването
на помощ от страна на Л. на пострадалата, доброто му процесуално поведение, изразеното
съжаление и критичност към стореното, трудовата му ангажираност и полагането на грижи
за детето си, в действителност имат характеристиките на смекчаващи отговорността
обстоятелства.Същите обаче правилно са отчетени от решаващия съд,че не покриват
стандарта на многобройни такива или изключителни.Поставени в съотношение към
отегчаващите вината обстоятелства,а именно:предходно осъждане,извършване на
настоящото деяние в изпитателен срок,употреба на наркотично вещество, установено по
надлежния ред,завишена степен на обществена опасност на дееца,многобройни наказания по
ЗДвП ,които оформят извод,че подс.Л. има трайна склонност към неспазване на законовите
норми свързани с безопасността на пътя,следва да обосноват съответност и баланс между
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства ,като би било несправедливо да се
даде превес едностранно на многобройни смекчаващи такива,които да послужат за
категоричен извод,че и най-лекото предвидено наказание в закона е несъразмерно
6
тежко,пренебрегвайки множеството налични отегчаващи обстоятелства. Всички тези
обстоятелства са били законосъобразно отчетени от районния съд като именно те са
послужили за отмерване на наказанието.В този ред на мисли ,настоящата инстанция споделя
изводът на решаващия съд ,че гореизброените смекчаващи вината обстоятелства не се
явяват достатъчни за приложението на привилегирования режим по чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от
НК. Следва да се има предвид, че при индивидуализирането на наказателната отговорност,
която следва да понесе дадено лице, не е достатъчно количественото претегляне на
смекчаващите и отегчаващите му отговорността обстоятелства, а е необходимо най-напред
да бъде съобразена относителната им тежест. Районният съд коректно е отчел всички
относими за правилното определяне на наказанието обстоятелства и обосновано, с оглед
закона и справедливостта, е заключил, че с категоричност, като вид, то следва да бъде
„лишаване от свобода“ в определения от съда размер,който размер се споделя и от
въззивната инстанция.Предвид гореизложеното неоснователна се явява и въззивната жалба
от повереника на частния обвинител,който пледира за увеличение на наказанието,наложено
от районния съд.
Държавното обвинение не държи сметка, че въпреки тези факти (смекчаващите
отговорността обстоятелства), обществената опасност на личността на подсъдимия не може
да се определи като незначителна. Само три месеца преди да осъществи деянието, предмет
на разглеждане по настоящото дело, той е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.144, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което по НОХД 1364/2022г. по описа на РС-
Казанлък му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието
изпълнение е било отложено за изпитателен срок от 3 години. Именно това осъждане, както
законосъобразно е посочила първата инстанция, е пречка за повторното приложение на
института по чл.66, ал.1 от НК и налага ефективното изтърпяване на наказанието по
настоящото дело. Очевидно така оказаната върху подс. Л. наказателна репресия не е била
достатъчна и наказанието не е постигнало основната си цел – да коригира осъдения към
законосъобразно поведение занапред. Това предполага необходимостта от пенитенциарно
въздействие в контролираната среда на местата за лишаване от свобода, което да способства
постигането на заложените в чл.36 от НК цели спрямо Л.. Наред с това, обществената
опасност на самото деяние, определена от престъпния резултат, също не е ниска, макар и с
оглед предвиденото наказание, престъплението да не се определя като тежко. С
пренебрежителното си отношение към правилата за безопасност на движението
подсъдимият е допуснал настъпването на пътнотранспортно произшествие, завършило със
смъртта на К.. Така изложените обстоятелства относно личността на подсъдимия, стореното
от него и съдебното му минало, мотивират извод у проверяващата инстанция, че
евентуалното налагане на подс. Л. на наказание „пробация“ за престъплението по чл.122,
ал.1 от НК, в настоящия случай е изцяло необосновано и несъответно на обществената
опасност на деянието и дееца. Според съда единствено ефективното изпълнение на
наказанието лишаване от свобода е гаранция за своевременното и пълното поправяне на
дееца към спазване законите и добрите нрави, а едновременно с това по този начин би била
изпълнена и генералната превенция, заложена като част от целите на самото наказание – да
се предупредят останалите членове на обществото за неизбежността на наказанието за
подобни прояви. Изложеният извод не се променя и от обстоятелството, че в случая
деянието не е било извършено умишлено, а по непредпазливост. Факт е, че подс. Л. отново е
имал неправомерно поведение, което за разлика от предходния път, сега е довело до смъртта
на друго лице. Вярно е също, че у подсъдимия не се наблюдава трайно изграден престъпен
модел на поведение. Действията му обаче разкриват тенденция към периодично нарушаване
на законовите запрети, което имплицитно влече негативни последици за останалата част от
обществото.
В крайна сметка, наложеното на подс. Л. ефективно наказание „лишаване от свобода“
за срок от 8 месеца е отмереното при стриктно спазване на принципите за
7
законоустановеност на наказанието, адекватно е на извършеното и съответства на
обществената опасност на деянието и дееца.
С оглед всички изложени по-горе обстоятелства относно обществената опасност на
подсъдимия, отчитайки наличните смекчаващи отговорността му обстоятелства и доколкото
процесното престъпление е извършено по непредпазливост, правилно, обосновано и в
съответствие с нормата на чл.68, ал.2 от НК се явява решението на районния съд да не
приведе в изпълнение наложеното по НОХД 1364/2022г. по описа на РС-Казанлък на
подсъдимия Л. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал. 3 от НПК, предвид
признаването на подс. Л. за виновен по възведеното му с обвинителния акт обвинение,
районният съд му е възложил в тежест сторените по делото разноски. Коректно се явява и
разпореждането на съда относно веществените доказателства: 1 брой велосипед, *** на
цвят, марка „Е.“, с рама № **********, който следва да се върне на правоимащото лице –
„Х.“ ЕООД, ЕИК *********, а тест-касета от изпробване с техническо средство „Дрегер“ и
обтривка, следва да останат по делото до изтичане на срока за съхранението му, след което
да се унищожат заедно с делото по реда на ПАС.
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда по реда
на чл.314, ал. 1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция или
в досъдебното производство нарушения на материалния закон или на процесуалните
правила, налагащи нейното изменение или отмяна, което изисква тя да бъде потвърдена.
Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334 т.6 от НПК, Бургаският
окръжен съд, І въззивен наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 200 от 05.12.2024г., постановена по НОХД № 3409/
2024г. по описа на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8